Решение по дело №57/2023 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 65

 

гр. Русе, 18.04.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, първи касационен състав, в открито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ	ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
	ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

 

 

при секретаря Цветелина Димитрова и в присъствието на прокурор Пламен Петков, като разгледа докладваното  от съдия Дякова к.а.н.д. №57 по описа на съда за 2023 г.,   за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.Ш.М. ***, чрез адв.С.Ц. ***, против Решение № 3/04.01.2023 г., постановено по АНД № 1322/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 18-002003/20.07.2022 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ гр. Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, вр. с чл.415в, ал.2 КТ, на земеделския производител С.М. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с липсата на мотиви и оценката на доказателствата – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касационният жалбоподател претендира отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. В с.з. поддържат жалбата. Не претендират  разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директор на ДИТ– Русе, не се явява в с.з. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата. Счита решението на РС Русе за неправилно.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна възззивният съд установил, че при извършена проверка на 07.06.2022 г., около 10:00 часа, в обект на контрол – черешова градина в с. Ряхово, контролни органи от ДИТ – Русе  преценили, че ЗП С.Ш.М. е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ. Служители на ДИТ-Русе констатирали, че работничката М. А. М. полага труд като берач на череши в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ЗП С.Ш.М., за което нарушение срещу ЗП бил съставен АУАН № 18-002003 от 24.06.2022 г.

По съставения акт било подадено възражение от ЗП, с което било оспорено наличието на съставомерно деяние по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ. Във възражението било посочено, че  непосредствено след извършената проверка, на 14.06.2022г. М. като работодател, е представил в ДИТ всички необходими документи, включително и сключените еднодневни трудови договори. Посочвал, че същите са били сключени преди започване на работата. В подкрепа твърденията си М. представил към възражението заверени преписи от платежни нареждания – 4 броя от 01.06.2022 г. относно заплащането на авансови вноски за осигуровки за 80 броя еднодневни трудови договора. Обяснявал, че предвид естеството на работата възниквала необходимост от работна сила сезонно и инцидентно, в зависимост от метеорологичните условия и от момента, когато продукцията е готова или от други обстоятелства. Поради това, преди началото на сезона по прибиране на реколтата, касационният жалбоподател се възползвал от правото си по чл. 114а от КТ и закупил от ДИТ – Русе 80 броя бланки на еднодневни трудови договора, за които е внесъл авансови осигурителни вноски.

Въз основа на този АУАН, директорът на ДИТ – Русе издал обжалваното пред РРС наказателно постановление, с което за нарушението и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на ЗП С.Ш.М. адм.наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

След цялостна преценка на доказателствената съвкупност въззивният съд приема, че задължението трудовият договор да се сключва в писмена форма преди постъпване на работа не е било изпълнено. Мотивира доводите си със заявеното от свидетеля М. в декларация по чл.399 КТ, както и от декларацията, попълнена и подписана от жалбоподателя.

Не са обсъдени подробно възможностите за приложимост на маловажността. Посочено е, че тезата на жалбоподателя за липса на обществена опасност, предвид предварително внесените осигуровки, не намира опора в закона, тъй като в края на годината земеделският производител има възможност да си върне внесените суми.

Решението е неправилно.

Основавайки се на фактическите установявания, направени от въззивната инстанция, съгласно регулацията от чл. 220 АПК, настоящият състав намира следното:

Правоотношението между земеделския производител и наетата на 07.06.2022 г. работничка е такова по чл. 114а КТ. В този случай законът предвижда специална форма и реквизити на подлежащия на сключване трудов договор, както и начин и ред за заплащане на задължителните осигуровки. Доколкото няма изрично правило в специалната разпоредба - кога следва да бъде сключен трудовият договор, то приложима е нормата на чл. 61, ал. 1 КТ, т.е. сключването на писмен трудов договор следва да предхожда започването на упражняване на трудова дейност от работничката. Предвид спецификата на договора по чл. 114а КТ, т.нар. "еднодневен договор", с ал.6 изрично е изключено приложението на чл. 62, ал. 3 и ал. 4; чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а ал. 3, при неговото сключване и прекратяване. Това означава, че щом общото правило от чл. 61, ал. 1 КТ не попада в този кръг, същото е приложимо към договори от процесния вид. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин ("работодател" съгласно § 1, т. 1 ДР КТ), за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Условията и редът за регистриране на тези трудови договори пред Инспекцията по труда, се определят с наредба на МТСП, съгласувана с управителя на НОИ и с НАП, каквато е Наредба № РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда (Обн. ДВ, бр. 54/15 г., посл. изм. ДВ, бр. 25/26.03.21 г.) Работниците, които полагат труд по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа се осигуряват при условия и ред, установени с КСО и в ЗЗО, по аргумент от чл. 114а ал. 8 КТ. Регистрацията на образците на трудов договор по чл. 114а ал. 1 КТ се извършва след представяне от работодателя - регистриран ЗС, на платежни документи за авансово внесените осигурителни вноски.

В случая настоящият съдебен състав намира, че безспорно е налице нарушение на чл.62, ал. 1 във връзка с чл.61, ал. 1 от КТ, тъй като към момента на проверката на 07.06.2022 г. около 10 часа работниците са полагали труд без да са имали сключен писмен трудов договор, сред които и работничката М. М. Според касационния съд доказателствата по делото сочат, че трудови договори действително са подписани, но едва в края на работния ден при изплащане на възнаграждението за деня.

С оглед на това настоящият състав на Административен съд – Русе счита, че в конкретния случай са осъществени всички признаци от обективна и субективна страна на нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ, за каквото е санкциониран касационния жалбоподател.

Както вече се посочи, режимът на трудовия договор по чл. 114а ал. 1 КТ е различен и в известен смисъл облекчен, като същият не съдържа изрично правило относно момента на сключване на трудовия договор, както и за неговото прекратяване, с изключение на  регулацията от чл. 114а ал. 1 и ал. 2 КТ - че работата е за един ден и с един работник могат да се сключват договори от този вид общо за не повече от 90 дни в една календарна година. Във връзка с това степента на обществена опасност на конкретно извършеното противоправно деяние е от значение, за да се реши дали същото е административно нарушение или макар да е формално съставомерно, тъй като не разкрива или изключва значима степен на обществена опасност, е малозначително. Независимо, че процесното нарушение е извършено посредством бездействие и настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав, то разкрива явно незначителна степен на обществена опасност по разума на чл.9, ал.2 от Наказателния кодекс, приложим от препращането на чл. 11 ЗАНН.

Това е така, защото режимът на регистрация на т.нар. еднодневни трудови договори предполага земеделският стопанин предварително да знае колко и евентуално кои работници ще работят през следващия ден, за да може да плати предварително  задължителните осигурителни вноски за всеки от тях. Ако не представи платежни документи за това, по аргумент от чл. 4, ал. 4 Наредба №РД 07-8/15 г., във връзка с чл. 114а ал. 8 КТ, няма да бъде извършена регистрация на образците на ТД по чл. 114а ал. 1 КТ. Освен това, по хипотеза въпросните еднодневни договори се сключват за сезонна селскостопанска работа, която е зависима до голяма степен от климатичните условия.

Трудно е да бъде определено предварително, с точност до един ден, кога климатичните условия ще позволят извършването на беритба, защото дори и да са узрели плодовете, е възможно да вали дъжд, което обективно да осуети извършването на работата по прибиране на реколтата. В настоящия случай, земеделският производител е закупил 80 броя трудови договори по чл. 114а от КТ предварително, като е внесъл авансово дължимите по тях осигурителни вноски. Това определено сочи, че касационният жалбоподател се е стремил да изпълни законовите си задължения на работодател по КТ, макар тези задължения да не се изчерпват единствено с това. Необходимо е било и да сключи конкретните договори преди започване на работа от лицата. Независимо от това правата на работниците и в частност на работничката М., свързани с осигуряването им като работници, са защитени, макар трудовият договор да е подписан в края на работния ден, което обстоятелство се установява от приобщените по делото доказателства. Преценени горните обстоятелства сочат на явна незначителност на обществената опасност на деянието, свързано с допускането на работничката до работа преди сключване на писмен трудов договор от вида на този по чл.114а КТ.

В обобщение, настоящият състав намира, че по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК, защото извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 КТ, поради своята малозначителност е с пренебрежимо ниска, явно незначителна степен на обществена опасност, което обосновава извод за отмяна на издаденото наказателно постановление.

От страна на касационния жалбоподател не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 3 / 04.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1322/2022г. по описа на Районен съд - Русе И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №18-002003/20.07.2022 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, вр. с чл.415в, ал.2 КТ, на земеделския производител С.Ш.М. с ЕГН ********** ***  е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ	1.
	2.