№ 262
гр. Пловдив , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-0438-001617/16.11.2020 г.,
на С. Ю. Х. ВПД ** на 03 РУ на ОД на МВР Пловдив, с което на С. Г. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата са изложени аргументи, че нарушението не е извършено, не била
описана релевантната фактическа обстановка, автомобилът бил в режим на престой, а
не паркиран, не е пречил на достъпа до жилищната сграда и санкцията била
необосновано завишена. Моли се наказателното постановление да бъде отменено, а
при евентуалност санкцията да бъде намалена до минималния размер.
Въззиваемата страна 03 РУ при ОД на МВР –Пловдив, в писмено становище,
моли актът да се потвърди, като излага доводи, че същият бил съставен без
процесуални пороци и по безспорен начин било доказано нарушението. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 06.11.2020 г. около 20 ч. С. Г. Г. спрял управлявания от него автомобил Опел
Астра, с рег. № *** , собственост на „Инкарпет“ АД върху тротоар в близост до
вход/изход на жилищна сграда находяща се на адрес гр. Пловдив, ***. На адреса
пристигнал автопатрул от 03 РУ при ОД на МВР Пловдив. Същите констатирали
нарушение и Ч.Д. – командир на отделение в 03 РУ ОД на МВР Пловдив съставил
АУАН на С.Г., в негово присъствие, който отказал да го подпише и връчването било
оформено при отказ.
На 16.11.2020 г. било съставено процесното наказателно постановление, с което
жалбоподателят бил наказан за нарушение по чл. 98, ал. 2, т.2 от ЗДвП на основание
1
чл. 178е от ЗДвП с глоба в размер на 200 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ч.
В. Д., приобщените веществени доказателства – 3 бр. снимки и Заповед рег. № 8121з-
515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., както и Заповед №
4207/28.02.2020 г.
Съдът намира показанията на свидетеля Д. за логични и обективни. Същият
свидетелства за обстоятелства, които е възприел лично. Свидетелят уточнява, че
снимките представени с жалбата съответстват на обстановката установена в деня на
нарушението. Свидетелства, че на веществените доказателства – снимки има следи от
нарушението като се вижда автомобилът на жалбоподателя и този на полицейските
служители и снимковия материал отговаря на установеното, като посочва единствено,
че в момента на установяване на нарушението автомобилът е бил с изключени
светлини, а по време на снимките същият е с включени такива без да е променил
местополжението си. В показанията си свидетелят посочва, че автомобилът
престоявал на тротоара и пречил на входа на сградата, която същият посочва да е
видимата метална кафява врата от снимките. Именно в добросъвестността в
изложението на показанията съдът намира за основание да кредитира показанията на
полицейския служител с изключение на частта, в която той твърди че автомобилът бил
спрял по начин, по който затруднявал достъпа до входа на сградата. От показанията
му се установява, че автомобилът престоява върху тротоара в гр. Пловдив, ***
Установява се и коя врата е описания в АУАН и НП вход/изход на жилищна сграда.
Съдът кредитира предоставения с жалбата снимков материал доколкото
свидетеля обективно посочи, че снимките отговарят на реалната фактическа
обстановка, както е била заварена от полицейския патрул с изключение на включените
предни светлини на колата и са направени по време на извършената от полицейските
служители проверка по установяване на процесното нарушение. Същите не се
оспорват. На една от снимките се вижда полицейският автомобил на автопатрула
посетил местонарушението, което свидетелства, че снимките са автентични и са
направени на датата и мястото на нарушението. Поради потвърждаването им от страна
на актосъставителя съдът намира, че следва същите да се кредитират по отношение на
местоположението на автомобила, както спрямо настилката, така и спрямо входа на
достъп до сградата.
Тъй като от приобщените снимките е видно, че достъпът до сградата не е
затруднен, каквото фактическо възражение е направено и в жалбата съдът намира, че
тъй като е доказано разминаване във фактите е оборена презумпцията за
доказателствената сила на АУАН закрепена в чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
От правна страна съдът намира следното:
Отговорността на жалбоподателя, така както е посочено в наказателното
постановление е ангажирана за това, че същият паркира на тротоара пред жилищна
сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях – нарушение по чл. 98, ал.2 т. 2 от
ЗДвП.
Това нарушение, релевантно за настоящия случай, следва да съдържа следните
съставомерни елементи, за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на
нарушителя, респ. за да се потвърди издаденото НП, то те следва да са налични
кумулативно, а именно:
1. Паркиране на превозното средство
2. Това да е сторено върху тротоар
3. Едновременно с това да е пред жилищна сграда
4. С това паркиране да е затруднен достъпът до сградата.
От фактическата обстановка приета за установена по делото, обаче и така както
2
е описана в АУАН и в описанието на фактите в атакуваното постановление се
установява, че нарушителя е бил в режим на престой, а не на паркиране. Това се
потвърждава и от разпита на свид. Д., който в съдебно заседание заявява, че
автомобилът престоява върху тротоара.
В чл. 93 от ЗДвП са отграничени хипотезите на престой и паркиране на
превзното средство. Съдът е кредитирал показанията на сивдетеля, че същият е
възприел, че автомобилът престоява на тротоара на посочения адрес, тъй като водачът
се е появил непосредствено след започване на проверката и е извършвал товаро-
разтоварни работи. Това изключва паркирането на автомобила тъй като това са две
състояния на автомобила, които са алтернативни, т.е. не могат да съществуват
едновременно. Така е и описанието на фактите в съставеиня АУАН. Не се доказва,
нито във фактите на АУАН или НП е посочено, че административнонаказващия орган
приема състоянието на автомобила в 20 ч. на 06.11.2020 г. за паркиране, но въпреки
това отговорността на нарушителя е ангажирана именно за това – паркиране.
Тъй като елементът „паркиране“ е съставомерен за нарушението по чл. 98, ал. 2
т. 2 от ЗДвП, съдът намира, че този елемент от нарушението не е доказан. За разлика от
първата алинея на същия член, където нарушенията са независими от състоянието на
покой или на паркирано МПС, то във втората алинея е отграничено единствено
паркирането като укорима диспозиция.
На следващо място съдът намира, че не се доказа и кумулативната предпоставка
затруднен достъп до жилищна сграда. Видно от събрания снимков материал особено
затруднение за достъп до сградата няма. Действително ъгълът, под който са правени
приобщените снимки е леко кос спрямо автомобила, но дори и от този ракурс не
възниква съмнение, че вратата – посочена от свидетеля да е входа на жилищната сграда
посочен в АУАН и НП е без затруднения в достъпа.
Доказва се местоположението на автомобила да е върху тротоара и пред
жилищна сграда, но останалите кумулативни предпоставки за съставомерност на
нарушението по чл. 98, ал. 2 т.2 от ЗДвП не се доказаха.
Това е основание за отмяна на атакуваното постановление, тъй като не се доказа
описаното в АУАН и НП нарушение да е извършено.
Поради това, че съдът приема, че описаното нарушение не е извършено то не
следва да се обсъжда субективния елемент на административнонаказателната
отговорност.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в светлината на горните
констатации. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на жалбоподателя. Връчването
на акта при отказ е надлежно оформено и съдът го приема за редовно. Описаната
фактическа обстановка е достатъчна и съдържа минималното необходимо съдържание
и съществените обстоятелства, за да удовлетвори изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен от компетентно лице видно от приложените оправомощителни
заповеди, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Постановлението, е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват други освен описаните по-горе пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
3
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
По отношение на определената санкция съдът намира, че същата е определена
при допуснато съществено процесуално нарушение, а именно без посочване на
аргументи и мотиви за определянето на размер над минимума. Това без наличието на
горепосоченото основание за отмяна би довело до намаляване на определеното
административно наказание до неговия законов минимум.
С оглед на изложеното по-горе обаче съдът намира наказателното
постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради недоказването на
твърдяното за извършено нарушение, поради което то следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 400 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 08.01.2021 г. В писменото си становище
въззиваемата страна е направила искане за намаляване на хонорара за адвокатска
защита до минимума предвиден в НМРАВ. Към момента на сключване на договора за
адвокатска защита е действала редакцията на НМРАВ, съгласно която минимумът за
производство като настоящото се явява на основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1
от НМРАВ – 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, фактът че делото е протекло в рамките на едно заседание и ниският материален
интерес на делото, разноски в размер на 200% от материалния интерес е обективно
висок размер, поради което счита, че адвокатското възнаграждение следва да се намали
до минимума от 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0438-001617/16.11.2020 г., на С. Ю.
Х. ВПД ** на 03 РУ на ОД на МВР Пловдив, с което на С. Г. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
98, ал. 2 , т. 2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, от. ****,
сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4