Р Е Ш Е Н И Е
№337
гр.Сс, 30 юни през 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети юни през 2020 година,
в състав:
Председател: Люба Стоилкова
Секретар: Н. Г.
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №399
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ В. Р.Й., с ЕГН **********,
чрез своята майка и законен представител Г.В.В., с ЕГН **********, със адрес ***,
чрез упълномощената адв.В.Г., моли съда да промени размера на определената с
Решение №402/2015г., постановено по гр.д.№ №1240/2015г. по описа на Районен
съд-Сс, месечна издръжка, която ответникът – негов баща му дължи, като я завиши
от 100 лева на 200 лева и да бъде осъден ответникът да му заплаща издръжка в
този размер, считано от 01.05.2020г. до настъпване на обстоятелство, изключващо
плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира и разноските по
делото.
Твърди, че с увеличаване на
възрастта са се увеличили и потребностите му и присъдената издръжка и тази,
осигурявана от отглеждащия родител са недостатъчни за покриване на ежедневните
му нужди и образователните потребности. Присъдената издръжка е в размер
по-малък от нормативно установения.
ОТВЕТНИКЪТ Р.Г.Й., с ЕГН **********,***,
е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявения иск за
неоснователен, тъй като изложените от ищеца факти не отговарят на
действителността. Твърди, че заплаща издръжка в размер на 150 лева и не е в
състояние да заплаща по-висок размер тъй като е безработен.
Тъй като изложените в исковата
молба твърдения са недоказани, моли да се отхвърли иска и да му се присъдят
разноските по делото.
Като прецени становищата на
страните и представените писмени доказателства, съдът прие за установено
следното:
ПРЕДЯВЕН е ИСК с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл.150 от СК, във връзка с иск по чл.143 от СК.
С Решение №402/10.09.2015г. постановено по гр.д.№ 1240/2015г. по описа на
СРС, между родителите на ищеца е постигнато споразумение относно месечната издръжка,
която неговия баща му дължи, а именно сумата от 100 лева. От постановяване на
съдебното решение са изминали почти 5 години, през които се е променила
възрастта на детето, потребностите му, икономическата обстановка в страната.
Поради това съдът счита, че са налице предпоставките на чл.150 от СК, а именно
промяна в обстоятелствата, за да се иска изменение на размера на присъдената
издръжка.
В своя отговор ответникът също заявява, че доброволно е завишил размер на
дължимата издръжка и вече заплаща такава в размер на 150 лева месечно. Това
изявление, подкрепено с писмените, доказателства, приложени към отговора, съдът
приема като признание на факта, че е налице промяна във фактическата
обстановка, при която е постигнато споразумението и в потребностите на детето.
Съгласно чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
детето и възможностите на родителя, но установения нормативно минимален размер
е 155 лева месечно. /чл.142,ал.2 от СК/. В случая, присъдената издръжка е в
размер по-нисък от минималния, а детето е вече в ученическа възраст, при която
освен ежедневните нужди, следва да се задоволяват и образователните му
потребности. Присъдената издръжка /100 лева/, дори и тази, която бащата
доброволно заплаща /150 лева/ е недостатъчна за задоволяване нуждите на детето,
което е 10 години.
Поради това размера на издръжката следва да бъде увеличен.
Ищецът ангажира свидетелски показания в полза на твърденията, свързани с
възможността на ответника да заплаща издръжка. Свидетелката Ж. заяви, че бащата
на детето от дълги години живее и работи във Франция.
В призовката за съдебното заседание също е отбелязано, че по данни на
майката на ответника- Л.Р., лицето е във Ф..
Като съобрази този факт и по-високия размер на минималното възнаграждение в
тази страна, съдът счита, че иска следва да бъде уважен в предявения размер.
Задължение на родителя е да осигурява средства за издръжка на своите
малолетни деца. Няма данни за наличие на обективни пречки ответникът да полага
труд и съответно да реализира доходи. Дори и липсата на такива не го
освобождава от задължението към малолетното му дете. Размерът на претендираната
издръжка е близък до нормативно установения минимален и не би следвало да
представлява затруднения за ответника. Това, че доброволно е решил да заплаща
издръжка в по-висок размер от този определен в Решение № 402/2015г. е похвално
и го характеризира като отговорен и загрижен родител. Дори да са налице
разногласия с майката на детето, не следва да се допуска това да повлияе на
правилната преценка за потребностите на детето и подкрепата, която бащата му
дължи, за да може то да расте здраво и спокойно, без прекалени лишения.
Заплащаната до момента издръжка не изпълнява тези функции.
С оглед на изложеното, като съобрази нуждите на детето и възможностите на
неговия баща, съдът счита, че размерът на издръжката следва да бъде увеличен от
100 на 200 лева.
На основание чл.146 от СК ответникът дължи и лихвите за забавено плащане от
датата на завеждане на иска- 27.04.2020 г.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 300
лева- разноски по делото- заплатено възнаграждение за адвокат.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса, която е в размер на 144
лева.
Мотивиран от тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №402/10.09.2015г.
постановено по гр.д.№1240/2015 г. по описа на Районен съд-Сс, издръжка, дължима
от Р.Г.Й., с ЕГН **********,
на детето В.Р.Й.,
с ЕГН **********, като я ЗАВИШАВА от 100 лева на 200 лева и
ОСЪЖДА Р.Г.Й., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на детето В. Р. Й., с ЕГН **********, МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста/ лева, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от 27.04.2020г. до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Р.Г.Й., с ЕГН **********, да заплати на В. Р. Й., с ЕГН **********, сумата
от 300(триста ) лева- разноски по гр.д.№ 399/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Р.Г.Й., с ЕГН **********, да заплати по сметката на СРС сумата от 144 /сто
четиридесет и четири/ лева- държавна такса по гр.д.№ 399/2020г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Сс в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/