№ 175
гр. Варна, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
СъдебниАлбена Кръстева Димова
заседатели:Атанаска Иванова Иванова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Ант. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20223100200100 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
ХР. К. С. – редовно призован, явява се лично и с адв. К.Г. , редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Адв. Г.Г. – редовно призован, не се явява. Съдът докладва депозирана от него молба,
от която е видно, че е в болничен. Представя болничен лист.
Подс. С.: Не се противопоставям да ме защитава адв. Г.. Не се отказвам от адв. Г.,
просто днес няма възможност да се яви в с.з.
ПОСТРАДАЛ:
Н. ХР. Б. – редовно призована, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид явилите се лица и становището на страните намира, че са
налице условията за провеждане на разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
от фазата на разпоредителното заседание
Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички
въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.
1
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, съдебни заседатели, считам, че делото е
подсъдно на ВОС предвид квалификацията на деянието по чл.123 НК, както и мястото на
неговото извършване. Не е налице основание за прекратяване, или спиране на наказателното
производство. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
страните. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не са налице основания делото да се гледа при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, преводач или
тълковник, нито извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на
вещо лице. Липсва основание по отношение на подсъдимия да бъде вземане МНО. Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
Адв. Г.: Уважаеми г-н председател, съдебни заседатели, считам, че делото е
подсъдно на ВОС. Считаме, че са налице основания за прекратяване на наказателното
производство. Считаме че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Обвинението е неясно и включва
в себе си ангажиране на отговорност, чието отсъствие е установено със сила на присъдено
нещо от наказателен състав на ВРС по предходни административни дела.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
производства.
Не са налице основания делото да се гледа при закрити врати, да се привлича
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, преводач или тълковник,
нито извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице.
Считам, че има нужда от ангажиране на допълнителни доказателства, ако се даде ход на
делото.
Считаме, че не са налице основания за промяна на МНО.
С оглед на предходното ми становище, считаме че наказателното производство
следва да бъде прекратено и върнато във фазата на д.пр.
Подс.С.: Съгласен съм със становището на моя защитник и го поддържам.
Съдът, като взе предвид становището на явилите се лица, намира следното:
Наказателното производство е образувано по чл.123, ал.1 от НК и съгласно
разпоредбата на чл. 35 от НПК е подсъдно на ОС и съгласно правилата на местната
подсъдност на ВОС.
Във връзка с направеното искане от страна на защитата за прекратяване на
наказателното производство, съдът намира че на този етап не следва да се произнася по
същество на искане от такъв характер т.к. са налице основания за спиране на
производството с оглед спазването на принципа „ne bis idem” в наказателното право. Този
въпрос е стоял на вниманието на прокуратурата, макар и по искане за прекратяване на
наказателното производство. В постановление от 04.06.2021г. /т.2,л.22 от д.пр./
наблюдаващия прокурор е приел, че развитите административни производства предмет на -
АНД № 4530/2018 г. ВРС; адм. дело № 2918/2018 на Административен съд-Варна; АНД №
4532/2018 и АНД № 4531/2018 г. на ВРС не нарушават разглеждания принцип, тъй като
първото от тях е прекратено, а с решения на съдилищата по останалите дела са отменени
издадените наказателни постановления.
Отказа на прокуратурата да прекрати наказателното производство не е мотивиран с
2
анализ на правния аспект на деянието съгласно чл. 4 от Протокол № 7 на ЕКПЧ и
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС на РБ, поради което той не
съдържа отговор дали развилото се първо по ред административно наказателно
производство, както е в настоящия случай, не съставлява процесуална пречка за образуване
и провеждане на последващо наказателно производство срещу подсъдимия, за едно и също
деяние. Впрочем очевидно е от мотивите, че в своето постановление наблюдаващия
прокурор е приел, че наказателното производство и изброените административни
производства са се водили за едно и също деяние, както и че административните са имали
наказателен характер по смисъла на чл. 6 параграф 1 от ЕКПЧ. Въпреки това отказа е
свързан с благоприятния изход на приключилите административни производства.
Настоящия състав на ВОС намира за необходимо да посочи, че въпреки, че ТР № 3 от
22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС на Р.България е изготвено преди законодателната промяна в
НПК и ЗАНН с ДВ бр.63 2017г., същото не е изгубило значението си , тъй като в него са
разгледани хипотези за съотношението между наказателната и
административнонаказателната отговорност. В този смисъл е и виждането на ОСНК
изложено през 2018г в ТР №4 по т.д. №4/2017г. Макар и бегло в първото от посочените
тълкувателни решения е разгледан въпроса за принципа „ne bis idem” и в случаите, когато
развилото се първо по време административно производство няма наказателен характер по
смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 на ЕКПЧ. По-нататък изрично е посочено, че
съотношението е „ изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. "г" от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в
случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и
админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна
отговорност поглъща административнонаказателната.Когато деянието засяга един и същи
кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност, или за административно нарушение, или за престъпление, но не
и за двете едновременно, като административно наказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и
опасността от нарушение на правилото „ne bis in idem“ по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради
отсъствието на дублиращи се процеси”…
В тълкувателното си решение ОСНК на ВКС е отделило място и на практиката на
СЕС относно „критерия за приложение на принципа „ne bis in idem” - тъждеството на
деянието /"историческият акт"/, разбирано като съвкупност от неразривно свързани
помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен
интерес. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието "същото деяние" е
"конкретното незаконно поведение", "идентичността на фактическите актове". В случая не е
нужно да се цитират конкретни дела, а само да се отбележи, че приложението на правилото
„ne bis in idem” не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също
деяние или с оглед критерия "тъждество на защитения правен интерес", който може и да не
е еднакъв. От теорията и съдебната практика следва да се изведе, че отправна точка при
определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното
поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му
3
съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като
"престъпление" или "административно нарушение". Като отговор на това разяснение и
препоръки дадени в тълкувателното решение настъпи и посочената по горе законодателна
промяна, с която в НПК са въведени норми в НПК - в чл.24, ал.1 т. 8а. за прекратяване на
наказателното в случаите, когато извършеното деяние съставлява административно
нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство и
обвързващата със срок норма на чл.25, ал.1, т. 5 НПК, че наказателното производство се
спира, и когато за същото деяние, което е престъпление, е приключило
административнонаказателно производство.
Предвид горното и на основание на чл.248, ал.5, т.3 и чл.25, ал.1, т.5 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА наказателното производство по НОХД №100/2022 г. по описа
на Окръжен съд-Варна.
ДАВА едномесечен срок от влизане на настоящото определение в сила
да бъде поискано възобновяването на производствата по адм. дело № 2918/
2018 на Административен съд-Варна; АНД № 4531/2018 г. и № 4532/2018 г.
на ВРС.
Определението може да се обжалва по реда на глава 22 от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4