Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БОРЯНА ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14265 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.247 ГПК, чл.248 ГПК и чл.250 ГПК.
Постъпила е молба от ответника
по жалбата С.Д. РУСЕВ за допълване на
постановеното на 20.07.2017 г. съдебно решение, като на стр.19, последните
девет реда от диспозитива след „60 месеца“ се допълни „за периода от м.08.2008
г. до завеждане на исковата молба (15.07.2013 г.), ведно със законната лихва от
датата на исковата молба (15.07.2013 г.) до окончателното изплащане на
вземането“, а след израза „представляваща надплатена сума за годишна такса за
управление на кредита за периода 18.10.2007 г. до 31.12.2012 г., се посочи
„ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (15.07.2013 г.)
до окончателното изплащане на вземането“.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Ю.Б.“ АД.
Постъпила е също така и
молба от жалбоподателя „Ю.Б.“ АД за изменение на постановеното на 20.07.2017 г.
съдебно решение в частта за разноските. Счита, че е неправилен изводът на съда,
че по делото не е представен договор между ответното дружество и
представлявалия го по делото адвокат във връзка с постигната договорка за
размера на адвокатското възнаграждение за осъществяване на представителство
пред СРС, както и относно вида и начина на плащане. Твърди, че пред двете
съдебни инстанции са представени списъци по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за
извършени разходи. Представени са пълномощни фактури, които представляват
договор.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С.Д.Д., с който оспорва искането на
жалбоподателя за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Излага
съображения, че въззивният съд правилно е разпределил отговорността за
разноските, като е съобразил обстоятелството, че по делото не е представен
сключения между страните договор за правна защита и съдействие, с оглед
установяване размера на уговореното адвокатско възнаграждение, както и начина
на плащане.
Съдът, като взе предвид
доводите и възраженията на страните, както и материалите по делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Искането за допълване на
постановеното на 20.07.2017 г. съдебно решение е своевременно направено, в
рамките на установения в нормата на чл.250, ал.1 ГПК срок. Същото изхожда от
легитимирана страна в процеса и е процесуално допустимо. Разгледано по
същество, е неоснователно.
Непълно е съдебното решение,
което не обхваща целия спорен предмет, очертан във въззивната жалба, като съдът
не е формирал воля относно част от спорното право, по което е налице
произнасяне в диспозитива на обжалваното съдебно решение.
В случая с депозираната
въззивна жалба ответникът обжалва основното съдебно решение от 29.02.2916 г. в
частта, с която са уважени предявените искове, както и решенията от 27.07.2016
г., с които са уважени молбите за отстраняване на очевидни фактически грешки в
основното съдебно решение. С постановеното решение въззивният съд е приел, че обжалваното
решение в частта, с която са уважени осъдителните искове за връщане на
претендираните от ищеца суми, съставляваща разлика между платените лихви и
такси и първоначално уговорените такива, следва да се потвърди. С оглед на това
следва да се приеме, че съдът е формирал воля относно посочените в молбата на
ответника по жалбата претенции, която обаче не е отразена правилно в
диспозитива на постановеното съдебно решение.
По изложените
съображения съдът счита, че не е налице сочената от ответника по жалбата
непълнота на постановеното от въззивния съд съдебно решение, поради което
молбата му следва да се отхвърли.
Нормата на чл. 247, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната
разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението.
В случая в диспозитива на стр.19 от решението съдът е
пропуснал да посочи вземанията, описани в молбата на ответника по жалбата и
съответно съдържащи се в осъдителния диспозитив на обжалваното основно съдебно
решение. С оглед на това съдът счита, че е налице техническа грешка, която
съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК и същата
следва да бъде поправена по инициатива на съда.
Искането за изменение на съдебното решение от 20.07.2017 г. в
частта за разноските е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като изхожда от
легитимирано лице – страна в процеса, която своевременно е представила списък
на разноските по чл.80 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледано по
същество, искането е неоснователно.
Както пред първата, така и пред настоящата
инстанция жалбоподателят ответник не е представил сключения между него и
представлявалия го по делото адвокат договор за правна защита и съдействие.
Същевременно договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК, поради което в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. В този смисъл за задължителните
разяснения, дадени с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК. Ето защо като не е представен по делото сключения между жалбоподателя –
ответник и представлявалия го по делото адвокат договор за правна помощ, не би могло да се установи какъв е договореният
размер на адвокатското възнаграждение. Същевременно представената по делото
фактура не е подписана от представляваната страна.
По изложените
съображения съдът счита, че не е налице основание за изменение на постановеното
на 20.07.2017 г. съдебно решение в частта за разноските, поради което молбата
на жалбоподателя следва да се отхвърли.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба
вх. 112743/30.08.2017 г., депозирана от С.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** – адв. В.В., за допълване на постановеното на 20.07.2017 г. по гр. д.
№ 14265/2016 г. по описа на СГС, ГО,
ІІ Е въззивен състав, съдебно решение, на основание чл.250 ГПК, в посочения в
молбата смисъл, като неоснователна.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на стр.19 от съдебното решение от 20.07.2017 г., постановено по гр. д. № 14265/2016 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е
въззивен състав, след „60 месеца“ се посочи „за периода от м.08.2008 г. до завеждане на исковата молба (15.07.2013
г.), ведно със законната лихва от датата на исковата молба (15.07.2013 г.) до
окончателното изплащане на вземането“, а след израза „представляваща
надплатена сума за годишна такса за управление на кредита за периода 18.10.2007
г. до 31.12.2012 г., се посочи „ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба (15.07.2013 г.) до
окончателното изплащане на вземането“.
ОТХВЪРЛЯ молба
вх. № 27.07.2017 г., депозирана от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***,
офис 9 – адв. А. С., за изменение на постановеното
на 20.07.2017 г. по гр. д. № 14265/2016
г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, съдебно решение в частта за
разноските, като неоснователно.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.