№ 63
гр. Шумен, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Т. Енч. Д.
Т. Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Т. Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20243600500434 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. В. П., чрез адв. Т. С. от ВАК срещу
решение № 514/05.07.2024 г. по гр.д. № 2107/2023 г. по описа на ШРС, с което е изменено
решение № 162/07.03.2016 г. на ШРС относно режима на лични контакти и е определен нов
режим на лични отношения на децата А. С. А. и Д. С. А. с баща им С. М. А..
Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно, необосновано,
постановено при груби процесуални нарушения, непълнота на доказателствата и в
противоречие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства, с оглед
на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да измени режима на
лични контакти като уважи този, изложен в насрещната искова молба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият С. М. А., действащ чрез пълномощника
адв. В. П. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 2107/2023 г. по описа на ШРС е било образувано по предявен от въззиваемия
срещу жалбоподателката насрещен иск за изменение на, постановения с решение №
1
162/07.03.2016 г. по гр.д. № 18/2016 г. по описа на ШРС режим на лични контакти между
бащата С. М. А. и децата А. С. А. и Д. С. А. както следва: Всяка четна събота и неделя с
преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и в два дни от коледните и
великденските празници като на четните години – последните два дни, а за нечетните –
първите два дни, с преспиване, в часовете от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория ден, както и от 15.00 часа до 18.00 часа на рождения ден на децата, както и 20 дни
през лятото като дните се съгласуват ежегодно до 31-ви май на съответната година, както и
всяка събота от 10.00 часа до неделя в 18.00 часа с преспиване за период от не повече от 4
месеца в годината, когато бащата С. М. А. е в България.
В срока по чл.131 от ГПК жалбоподателката е оспорила иска като частично
неоснователен и е поискала режимът на лични контакти между бащата и двете деца да бъде
изменен, както следва: Всяка втора и четвърта пълна / от понеделник до петък / седмица, за
периода от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя / с преспиване /. При неспазване на
началния час с повече от един час и при липса на писмено съобщаване за закъснение от
страна на бащата, режимът да не бъде изпълняван. Всяка четна година последните два дни
от официалните празнични почивни дни за великденските празници от 10.00 часа на първия
ден до 17.00 часа на втория ден / с преспиване / и всяка нечетна година първите два дни от
официалните празнични почивни дни за великденските празници от 10.00 часа на първия
ден до 17.00 часа на втория ден / с преспиване /. Всяка нечетна година през коледните
празници, за времето от 10.00 часа на 24.12. до 17.00 часа на 25.12. / с преспиване /, а всяка
четна година – за времето от 10.00 часа на 26.12. до 17.00 часа на 27.12. / с преспиване /.
Всяка нечетна година от новогодишните празници по два дни с преспиване, съответно за
времето от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01. и всяка четна година – за времето от
10.00 часа на 30.12. до 17.00 часа на 31.12., като през посочените периоди за свиждане по
време на великденските, коледните и новогодишните празници не се прилага общия
съботно-неделен режим. При неспазване на началния час с повече от един час и при липса на
писмено съобщаване за закъснение от страна на бащата, режимът да не бъде изпълняван. На
рождения ден на децата – от 15.00 часа до 18.00 часа. В случай, че рождения им ден е в
делничен ден – в часовия диапазон в събота, непосредствено след рождения ден. При
неспазване на началния час с повече от един час и при липса на писмено съобщаване за
закъснение от страна на бащата, режимът да не бъде изпълняван. През лятната ваканция на
децата – два пъти по 10 дни през месеците юни и юли, от 10.00 часа на първия ден до 18.00
часа на десетия ден, при предварителна уговорка между родителите, направена в срок до
15.05. на текущата година, като при липсата на такава уговорка майката да определи
периода като, ако възникне препятствие за бащата, същият следва да уведоми своевременно
майката. За времето, през което майката ползва платен годишен отпуск седмичния режим
на лични отношения на бащата с децата няма да се прилага. Родителите ще осъществяват
режим на лични отношения с децата един път месечно / в последната четна седмица / в
режима на лични отношения с бащата. В случай, че някое от децата или двете боледува/т и
не е подходящо да се осъществи режима на лични контакти с бащата, последният може да
вземе едновременно и двете деца при себе си в седмицата, в която отпада причината,
2
препятстваща осъществяването на режима на лични отношения. Пребиваванията на
детето/децата в лагери, участието в състезания, екскурзии, зелени училища и др.
организирани мероприятия от училището или др. образователни институции, които
посещават самостоятелно не дават право на компенсация на времето, през което
детето/децата не е/са било/и при съответния родител. Когато детето/децата посещават
частни уроци, тогава режима да се изпълнява след приключване на урока/уроците.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с претенции с правно основание
чл.59, ал.9 от СК, като с решението си е изменил решение № 162/07.03.2016 г. по гр. д. №
18/2016 г. по описа на ШРС в частта относно режима на лични контакти, като вместо това е
постановил следния режим на лични контакти на бащата С. М. А. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. „...., с децата А. С. А. с ЕГН ********** и Д. С. А. с ЕГН **********: първите
три седмици след завръщането на бащата в България, при отсъствие продължило 3 месеца
или повече, от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, ако бащата е предупредил
майката С. В. П. с ЕГН ********** от гр. Шумен, за завръщането си поне един месец преди
датата на своето завръщане. Ако някоя от тези срещи не се изпълни поради заболяване на
децата, което не позволява изпълнение на режима на лични контакти, училищна екскурзия,
по-рано (преди уведомяването) организирано лично пътуване или други подобни,
пропуснатата среща се компенсира с още една допълнителна седмица след изтичането на
първите три седмици. Ако децата имат ангажимент, който не препятства изпълнението на
режима на лични контакти (детско тържество, извънучилищен урок, тренировка, кратка
училищна екскурзия в рамките на деня и др. подобни), той води и/или взема децата за
съответния ангажимент в посочения по-горе часови пояс. В останалото време – всяка втора
и четвърта седмица от месеца (като за първа седмица от месеца се брои всяка седмица, в
която първото число от месеца е в ден различен от неделя) от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя с преспиване. Ако някоя от тези срещи не се изпълни поради заболяване на децата,
което не позволява изпълнение на режима на лични контакти, училищна екскурзия, по-рано
организирано лично пътуване или други подобни, пропуснатата среща се компенсира с още
една допълнителна седмица след изтичането на първите три седмици. Ако децата имат
ангажимент, който не препятства изпълнението на режима на лични контакти (детско
тържество, извънучилищен урок, тренировка, кратка училищна екскурзия в рамките на деня
и др. подобни), той води и/или взема децата за съответния ангажимент в посочения по-горе
часови пояс. Ако след изпълнение на режима за лични контакти по предходната точка до
края на месеца останат 2 седмици или по-малко, режимът по настоящата точка започва да се
изпълнява през следващия календарен месец. 20 дни през лятото (в периода от 30 юни до 15
септември) като точният период бъде съгласуван с майката не по-късно от 15 май. За 2024 г.
периодът следва да се съгласува с майката в срок до 30 дни от влизане в сила на решението.
Два дни за Коледните празници като на четните години – последните два дни, а за нечетните
години – първите два дни, в часовете от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден с
преспиване. Два дни за Великденските празници като на четните години – последните два
дни, а за нечетните години – първите два дни, в часовете от 10.00 ч. на първия ден до 18.00
3
ч. на втория ден с преспиване. На рождения ден на децата от 15.00 ч. до 18.00 ч.. На
рождения ден на бащата от 17.00 ч. до 20.00 ч.. При упражняване на посочения режим на
лични контакти по всяка една от точките по-горе бащата взема и връща децата от/в дома на
майката.
Решението се обжалва от майката, която моли да бъде определен режим на лични
контакти между бащата и двете деца, както е посочено „ в насрещната исковата молба „.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното: Страните са бивши съпрузи, чиито брак е
бил прекратен по взаимно съгласие, с влязло в сила решение № 162/07.03.2016 г. по гр.д. №
18/2016 г. по описа на ШРС, като упражняването на родителските права върху общите им
малолетни деца А. С. А. и Д. С. А. е било предоставено на майката, при режим на лични
контакти на същите с баща им както следва: 1. До навършване шест години от децата - всяка
четна събота от 15.00 часа до 18.00 часа и неделя от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване,
както и два дни за коледните и великденските празници, като на четните години -
последните два дни, а за нечетните години - първите два дни без преспиване от 10.00 часа до
18.00 часа, както и от 15.00 часа до 18.00 часа на рождения ден на децата, като до
навършване на тригодишна възраст от децата режимът на лични контакти с бащата се
осъществява в присъствието на майката, а от три години до навършване на шест години на
децата без присъствие на майката; 2. След навършване на шест години от децата – всяка
четна събота и неделя с преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и
два дни за коледните и великденските празници като на четните години - последните два
дни, а за нечетните години - първите два дни, с преспиване, в часовете от 10.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на втория ден, както и от 15.00 часа до 18.00 часа на рождения ден
на децата. Със същото решение е бил определен режим на лични контакти на децата и с
родителите на бащата М.С. и Д.С. един път месечно / последната четна седмица / в режима
на лични контакти на бащата, в случаите когато той отсъства, като до навършване
тригодишна възраст от децата свиждането ще бъде в присъствието на майката.
От социалните доклади на ДСП – Шумен, индивидуални характеристики на двете
деца и разпечатки от кореспонденция по Вайбър, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели Д.С., Д.С. /майка на ищеца/, В.В. /баща на ответницата/ и Л.К. се
установява, че понастоящем децата са на 9 години и са ученици във ІІ ОУ „....“, гр. Шумен.
Същите са физически здрави, с отличен успех в училище и изградени навици, без
специфични потребности при отглеждането им. Посещават тренировки по хандбал в
училище, а А. се включва и в онлайн уроци по състезателна математика. Живеят с майка си,
съжителят й и неговата майка, в жилище под наем в гр. Шумен, с отлични хигиенно битови
условия. Децата приемат приятеля на майка си, наричат го „бате“ и се чувстват добре в
негово присъствие. Майката работи като учител в ПГМЕТТ „ ... „, гр. Шумен. Бащата
работи като сервитьор на кораб и се завръща в страната между два и три пъти в годината, за
4
по две – три седмици. Живее с майка си, с която обитават различни помещения от двуетажна
къща в гр. Шумен, собственост на Д.С., на втория етаж на която е обособена самостоятелна
стая за децата Д. и А.. Към къщата има двор, в който са обособени барбекю с пещ и място за
почивка и игра на децата. Хигиенно битовите условия в сградата са добри. От раждането им
основните грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца се полагат от майката. През
годините двамата родители успели да съхранят двупосочната комуникация помежду си и не
са имали сериозни конфликти помежду си. При осъществяване режима на лични контакти на
децата с баща им не е бил спазван графика, утвърден със споразумението по чл.51 от СК,
като обикновено децата се виждали с баща си за по три часа, в повечето случай в
присъствието на майката. В периода на Ковид пандемията майката и децата се преместили в
жилището на бащата, за удобство при ежедневното им обгрижване. Отношенията между
родителите се влошили преди около две години, когато помежду им започнали да възникват
спорове относно осъществяване режима на лични контакти на бащата с двете деца. По
същото време се влошили и отношенията между ответницата и бабата на децата по бащина
линия, като последната изтъква като причина отказът на майката да й предоставя
възможност за срещи с внуците й. Въпреки това, децата продължават да общуват без
ограничения с другите си роднини по майчина и бащина линия. До преди две – три години
бащата се виждал с децата си по 4-5 пъти годишно, след което срещите им се разредили.
Основната причина била, че при осъществяването на контактите помежду им често
възниквали затруднения поради факта, че, когато бащата имал възможност да вземе децата,
те или били болни или имали предварително уговорени ангажименти. Имало е и случаи, в
които майката отказвала да му ги предаде, тъй като искал да ги вземе не във времето,
определено според режима им за свиждане или не била съгласна да останат да нощуват в
дома му. Когато бил в чужбина, бащата общувал с децата чрез социалните мрежи, но след
влошаване на отношенията между него и майката започнал да пропуска да им се обажда по
повод техни лични празници и да ги взема, когато бил в страната. Свидетелката К., учител
на двете деца, заявява, че ищецът не е търсил връзка с нея, за да се интересува от Д. и А., но
веднъж дошъл в училището по време на час, когато му била отказана среща с тях.
От изслушването на децата в „Синя стая“ се установява, че те искат да общуват с
баща си, но изпитват разочарование от начина по който протичат срещите им, като
разказват, че, когато са при него пазаруват, а след това той готви и се хранят, при което им
остава много малко време за игра заедно. Споделят и, че един път, когато А. отказал да яде
таратор, баща му го ударил с краставица по окото. Също така, когато веднъж двете деца
играели на гоненица пред телевизора, бащата спънал А. с крак и той си ударил главата на
ръба на масата. Самият А. заявява и, че баща му му се карал и го биел, но не е удрял Д.. От
своя страна Д. казва, че, веднъж, когато били с А. при баща й и тя отказала да излезе с тях, за
да вземат пратка от „Еконт“, баща й я оставил сама в къщи и я заключил. Не могат обаче да
си спомнят кога точно са се случили тези ситуации, както и подробности във връзка с тях.
Всяко от децата се чувства засегнато и от факта, че от известно време баща им се обажда
рядко и не е присъствал на последния им рожден ден. Твърдят, че желаят да се виждат с
баща си и да му гостуват, но без преспиване или, ако майка им е заедно с тях.
5
От заключението по допуснатата във въззивното производство комплексна съдебно-
психиатрично-психологична експертиза, възприето като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че личностновата структура на майката на двете деца
е в рамките на условно приетата норма. Личността е с хистерионна структура – отворена,
контактна, многоречева, изискваща, с добра социална пластичност и адаптивност.
Преживява се като ценна, доказала се в работата, лесно печелеща симпатиите на околните, с
доза „пробивност“ и възможност да отстоява интересите си, активна, с добра издръжливост.
Има потребност да планира и реализира плановете си по определен начин, за да се избегнат
изненадите. Тази потребност е свързана с нуждата от контрол. Непланирани и
непредвидени събития около нея я изпълват със страх от загуба на контрол и това се
изразява чрез недоволство / в това число и към бившия й съпруг по отношение
възпитателния модел спрямо децата /. Това от своя страна я прави критична, изискваща и
претенциозна по отношение на грижата и условията, които бащата предоставя по време на
срещите с децата. Поведението й при фрустрация / наличие на пречки, препятствия пред
собствени желания и стремления / е преобладаващо екстрапунитивно, себезащитно и
ориентирано към мерките за ликвидиране на фрустрацията. Склонна е да следва собствените
норми и правила. Има очаквания нещата да се случват така, както тя ги вижда и определя. С
горепосочените личностнови особености влиза и в ролята на родител. Чувства се
удовлетворена като майка. В контакта с децата й преобладава желанието й за близост, като
иска да ги държи в постоянно свързване в смисъла на привързване – израз на
удовлетворяване на собствената й потребност на значима майка / чрез задоволяване на
детски желания, което тя възприема като норма / при свръхпротективен стил на възпитание.
В процеса и възпитание на двете си деца, майката е преминала през редица
предизвикателства като самотен родител, носейки отговорността и преодолявайки всички
трудности, свързани с тях. В стремежа си да „запълни“ липсата на бащина фигура, още от
ранна детска възраст е създала идеализиран образ на бащата в представите на децата - който
дава обич, внимание и задоволява с готовност техните желания и умело е поддържала този
образ във времето, като при личните контакти на децата с баща им е била винаги с тях и е
контролирала интеракциите им, изводимо от личностовите й особености. Ето защо на
следващ етап, при реализиране самостоятелни срещи на децата с баща им, те изпитват
разочарование от неочакваното му поведение в определени ситуации, свързани с техни
възрастови особености, реакции и желания. В резултат на това впоследствие се дистанцират
от общуването си с него. Относно бащата на децата се установява, че притежава добри
възможности за използване на екзекутивните функции – добра наблюдателност,
съобразителност, умения да ползва своя опит и знания в решенията. Личността му се е
формирала с характеристики на пасивно-зависим тип – умерено общителен, с преживявания
за несигурност, със склонност за заемане на пасивна позиция, с неумение да отстоява
собствените си права, с трудности в избора на решения. Склонен е да се съобразява с
мнението и желанието на другите, поради което лесно може да бъде манипулиран. В
работата е добър и съвестен изпълнител. Обичайно в моменти на фрустрация отреагира
6
инпутивно, насочено навътре в себе си. Това се изразява се в подчертано примирение,
пасивност, търпеливост фрустрацията да се разреши от сама или от трети лица, без намиране
на мерки за ликвидирането й. В тази насока очаква фрустрацията да се реши от самия
фрустратор и само в краен случай повишава личната си активност за предлагане на мерки за
ликвидиране на фрустрацията. Не е склонен към агресивно поведение. Притежава
личностни черти, които му позволяват добра социална адаптация. Той е с високо чувство на
толерантност към чужди виждания и поведенчески реакции, държащ под разумен контрол
емоционалната си природа. Ангажиран е и приема емоционално децата си. В контакта си с
тях е стремящ се да внася правила и норми / в рамките на неговите възможности /. Стреми
се да проявява разбиране към потребностите на децата, но предвид липсата на чести
контакти с тях, са налице дефицити по отношение на доброто познаване на техните
възрастови особености и произтичащите от това нужди. В същото време показва готовност
да се грижи за децата при авторитетен тип на родителстване. Ако децата се развият по
модела на майката може да се очаква да са устремени към високи постижения,
доминантност, благонадежност и отговорност, но и в същото време да изискват внимание и
зачитане. От друга страна, бащата е по-безгрижен, с по-реалистични възгледи за живота, с
чувство за толерантност към чужди виждания и поведенчески реакции, предоставящ на
децата възможност да се учат да се съобразяват с чуждо присъствие. В хода на извършените
психиатрично и психологично изследване не се наблюдава враждебност в поведението на
нито един от родителите спрямо другия. По отношение на децата се установява, че
физическото им, психично и интелектуално развитие отговарят на календарната им възраст.
Малолетният А. е екстравертен, спонтанен, любознателен, уверен в себе си по отношение на
постижения, зачитащ авторитети, неконфликтен, с добри умения за приятелски контакт с
връстници. Със сравнително добра оценка за реалността около него. Локусът на контрола
към настоящия момент е все още външен, изхождащ от възрастни, основно от „мама“.
Детето се опитва да прави избори на база на собствения опит, който има. С умения за
използване на адаптивни механизми за самоконтрол. По проективната методика на Рене
Жил – в ситуации, където има фигура на майката и бащата, детето А. се поставя
преобладаващо до майка си или сестра си, но поставя баща си в общи ситуации, което
говори, че се възприема като част от семейната система. В ситуации, в които трябва да
довери или поиска помощ, посочва като избор майка си / вероятно поради факта, че тя е
отглеждащият родител /. По методиката САТ А. често се поставя на мястото на авторитета,
което е признак, че майката го държи на позицията равна с него. Ето защо детето толкова
премисля и губи спонтанността си. Налице е ясна проекция как желае да възприема силата,
гордостта, опита от бащата, но няма възможност за това. Това извежда и известно
противоречивото отношение към бащата. Детето Д. е общителна, спонтанна, активна,
оптимистично настроена, любопитна, впечатлителна, с добри умения за приятелски контакт
с връстници. Може да се съобразява с околните, следва чужди изисквания по необходимост.
Опитва се да изпълнява всичко, което се очаква от нея. Опитва се да анализира и прави
избори на база личния си опит, който има. Локусът на контрола към настоящия момент е
външен, изхождащ от възрастни, основно от „мама“ и „тати“. Опитва се по мирен начин да
7
разрешава проблеми, възникнали при проблеми с връстници. Със сравнително добра оценка
за реалността около нея, за възрастта в която се намира. По проективната методика на Рене
Жил – в ситуации, където има фигури на майката и бащата детето се поставя преобладаващо
до майката. В общи ситуации са налице проекции и на брат й, баща й и всички членове на
разширеното семейство по бащина линия. При методиката „ Несъществуващо животно „ Д.
проектира тревожност, неудовлетвореност, емоционална напрегнатост. Опитва се да
проявява перфекционизъм в дейностите с цел да не получава упреци, забележки и
наказания. Държи на външния си вид, стреми се да бъде привлекателна. Рационална е и
обмисля действията и постъпките си. Затова обича да танцува, тъй като в танца се държи
свободно и може да изрази себе си чрез танците. При методиката САТ проектира цялостно
семейство. Възприема майка си като човек, който наблюдава всяко нейно действие. Чувства
се притисната от нея, с желанието да прояви хитрост и да се измъкне. Коалира се с бащата.
Липсва й силата и опората му. Позиционира своя образ до този на баща си. На емоционално
ниво го възприема като приятел и помощник. Мъжкият образ е свързан с дипломатичност и
склонност към взаимодействия. Налице са нуждата от топлина, топли интеракции, обич и
разбиране, нещо което детето иска в прекия контакт с майка си. Въз основа на направеното
изследване, експертите са достигнали до извод, че между двете деца и баща им има
изградена емоционална връзка и не се наблюдава синдром на родителско отчуждение
спрямо него. На дълбинно ниво децата имат изградена емоционална връзка и с двамата
родители, която не е нарушена. Към момента е налице по-пълноценна връзка на двете деца с
тяхната майка, което е изводимо от факта, че тя е полагала грижи за тяхното отглеждане от
най-ранната им възраст, вследствие на което се превръща в значимия за тях възрастен. И при
двете деца първият обект в психичното им пространство е майка им, даваща обич, близост
доверие. В същото време те имат нужда от топли интеракции и разбиране от нейна страна.
Понастоящем децата се чувстват дистанцирани от бащата и, за да не бъде прекъсната
емоционалната връзка помежду им, следва да бъде изработен по-гъвкав режим на лични
контакти за времето, когато той е в страната и когато този период съвпада с техни ваканции
или празници, като, предвид нарушената комуникация между родителите към момента е
препоръчително общуването между бащата и децата да бъде възстановено плавно, меко,
диалогично при зачитане на техните предпочитания и личност, като майката съдейства по
посока на представяне на реалистични очаквания спрямо бащината фигура. От страна на
бащата е препоръчително да надгради уменията си като родител, за да разпознава в
дълбочина индивидуалните характерови и възрастови особености, индивидуални нужди и
потребности на децата си.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно ТР № 1/2013 г. ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в
обществен интерес.
С ППВС № 1/12.11.1974 г. е прието, че при решаване на въпроса относно
8
упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва
да съобразява в съвкупност редица обстоятелства, като по-съществените от тях са:
възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и
отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след
раздялата си, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание,
социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права,
жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите
разполага.
Съгласно ППВС № 1/12.11.1974 г. и трайната съдебна практика на ВКС, изброените в
Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на
мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Предоставянето на
упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на децата и
мерките за личните контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при преценка на
съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка
на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС,
които не са изчерпателни. Степенуването на правнозначимите критерии по решаваща
значимост е както следва: възпитателските качества на всеки от родителите, отношенията
между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение,
неговата степен и вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с
отчуждението; морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от
родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед
неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е
привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при
нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои
да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на
живот и възпитание, обучение. Необходимо е да се извърши цялостна преценка въз основа
на многопосочен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани единствено в С.ата
на висшия интерес на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно.
Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането
на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето кой от двамата родители да
упражнява родителските права; как тази промяна ще повлияе или ще измени условията, при
които детето живее и се развива; битовите, социалните и здравни условия на живот в
мястото, където се претендира установяване на местоживеенето му. Желанието на
родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за
лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и
искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните
доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интереса на децата. Чрез
9
режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип
мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-
широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето
и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Изхождайки
от всеки конкретен случай, личните отношения между родителите и децата следва да бъдат
определяни по начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези
отношения. Определените мерки трябва да бъдат в интерес на децата, като се отчита и
възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му
за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място.
В случая, се установи по категоричен начин, че децата А. и Д. са на 9 години, с
правилно физическо, интелектуално и психично развитие, съответно на възрастта им. От
най-ранна детска възраст непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието им
полага майката, която им е осигурила всички необходими условия за правилното им
израстване и развитие. Поради работата му на круизни кораби и продължителните му
отсъствия от страната през дълги периоди от време, бащата е могъл да присъства в живота
на децата си за по две - три седмици два - три пъти годишно, но от прекратяване на брака
между родителите през 2016 г. досега не е прекъсвал контактите си с тях, като в повечето
случаи те са били осъществявани в присъствието на майката и за по около три часа. До
преди две години двамата родители са били в добри отношения и са поддържали постоянно
връзка по повод децата им, като майката всячески и насърчавала изграждането на перфектен
образ за бащата в представите на А. и Д., но стремейки се да ги контролира. След
влошаване отношенията между родителите, комуникацията помежду им била затруднена,
което се отразило и на възможността за постигане на съгласие помежду им относно начина
на отглеждане и възпитание на двете деца, като майката започнала да обвинява бащата, че
не полага добри грижи за тях, когато му гостуват, а последният се отдръпнал постепенно от
изпълнение на родителската си функция, като разредил контактите си с децата. От своя
страна, децата останали разочаровани от това отношение на баща си и започнали да
изпитват затруднения при общуването си с него, макар и да имат нужда от присъствието му
в живота им.
На следващо място, се установи, че и двамата родители притежават необходимите
личностни, морални, социални, икономически и битови условия, както и нужния капацитет
да задоволяват потребностите на децата А. и Д., но майката следва да преработи
родителския си подход, изразяващ се в свръхпротекция на децата, включая чрез създаване
на нереалистични очаквания спрямо бащата, за да запълни празнотата от бащината фигура в
живота им и упражняване на контрол върху всяка сфера от живота им, а бащата следва да
надгради уменията си като родител, за да разпознава в дълбочина индивидуалните
характерови и възрастови особености, индивидуални нужди и потребности на децата си. Във
връзка с отглеждането на децата, родителите се ползват с подкрепа от всички свои близки, с
10
които А. и Д. общуват пълноценнно.
Установи се също, че на дълбинно ниво двете деца имат изградена емоционнална
връзка и с двамата родители, която не е нарушена. Към момента е налице по-пълноценна
такава с тяхната майка, което е изводимо от факта, че тя е полагала грижи за тяхното
отглеждане от най-ранната им възраст, вследствие на което се превръща в значимия за тях
възрастен. И при двете деца първият обект в психичното им пространство е майка им,
даваща обич, близост доверие, като същевременно те имат и нужда от топли интеракции и
разбиране от нейна страна. При А. и Д. не се наблюдава синдром на родителско отчуждение
спрямо бащата, но те се чувстват леко дистанцирани от него и степента и качеството на
емоционалната им връзка не са в степента, в която е връзката с майка им, предвид това, че е
възможно осъществяване на чести и преки контакти с баща им.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че е в интерес на децата
същите да общуват с баща си по-пълноценно и при режим, който е съобразен както с
техните потребности, така и с възможността за действително осъществяване на контактите
помежду им, което е наложително с оглед на правилното им развитие. Отчитайки горното,
че децата са на девет години и все още нямат изградени пълноценни отношения с бащата,
което рефлектира негативно върху цялостното им развитие, нуждата им от общуване с него,
вземане на пример и получаване на бащина обич и внимание и липсата на обстоятелства,
които да налагат ограничаване на контактите на децата с родителя им, а от друга страна
продължителното отсъствие на бащата от страната през годината, намира, че досегашният
режим на лични контакти на същия с А. и Д., следва да бъде изменен по следния начин:
Всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване. Когато бащата отсъства за повече от два месеца от страната – първите две
поредни седмици след неговото завръщане, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване като, ако същият остане в страната и след тези две седмици, за период по дълъг
от две седмици, се прилага определеният по-горе режим. За завръщането си в страната след
продължило повече от два месеца отсъствие, бащата следва да уведоми майката един месец
преди това. По време на великденските празници на всяка четна година – през последните
два официални празнични дни от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден, с
преспиване, а на всяка нечетна година – през първите два официални празнични дни от 10.00
часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден, с преспиване. По време на коледните
празници на всяка нечетна година – на 24.12. и 25.12. от 10.00 часа на 24.12. до 17.00 часа
на 25.12. / с преспиване /, а на всяка четна година – на 26.12. и 27.12. от 10.00 часа на 26.12.
до 17.00 часа на 27.12., с преспиване. По време на новогодишните празници на всяка
нечетна година – на 31.12. и 01.01. от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01., с
преспиване, на всяка четна година – на 30.12. и 31.12. от 10.00 часа на 30.12. до 17.00 часа
на 31.12.. През лятната ваканция на децата – два пъти по 10 дни през месеците периода юни
- август, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на десетия ден, при предварителна
уговорка между родителите, направена в срок до 15.05. на текущата година. На рождения
ден на децата – от 15.00 часа до 18.00 часа, когато е в събота или неделя, а ако е в делничен
11
ден – от 15.00 часа до 18.00 часа в съботата, следваща рождения ден. На рождения ден на
бащата – от 10.00 часа до 15.00 часа, когато е в събота или неделя, а ако е в делничен ден –
от 10.00 часа до 15.00 часа в съботата, следваща рождения ден. При осъществяване на
режима на лични контакти бащата следва да взема и връща двете деца от и в дома на
майката.
В съответствие с наведените фактически и правни доводи, съдът намира, че
обжалваното решение следва да се отмени, като определеният с решение № 162/07.03.2016 г.
по гр.д. № 18/2016 г. по описа на ШРС режим на лични контакти между бащата и децата Д.
и А. се измени, както е посочено по-горе.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 514/03.07.2024 г. по гр.д. № 2107/2023 г. по описа на Районен
съд – Шумен, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ режима на лични контакти между децата Д. С. А., ЕГН ********** и А. С.
А., ЕГН ********** с баща им С. М. А., ЕГН **********, определен с решение №
162/07.03.2016 г. по гр.д. № 18/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, както следва:
Всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване. Когато бащата отсъства за повече от два месеца от страната – първите две
поредни седмици след неговото завръщане, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване като, ако същият остане в страната и след тези две седмици, за период по дълъг
от две седмици, се прилага определеният по-горе режим. За завръщането си в страната след
продължило повече от два месеца отсъствие, бащата следва да уведоми майката един месец
преди това. По време на великденските празници на всяка четна година – през последните
два официални празнични дни от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден, с
преспиване, а на всяка нечетна година – през първите два официални празнични дни от 10.00
часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден, с преспиване. По време на коледните
празници на всяка нечетна година – на 24.12. и 25.12. от 10.00 часа на 24.12. до 17.00 часа
на 25.12. / с преспиване /, а на всяка четна година – на 26.12. и 27.12. от 10.00 часа на 26.12.
до 17.00 часа на 27.12., с преспиване. По време на новогодишните празници на всяка
нечетна година – на 31.12. и 01.01. от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01., с
преспиване, на всяка четна година – на 30.12. и 31.12. от 10.00 часа на 30.12. до 17.00 часа
на 31.12.. През лятната ваканция на децата – два пъти по 10 дни през месеците периода юни
- август, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на десетия ден, при предварителна
уговорка между родителите, направена в срок до 15.05. на текущата година. На рождения
ден на децата – от 15.00 часа до 18.00 часа, когато е в събота или неделя, а ако е в делничен
ден – от 15.00 часа до 18.00 часа в съботата, следваща рождения ден. На рождения ден на
бащата – от 10.00 часа до 15.00 часа, когато е в събота или неделя, а ако е в делничен ден –
от 10.00 часа до 15.00 часа в съботата, следваща рождения ден. При осъществяване на
12
режима на лични контакти бащата следва да взема и връща двете деца от и в дома на
майката.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на
чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13