Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 02.07.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1691 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ОТП ********“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „О*****“, бул.“К********“ №19, ет.2 против М.Д.М., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.Евентуално съединени са осъдителни
искове по чл.430 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител
по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила изцяло предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№832/2016г. на КРС е издадена в полза на
„Б******“ ЕАД заповед по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума
в размер на 5008 лв., от
която 4021.27 лв.-главница, дължима по договор за кредит от 18.09.2009г.,
сключен между М.Д.М. и Б*** Д** ЕАД и договор за поръчителство от 18.09.2009г.
на Е. Г. С., 805.08 лв.-неплатена редовна лихва за периода от 02.09.2014г. до
13.05.2016г., 61.78 лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 02.02.2015г.
до 13.05.2016г., 120 лв.-такси и разноски, ведно със законна лихва, считано от
14.05.2016г. до окончателното изплащане.Заповедта е връчена на ответника в
настоящето производство по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е спхряно
изпълнението и е указано на кредитора да предяви иск за установяване на
вземанията си.
Твърди се по
исковата молба, че на 18.09.2009г. между Б Д**ЕАД и ответника в производството
е сключен договор за кредит за текущо потребление , по който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 8 000 лв. със срок на издължаване от 120
месеца.Съгласно чл.8 от договора, кредитополучателят заплащал лихва , формирана
от базовия лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора
и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка.Към датата на сключване на
договора, размера на редовната/възнаградителна лихва по кредита бал 12.95 %
годишно.последната дължима месечна вноска била на 02.08.2019г.
Поради преустановяване на погасяването на
задължението, кредиторът приложил т.19.2 от договора, като с нотариална покана
обявил вземането си за предсрочно изискуемо.
На 14.03.2017г., след издаване на заповед за незабавно
изпълнение, Б Д ЕАД прехвърлил на ищеца гореописанато вземане.
На база изрично пълномощно, ищецът в производството
изплатил до ответника уведомление за сключения договор за цесия.Уведомлението
било изпратено по „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка, видно от която не
било потърсено.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени предявените
искове.Повдигнато е правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност,
твърди се, че предявените искове са недопустими, както и неоснователни поради
неуведомяване на длъжника за сключената цесия.
От приетата като доказателство по делото
съдебно-счетоводна експертиза, по делото се установи, че на 18.09.2009г. по
сметка на ответника Б Д ЕАД е превела по
договор за кредит сумата от 8 000 лв.От така получената сума, ответникът е
изплатила 3 978.73 лв.За периода 18.09.2009г. до 13.05.2016г. е начислена
възнаградителна лихва в размер на 5495.70 лв.От тази сума ответникът е погасила
4 690.62 лв., като дължима за периода 02.09.2014г. до 13.05.2016г. е сума
в размер на 805.08 лв.За периода 18.09.2009г. до 13.05.2016г. била начислена
санкционна лихва в размер на 118.03 лв., от която били изплатени 85.37 лв. и
дължима сума в размер на 32.66 лв.Съгласно клаузите на договора била начислена
лихва за забава в размер на 29.12 лв.Сумата от 120 лв.-такса изискуемост, в съответствие
с тарифанта на Б Д.
Вещото лице е посочило, че дължимите суми по кредита
са в размер на 4 021.27 лв.-непогасена главница, 805.08 лв.-договорна
възнаградителна лихва, наказателна лихва в размер на 61.78 лв. и 120
лв.-разходи при изискуем кредит.
По делото се установи, че с нотариална покана, връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ответникът е уведомена за настъпилата
предрочна изискуемост на кредита.
След издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, вземанията на банката са цедирани на ищеца в производството
с договор за цесия от 14.04.2017г.Б Д ЕАД е упълномощил ищеца, да уведоми
всички длъжници по цедираните вземания по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.Изпратено е
уведомление на адреса на ответника, като обратната разписка е оформена като
непотърсена пратка.
При гореописаното, за съда се налагат следните правни
изводи:
В т.10 б. от ТР №4/18.06.2014г. ОСГТК на ВКС е
посочено, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия, сключен
след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е цесионерът при спазване на срока по чл.415 ГПК.В т.4г от същото
тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл.417 т.2 ГПК, при която
възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора-в случая
банка, то и правоприемника следва да притежава същото качество , за да получи
заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документа на праводателя му,
като противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди
за незабавно изпълнение в полза на субекти, извън изрично изброените.Тъй като
производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него
се проверава възникнало ли е изпълнителното основание, в случая-извлечение от
сметка на банка, за което според т.4 г. от посоченото ТР се изисква специално
качество и на правоприемника, то това изискване следва да намери приложение и в
исковото производство., когато заявителят е цедирал вземането си преди
стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение.В този смисъл, когато
заповедта е издадена в полза на банка, на основание чл.417 т.2 ГПК, при частно
правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на
заповедта, цесионерът който няма качеството „банка“, не е легитимиран да
предяви иска по чл.422 ГПК.цесионерът не притежава активна процесуална
легитимация да предяви иска, поради което същия е недопустим за разглеждане
/Р.№1/01.02.2017г. на ВКС по т.д.№3228/2015г., II ТО/.При посочените доводи, съдът
намира, че предявените искове по чл.422 ГПК са недопустими за разглеждане и
следва прекратяване производството по делото по тях.При условията на т.13 от
горецтираното ТР следва обезсилване на издадените в полза на „Б Д“ ЕАД заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
При горните изводи за недопустимост на предявените
искове по чл.422 ГПК, съдът дължи произнасяне по евентуално съединените искове
по чл.430, ал.1 ТЗ вр.чл.79, ал. ЗЗД.
Като първи евентуално съединене към горния иск се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
3 896.90 лв.-непогасена по давност по договор за текущо потребление от
дата 18.09.2009г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В решение № № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г.,
I т. о., ТК е посочено, че законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. В т. 3 на ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването
му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с
нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото
разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо
на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване
на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване,
биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението
на правилата на ГПК за
връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД
към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение
способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по
правилата на ГПК и
при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ.
В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на
документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно
връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно
достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД)
или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ).
При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК,
като отказът за получаване по чл. 44 ГПК
или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В светлината на горните доводи, то настоящия съд
счита, че уведомлението за сключения договор за цесия е връчено на
адресата-ответник в производството.Видно от представената по делото обратна
разписка, уведомлението за цесия не потърсено на адреса на ответника, посочен
от него при сключвоане на договора, поради което съдът счита, че в светлината
на гореизложеното, същата е надлежно уведомена за сключения договор.Отделно от
горното, към исковата молба са приложени договор за цесия, пълномощно от страна
на стария кредитор към ищеца да уведоми длъжниците за сключения договор.При
връчването на тези книжа на ответника, също е налице надлежно уведомяване по
правилата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Видно от заключението на вищата лице, непогасената
главница по договора е в размер на 4 021.27 лв., поради което съдът
намира, че иска предявен за сума в размер на 3 896.90 лв. е изцяло
основателен и следва да се уважи от съда.
Възражението за погасяване по давност, направено от
страна на ответника, съдът намира, че е изцяло неоснователно.При падеж на главницата
на 14.05.2016г.-при обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, то дори и
към датата на подаване на исковата молба-13.08.2020г. не е изтекъл срока по
чл.110 ЗЗД.
При уважаване на първия евентуално съединен иск, то
съдът не дължи произнасяне по посочените на второ място евентуално съединени
искове.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по уважения иск в размер на
1335.88 лв., от които 155.88 лв.-държавна такса, изплатено възнаграждение по приетата
по делото експертиза-300 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
и изплатено възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 580
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Оставя без разглеждане предявените от „О*******
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2 против М.Д.М., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца в размер на 5008 лв., от
която 4021.27 лв.-главница, дължима по договор за кредит от 18.09.2009г.,
сключен между М.Д.М. и Б Д ЕАД и договор за поръчителство от 18.09.2009г. на Е.Г.
С., 805.08 лв.-неплатена редовна лихва за периода от 02.09.2014г. до
13.05.2016г., 61.78 лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 02.02.2015г.
до 13.05.2016г., 120 лв.-такси и разноски, ведно със законна лихва, считано от
14.05.2016г. до окончателното изплащане и прекратява производството по делото в
тази му част.
Обезсилва издадените по ч.гр.д.№832/2016г. на КРС
заповед за незабавно изпънение и изпълнителен лист по отношение на М.Д.М..
Осъжда М.Д.М., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „О Б“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, район „О*********“, бул.“**********“
№19, ет.2 сумата от 3 896.90 лв.-непогасена главница по договор за текущо
потребление от дата 18.09.2009г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба-13.08.2020г. до
окончателното изплащане.
Осъжда М.Д.М. да заплати на „О**************“ ЕАД
деловодни разноски по производството в размер на 1335.88 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: