РЕШЕНИЕ
№
24.10.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 16.10. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 761 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.127, ал. 2 СК.
Образувано е по искова молба от А.О.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против А.Ф.Г., ЕГН **********, с адрес: *** баня.
Ищецът твърди, че с ответницата заживели на съпружески начала през месец
декември 2009 г. като се установили да живеят в жилището на родителите му на
адрес: с. ***. По време на съвместното им съжителство се родили децата С.А.О.,
ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН **********. През всичките години с ответницата
живели в разбирателство като и двамата полагали грижи в отглеждането на децата
си. На няколко пъти ответницата оставяла ищеца с децата и се установявала в
дома на дядо си в с. ***, но всеки път с родителите му отивали да я прибират,
тъй като имали две деца, за които да се грижат. Твърди, че съвсем неочаквано за
него през пролетта на 2018 г. ответницата събрала личните си вещи отново,
оставила децата при ищеца и отишла при дядо си в с. ***. Още на следващия ден
направил опит да прибере А. в дома им, но дядо ѝ казал, че отишла в гр. С.З..
Впоследствие разбрал, че А.Г. заживяла на съпружески начала с друг мъж на адрес
в гр. С.З., ***. Няколко дни след като си тръгнала, А. се свързала с ищеца по
телефона и казала, че няма да се върне при него и децата им. След този проведен
телефонен разговор повече не се бил чувал с ответницата и не я виждал. Ищецът
останал силно шокиран от внезапната им раздяла, тъй като нямали някакви
сериозни противоречия по между си. След като напуснала жилището, ответницата не
била виждала децата и не се интересувала за здравословното им състояние,
въпреки че знаела, че малкият им син често боледувал. От раздялата им през
месец юни 2018 г. ответницата не давала и средства за издръжката на децата им.
Грижите по отглеждането и възпитанието им изцяло били поети от ищеца, който
получавал сериозна подкрепа и помощ от
своите родители, с които живеели в едно домакинство. От съда се иска да
постанови решение, с което децата С.А.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН **********
да останат да живеят при ищеца, в жилището на адреса, посочен по-горе в
исковата молба; да предостави на ищеца упражняването на родителските права
спрямо децата С.А.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН ********** като определи
режим на лични отношения на ответницата с децата както следва: всяка първа и
трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа; да осъди ответницата да
заплаща чрез ищеца, като баща и законен представител на детето С.А.О., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 140 лв. и на детето О.А.О., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от м. юни 2018 г. до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна
лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира за присъждане на направени по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от адв. Ал. А., в качеството му на особен представител
на ответника А.Ф.Г.. Оспорва основателността на предявените обективно съединени
искове. Не оспорва обстоятелството, че от съвместното съжителството на двете
страни по делото имало родени малолетни деца и отношенията между родителите
били дълги години добри, както и че двамата оказвали необходимите грижи за
децата. От получените до този момент справки за адресна регистрация се
установявало, че ответницата не живеела в гр.С.З. на посочения от ищеца адрес,
а от това бил неоснователен и изводът, че била заживяла на съпружески начала с
друго лице. Възможно било да се влошили отношенията между ответницата и родителите
на ищеца, тъй като всички живели в техния дом. Било много вероятно ответницата
да заминала да работи в чужбина и от там да изпращала преводи на парични
средства по пощата или по банков път на съпруга си, за да можело да се помогне
за издръжката на децата им. Липсвали каквито и да било данни ищецът да
предлагал на съпругата си да бъде постигнато споразумение между тях при
наличната фактическа раздала, как да бъдат упражнявани родителските права,
личните контакти, плащането на издръжка. А изпълнението на изискванията по ал.
1 било предпоставка и задължително условия, за да се пристъпи към завеждане на
искове с правно основание чл. 271, ал. 2 от СК. Относно режима на лични
отношения, същите следвало да бъдат определени по начин, който да дава
възможност майката да се вижда с децата си и да не бъде прекъсвана взаимната им
връзка, а именно: всяка събота от месеца, от 9,00 часа до 18,00 часа, 30 дни
през лятото - месец август; през коледната и великденската ваканция - от 8,00
часа на първия ден до 16,00 часа на следващия ден, с право на преспиване на
децата при майката; през националните празници - децата да бъдат при майката;
през рождените и именни дни на децата - по 4 /четири/ часа при майката,
съгласувани между двамата родители; през училищните празници също да бъдат при
майката. Ако съдът приемел, че исковете били основателни, не възразявал
местоживеенето на децата да бъде в ***. Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 142 /1/ от СК , издръжката се определяла
съобразно нуждите на децата и възможностите на родителите. Съдът следвало да
определи месечната издръжка, отчитайки възможностите на двамата родители. В
този смисъл искането за определяне на месечна издръжка било основателно до
размера от 140 лв.. Оспорва по
изложените по-горе съображения и искането за присъждане на издръжка за минало
време. Не била доказана претенцията за присъждане на издръжка за изминалия
едногодишен период.
Ищецът А. О. Л., редовно призован за съдебното
заседание, се яви лично и чрез процесуалния си представител - адв. Р. П.-Д.поддържа
изложеното в исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява, но чрез назначения му особен представител, поддържа
изложеното в отговора.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. К.,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.
В откритото съдебно заседание, проведено на 16.10.2019г., процесуалните представители на
страните, след като уточниха, че последните изповядват религия „ислям“
предложиха, че в интерес на децата ще е следния режим на родителски контакти на
майката с тях, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 ч. до 17,00 ч., както и 20 дни през лятото,
месеците юли или август, като тези дни не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата; всяка нечетна година на новогодишните празници от 31.12 до 01.01.,
децата да бъдат при майката; на националния празник 3-ти март – четна година
при майката; на празника Рамазан -
нечетна година при майката; коледната и великденската ваканции – от
10,00 часа на първия ден до 16,00 часа на следващия ден с преспиване при
майката; през рождените дни на децата – по четири часа при майката, съгласувани
между двамата родители, като майката следва да взема децата от дома на бащата и
ги връща там.
РС-К., като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за раждане,
издадени съответно въз основа на акт за раждане № *** г. и № *** г. на Община К.,
родители на децата С.А.О., родена на *** г. и О.А.О., роден на *** г. са А.Ф.Г.
– майка и А.О.Л. – баща.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. К.. В хода на социалното проучване социалните
работници са установили, че от месец юни 2018 година основни грижи по
отглеждането и обгрижването на двете малолетни деца С. и О. са поети от техния
баща, който с помощта на своите родители успява да полага качествени грижи за
тях и да осигурява всичко нужно за охраняване на техния живот и здраве в
семейна среда. Майката трайно и по собствено желание е престанала да участва в
живота на децата, не се интересува от тяхното развитие и не участва в
отглеждането и издръжката им. Г-н Л. желае и разполага с необходимия ресурс да
упражнява родителските права спрямо двете деца. Според социалните работници той
може да осигури качествена и стабилна среда за растежа и развитието им като има
възможност да задоволява базисните им потребности.
Видно от два броя удостоверения с изх. № *** и № ***
от 05.03.2019 г., издадени от „А.-Б.“ ЕООД, бащата за периода от м. август 2018
г. до м. януари 2019 г. е получил брутен доход от 5347,88 лв.
Видно от писмо с изх. № *** г. на ОД на МВР-С.З. е, че
за периода 01.01.2009 г. до 10.09.2019 г. А.Г. има регистрирани следните данни
за задгранични пътувания: излизане от РБ през ГКПП АЕРОГАРА Б. на 06.09.2018 г.
в 17:54 часа; влизане в РБ през ГКПП АЕРОГАРА С. на 23.05.2019 г. в 19:32 часа;
излизане от РБ през ГКПП АЕРОГАРА С. на 16.06.2019 г. в 04:23 часа.
С писмо с изх. № *** г. Директора на РУ „Югоизточен
регион“, „Б.П.“ – Б. уведомява съда, че при извършена проверка е установено, че
за периода от 01.05.2018 г. до 10.09.2019 г. не са осъществени пощенски парични
преводи с подател А.Ф.Г. и получател А.О.Л..
Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК бащата А.О.Л.
заяви, че вечерта, преди раздялата, бил на работа в „А.“ ЕООД. Сутринта се върнал
и А. я нямало. Скарали се, не ѝ бил посягал. Изобщо не знаел къде е сега.
Напуснала дома през юни месец 2018 година. Оттогава тя не била търсила децата. А.
пребивавала в чужбина, но не знаел в коя държава. Живеела с друг мъж и ищецът
не знаел дали има други деца. От раздялата не била търсила децата. Нямал
представа какви са доходите й. Ищецът бил добре финансово. В момента не работел,
чакал да започне отново работа в „ А. “ ЕООД. Голямата им дъщеря била на 8
години и ходела на училище, синът им бил на 5 години и ходел на детска градина.
Средствата му стигали. Претендирал издръжка към минимума от 140 лв., тъй като
майката нямала имоти и не знаел дали в чужбина имала работа.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката К.М.С., без роднински връзки със страните
по делото заяви, че били съседи с А.. Страните живеели добре. Един ден А. си
взела дрехите и оставила децата. Не знаели какво става с нея. Децата били
техни, родили се докато живели заедно. А. не ги търсела, не изпращала пари,
нито подаръци. Не знаели къде е сега. Свидетелката не помни точно кога си
тръгнала А., смята, че било преди около две години. Вече нямали общо с нея. А.
гледал децата, работел, обличал ги добре, пращал ги на училище и на градина.
Майка му и баща му му помагали за грижите за децата. Не били чували А. да е
идвала тази година през май или юни месец. А. не изпращала пари за децата.
Децата не говорели за майка си, те я забравили за тези две години. Не били споделяли
тя да им се е обаждала. Свидетелката не била чувала А. да била гонена и бита от
съжителя си А..
Свидетелката Ф.Я.К., без роднински връзки, съседка на
ищеца, заяви, че Н. и А. живели заедно, родили им се две деца. После не знаела
какво станало, Н. си събрала багажа и изчезнала, не знаели къде била, станало
вече две години, нито се чувало за нея, нито се интересувала от децата, нито
пари им пращала. Сега бащата се грижил за тях. Събирали се като съседи в дома
на А.. Децата имали детска стая с
играчки. Посещавали училище, били облечени добре. Свидетелката не била чувала
от раздялата на страните А. ***. Откакто
ги напуснала не били чували нищо за нея. Страните близо две години били
разделени, нито пари изпращала на децата, нито ги търсела, дори не знаели къде
се намирала Н.. Къщата в която живеели била на родителите на А.. Децата не
споменавали за майка си. А. бил добро момче, родителите му също били добри
хора. Свидетелката не познавала характера на майката. Не били чували за
скандали между тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
При така
установената фактическа обстановка по делото и съобразно искането на ищеца, съдът
намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за основателна и доказана. Съдът
квалифицира претенцията по този ред, изхождайки от фактическата обстановка по
делото, а именно, че страните не са в брак и живеят разделени. По тези
съображения съдът счита, че следва да се произнесе по претенциите за
предоставяне на родителските права, местоживеенето на децата, издръжката и личните
контакти с родителя, който не упражнява родителските права. Установи се в настоящото
производство, че страните по делото нямат сключен граждански брак, както и че
същите имат родени от съвместното си съжителство две малолетни деца. Установи
се, че към датата на подаване на исковата молба, децата са живели при бащата в с.
М., общ. П.Б.. Майката е извън страната, като бащата и децата не знаят къде
точно пребивава. Изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на децата С. и О.
е поел бащата, разчитайки на помощта на родителите си. При разделното живеене
на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат решения относно
упражняването на конкретно право спрямо детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
децата следва да се разреши със заведения понастоящем иск по чл. 127, ал.2 от СК. След като се определи при кой от двамата родители ще живеят С. и О., този
родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите ще налагат това. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид ниската възраст на децата, съдът
счита, че местоживеенето следва да бъде определено при бащата на адрес: с. М., общ. П.Б., ***и на него да бъде
предоставено упражняването на родителските права. След това да бъде определен
режим на лични контакти на майката с децата
С. и О., което се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка
между тях. На майката следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на
лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и
физическо развитие на децата. Съдът с оглед направените уточнения относно
режима на лични контакти на майката с децата, счита, че режимът следва да бъде
определен, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в
неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, месеците юли или август, като
тези дни не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; всяка нечетна година
на новогодишните празници от 31.12 до 01.01., децата да бъдат при майката, а на
четна година при бащата; на националния празник 3-ти март – четна година при
майката, нечетна при бащата; на празника Рамазан - нечетна година при майката, четна година при
бащата; Коледната и Великденската ваканции – от 10,00 часа на първия ден до
16,00 часа на следващия ден с преспиване при майката; през рождените дни на
децата – преди обед за четири часа при майката, като майката следва да взема
децата от дома на бащата и ги връща там.
Предявена е претенция по чл. 143 , ал.2 от СК, която е
основателна по следните съображения:
Задължението за заплащане на необходимата издръжка е
безусловно и не зависи от това дали имащият право на издръжка е трудоспособен и
може да се издържа от доходите си. Имайки предвид обстоятелството, че майката
не живее с децата си и не полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието
им, то следва да осигурява поне парични средства за това. При определяне на
издръжката, съдът изхожда от материалните възможности на родителите и от
потребностите на децата. Не се установи в какъв размер е месечният доход на майката,
но се установи, че тя живее в чужбина. Преценявайки и нуждите на децата С. и О.,
съдът приема, че майката следва да заплаща месечната издръжка по 140 лв. на
дете, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2019 г.,
платима до последно число на текущия месец
до настъпване на законово основание
за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху
всяка просрочена вноска до нейното
окончателно изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването
на иска – 12.03.2019 г.. По делото се установи, че страните са във фактическа
раздяла от м. юни 2018 г. като майката не е изпращала средства за
издръжка на децата. Относно размера на
издръжката съдът приема по 140 лв. месечно за всяко едно от децата, за период
от м. юни 2018г. до 28.02.2019г.. С
оглед на изложеното исковете са основателни за сумата от по 1260 лв. за всяко
от децата, или общо за сумата от 2520
лв., поради което като основателни следва да бъдат уважени.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 725 лв., от които 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение;
25 лв. заплатена държавна такса; 300 лв. заплатено възнаграждение за особен
представител.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, А.Ф.Г. следва
да бъде осъдена да заплати в полза на РС-К. държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 504 лв., както и
сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на държавното вземане.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение родените
от съвместното съжителство между А.О.Л., ЕГН ********** и А.Ф.Г., ЕГН ********** малолетни деца С.А.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН ********** на бащата А.О.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на С.А.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН ********** при бащата А.О.Л., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката А.Ф.Г., ЕГН **********
с децата С.А.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя, с
преспиване, както и 20 дни през лятото, месеците юли или август, като тези дни
не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; всяка нечетна година на
новогодишните празници от 31.12 до 01.01., децата да бъдат при майката, а на
четна година при бащата; на националния празник 3-ти март – четна година при
майката, нечетна при бащата; на празника Рамазан - нечетна година при майката, четна година при
бащата; Коледната и Великденската ваканции – от 10,00 часа на първия ден до
16,00 часа на следващия ден с преспиване при майката; през рождените дни на
децата – преди обед за четири часа при майката, като майката следва да взема
децата от дома на бащата и ги връща там.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, А.Ф.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** баня, да заплаща
месечна издръжка на малолетните деца С.А.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител А.О.Л., ЕГН **********, в размер на 140,00 лв. на всяко
едно от децата, считано от 12.03.2019 г., платима до последното число на
текущия месец, до настъпване на законни основания за изменянето или
прекратяването ѝ, ведно със законната
лихва за забава върху
всяка просрочена вноска до нейното
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от СК, А.Ф.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** баня да заплати
издръжка на малолетните деца С.А.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител А.О.Л., ЕГН **********, в размер общо за двете деца от 2520 лв. за минало
време: от месец юни 2018г. до 28.02.2019г..
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА А.Ф.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
баня, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на А.О.Л., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 725
лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, А.Ф.Г., ЕГН **********,***
баня, да заплати
в полза на РС-К. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 504 лв.,
както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за събиране на държавното вземане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ОС-С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: