Присъда по дело №702/2019 на Районен съд - Сливен

            П Р И С Ъ Д А  № 14

 

               Гр. Сливен, 16.01.2020 година

 

                              В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари 2020 г., в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

 

при участието на секретар И.Ж. и прокурор И.П. разгледа докладвано от районен съдия  НОХД № 702  по описа за 2019 г., 

       

                                             П  Р  И  С  Ъ  Д  И :                                                                 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.И.В. роден на *** ***, жител и живущ ***-10, български гражданин, със средно образование, неженен, ръководител строителна бригада в „…..” ООД, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 09.02.2019 г. в гр. Сливен, управлявал МПС – л.а. „Мерцедес С 320” с рег. № СН 1629 АР, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред със Заключение по съдебна химико-токсикологична експертиза изх. № И-2542/05.03.2019 г. на Военномедицинска академия - София, поради което и на основание чл. 343Б, ал. 3 вр. чл. 54 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което същият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим, както и „ГЛОБА” в размер на 500 /петстотин/  в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

На основание чл. 343Г от НК на подсъдимия В.И.В. се налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на отнемане на СУМПС.

На основание чл. 68 ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното на подсъдимия В. по НОХД № 181/2018 г. на Окръжен съд-Сливен наказание, а именно – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и десет месеца, което същият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим.

ОСЪЖДА подсъдимия В. да заплати направените по делото разноски в размер на 258,00 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

ОСЪЖДА подсъдимия В. да заплати направените по делото разноски в размер на 148,96 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд-Сливен.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  М О Т И В И  към Присъда № 14/2020 г. по НОХД № 702/2019 г. на СлРС, изготвени на 21.02.20г.

РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия В.И.В. по чл. 343Б ал. 3  от НК.

В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира за налагане на наказание от една година „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим и предвидената по закон „Глоба” в размер на 500 лева. Моли да бъде приведено на основание чл. 68 ал.1 от НК предходното наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и десет месеца по НОХД № 181/2018 г. на Окръжен съд-С. при първоначален строг режим.

 В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично. Не се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. В.И.В. бил осъждан за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр. изр.1 алт.1 предл.4 от НК, като с одобрено споразумение по НОХД № 181/2018г. на СлОС (влязло в сила на 12.04.2018 г.) му е било определено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 10 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.

Подс.В. е бил осъден и със споразумение ,влязло в сила на 13.01.20г.за извършено в периода от 22.03.18г. до 23.03.18г. престъпление по чл.354а,ал.1 ,предл. 1 и 4 в вр.чл.26 от НК като му е определено наказание  „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ , което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години като на основание  чл.67,ал.3 от НК в изпитателния срок са му определени  пробационни мерки в за срок от една година.

Подс. В.И.В. бил правоспособен водач.

На 09.02.2019 г. в гр.С. около обяд подс. В.И.В. , управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес С 320“, с peг. № ……. Подс.В. *** в посока бул.“Бургаско шосе“. По същото време в района се намирал дежурен автопатрул при РУ-С. със служители - св. В.П.Ч.,св В.К. и св.Я.З.. Полицейските служители спрели за проверка  подс. В.,когото познавали  като криминално проявено лице, което употребява наркотични вещества. Св. В.Ч. забелязал, че водачът на МПС е със зачервени очи и разширени зеници,което породило подозрение, че лицето може да е употребило наркотични вещества. Полицейсите служители  поискали съдействие от ОДЧ при РУ-С. ,при което на мястото на проверката екип, който да извърши надлежна проверка. На място пристигнал св. Х.Н.С.- мл.автоконтрольор в група „Пътен контрол“ на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- С., който изпробвал водача с техническо средство Дрегер Алкотест 7510.

При проверката уредът отчел алкохол 0,00 промила в издишания от водача въздух. Подс.В.В. бил поканен от служителите до сградата на сектор „ПП“ при ОД МВР-С., където да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drager Drug Test 5000“.При направеното замерване с техническо средство с номер ARJF 0012,  уредът отчел положителна проба за употреба на амфетамин и метамфетамин. На подс. В. бил издаден талон за медицинско изследване № 0012572 от същата дата като  водачът бил откаран в ЦСМП-С., където дал кръвна проба и урина за изследване. Служителят на сектор „ПП“ - св.Х.С. съставил на подс.В.В. АУАН № 7739/09.02.2019 г. и иззел СУМПС № ********* на водача.

По делото е приложена справка /л.38 от ДП/ за положителния резултат от техническото средство „Drager Drug Test 5000“, номер ARJF 0012.

Видно от заключението на съдебна химико-токсикологична експертиза „в предоставените биологични проби от подс. В.И.В. е установено наличие на амфетамин и метамфетамин. Амфетамин и метамфетамин са наркотични вещества с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост. Самостоятелната употреба води до изявена възбудна на симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила, може да предизвика халюцинации. Метамфетамин може да предизвика халюцинации.

Установеното количество в кръвната проба на амфетамин (243 ng/ml) надвишава концентрационната област за еднократен „нормален“ прием (20-100 ng/ml по литературни данни, за лица без развита зависимост). Установената концентрация на метамфетамин (656 ng/ml) също надвишава концентрационната област за еднократен „нормален“ прием (<100 ng/ml по литературни данни, за лица без развита зависимост).

      Горната фактическа обстановка съдът прие  за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.

    Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото служители на ОД на МВР - свидетели Х. Е. С./включително приобщените по реда на чл. 281 от НПК/, В.П.Ч./включително приобщените по реда на чл. 281 от НПК/, св. З., св. К. и св. Р.. Показанията на същите са безпротиворечиви и взаимно допълващи се като всеки поотделно пресъздава обстоятелствата във връзка с извършената проверка и дава  сведения както за  установеното в хода на проверката така и досежно поведението на подсъдимото лице.

Всеки един от разпитаните свидетели е категоричен ,че   подсъдимия е бил със зачервени очи и разширени зеници,което ги е мотивирало да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Св. Ч. свидетелствува и относно обстоятелство, което е от съществено значение за разкриване на обективната истина , а именно, че след като подсъдимият е бил изпробван за употреба на наркотици е изразил несъгласие с показанията на техническото средство като е направил самопризнание ,че е вземал „пико” но преди около шест дни,

Съдът не кредитира показанията дадени от св. Х.М.М. и на свидетеля  П.И.Е., доколкото първата живее на семейни начала с подсъдимия , а св. Е. е негов добър приятел. Счита същите  за заинтересувани от изхода на делото и пристрастни. Действително и двамата потвърждават защитната версия на подсъдимия ,че не е знаел какво приема с безалкохолната напитка изпита на 06.02.19г. но тези им твърдения съдът приема като опит да го оневинят и не може да счете за достоверни.Дори да се приеме за вярно ,че на 06.02.19г.подсъдимия е изпил безалкохолна напитка с поставено в нея „прахче за ободряване „каквото е твърдението на св. М. това не изключва ,нито препятствува преди или след  това подсъдимия В. да е употребил наркотични вещества . На следващо място по делото липсва информация за съдържанието на това прахче така ,че дори налично същото не доказва ,че установеното количество наркотично вещество се дължи на неговата употреба , съответно подсъдимия е нямал умисъл ,че управлява МПС след употреба на наркотични вещества.

На следващо място така изложената версия, целяща да изключи умисъл в извършване на процесното деяние е и житейски неиздържана, доколкото св. М. като живуща на семейни начала с подсъдимия е запозната със съдебното му минало и знае,че същия е осъждан за притежание на наркотици както и ,че му е определен изпитателен срок.  Дори само това обстоятелство не би следвало да и позволява да му предоставя за пиете вещества ,за които знае,че ободряват , но не е информирана дали същите не са наркотични и съответно забранени  от закона. Воден от горните съждения ,съдът  приема показанията на св. М. за нелогични и целящи оневиняването на подсъдимия.Твърдяното от нея поведение е нелогично и предвид факта,че на подсъдимият е предстояло управление на МПС, което само по себе си е рисково и води до възможност както за настъпване на ПТП така и за проверка от страна на контролните органи относно употреба на наркотични вещества.         

    Въз основа на тези съждения ,съдът изключва от доказателствения материал показанията на св. М.. Съдът не кредитира и тия на св. Е. , тъй като същия е в приятелски отношения с подсъдимото лице и като такъв го счита за заинтересуван от изхода на делото.

 Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в основната им главна част с изключение на твърденията му,че  след извършената проверка е разбрал от  св. М. за сложеното й от нея в питието вещество, което в последствие се е оказало наркотично. Макар да не се признава за виновен подсъдимият индиректно признава ,че е употребил наркотик”пико „ като преразказва разговора си с един от полицейските служители . В този разговор подсъдимото лице само признава ,че  е задало въпроса „Ако, приемем ,че съм вземал наркотични вещества преди пет или шест дни,какво общо има това със случаят днес?”След това признание  сам заяви ,следното „Защото преди пет – шест дни вярвам ,че няма да има влияние след време”.В тази им част обясненията на подсъдимия напълно съответстват на показанията на св. Ч., че В. е признал за употреба на „пико”  около шест дни преди проверката,поради което съдът ги кредитира напълно.

          Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени към доказателствения материал  по съответния процесуален ред. Дава вяра на   приетата  по делото  справка /л.38 от ДП/ за положителния резултат от техническото средство „Drager Drug Test 5000“, номер ARJF 0012, както и на  заключението на съдебна химико-токсикологична експертиза тъй като същата не се оспори от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността на вещото лице.

        Въз основа на разпита на вещото лице и приетото заключение съдът прие, че в предоставените биологични проби от подсъдимия е установено наличие на амфетамин и метамфетамин, а именно  -амфетамин (243 ng/ml),което количество надвишава концентрационната област за еднократен „нормален“ прием (20-100 ng/ml по литературни данни, за лица без развита зависимост). Установената концентрация на метамфетамин (656 ng/ml) също надвишава концентрационната област за еднократен „нормален“ прием (<100 ng/ml по литературни данни, за лица без развита зависимост).

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

          С деянието си подсъдимия В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343Б ал. 3. от НК, тъй като на 09.02.2019 г. в гр. С., управлявал МПС – л.а. „Мерцедес С 320” с рег. № ……, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред със Заключение по съдебна химико-токсикологична експертиза изх. № И-2542/05.03.2019 г. на Военномедицинска академия – С..

Безспорно е авторството на деянието, както и виновното поведение на подсъдимия. Установено е, че на инкриминираната дата, след като е употребил наркотично вещество е привел и управлявал МПС. Установена е концентрацията на веществото и вида му, а именно наркотично вещество (амфетамин и метамфетамин), установено по надлежния ред  с съдебно химико-токсикологична експертиза.По делото е установено и обстоятелството,че  наличното количество наркотично вещество надвишава концентрационната област за еднократен „нормален“ прием (20-100 ng/ml по литературни данни, за лица без развита зависимост). Установената концентрация на метамфетамин (656 ng/ml) също надвишава концентрационната област за еднократен „нормален“ прием (<100 ng/ml по литературни данни, за лица без развита зависимост).

      Деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал извършеното допускал е и е искал настъпването на обществено опасните последици от деянието.Съдът счита ,че по делото е безспорно установена употреба на наркотични вещества, включително чрез самопризнание от страна на самия подсъдим,поради което приема,че същият е знаел и съзнавал,че е наркотично повлиян ,въпреки което е привел в движение и управлявал МПС. Счита за недостоверна и недоказана изложената от страна на защитата на подсъдимия версия за сложено от  св. М., без знанието на последния наркотично вещество,чиято употреба в последствие е довела до установяването му в кръвта на подсъдимия.Съдът следва да отбележи и обстоятелството,че дори да се приеме ,че тази версия е доказана/каквито доказателства липсва /,същата не води до оневиняването на подсъдимото лице,доколкото е напълно възможно вземането на наркотично вещество да е станало много преди или след датата 06.02.19г.,,за която се твърди ,че е изпито ,още повече,че  престъплението е извършено сред известен период от време, а именно на  09.02.19г. Като обстоятелество  доказващо индиректно умисъл в извършване на деянието ,съдът прие и факта,че подсъдимото лице е осъждано двукратно за престъпления във връзка с наркотични вещества, първото от които за извършено на 03.12.17г. престъпление по чл.354а,ал.1 от НК,за държане на прокурсори за производство на високорискови наркотични вещества , а второто за извършено в периода от 22.03.18г. до 23.03.18г. престъпление по чл. 354а,ал. 1предл. 4 ,5 в  вр. чл.26 от НК, изразяващо се в производство и държане с цел разпространение  на високорискови  наркотични вещества . Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в слабите морално волеви задръжки на подсъдимия и проявена самонадеянието и незачитане на императивните разпоредби на ЗДП. 

    При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината  му обстоятелства.

      Съдът отчете смекчаващо отговорността на подсъдимия  обстоятелство, доколкото същият е баща на малолетно дете, за което се грижи заедно с лицето Х.М. , с която живее на семейни начала. 

Като отегчаващи отговорността   на подсъдимия обстоятелства ,съдът отчете лошите му характеристични данни и предишни осъждания,както и    обстоятелството,че  наличните  количества наркотични вещества надвишават концентрационната област за еднократен „нормален“ прием.

       Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция съдът сметна, наложи на подсъдимия В. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което същият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим, както и „ГЛОБА” в размер на 500 /петстотин/  в полза на държавата към бюджета на съдебната власт като прие ,че макар в минимален размер така определено наказание ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция  .

      На основание чл. 343Г от НК съдът наложи на подсъдимия В.И.В. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на отнемане на СУМПС като взе предвид, че В. е системен нарушител на ЗДП / видно от приложена и приобщена по делото Справка за нарушител/.

       На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия В. по НОХД № 181/2018 г. на Окръжен съд-С. наказание, а именно – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и десет месеца, което същият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим.При привеждане на горепосоченото наказание, съдът отчете обстоятелството,че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на посоченото осъждане.

    С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия В. да заплати направените по делото разноски в размер на 258,00 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-С..

С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия В. да заплати направените по делото разноски в размер на 148,96 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-С..

   Съдът счита така определеното наказание за максимално справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

    Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: