№ 2003
гр. В................, 21.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В................, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500946 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 4159/17.01.2024г.
по регистратурата на ВРС подадена от Й. И. И., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу Решение № 16/03.01.2024г. постановено по гр.д. № 8556/2022г. по
описа на ВРС, 25-ти състав, В ЧАСТТА , с която се ВЪЗЛАГА в дял и изключителна
собственост на съделителя Ц. Р. И., ЕГН ********** АПАРТАМЕНТ № 185, находящ се в
гр.В................, ж.к.В............. В............ бл. №......, вх.9, ет.3, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор №..............., със застроена площ 45,46 кв.м., състоящ се от стая, кухня
и сервизни помещения, при граници по документ за собственост: тревна площ; апартамент
№184; стълбищна площадка и ап. №186, а по схема при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж:................;...................; под обекта : .......................; над обекта ........................,
ведно с принадлежащото му избено помещение №185 с полезна площ 2.21 кв.м., при
граници : изба на ап.№ 186; изба на ап. № 184 и избен коридор, както и 2.8801 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място с
идентификатор .........................., на основание чл. 349, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА , с която
жалбоподателят Й. И. И., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на Ц. Р. И., ЕГН
********** сумата от 5910 лева, представляваща половината от получен наем за периода
месец февруари 2018г. до края на месец март 2022г. включително за апартамент № 185,
находящ се в гр.В................, ж.к.В............. В............ бл. № ......, вх.9, ет.3, на основание чл.30,
ал.3 от ЗС, както и В ЧАСТТА досежно присъдените в тежест на жалбоподателя съдебно-
деловодни разноски.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с избрания от съда способ за
извършване на делбата чрез възлагане на съсобствения между страните имот в дял и
собственост на Ц. И. на основание чл.349, ал.1 от ГПК. Възразява се, че не са били налице
1
предпоставките за уважаване на заявената от съделителката И. възлагателна претенция,
предвид на това, че макар да упражнява родителските права по отношение на родените от
брака между страните деца, не е доказано тя да не притежава друго собствено жилище.
Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че Ц. И. не притежава собствено жилище
е неправилен и необоснован и направен в следствие на допуснато от съда процесуално
нарушение във връзка с необсъждането на всички събрани по делото доказателства. Счита,
че след като е установил, че И. е собственик на жилище в кв.Ч........ в гр.В................, което е
получила по дарение от своя баща през 2017г., съдът неправилно се е позовал единствено на
клаузата в нот.акт за дарение, че дарителят си запазва правото на ползване на подарения
имот, без да обсъди в съвкупност доказателствата по делото установяващи, че тя и децата
живеят в това жилище. На това основание излага, че съделителката разполага със собствено
жилище, което задоволява жилищните нужди на нея и децата, поради което не е било
налице основание за възлагане на делбения имот. В допълнение счита, че съдът се е
произнесъл в нарушение на диспозитивното начало като е посочил, че искането на И. за
възлагане на съсобствения имот е било обосновано само с факта, че тя отглежда децата, но
не и с приетото от съда, че по този начин задоволява свои жилищни нужди, което тя не е
въвела като твърдение в спора. Счита, че способът, който е следвало да бъде приложен за
прекратяване на съсобствеността между страните е изнасяне на имота на публична продан.
По отношение на уважената претенция на Ц. И. по чл.30, ал.3 от ЗС, с която
жалбоподателят е осъден да и заплати сумата от 5910 лева, представляваща половината от
получения наем за делбения имот в периода от м.02.2018г. до края на м.03.2022г., се твърди
неправилност и необоснованост на съдебното решение. Посочва, че наличието на наемно
правоотношение в процесния период съдът е приел за установено само въз основа на
събраните гласни доказателства на свидетелите на И., без да изложи мотиви защо дава вяра
на тях, а не на показанията на свидетелите на жалбоподателя, които изцяло им
противоречат.
Счита, че решението е неправилно и в частта касателно разноските, като в
уточняваща молба от 22.01.2024г. изрично излага, че възраженията в този смисъл не
представляват искане по чл.248 от ГПК.
Направено е доказателствено искане за провеждане на нова Съдебно-оценителна
експертиза на имота, предвид на това че оценката на имота от вещото лице е направена през
м.01.2023г., до постановяване на решението по извършване на делбата в първа инстанция е
минал период от 1 година, а до постановяването на въззивното решение ще измине още
време.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Ц. Р. И., чрез процесуалния си представител, с който заявява
становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на
решението на ВРС.
Оспорва твърденията на жалбоподателя за неправилно прилагане на закона при
уважаване на възлагателната претенция на съделителката. Поддържа, че са налице
2
законовите елементи на чл.349, ал.1 от ГПК, а именно отглеждане на децата от м........та,
която не разполага с друг жилищен имот, предвид на това, че дарителят й си е запазил
правото на собственост по отношение на имота, който е получила по дарение. Счита, че в
следствие на анализа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до
правилният извод, че правото на ползване на Ц. И. по отношение на дарения имот е
ограничено от запазеното пожизнено право на ползване на нейния баща и то не е в
състояние да задоволява жилищните й нужди.
По отношение на облигационната претенция по чл.30, ал.3 от ЗС, счита че съдът е
извършил пълен анализ на ангажираните гласни доказателства и е достигнал до правилния
извод, че Ц. И. е правоимаща за половината от получените от Й. И. наеми за процесния
делбен имот. Посочва, че е знаела, че съсобствения имот се отдава под наем, но между нея и
бившият й съпруг е имало споразумение с получените средства да се заплащат месечните
вноски по кредита, с който е закупен по време на брака им. Предвид на това, че Й. И. е
предявил иск срещу Ц. И. за половината от средствата, които е платил по кредита, счита че е
материално – легитимирана да получи половината от наемите за имота за процесния период.
В частта за разноските счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
съобразено с уважените, респективно с отхвърлените искови претенции по сметки.
Моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде потвърдено и
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Възразява срещу доказателственото искането на въззивника за провеждане на нова
СОЕ, като счита, че то е относимо само в хипотезата на изнасяне на делбения имот на
публична продан.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
държавна такса за разглеждането й е внесена. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Съдът намира направеното във въззивната жалба искане за провеждане на нова
съдебно-оценителна експертиза на делбения имот предвид на изминалия значителен период
от време от датата на провеждане на първото експертно заключение през м.01.2023г. до
приключване на делбата за основателно.
Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 266/17.10.2014г. по гр.д.№
3333/2014г. на ВКС, Решение № 120/11.10.2019г. по гр.д.№ 2763/2018г. на ВКС и др./, при
наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на
първоинстанционния съд досежно избора на способ за извършване на делбата, същото не
влиза в сила, поради което въззивният съд е длъжен при направено искане от страна по
3
спора да установи актуалната паз................ цена на делбения имот и да постанови уравнение
на дяловете да бъде извършено в съответствие с тази цена, а в случай че от изслушването на
експертизата е изминал значителен период от време - дори да назначи служебно нова
експертиза. Това е така, тъй като определянето на паз................та цена на дяловете, а от там
и присъждане на сумите за уравнение е служебно задължение на съда.
В случая, предвид предприетотос въззивната жалба оспорване на способа за
прекратяване на съсобствеността, до постановяването на въззивното решение по
извършването на делбата ще бъде изминал значителен период от време /повече от 15
месеца/, което налага да бъдат съобразени евентуално настъпилите обективни промени на
паз................та стойност на делбения имот. За целта следва да бъде допуснато провеждането
на нова СОЕ със задача вещото лице, след запознаване с материалите по делото, оглед на
имота, справки, където е необходимо да даде заключение за паз................та стойност на
делбения имот АПАРТАМЕНТ № 185, находящ се в гр.В................, ж.к.В............. В............
бл. №......, вх.9, ет.3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №..............., със
застроена площ 45,46 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, при граници
по документ за собственост: тревна площ; апартамент №184; стълбищна площадка и ап. №
186, а по схема при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ................;...................;
под обекта : .......................; над обекта ........................, ведно с принадлежащото му избено
помещение №185 с полезна площ 2.21 кв.м., при граници : изба на ап.№ 186; изба на ап. №
184 и избен коридор, както и 2.8801 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място с идентификатор ...........................
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 4159/17.01.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от Й. И. И., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу Решение № 16/03.01.2024г. постановено по гр.д. № 8556/2022г. по
описа на ВРС, 25-ти състав В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 946/2024г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 26.06.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО - ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА, със
задача: Вещото лице, след запознаване с материалите по делото, оглед на имота, справки,
където е необходимо да даде заключение за паз................та стойност на делбения имот
АПАРТАМЕНТ № 185, находящ се в гр.В................, ж.к.В............. В............ бл. № ......, вх.9,
ет.3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №..............., със застроена площ
45,46 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, при граници по документ за
4
собственост: тревна площ; апартамент №184; стълбищна площадка и ап. №186, а по схема
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:................;...................; под обекта :
.......................; над обекта ........................, ведно с принадлежащото му избено помещение
№185 с полезна площ 2.21 кв.м., при граници : изба на ап.№ 186; изба на ап. № 184 и избен
коридор, както и 2.8801 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно дворно място с идентификатор .......................... към датата на изготвяне на
заключението.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, вносим от въззивника
Й. И. в 5 - дневен срок от уведомяването /чрез процесуалния му представител по телефон/.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Милка Атанасова, което да се призове след представяне
на доказателство за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото внесе да депозира в съда заключението си в срока по чл.199 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5