Решение по дело №12301/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 328
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20191100112301
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                              14.01.2020г.                               Град     София 

                                                         

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                              Първо ГО, 30 състав                                                  

На шести декември                                                                           Година 2020

В публичното заседание в състав:                         

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар Ирена Апостолова

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12301  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Е.Б.Г. излага в исковата молба, че на 01.07.2014г. в качеството си на член на С.на д.,  е сключил договор за възлагане на управлението  с „Т.Б.“ ЕАД. Договорът е със срок до 23.04.2018г., но бил в сила до 20.09.2016г., когато на ищеца е връчено решение на Общото събрание на акционерите на „Т.Б.“ ЕАД за неговото прекратяване. С решение на СД от 21.09.2016г. ищецът бил освободен и от длъжността изпълнителен директор. Съгласно чл. 6 от договора, в случай на прекратяване на същия от страна на Дружеството преди изтичане на уговорения срок, членът на СД има право да получи обезщетение в размер на шесткратния размер на месечното си възнаграждение, което от своя страна е в размер на 17 694,76 лв. Тъй като до момента Техномаркет не е изплатило обезщетение за предсрочно прекратяване на договора в размер на 106 168,56 лева, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му изплати дължимото обезщетение в посочения размер, ведно с лихва за забава в размер на 31 909,54 лева за периода 04.10.2016г. – 20.09.2019г., както и лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на исковата молба. Претендира и разноски.

          В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете. Счита, че ищецът няма сключен договор за възлагане на управлението с Дружеството, в качеството му на Главен изпълнителен директор, а и по делото не е представен такъв. От представения към исковата молба договор, не се установява да е възникнало мандатно правоотношение с изпълнителен член на СД по смисъла на чл.244, ал.7 от ТЗ. Ищецът е бил член на СД, но не и изпълнителен член на колективния управителен орган на дружеството, съответно правото му на възнаграждение възниква по силата на решение на общото събрание, с което се определя и неговият размер /чл. 221, т.4 и 5 от ТЗ/. Доколкото по делото такова не е представено, а от приложения договор не личи същият да има характера на договор за възлагане на управлението, не се установява ищецът да имал определено по указания в закона начин възнаграждение. Ето защо, не се дължи и обезщетение за прекратяването на този договор. В същия не са заложени конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне, нито бизнес задача. Когато такава липсва, не може да се приеме, че е сключен договор по чл.224, ал.7 от ТЗ. Искът за присъждане на лихва за забава е неоснователен не само поради неоснователността на главния иск, но и поради липсата на отправена до длъжника покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради което последният не е в забава. Ответникът поддържа също така и че исковете са недопустими, поради предявяването им след изтичане на преклузивния срок по чл.111 от ЗЗД. Ето защо, моли съдът да ги отхвърли. Претендира разноски.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл.266 от ЗЗД, вр. с чл. 244, ал.7 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 106 168,56 лева -  обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управлението, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Е.Б.Г. на 01.07.2014г., ведно с лихва за забава в размер на 31 909,54 лева за периода 04.10.2016г. – 20.09.2019г.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:  

По делото е приет като писмено доказателство договор между страните от 01.06.2014г., озаглавен „Договор за възлагане на управлението“.  Съгласно същия Дружеството възлага, а членът на СД – ищеца, приема да управлява Дружеството в рамките на предвидоното в неговия устав, ТЗ и другите приложими нормативни актове. Договорът е сключен със срок до 23.04.2018г. Ищецът се е задължил по силата на договора да управлява Дружеството, осъществявайки дейността си с грижата на добрия търговец, в съответствие с действащото законодателство, устава на Дружеството и в интерес на всички акционери, като предпочете интересите на Дружеството и акционерите пред своя собствен интерес; да избягва преки или косвени конфликти между посочените интереси, а в случай на възникване на такива – да ги разкрива писмено пред С.на д.или едноличния собственик и да не участва при вземането на съответните решения в тези случаи. В чл.3.1. от договора е уговорено месечно възнаграждение в размер на 17 694,76 лв. Предвидена е също и възможността за допълнително възнаграждение по решение на едноличния собственик на капитала при постигнати добри финансови резултати. Прекратяването на договора е уговорено в чл.6 от същия. Предвидено е такова да настъпва: на първо място – с изтичане на срока договора, в случай, че членът на СД не е преизбран; при освобождаване на члена на СД от едноличния собственик на капитала; в случаите на чл.233, ал.5 от ТЗ – от момента на вписване на освобождаването на члена на СД; в други случи, предвидени в действащото законодателство. В случай на прекратяване на договора от страна на Дружеството преди изтичане на уговорения срок, членът на СД има право да получи обезщетение в размер на шесткратния размер на месечното възнаграждение по чл.3.1. За Дружеството договорът е подписан от Николай Китов и Ц. Фидански -  упълномощени по реда на чл.244, ал.7, изр. второ от едноличния собственик на капитала лица.

От представения по делото протокол от заседание на С.на д.на „Т.Б.“ ЕАД, проведено на 02.07.2014г., се установява, че ищецът е бил избран за главен изпълнителен директор, съгласно чл.30, ал.5 от Устава на Дружеството.

От протокол от извънредно Общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 20.09.2016г., се установява, че с решение на извънредното ОСА ищецът е бил освободен като член на СД на Дружеството. Посочено е също така, че ОСА не освобождава досегашните членове на СД от отговорност за дейността им.

От представения по делото протокол от заседание на СД на „Т.Б.“ ЕАД, проведено на 21.09.2016г., се установява, че на осн. чл.31, ал.1, т.1 от Устава на Дружеството ищецът – досегашен изпълнителен директор на Дружеството, е освободен  в качеството му на досега представляващ с всяко от останалите освободени със същото решение лица.

От банков документ – разпечатка от електронната система на ОББ, е вдино, че на 03.10.2016г. с превод чрез РИНГС ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата от 9 944.57лв. В графа „подробности за плащане“ е посочено основанието „заплата м.09“. От удостоверение, издадено от същата банка на 03.12.2019г., се установява, че в периода ноемрви 2014 – август 2016 ищецът е получавал регулярни преводи по сметката си при посочената банка, с основание за плащане – „заплата“ и посочване на съответния месец.

При така установени факти съдът намира от правна страна следното:

          Наведените от ищеца и поддържани в хода на делото факти, на които основава претенциите си за заплащане на обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управлението на ответното дружество и лихва за завава върху същото, сочат на договорно неизпълнение по двустранен договор, който по съществото си представява договор за поръчка. Ето защо, съдът с доклада по делото е приел, че заявените претенции са с правно основание чл.266, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.244, ал.7 от ТЗ.

          Съдът приема, че сключеният между страните договор от 01.06.2014г. е валиден и поражда действие между страните. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни. На първо място, не се спори по делото, че считано от 02.07.2014г. ищецът е изпълнявал функциите на главен изпълнителен директор на Дружеството. Обстоятелството, че към датата на подписване на договора не са налице данни той да е бил избран за изпълнителен член на СД по смисъла на чл.244, ал.4 и ал.7,изр. първо е ирелевантно, предвид избора му за главен изпълнителен директор с решение на СД от 02.07.2014г., което има значението на потвърждение относно извършените по-рано действия по сключване на договор за управление. Макар формално сделките за възлагане на управлението на търговските дружества да не са сред изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ, доколкото по същността си тези сделки са свързани с осъществяване на типичната дейност на търговците, според настоящия състав на съда, същите несъмнено имат характера на търговска сделка. Липсват всякакви доказателства /или твърдения/ Дружеството да се е противопоставило на тези действия веднага след тяхното узнаване. Напротив, доказателства сочат, че в продължителен период от време Дружеството е изпълнявало задълженията си по договора, изплащайки ежемесечно уговореното възнаграждение. По изложените съображения са неоснователни и възраженията относно подписването на договора от страна на Дружеството не от председателя на СД, а от лица по чл. 244, ал.4, изр. второ. Изпълнението на договора от страна на Дружеството до момента на неговото прекратяване, на осн. чл. 301 от ТЗ изключва всякаква възможност за оспорване на този етап на действията по неговото сключване, които се считат потвърдени.

На следващо място – не може да се приеме тезата на ответника, че като член на СД без изпълнителни функции, на ищеца се дължи възнаграждение в размер, определен от ОСА по реда на чл.224, т.5 от ТЗ. Мандатното правоотношение с членовете на СД по чл. 244, ал. 7 пр.2 ТЗ възниква от решението на ОСА по чл. 221 т. 4 и т. 5 ТЗ, с което се определя и размера на възнаграждението, като сключването на писмен договор и отделното уговаряне на възнаграждение, е факултативна възможност по чл. 244, ал. 7 ТЗ. За възникване на мандатното правоотношение с изпълнителен член на СД в чл. 244, ал. 7 ТЗ се съдържа задължително изискване за уговаряне на възнаграждението с писмен договор – което в случая е сторено именно с договора от 01.06.2014г. Ето защо, дължимо е възнаграждението, уговорено с писмения договор между страните.

 На последно място – неотносимо към предмета на спора е възражението на ответника, че процесният договор няма характера на договор за възлагане на управлението по чл.244, ал.7 от ТЗ, поради неуговарянето в същия на конкретна бизнес задача. Уговарянето на конкретен бизнес-план, чието реализиране е задължение на управителя, е наложено от практиката условие, наличието на което се изследва при извършването на преценка налице ли е сключен договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ. Мотивът  е, че само при наличието на сключен договор за постигане на конкретни икономически показатели /производителност, обем на оборота, печалби/ е социално и икономически оправдано служителите от ръководството на предприятието да могат да бъдат уволнени с предизвестие на осн. чл.328, ал.2 от КТ. Целта е да бъде дадена възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип кадри /включително и да назначи нови/, с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели. Само при тези условия законодателят е постановил, че извършеното уволнение е законно. Настоящият спор не касае законността на извършено уволнение, а неизпълнение на задължението за изплащане на обезщетение при прекратяването на договор, съгласно уговореното в него. Ето защо, наличието на конкретна бизнес-задача /която, за пълнота на изложението, съдът намира за уместно да посочи, че може да се съдържа и в други актове, извън договора за възлагане на управлението/ няма отношение към валидността на облигационното отношение между страните.

          Когато в сключения от страните договор има клауза относно прекратяването му , се прилага тази клауза, а в останалите случаи - договор за възлагане на управление на изпълнителен директор, когато е сключен без определен срок, се прекратява с освобождаването му. В чл.6 от процесния договор са посочени фактите, при настъпването на които облигационната връзка между страните се разкъсва. Съгласно чл.6, ал.2, в случай, че това се случи преди изтичането на уговорения от страните срок на договора /23.04.2018г./, Дружеството е поело задължението да изплати на другата страна обезщетение в размер  - шесткратния размер на възнаграждението по чл.3.1., което от своя страна е 17 604,76 лв. Не са уговорени никакви други условия за възникване на това задължение, освен единственото посочено – договорът да е прекратен от страна на Дружеството предсрочно. Процесният договор е прекратен на 20.09.2016г., на осн. чл.6.2 от същия, с освобождаването на ищеца като член на СД с решение на извънредно ОСА от същата дата. Договорът има силата на закон между страните – чл.20, ал.1 от ЗЗД и трябва да се изпълнява точно – чл.63, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение за предсрочно прекратяване на договора между тях на осн. чл.6, ал.2 от договора. Размерът, определен съгласно уговореното, възлиза на 6*17 694,76 лв., или – 106 168,56 лв. Предвид изложеното, заявената претенция по главния иск е основателна и следва да се уважи в пълен размер.

          При този изход на спора следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането по давност /некоректно въведено от ответника като възражение по допустимостта на иска като преклудиран/. Същото е неоснователно. Вземането за обезщетение за предсрочно прекратяване на процесния договор се погасява с кратката тригодишна давност на осн. чл.111, б.“б“ от ЗЗД. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането за обезщетение за предсрочно прекратяване на договора е станало изскуемо веднага, от момента на възникването си по силата на чл.69, ал.1 от ЗЗД, като задължение, уговорено без срок – от датата на прекратяване на процесния договор, а именно 20.09.2016г. Исковата молба е предявена на 20.09.2019г. – в последния ден на тригодишния давностен срок, но към тази дата давността все още не е била изтекла.

          Претенцията по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода на забавата – от 04.10.2016г. до датата на предявяване на иска, в размер на 31 909,54 лв. е неоснователна. Ищецът счита, че вземането за обезщетение от прекратяването на договора е следвало да му бъде изплатено на 03.10.2016г., ведно с възнаграждението му за м. септември 2016г. и като не е направил това, ответникът е изпаднал в забава, считано от следващия ден. Съдът не споделя това виждане. В договора липсват уговорки относно това в срок до кога или на кой точно определен ден Дружеството следва да изпълни задължението си. Задължението за обезщетение по чл.6, ал.2 от Договора е различно от задължението за изплащане на месечно възнаграждение и не е обвързано с уговорения срок за изплащане на последното /какъвто, за пълнота на изложението, в договор също липсва/. Затова съдът приема, че не е уговорен конкретен ден за изпълнението на това задължение. На осн. чл. 84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не представя доказателства да е отправял покана до Дружеството за изплащане на процесното обезщетение, поради което съдът намира, че не е доказано по делото изпадането на ответника в забава. Искът с пр. осн. чл.86 от ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди от деня на исковата молба като законна последица от решението.

          По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, ищцът е направил разноски в размер на 10 623 лв., от които 5 100 лв. – адвокатски хонорар с ДДС и 5 523.12 лв. държавна такса. Възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като изчислен по реда на НМРАВ адвокатският хонорар с ДДС възлиза на сумата от 5 149,87лв, която е по-голяма от претендираната. Съразмерно с уважения иск, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8 168,14 лв.

Ищецът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника сумата 69,32 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърления иск.

 

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.Б.Г., ЕГН ********** ***, по иск с пр. осн. чл. 79, вр. чл.266 от ЗЗД, вр. с чл. 244, ал.7 от ТЗ сумата от 106 168,56 лв. – обезщетение за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за възлагане на управлението от 01.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.09.2019г. до окончателното изплащане, както и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 8 168,14 лв. разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.Г., ЕГН ********** срещу „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за сумата от 31 909,54 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 106 168,56 лв. за периода 04.10.2016г. до датата на исковата молба.

ОСЪЖДА Е.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 69,32 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: