М О Т И В И
към решение по НАХД № 355 по описа за
2020 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.
По отношение на обвиняемия С.Д.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин,
средно образование, не работи, не осъждан, ЕГН **********, от Варненска
районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същата деяние по престъпление по чл. чл.343, ал.1 б.
„Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, за това,
че на 28.02.2019 г. в гр. Варна при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Шаран" с
регистрационен номер ***нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 20. От
Закон за движението по пътищата -„Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", като загубил
контрол над управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген Шаран" с
регистрационен номер ***, с което по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Ж.Х.К., изразяваща се в счупване на външния кондил
на лява тибия, обусловила в своята съвкупност трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца.
Предлага се Д. да бъде освободена от
наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебното заседание
представител на ВРП не се явява.
В съдебно заседание обв.Д. не се явява лично, а се представлява от упълномощен
защитник - адв.Н.В. от ВАК.
Защитникът на обвиняемия, в хода на съдебните
прения, мотивира становище, че са налице предпоставките на чл.78А от НК, тъй
като подзащитният му имал чисто съдебно минало и не бил освобождаван от
наказателна отговорност. Акцентира, върху съпричиняването
от страна на пострадалата, като моли спрямо него да не се налага наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обв.
С.Д.Д. е правоспособен водач на МПС, категория
„В" от 2015г. Той управлявал лек автомобил марка „ Фолксваген Шаран“, с peг. №***, собственост на Андрей Стефанов Вълканов.
На 28.02.2019г., около
12,35 часа обв.Д. управлявал горепосочения автомобил,
като се движел в кв. „Аспарухово, гр. Варна. На задната седалка на автомобила
му пътувал св. Б.А.М.. На ул. „Св.Св. Кирил и
Методий" до № 24, обв. Д., преустановил
движението на МПС и спрял същото, на място на което било забранено паркирането.
В този район денивелацията на пътя била около 4%-5%. Там той изчакал брат си
св. Вълкан Д.Д., който се качил на предна дясна
седалка в автомобила. След качването на св.В.Д., обв.
С.Д. включил на първа предавка и решил да потегли в посока напред. В процеса на
потегляне, обв. Д. не се съобразил с наклона на пътя
при потегляне, като не упражнил достатъчно контрол над МПС и то първоначално
тръгнало назад, в противоположна на избраната от обв.
Д. посока.
По същото време зад
автомобила управляван от обв. Д. се намирала
пешеходката Ж.Х.К., на 82г. Тя предприела пресичането зад МПС в момент, в който
автомобилът, управляван от Д. бил спрял на пътното платно, позициониран със задната
си част към нея. Св.К. предприела пресичане на пътното платно, преминавайки зад
автомобила на обвиняемия, на необозначено за целта място. Нейните действия били
забелязани от обв.Д., който в този момент предприел
действия по потегляне напред. В момента, в който МПС, управлявано от обв.Д. поради денивелацията на пътя и тъй като не било
контролирано непрекъснато от обв., потеглило назад, в
противоположна на избраната от обв. Д. посока, последвало
съприкосновение между задните състави на л.а автомобил марка „Фолксваген
Шаран", с peг. №***и преминаващата зад него
пешеходка Ж.К.. Поради голямата разлика в масите, след последвалия
удар в лявата страна на К. , последната паднала на земята и усетила болка в
левия долен крайник. Обв.Д. видял, че зад автомобила
му пада човек, веднага преустановил движение, слязъл от автомобила и се насочил
към падналата жена. Помогнал й да се изправи и с помощта на свидетелите Д. и
Михайлов я сложили в автомобила. За случая бил подаден сигнал на тел.112. На
място пристигнал екип на спешна помощ, който отвел пострадалата К. в болницата.
Там било установило, че в резултат на станалото ПТП е получила счупване на
външния кондил на лява тибия.
Видно от заключението на
изготвената в хода на ДП комплекса
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
пострадалата К. в следствие на удара е получила травматично увреждане: счупване
на външния кондил на лява тибия
/голям пищял/ , което е обусловило трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период от 3-4месеца. От същата се установява, че водачът е
имал техническа възможност да предотврати удара и да възприеме своевременно
пешеходката.
Видно от изготвената справка
за съдимост, обв. Д.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Видно
от справката от Сектор ПП - ОД на МВР-Варна, обвиняемият е правоспособен водач,
като до настоящия момент е бил санкционирана само за няколко /четири/ нарушения
на правилата на ЗДвП, които не са
свързани с настъпване на ПТП и създаване на пряка опасност за останалите
участници в движението. Отделно от това визираните наказания са с голяма
отдалеченост от деянието предмет на настоящото дело. Само едно от тези
наказания-това по НП №17-0442-001369-/17.01.2017г. е наложено за нарушение
извършено около две години преди инкриминираното деяние, но същото касае неизползване
на обезопасителен колан по време на движение, т.е.
отново не е свързано със създаване на пряка опасност за останалите участници в
движението.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Ж.К., Вълкан Д., Б. М. и А. А., тъй като същите са
непротиворечиви помежду си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Съдът изцяло приема заключенията на
изготвените по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертизи, като обективно и компетентно, като освен това кредитира и приобщените
по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената
по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията
на свидетелите Ж.К., Вълкан Д., Б. М. и А. А. в кредитирани от съда, протокол за оглед на
местопроизшествие, скици на местопроизшествие, фотоалбуми, от заключенията на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа
автотехническа
експертизи, протокол за ПТП, справка за съдимост, справка от сектор ПП
за нарушител/водач, справка от ВРП за липса на образувани и висящи други ДП
срещу обв.Д., както и от другите писмени материали,
приобщени по делото.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Обв.С.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр.
чл.342 ал. 1 от НК, тъй като на 28.02.2019 г. в гр. Варна при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Шаран" с
регистрационен номер ***нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал.1
от Закон за движението по пътищата -„Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", като загубил
контрол над управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген Шаран" с
регистрационен номер ***, с което по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Ж.Х.К., изразяваща се в счупване на външния кондил
на лява тибия, обусловило в своята съвкупност трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в нарушаване
правилата за движение при управлението на МПС и причиняване на средна
телесна повреда на пострадалата К., като безспорно деянието е извършено при
управление на МПС т.к. съгласно константната практика на ВКС „управление на
МПС“ е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му, независимо от това дали МПС е в движение или в покой“ - Постановление №
1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС на РБ, което
следва да се приеме за приложимо в настоящия казус. Безспорно се касае за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, тъй като
именно отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е причината
за настъпилото ПТП. Съгласно константната практика на ВКС изгубването на
контрол върху превозното средство, като нарушение на правилата за движение,
може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието,
разсейването му и др. и същото е в резултат и на нереализирано поведение на
водача за недопускане на движение назад при сочената денивелация на пътя, което
е довело до потегляне на автомобила назад, вместо избраната от водача посока
напред. Предвид цитираната разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗДвП обв.Д. е следвало да контролира непрекъснато управлявания
от него лек автомобил, за да бъде в състояние при възникнала опасност, каквато
в случая е било възприетото от него предприето пресичане на пешеходката зад
управляваното превозно средство, да реализира необходимото поведение и да
спре. Поради това съдът намира, че от обективна страна е осъществен
състава на визираното престъпление.
Така установеното от комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза травматично увреждане,
причинено на св.К. -„ счупване на
външния кондил на лява тибия,
обусловило в своята съвкупност трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за период от около 3-4 месеца” изпълва медикобиологичните
характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Спор по фактите по делото няма. Не се спори
за вида и характера на общественоопасния резултат/
причинената средна телесна повреда/, както и относно обстоятелството, че той се
намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което и осъщественото от
обвиняемия деяние се явява съставомерно по
чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК.
В случая са накърнени обществените отношения,
чрез които се осигуряват условията за безопасно и правилно използване на
транспортните средства с цел опазване живота и телесната неприкосновеност на
участниците в движението.
От субективна страна
- деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината –небрежност
/несъзнавана непредпазливост/. Обвиняемият, с оглед обстоятелството, че е
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при
боравене с приборите на МПС, при потегляне, ако не контролира приборите на МПС,
то би могло да потегли назад и би могло да настъпи ПТП, предвид наклона на пътя.
В този смисъл, той виновно е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват ".
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на обв. Д. за извършеното от него
престъпление по чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр.
чл.342 ал. 1 от НК, съдът отчита
като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало,
оказаното съдействие на разследващите органи за установяване на обективната
истина, обстоятелството, че пострадалата е предприела пресичане зад автомобила
на неустановено за целта място, липсата на идентични нарушения на ЗДвП, добрите
характеристични данни за обв.Д., изводими от липсата
на каквито и да било други прояви, обективирано в
справката изготвена от ВРП.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства не се установиха.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и тази на дееца и като съобрази гореизложените обуславящи
отговорността обстоятелства, намира, че са налице всички кумулативното
предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана
процедура по освобождаване на обвиняемия С.Д. от наказателна отговорност за
горепосоченото престъпление, с налагане на административно наказание по реда
чл.78 А от НК- обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от деянието не
са настъпили съставомерни имуществени вреди, същото е
непредпазливо и за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до
три години или „Пробация”. Ето защо следва обв.Д. да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание “ГЛОБА”. Като взе предвид причинената телесна повреда, възрастта и
семейното положение на обвиняемия Д.,
оказаната помощ на пострадалата, оказаното съдействие на разследващите
органи за установяване на обективната истина, съдът определи размера на
имуществената санкция- “Глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева. Предвид
възрастта на нарушителя, констатираните само смекчаващи вината обстоятелства и
липсата на други престъпни прояви до момента, както и предвид липсата на други нарушения
на правилата на ЗДвП, които да са създали опасност за движението съдът намира,
че се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение, обявено за наказуемо от НК. Поради това и глоба в минимално
предвидения от закона размер би била съответна както на извършеното, така и на
личността на обвиняемия и би постигнала целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и
чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите
членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства
възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления.
В разпоредбата на чл.343г от НК
се предвижда кумулативно определяне на наказание лишаване от права за
престъпление като процесното. Разпоредбата на чл.78а,
ал.4 от НК от своя страна предвижда преценката за налагане на това наказание, в производство като настоящото, да се извърши
от съда. В конкретния случай според съда не се налага обвиняемият Д. да бъде
лишен и от право да управлява МПС, като се има предвид характера на настъпилото
ПТП, броя и тежестта на извършените нарушения по ЗДвП, а така също и данните
относно поведението на обвиняемия като водач на МПС, изведени от приложената
справка за нарушител/водач, от която е видно, че за първи път същият
допуска нарушения на правилата на ЗДвП,
които да доведат до причиняване на
каквито и да било вреди другиму, в случая телесна повреда. Нещо повече, съдът
се солидаризира със становището на защитата, че в случая е налице и
неправомерно поведение на пешеходката, която е предприела пресичане на
необозначено за целта място, като освен това при наличната пътна обстановка е
преминала непосредствено зад автомобила. Обстоятелството, че пешеходката е пресичала пътното
платно не на установеното за това място,
в нарушение на правилата за преминаване
на пешеходците, е отчетено от настоящия съд в насока смекчаване на отговорността
на обвиняемия, като този факт също следва да се
цени и бе преценен на плоскостта на достатъчността на реализираната репресия за
конкретното деяние на обвиняемия. Ето защо в конкретния случай съдът намира, че проведеното
срещу обвиняемия ДП, както и съдебно такова, ведно с наложеното административно
наказание, би било достатъчно за постигане на целите, предвидени както в НК,
така и в ЗАНН, без налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
възложи разноските по делото в тежест на обвиняемия. Съдът се произнесе и по отношение
на веществените доказателства по делото- два броя СД-дискове, като на основание
чл.112, ал.4 от НПК постанови същите да останат по делото.
По гореизложените
съображения, съдът постанови решението
си.
СЪДИЯ при ВРС: