РЕШЕНИЕ
№ 1540
гр. Бургас, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120101662 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., *** против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство
на вътрешните работи, адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня М.Л.“ № 46,
представлявана от Директора - Главен комисар А.З., пълномощник гл. юрисконсулт К. И., с
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, причинени на ищеца от трудова злополука, настъпила на
***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на трудовата злополука - ***г. до
окончателното плащане. Моли съда да уважи иска и да присъди съдебно-деловодни
разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по силата на трудово
правоотношение от 21.09.2005г. ищцата заема длъжността „***“ в сектор „А.о.“ с
месторабота ГПУ Бургас /м. Ч.с./ към РД „ГП“ - Б. при работодателя Главна дирекция
„Гранична полиция“ - МВР.
На *** г. в *** часа по пътя, по който обичайно минава на път към спирката за
ползване на служебния транспорт до местоработата - ГПУ Бургас /м. Ч.с./, на пешеходната
пътека на бул. „М.Л.“ с ул. „С.“ при разминаване с насрещно придвижващо се куче, водено
от стопанина си, ищцата била ухапана от кучето без никакъв повод за това. При ухапването
получила две разкъсно-контузни рани в областта на долен ляв крайник /бедро/ - латерално.
Вследствие на това се наложило незабавно да посети болнично заведение - „УМБАЛ
1
БУРГАС“ АД. По време на прегледа било установено, че едната рана е с размери 1/1-2 см., а
другата с размери 4/4-5 см. Поради сериозността на разкъсно-контузните рани след
почистването им с антисептични разтвори се наложило да бъдат зашити и да им бъдат
поставени два ръкавични дрена. Едва след това пристъпили към поставяне на стерилна
превръзка. Назначено било и антибиотично лечение. Насочена била за поставяне на
противобясна ваксина.
С Декларация с вх. № 5101-02-146/14.11.2022г. по описа ТП на НОИ - Бургас
настъпилата злополука от ***г. била декларирана от Директора на РД „ГП“ - Бургас при
работодателя Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР. Вследствие на това било
издадено Разпореждане № 5104-02-139/18.11.2022г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ декларираната злополука е приета за трудова по чл.
55, ал. 2 КСО.
Претърпеният инцидент й причинил силна физическа болка както в момента на
ухапването, така и по време на физическото й възстановяване. Макар болничният да
продължил за период от ***г. до ***г. включително, болката от ухапването траела повече от
6 месеца. Това се дължало и на обстоятелството, че породата на кучето, което я нападнало е
„Питбул“, т.е. агресивна порода. От раните имало силно кръвотечение, което наред с
физическата болка допълнително предизвикало силна уплаха. Непосредствено след
злополуката кракът й в областта на разкъсните рани почернял, което допълнително я
изплашило. Придвижването й след злополуката било трудно и придружено със силна
физическа болка. Често се случвало нощно време да изпитва силен дискомфорт, вследствие
на което кракът й изтръпвал и не можела да спи. Настъпилото увреждане й причинило
психически и емоционален дискомфорт. Преди да бъде нападната безпричинно от кучето
обичала животните и се отнасяла с любов към тях. Вследствие на нападението вече се
страхувала да преминава в близост до кучета, дори и да са водени на повод от техните
стопани. Нападението от кучето й нанесло силен емоционален шок. Моли, като пострадала
от трудова злополука, да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неумуществени
вреди, което да възмездява претърпените болки, страдания и отражения върху психиката и
самочувствието й.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, като предявеният иск е оспорен
като неоснователен и недоказан. Претенцията се оспорва по основание и размер. Не се
оспорва обстоятелството, че ищцата С. И. Д. е в трудови правоотношения с Главна дирекция
„Гранична полиция“- МВР (ГДГП-МВР) - София (бивша Национална служба „Гранична
полиция“- МВР), съгласно трудов договор №2623/21.09.2005г., когато е била назначена на
длъжност „***“ /ГКПП-Пристанище-Б./ в „Администрация, ОДЧ и комуникации“ на ГПУ **
степен - Б. при Регионален граничен сектор * степен -Б. към НСГП. С допълнително
споразумение №3282р-3572/07.02.2017г. към трудов договор, сключен между ищцата и
Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР, Д. е назначена на длъжността, която заема и
към момента - „*** (***, ГПУ- Б.) в сектор „А.о.“ към РД „ГП“ - Б. при Главна дирекция
„Гранична полиция“- МВР.
2
Счита, че ответната ГДГП-МВР не следва да отговаря за каквито и да е вреди,
предявени с искова молба, а относно вредите на ищцата, причинени от ухапване от куче,
водено от стопанина си, отговорността е на собственика на кучето.
Трудовите злополуки, настъпили със служителя по време на обичайния път при
отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният
обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение, не са
нито по вина на орган на работодателя, на друг негов работник или служител, нито при или
по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работодателя, нито по време на почивка, прекарана в
предприятието.
Ищцата е била обезщетена за настъпилата временна неработоспособност вследствие
на трудовата злополука. Изплатени са й дължимите обезщетения от работодателя и от НОИ
за 8 календарни дни (6 работни дни) съгласно представените болнични листи за периода от
07.11.2022г. до 14.11.2022г. включително.
Ако бъде признато правото на обезщетение по чл.200 от КТ, във връзка с чл.55, ал.2
от КСО, прави възражение за съпричиняване в значителна степен и на основание чл.201,
ал.2 от Кодекса на труда счита, че отговорността на ответника следва да бъде намалена. В
докладна записка №6101р-26267/07.11.2022г. С. Д. е посочила, че се е разминавала с мъж,
водещ на дълъг повод и без наморник куче порода „Питбул“. Счита че в исковата молба
самата тя признава, че кучета порода „Питбул“ е известно, че са с агресивен характер.
Всички тези факти и обстоятелства ищцата е съзнавала при разминаването си с опасното
животно и е следвало да бъде по- внимателна и да не допуска близост с животното.
Пострадалата е проявила самонадеяност (съзнавана небрежност), като не е положила
елементарно старание и внимание при разминаване с кучето и водача му.
В докладна записка №6101р-26267/07.11.2022г. ищцата е посочила, че след
ухапването е искала от човека, водил кучето, да изчака, за да се обади в полицията, но той
избягал. Ищцата заявява, че си е извадила съдебно медицинско и е пуснала жалба в
полицията за инцидента. Видно е, че съдебното медицинско е било извадено от ищцата, за да
потърси отговорност на собственика (стопанина) на кучето.
С оглед отговорността на работодателя, то същият е изпълнил напълно
задълженията си - изплатил е обезщетение за временна неработоспособност в размер на
134,62 лева за 3 (три) работни дни. Ищцата е получила обезщетение и от НОИ, с оглед
осигуряването й от работодателя за осигурителен случай - трудова злополука.
С тези мотиви моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено
следното:
3
Предявеният иск е с правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/.
По делото не се спори, че ищцата и ответника са в трудово правоотношение, като С.
И. Д. заема длъжността *** (***, ГПУ-Б.) в сектор «А.о.» при РД «ГП» - Б. към Главна
дирекция «Гранична полиция» - МВР. Представена е длъжностна характеристика и протокол
за запознаване с длъжностна характеристика, заповед за провеждане на инструктаж,
програми за провеждане на инструктаж и извлечение от книга за инструктаж по
безопастност и здраве при работа.
На ***г. по време на отиване по обичайния път до работното си място за
изпълнение на служебните си задължения от постоянното място на живеене, ищцата е
претърпяла трудова злополука, приета с разпореждане № 5104-02-139 от 18.11.2022г. на ТП –
Бургас на НОИ, влязло в сила, а именно: На посочената дата сутринта, около *** ч., Д.
вървяла по бул. “М.Л.” към спирката на служебния автобус за работата й на Ч.с.. Пресичайки
пешеходната пътека се разминала с мъж, водещ куче без намордник. Кучето скочило по Д. и
я захапало по лявото бедро, като й образувало открити рани. Касае се за внезапно
травматично увреждане на здравето, станало през време на отиване по обичайния път до
работното място за изпълнение на служебните си задължения от постоянното място на
живеене.
Видно от протокола за вътрешно разследване на трудова злополука е установена
следната фактическа обстановка на трудовата злополука: На ***г. в *** ч., госпожа С. И. Д. -
*** (***, ГПУ Б.) в сектор „А.о.” е тръгнала на работа от жилището, в което живее на адрес
гр. Б., ***. Разпореденото работно време на служителката е от 08.30 ч. до 17.30 ч. с един час
обедна почивка от 12.00 часа до 13.00 часа. В *** часа вървяла по бул. „М.Л.“ към спирката,
от където служителката със служебен автобус се транспортира до месторабота в ГПУ Б., м.
„Ч.с.“. Пресичайки пешеходната пътека на бул. „М.Л.“ с ул. „С.“ се разминала с лице от
мъжки пол, водейки куче на дълъг повод без намордник. Същото ухапва Д. по бедрото на
левия крак. Служителката се върнала отново на тротоара на бул. „М.Л.“, за да проведе
разговор с лицето от мъжки пол и да потърси помощ, но същият започнал да бяга.
Служителката успяла да се прибере до вкъщи и в 08.39 ч. съпругът й я транспортирал до
УМБАЛ - АД гр. Бургас за преглед и оказване на първа помощ. От извършения преглед от
специалист-хирург д-р К.С. се установили открити рани на долен ляв крайник (бедро).
Разкъсванията били зашити и служителката била изпратена за домашно лечение. Във връзка
с необходимостта от последващо домашно лечение, на ***г. на служителката бил издаден
болничен лист Е 20223207748 на 07.11.2022 г. от ИППМП Д-р А.А. ЕООД - Б. в размер на 4
(четири) календарни дни, считано от 07.11.2022 г. до 10.11.2022 г. включително. За
инцидента Д. уведомила незабавно началника на сектор „А.о.“.
От заключението на представеното съдебномедицинско удостоверение № 183/2022г.
се установява, че на прегледа на същата дата ***г. на С. Д. са констатирани две разкъсно-
контузни рани на ляво бедро, които увреждания е възможно да са получени по време и
начин, както се съобщава - при ухапване от куче. Причинено е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
4
Съгласно медицинско удостоверение № 4/1 на ЦЕЛК МВР, раните от ухапване от
куче на лявото бедро на ищцата, са по директен механизъм в резултат на действието на
твърди предмети с остри ръбове (зъби). Уврежданията без засягане на костни, сухожилни и
мускулни структури, както и на магистрални кръвоносни съдове и нерви, с ангажиране само
на кожата и подкожната тъкан, без данни за вторично инфектиране на околните тъкани, без
описано затруднение на движенията на крайника са наложили първична обработка,
ситуационни шевове, превръзки и антибиотична терапия и са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, съответно на квалификацията за лека
телесна повреда.
Представени са болнични листи за периода от 07.11.2022г. до 14.11.2022г. с диагноза
– последици от открита рана на долен крайник, както и удостоверение от 10.06.2024г. на
НОИ ТП-Бургас за изплатено обезщетение за временна неработоспособност.
От показанията на разпитания по делото свидетел К.К. /*** на ищцата/ се
установяват претърпените от ищцата болки и страдания от получените травми, нарушен
комфорт, притеснения и неудобства, което е вследствие на ухапване на куче – питбул. С. й
споделила, че отивайки на работа, разминавайки се с човек, който води куче, без да очаква е
била нападната от кучето в гръб и захапана. Получила две разкъсни рани, наложило се
посещение в болница и шевове. Впоследствие носила превръзки. Изпитвала остри болки и
притеснения, че раната потъмняла. Непосредствено след инцидента била в силен шок.
Физическите болки отшумяли, но психически страдала и към момента. Месец – два след
инцидента излизала навън по възможност с придружител. След злополуката имала страх от
кучета, а преди това обичала животни, дори гледала куче. Съдът кредитира показанията на
свид. К., като логични, непротиворечиви и обективни, основани са на непосредствени лични
впечатления от живота на ищцата, кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства и не са опровергани.
За да бъде уважена претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено
съществуването на трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука,
претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4,
ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място
до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
В случая злополуката е призната за такава по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО с влязло в
сила разпореждане на ТП НОИ Бургас, като и от събраните по делото гласни доказателства
не се установи друго. Установено е, че злополуката е станала по време на обичайния път за
5
работа, по който минава служителят от постоянното си местоживеене.
Обстоятелството, че вредите, причинена на ищцата са от ухапване от куче, водено
от стопанина си не може да доведе до отпадане на трудовия характер на злополуката, нито
до извода, че е налице някакво съпричиняване от страна на пострадалото лице. За да
отпадне трудовия характер на злополуката е необходимо да се установи, че увреждането е
било умишлено, т.е. пострадалият умишлено е увредил здравето си, каквато не е настоящата
хипотеза.
Относно възражението за съпричиняване, фактът, че ищцата е „допуснала“ да бъде
ухапана при разминаването си с водено от стопанина си куче порода „Питбул“, която порода
се характеризира с агресивен характер не представлява съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото същото не представлява акт на груба небрежност, довел до настъпване
на злополуката. Не са ангажирани каквито и да е доказателства ищцата да станала повод, да
е предизвикала или поведението й да е сочило липсата на елементарно внимание при
разминаването на кучето и водача му.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено
по делото, че ищцата е в трудово правоотношение с ответника, който е надлежен ответник
по иска, като инцидентът на ***г. представлява трудова злополука по смисъла на чл.55, ал. 2
от КСО. Поради това на основание чл.200, ал.1 от КТ ответникът – работодател носи
обективна /безвиновна/ имуществена отговорност за вредите, които ищецът е претърпял от
тази трудова злополука, причинила временната му неработоспособност.
Не са налице основания за изключване отговорността на работодателя, тъй като
липсват данни увреждането да е причинено умишлено от пострадалия /чл.201, ал.1 от КТ/.
Както беше посочено по-горе, възражението за наличие на основание за намаляване на тази
отговорност е неоснователно. Като такова основание за намаляване на отговорността на
работодателя законът в нормата на чл.201, ал.2 от КТ установява единствено допуснатата от
пострадалия груба небрежност, с която да е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука. Допусната от пострадалия обикновена небрежност не представлява
законоустановено основание за намаляване на отговорността на работодателя за вреди от
трудова злополука, като общата норма на чл.51, ал.2 от ЗЗД не е приложима за установената
от трудовото законодателство специална отговорност на работодателя при трудова
злополука. Съдебната практика е категорична, че грубата небрежност представлява такова
субективно отношение на пострадалия към неговите действия /съзнавана непредпазливост/,
при което той е знаел, че с определени свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен
резултат, но се е надявал да го предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа. Съдът приема, че от събраните доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, не се установява допусната от пострадалия такава груба небрежност.
По тези съображения настоящият състав намира, че не е надлежно установено пострадалият
да е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност.
Ето защо съдът приема, че не се установи основание за намаляване отговорността
на работодателя, която на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД следва да се определи за всички,
6
претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
злополуката. Такива вреди са болките, страданията и неудобствата, които ищцата е
претърпяла при получените две разкъсно-контузни рани на долен ляв крайник – бедро,
проведените прегледи, терапия и лечение (включително поставяне на няколко ситуационни
шева и 2 ръкавични дрена, смяна на стерилни превръзки през ден, проследяване
амбулаторно от хирург, поставяне на противобясна ваксина, антибиотично лечение). Въз
основа на гласните доказателства съдът приема, че претърпените от ищцата болки
първоначално са били интензивни, постепенно са отшумели, но същата продължава да търпи
известни ограничения в личния си и социален живот поради психическия стрес от
инцидента, който все още не е преодоляла.
На основание чл.52 от ГПК обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. За определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът съобразява трудоспособната възраст
на ищцата, периода на възстановяване, съпътстван от болезнени усещания и ограничения на
обичайните ежедневни дейности и притеснения в хода на заздравяването на получените
рани и преживения шок, стрес, психически и емоционален дискомфорт. Така съдът определя
дължимото обезщетение в размер на 3000 лв.
По тези съображения искът е основателен и доказан до претендирания размер от
3000 лв. и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 720 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса в размер на 120
лева за уважения размер на иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните
работи, адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня М.Л.“ № 46, представлявана от
Директора - Главен комисар А.З., да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., ***, сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл.
200 КТ за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени
на ищеца от трудова злополука на ***г., ведно със законната лихва върху главницата от
07.11.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните
работи, адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня М.Л.“ № 46, представлявана от
Директора - Главен комисар А.З. да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б., ***, сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева) за направените по делото
7
разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните
работи, адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня М.Л.“ № 46, представлявана от
Директора - Главен комисар А.З. да заплати по сметка на Районен съд - Бургас дължимата
за уважения иск държавна такса от 120 лева /сто и двадесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8