Р Е Ш Е
Н И Е
№ /08.07.2020г
гр.П.
08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.състав в публичното
заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря Дафинка Борисова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело № 142 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на П.ски Районен съд,VІІ-ми гр.с. №2460/06.12.2019г., постановено
по гр.д.№2380/2019г.по описа на същия съд са отхвърлени като
погасени по давност предявените от Н.Т.Ц., ЕГН **********,***, против “***” ЕАД гр.П., със седалище и адрес на управление гр.П., ***” №***, ЕИК ***, искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 600лв./, съгласно Закон за деноминацията
1999г.- 0,60 деноминирани лв./, авансово дадена сума на отпаднало основание
договор от 1994г. за монтаж на
радиатор и на осн. чл.86 от ЗЗД за сумата 66,24лв. за периода
12.04.2016г. до 12.04.2019г. лихва за забава.Със същото решение
на ПРС на осн. чл.78, ал.3 вр с чл.78, ал.8 от ГПК, Н.Т.Ц.,
ЕГН **********,*** е осъдена да заплати
на “***” ЕАД гр.П.,със седалище и адрес на управление
гр.П., ***” №128, ЕИК ***, направени деловодни разноски в размер
на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение е останала Н.Т.Ц. ***-ищец пред
ПРС,която го обжалва пред ПОС като неправилно.Във въззивната жалба са изложени
доводи ,че въззивницата претендира сумата 600лв.с лихвите,представляваща
платена 100% услуга, чието изпълнение е отложено във времето от ТЕЦ,че когато
изпълнението е отложено няма давност и сумата се дължи заедно с лихвите за
целия период. Твърди се,че ПРС се е позовал на Закона за деноминацията от
1999г., приемайки,че внесената сума от 600лв. за тръби,материали и труд е в
размер на 0,60лв.,като не е обсъдил искането й сумата да бъде върната,заедно с
лихвите.Посочено е,че съдът е приел,че е ответникът я е поканил с писмо да
получи внесената сума,но е пропуснал ,че покупателната стойност на същата е
била значително по-ниска и не са начислени лихви.Изложени са доводи,че преди
съд.заседание на 03.12.2019г.въззивницата е депозирала молба от 02.12.2019г.,с
която претендира ответникът да й изплати обезщетение в размер на 1000лв. за
нанесени психически тормоз,унизително отношение ,временно разстройство на
здравето,което за периода на очакваното изпълнение на предплатената 100 %
услуга е свързано с множество изнервящи
телефонни обаждания,жалби и лични унизителни посещения в ТЕЦ.В заключение
въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС,да уважи
предявения иск като основателен и доказан,както и да се върне делото за
произнасяне по необсъдения иск за обезщетение.В съдебното заседание на
17.06.2020г.въззивницата не се яви .На
следващия ден 18.06.2020г.от Н.Ц. е депозирана молба,в която е посочено,че неявяването й се дължи на обективни причини.
Въззиваемото дружество “***” ЕАД гр.П., представлявано
от изп.директор Й.В. чрез юрисконсулт С.С. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна.Изложени
са доводи,че в производството пред първата инстанция ищцата Н.Ц. не е доказала,
че представената от нея квитанция №270 за сумата от 600лв. представлява
заплатена от нея сума на „***“ЕАД,тъй
като не носи подпис на издател и не е годно доказателствено средство по смисъла
на Закона за счетоводството.Посочено е,че правилно и законосъобразно ПРС е
приложил разпоредбата на чл.110 ЗЗД,съгласно която с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг
срок,като законосъобразно съдът е счел,че срокът е започнал да тече от 1996г.и
към датата на предявяване на иска-12.04.2019г.е изтекъл. Въззиваемата страна се
позовава на разпоредбата на чл.119 ЗЗД ,
съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания,макар давността за тях да не е изтекла,поради което счита,че след като
главният иск е погасен по давност,то и акцесорният иск също е погасен по
давност.Посочва се,че правилно ПРС е приложил Закона за деноминацията на лева и
сумата от 600лв.,след деноминацията е в размер на 0,60лв.Относно претендираното
обезщетение в размер на 1000лв.са изложени доводи,че не са ангажирани
доказателства за твърдените обстоятелства,нито за наличието на причинна
връзка между вредите-временно
разстройство на здравето и действията на
„***“ЕАД,а от др.страна,че правилно ПРС е оставил без разглеждане тази претенция,тъй
като се касае за нов иск ,който следва да бъде предявен в друго производство.В
заключение дружеството моли Окръжния съд да постанови решение,с което изцяло да
бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се
и направените разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.В съдебното заседание на 09.06. 2020г.,на което бе даден ход по
същество „***“ЕАД_ гр.П. чрез процесуалния си представител –юрисконсулт С.С.
поддържа така подадения писмен отговор и моли съда да потвърди решението на
ПРС.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция-юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени
визираните в жалбата оплаквания ,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено средното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД от Н.Ц. ***ЕАД за
сумата 600лв.Ищцата твърди,че е заплатила тази сума на ответника
през 1994г. за монтаж на панелен радиатор и на правоъгълна лира на
остъклена тераса, като сумата включва
труд и материали,че този ремонт не е извършен,поради което ответникът й дължи
връщане на сумата. С ИМ е предявен и иск по чл.86 ЗЗД ,като се претендира
законна лихва върху главницата от 600лв.за периода 12.04.2016г.до
12.04.2019г.Така предявените искове са уточнени допълнително,тъй като с
първоначалната ИМ са изложени доводи за неоснователно обогатяване на ответника
във вр. с присъдени суми по влязло в сила решение на ПРС по гр.д.№7619/2017г.по
описа на ПРС.
В писмения си отговор по реда на чл.131 ГПК
ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност.
За да
отхвърли така предявените искове като погасени по давност,ПРС е приложил Закона за деноминация на лева от
1999г.,като е приел,че претендираната сума е в размер на 0,60лв.,счел е така
направеното възражение за погасяване на вземането по давност е основателно.Съдът е изложил съображения,че
петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е започнал да тече от момента на
отпадане на условието,което е станало още през 1996г. Становището на ПРС е ,че дори и да се приеме, че с поканата си през 2000г., ищцата е поставила в забава длъжника, то към датата
на ИМ-12.04.2019г., е изтекъл повече от петгодишен срок.ПРС позовавайки се на
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД е приел,че след като главното задължение е
погасено по давност, погасени по давност са и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла,поради което е счел,че акцесорният иск
по чл.86 ЗЗД относно претендираната лихва за забава също е погасен по
давност.Тези правни доводи на ПРС са правилни, кореспондират с представените по
делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
От
представената квитанция №270 от 1994г.се установява,че Н.Ц. е заплатила на „***
П.“,към онзи момент ООД сумата 600лв.Представеното копие на квитанцията е
твърде нечетливо и от същото не става ясно на какво основание е платена сумата.В
молбата –уточнение на исковата молба ищцата посочва,че тази сума е заплатена на
дружеството за поставяне на допълнителен
радиатор и лира на остъклената тераса.В молбата –уточнение ищцата е описала писмо
изх.№1057/30.12.1996г., с което дружеството я е поканило да
получи внесения депозит в размер на 600лв.,като е заявила,че е
отказала,тъй като с посочената сума е можела да си купи пакет сол.Цитираното писмо е представено от ищцата и от същото е
видно, че „***“ЕАД е поканило ищцата Н.Ц.
в 10-дневен срок да получи от касата на дружеството внесения депозит в размер
на 600лв.Представени са и две молби на ищцата до дружеството,съответно с
вх.№3707/29.10.1999г.и с вх.№2717/19.12.2000г.,с които ищцата направила искане
тръбите за ТЕЦ да бъдат изведени от нейния апартамент,като и в двете молби е
упоменато,че през 1994г.същата е заплатила сумата 600лв.на дружеството за
ремонт,който не е извършен.С втората молба от 2000г.ищцата е поканила ответника
да извърши услугата или да й върне сумата.
Съгласно
чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В чл.114 ЗЗД е предвидено,че давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.Правилни са изводите на ПРС,че в конкретната хипотеза давностният срок е започнал от 1996г.,от момента на отпадане на условието. Няма категорични доказателства за основанието
на което ищцата е заплатила на дружеството сумата 600лв.през 1994г.,но факта на
плащането е безспорно установен , с
оглед описаното по-горе писмо,с което дружеството е поканило ищцата да получи
така заплатената сума.Изявлението в писмото представлява извънсъдебно признание
,че сумата от 600лв.е заплатена от Н.Ц. и подлежи на връщане.Не са представени
доказателства процесната сума да е върната на ищцата, нито ответното дружество
да е извършило съответната услуга,за която е извършено плащането.След като
самият ответникът още през 1996г.е приел,че сумата подлежи на връщане, може да
се направи извода,че към този момент договорът за монтаж на радиатор и лира е
бил развален, поради неизпълнение от страна на дружеството. Полученото в
резултат на развален договор подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на отпаднало
основание.Петгодишният давностен срок за предявяване на иска за сумата 600лв.е
изтекъл през 2001г.,а искът е предявен на 12.04.2019г.,т.е.23 години след
получената покана за възстановяване на сумата.Изложените в жалбата доводи,че
изпълнението е отложено ,поради което няма давност са неоснователни.По делото
не са ангажирани никакви доказателства за параметрите на договора за монтаж на
радиатор ,още по-малко за срока на изпълнение на този договор,за да се
твърди,че изпълнението му е отложено.
С оглед
изложеното искът по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 600лв.,след
деноминацията в размер на 0,60лв.следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.Като погасен по давност следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по
чл.86 ЗЗД относно претендирана законна
лихва върху главницатта в размер на 66,24лв.за периода 12.04.2016г.до
12.04.2019г.След като е погасено вземането за главницата,погасено по давност се
явява и вземането за лихва върху същата сума на основание чл.119 ЗЗД ,която
разпоредба предвижда,че с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла.
Правилно ПРС е приложил Закона за деноминация на лева от 1999г.и е приел,че сумата от 600лв.,заплатена
1994г.е в размер на 0,60лв.В чл.1 от ЗДЛ е предвидено ,че считано от
5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за
1 нов лев.Съгласно чл.2,ал.1 и ал.2 от същия закон деноминацията
се отнася за всички величини в български
левове, определени към 5 юли 1999 г., за
всички имуществени и парични права и задължения,а в ал.3 е посочено,че деноминацията
се извършва по силата на закона,без да е
необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите лица.Правомерно и
в изпълнение на законово въведено задължение ,в
съответствие със ЗДЛ, ПРС е извършил деноминация на претендираната сума.
Относно посочената във въззивната жалба сума от 1000лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди,правилно и законосъобразно ПРС е
оставил този иск без разглеждане в съдебното заседание на 03.12.2019г.Тази
претенция не е въведена с исковата молба и молбата уточнение към нея и не е
предмет на спора в настоящото производство.Касае се за изцяло нов иск,на друго
правно основание.Недопустимо е в хода на
висящо исково производство по предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД ,след размяна на
книжа и депозиран отговор от ответника по чл.131 ГПК,в първо по делото съдебно
заседание да се предявява съвсем нов
иск, различен от първоначалния. Ищцата може да предяви претенцията си с
подаване на нова искова молба,по която ще бъде образувано друго гражданско
дело.
След
като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и
законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено
.
|
При този
изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 във вр.ал.8 ГПК въззивницата следва да
заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция
в размер на 100лв.за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер . Всеки от исковете е с цена под
5 000лв.и съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Окръжният съд |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.271 ал.1 ГПК решението на П.ски Районен съд ,VІІ-ми гр.с.№2460
от 06.12.2019г.,постановено по гр.д. №2380/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 във вр.ал. 8 ГПК Н.Т.Ц.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на“***” ЕАД гр.П., със
седалище и адрес на управление гр.П., ***” №128, ЕИК ***,
представлявано от изп.директор Й.В. деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 100лв.за юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: