№ / .10.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2153 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Ж.С.Й. *** срещу Решение № 1074/21.07.2020 година на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш № К 2997320.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд е извършил призоваването по телефона, с което е нарушено участието му в откритото съдебно заседание. Твърди, че връченото му обявление за изготвено съдебно решение не съдържа срок и орган, пред който актът подлежи на обжалване, с което съществено е ограничено правото му на защита. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че фишът е връчен 5 месеца и 14 дни след издаването му, което поставя под съмнение датата на издаването му и спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Твърди, че при връчване на електронния фиш не е връчена снимката, от която се установява извършеното нарушение. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В-26 е до кръстовището, а мястото на измерване на скоростта е след него. Твърди, че към датата на извършване на твърдяното от органа деяние мястото не е обозначено със знак, указващ измерване на скоростта с радар. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Ж.С.Й. *** срещу Електронен фиш № К 2997320, с който му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева за административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата затова, че на 05.09.2019 година, в 11,03 часа по първокласен път 9 в посока гр. Варна, до к.к. „Камчия“ е управлявал лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с регистрационен номер А 57 48 МВ със скорост от 99 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM S1).
С Решение № 1074/21.07.2020 година състав на Районен съд - Варна е потвърдил електронния фиш. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.09.2019 година в 11,03 часа Ж.С.Й. *** е управлявал лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с регистрационен номер А **** МВ със скорост от 99 км/ч по първокласен път 9 в посока гр. Варна, до к.к. „Камчия“, въз основа на представения снимков материал от автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM S1) № 11743c9 и показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 28.05.2020 година, свидетел Евгени Маринов Жеков. Въззивният съд е приел, че техническото средство е изправно въз основа на Протокол регистрационен № 819р-19872/05.09.2019 година. Приел е, че производството по издаване на електронния фиш е проведено в срока по чл. 34 от ЗАНН. Приел е, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно наказание, тъй като в участъка на движение на моторното превозно средство, собственост на Й., е въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч със знак В-26, техническото средство, установило скоростта на движение е изправно и е отразило вярно скоростта на движение на автомобила. Въззивният съд е изложил подробни мотиви по всички наведени от жалбоподателя твърдения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция намира за основателно твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото от въззивния съд, поради нередовното му призоваване.
С Разпореждане от 14.04.2020 година (л. 20 от въззивното дело) съдията-докладчик е разпоредил призоваването на страните по делото да се извърши по телефона. В разпореждането не са налице мотиви, обосноваващи този начин на призоваване, но с оглед обявеното извънредно положение в Република България с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, настоящият състав намира, че въззивният съд е предприел този начин, съобразявайки се с Актуалните мерки за превенция и ограничаване на разпространението на Сovid-19 за съдилищата на територията на Република България, приети от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с решение по протокол № 9/15.03.2020 г., допълнени и актуализирани с решения по протокол 10/16.03.2020 г., от работно заседание на колегията от 26.03.2020 г. и по протокол № 11 от 31.03.2020 г.
Настоящият
състав намира, че постановеният от Висшия съдебен съвет на Република България
административен акт е нищожен в частта на предвидените способи за призоваване на страни за
участие в съдебно заседание, поради липсата на материална компетентност.
Компетентността на Висшия съдебен съвет на Република България е с обхвата,
очертан в чл. 16 от Закона за съдебната власт, като в правомощията му не попада
приемането на правила за призоваване. Такива правомощия не са му предоставени и
със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 година, и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Правилата за призоваване
се съдържат в Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 84
от Допълнителните разпоредби на ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН в бързи случаи призоваването може да става по телефона и се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.
В Наказателно-процесуалния закон не е дадена легална дефиниция на понятието „бърз случай“, поради което съдържанието му следва да се извлече при съобразяване на най-малко два критерия.
Първият критерий е характера на производството. Производство не попада в обхвата на Глава Двадесет и четвърта „Бързо производство“ на Наказателно-процесуалния кодекс, предвид липсата на изрично препращане в ЗАНН. Производството по обжалване на наказателни постановления не може да се характеризира като бързо, с оглед правилата за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления в чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Вторият критерий е специфика при разглеждане на конкретно дело, налагаща бързо призоваване, например молба от страна на въззивника за бързо разглеждане на делото, поради причини, които съдът счита за основателни, изчерпване на другите, предвидени в кодекса способи за призоваване и установяване на данни за телефонния номер на въззивника и други подобни.
В конкретния случай производството не е бързо по своя характер, както и не са налице данни за възникнала необходимост от бързо призоваване на страната. Въззивното дело е насрочено за 28.05.2020 година с разпореждане от 14.04.2020 година, т.е. месец и половина преди провеждане на откритото съдебно заседание.
Дори и да се приеме, че призоваването по телефона е допустим способ за производството по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при изключване на преценката за дали случаят е бърз и като се изходи от това че по тези производства не се разменят книжа, то досежно удостоверяването на извършеното призоваване е приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Посочената разпоредба вменява на длъжностното лице, извършило призоваването да отбележи датата на връчването, името и длъжността си.
Видно от отбелязването върху списъка за призованите лица (л. 21 от въззивното дело) въззивникът е призован на телефонен номер ********** на 05.05.2020 година, 16,38 часа от деловодител, като липсва отбелязване за името на деловодителя, извършил призоваването,. При тези обстоятелства въззивният съд неправилно е приел, че призоваването на жалбоподателя е редовно и е дал ход на делото. При съобразяване на факта, че въззивникът не е участвал в провелото се на 28.05.2020 година, настоящият състав прави извод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото.
Горното е достатъчно основание за отмяна на проверяваното решение и връщането му за разглеждане от друг състав на същия съд.
За прецизност на изложението съдът намира, че следва да изложи и следните мотиви:
Изводът на въззивния съд, че в производството по издаване на електронни фишове се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН не се споделя от касационната инстанция.
В разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са предвидени сроковете за съставяне на акт за установяване на административна нарушение и за издаване на наказателното постановление. Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдията Съдиите Лозан Панов и Румен Петров даде задължително тълкуване на характера на тези срокове, определяйки ги като давностни.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда санкциониране на деяния установени и заснети с технически средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон от овластените контролни органи с електронен фиш. Легалната дефиниция на електронния фиш се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН и § 6, т. 63 от Закона за движението по пътищата. Съгласно идентичното им съдържание „електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Процедурата по издаване и обжалване на електронния фиш е уредена в чл. 189, ал. 4 – 11 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 85а от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. Препратката по чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата към ЗАНН гласи следното :„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.“. В ЗАНН обаче няма процесуални норми за издаването на електронния фиш. Уредбата е материалноправна.
Актът за установяване на административно нарушение се съставя в сроковете по чл. 34, ал.ал. 1 и 2 от ЗАНН. Наказателното постановление се издава въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Специфичното за електронния фиш е, че се издава веднага, след установяване на нарушението. Именно тази специфика на електронния фиш, като административнонаказателен правораздавателен акт, с който веднага, след установяване на извършено нарушение, в резултат на обработване на данни от автоматизирани технически средства или системи, се наказва деянието, обосновава липсата на правна уредба за срока, в който може да се издаде електронния фиш. Именно поради Закона за движение по пътищата не препраща към нормата на чл. 34 от ЗАНН. Неиздаването на електронния фиш веднага след установяване на нарушението следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, защото правната същност на електронния фиш е незабавно наказване на виновното лице. Именно поради правната характеристика на електронния фиш датата на съставянето му не е реквизит, арг. чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. Приложим обаче е институтът на абсолютната давност.
Тук е мястото да се отбележи, че в административнонаказателната преписка е приложено извлечение от регистъра за съставените електронни фишове в Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, имащ характеристиките на официален свидетелстващ документ, от което е видно, че електронният фиш е издаден на 05.09.2019 година, т.е. на датата на извършване на нарушението, поради което не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение.
Настоящият състав намира, че причините, поради които фишът не е връчен на наказаното с него лице са неотносими към предмета на спора и вероятно касаят липсата на подходяща организация на работа на институцията.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1074/21.07.2020 година, постановено по НАХД № 1089/2020 година по описа на Районен съд – Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.