Решение по дело №1504/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260128
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110201504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер.................           Година       2020                              Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                    ХХІХ състав

На трети септември                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1504 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на А.П.А. против НП  №19-0819-007395/21.01.2020г. на Началника на група в сектор ПП  при ОД МВР гр.Варна, с което на А.П.А. е наложено административно наказание  "ГЛОБА" в размер на 150 лева, на основание чл. 178 Е  от ЗДвП.

         В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         На 07.11.2019г. в гр. Варна жалбоподателят управлява лек автомобил  ДК № В 3498КТ. Паркирал на тротоар пред жилищна сграда на ул. „Отец Паисий“№48, с което затруднявадостъпа до сградата. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група към Сектор ПП при ОДП гр.Варна, съгласно заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, която е приложена към материалите по АНП.

     В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

   Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е наложил наказание по чл.178 Е от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДП „Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено: на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение предвид събраните гласни и писмени доказателства. В тази насока са показанията на свид. П.. Причините за извършване на деянието са ирелевантни. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че извършеното нарушение е неправилно описано и жалбоподателя не го бил извършил тъй като имало според него място да преминат пешеходци. Съдът намира, че тези твърдения на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства. От събраните писмени и гласни доказателства по делото се доказа извършване на нарушението.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП.

   Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателят, административнонаказващия орган  се е съобразил с обстоятелството, че жалбоподателя има и други нарушения като водач на МПС. В тази връзка съдът намира, че наказанието е  определено към средния размер справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                     Р  Е Ш  И:

          ПОТВЪРЖДАВА НП  №19-0819-007395/21.01.2020г. на Началника на група в сектор ПП  при ОД МВР гр.Варна, с което на А.П.А. е наложено административно наказание  "ГЛОБА" в размер на 150 лева, на основание чл. 178 Е  от ЗДвП.

         ОСЪЖДА  А.П.А. да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд  -гр.Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                            

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: