Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 03.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Даниела
Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3914 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "Водоснабдяване и канализация - Варна"ООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу ответника Р.Е.П., ЕГН ********** с адрес *** , за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва: 377,64лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1521208 на адрес гр. Варна, **** за периода от 23.07.2015г. до 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 43лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 21.09.2015г. до 26.10.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8173/31.10.2018г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16420/2018г. по описа на ВРС, 16 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. Варна, ****. На основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода от 23.07.2015г. до 22.10.2018г. е доставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на 377,64лева, ведно с лихва за забава от 43лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 26.10.2018г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №16420 /2019г. по описа на ВРС. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения служебен защитник, който оспорва дължимостта и размера на претендираната от ищеца сума.
В
проведените открити съдебни заседания страните поддържат становищата си; ищецът
излага аргументи в подкрепа на изложеното в исковата молба, а ответникът чрез
назначения особен представител твърди недоказаност на исковата претенция и
развива доводите си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. 16420/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Същата била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на ищцовото дружество е указан срок за предявяване на иск, в който впоследствие то заявило и исковата си претенцията.
В процеса в тежест на ищцовото дружество е да установи, пълно и главно, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, като титуляр на партида с абонатен номер 1521208 на адрес гр. Варна, ****, че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, респ. настъпили са предпоставки за служебно начисляване, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.
От приложената на л.41 от делото справка по партида на платец 1521208, е видно, че същата се води на името на ответника, като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 21.08.2015г. до 21.09.2019г. възлиза съответно в размер на 377,64лева- главница и 43лева – обезщетение за забава.
Ищцовото дружество е представило справка по лице служба вписвания за периода 01.01.1992-03.12.2019г., видно от която ответникът е бил собственик на имота, с адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 128, вх. 4, ап.61 за времето от от 20.10.2010г. до 27.05.2019г.
Представени са 3бр. карнетни листи по партида на ответника с абонатен № 1521208, в който са отразявани показания за процения период от 23.07.2015г. до 22.10.2018г. От направените отбелязвания в карнетните листи е видно, че е налице служебно начислена консумация на количество вода.
Видно от представеното удостоверение от Община Варна, рег. ПН019000485МЛ_001МЛ/27.12.2019г., на адрес гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 128, вх. 4, ап.61, няма регистрирани лица по постоянен и по настоящ адрес.
От
представеното удостовренеие от „Енерго
– Про Продажби“ АД се установява, че в процения имот е налице потребелние
на ел.енергия за периода 02.09.2015г. - 28.05.2020г., с уточнението, че за
периода 16.03.2017г.-14.08.2019г. не фигурират такива данни предвид извършен
демонтаж на електромера, поради неплатени задължения към дружеството.
От заключението по изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че ответникът има открита партида с абонатен номер № 1521208. Плащане на натрупаните по партидата задължения не е установено. В таблици вещото лице е отразило всички фактури издавани от дружеството за процесния период.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Срещу претенцията на ищеца ответната
страна противопоставя възражения, за липса на основание за начисляване на
посочените в карнетните листи количества.
Съгласно пар.1,
т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна. От представената справка служба вписвания е видно, че именно ответникът е собственик на имота – обект на потребление за целия исков период. С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител - собственик на жилище.
По фактури издадени в периода 21.08.2015г.-24.10.2018г. е начислявана служебна консумация. Въпреки предприетото оспорване от страна на ответника, съдът намира, че ищецът не доказа по основание и размер претенцията си за този период. Ищецът твърди, че е приложил правилата на дружеството за начисляване на служебен отчет поради неговата метрологична негодност, а за част от периода и на осн. чл.39 ал.6, вр. ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. В този смисъл са уточненията в с.з.и в хода на устните състезания.
Преди всичко, операторът следва да отчете реално доставените и използвани от ответника количества вода съгл.чл.22 ОУ, въз основа показанията на индивидуалния водомер, монтиран в имота. При невъзможност да бъдат отчетени показанията на СТИ в ОУ са предвидени различни хипотези, в които дружеството – доставчик прилага служебен отчет и начислява количества вода според съответната клауза от ОУ. По делото не са събрани данни за нито един реален отчет на СТИ в имота за този период. Няма и доказателства за недопускане на служителите на ВиК оператора за отчитане помесечно консумацията на ВиК услуги. Не се установява убедително, че средството за техническо измерване /СТИ/, монтирано на имота, е извън класа си на точност. Всички представени от ищеца доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила при оспорването им от ответника, доколкото установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства. Не са ангажирани доказателства за отказ и осуетяване от ответника на извършените проверки. Няма данни за провеждано от оператора текущо отчитане, респ. съставен протокол за това съгл.чл.23 от ОУ, нито данни за дадени предписания съгласно чл.20 и чл.21 от ОУ. Не е установено, че на ответника са дадени предписания по чл.34а, ал.5 от същата Наредба, за да се приложат след изтичане на тримесечния срок последиците със служебно отчитане на услугата. За да приложи, в отклонение от въведеното с исковата молба твърдение за реална консумация, служебно начисляване на вода, ищецът следва да установи предпоставките за това по смисъла на цитираните по-горе разпоредби от Наредбата и ОУ. Допустими са всички доказателствени средства, като е въпрос на процесуална активност на ищеца да установи твърдените от него факти при недобросъвестност на потребителите на ВиК услуги. Не се събраха данни относно метрологичната годност на водомера. Съгласно чл.34а от Наредбата, правомощие за извършване на метрологична проверка е на оператора. Съгласно чл. 33 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване и ползване от потребители на ВиК и канализационни услуги, при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребители, представителят на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок за отстраняване като демонтира пломбата на холендера. /чл.20 от ОУ/ Липсват каквито и да са съставени от ВиК оператора протоколи/писма и др./, установяващи негодността на СТИ в процесния период /съотв. кога е настъпила/, а служебното отчитане на вода е временно средство за заплащане на услугата. От друга страна и ответникът не е ангажирал доказателства за предприемане на действия съгласно ОУ за смяна, метрологична проверка или оспорване начисляваното служебно количество вода /в този смисъл глава Трета от ОУ, чл. 16, ал. 5; чл. 17, ал. 4/.
В случая няма доказателства за
отправено предписание, нито за съставен протокол за отказ на абоната да допусне
служителите за редовен отчет. Липсва изготвен протокол съгласно чл. 24 от
Общите условия на доставчика за неосигурен достъп до имота, а за този период, видно
от карнета е начислявана служебна консумация. При констатирана неизправност на
водомера, както чл.33 от Наредба №4/2004г., така и ОУ за доставка предвиждат
задължение на оператора на ВиК мрежата да уведоми
потребителя за констатираната неизправност преди да приложи методика за
компенсиране на обективно неотчетено потребление. Целта на тази уредба е да
балансира интересите на потребителя, който има задължение да поддържа своята
вътрешна водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер, за да заплаща само
реално консумираното потребление, без да носи риск от разпределяне на
задълженията според методиката, прилагана за обекти без индивидуални водомери,
съответно и интересът на доставчика да отчита текущо броячите на изправните
уреди и да поддържа и контролира средствата за отчет. Нормативната уредба
допуска потреблението да се остойностява временно (за срока на предписанието)
или по показания на монтиран оборотен водомер (каквито данни по делото няма)
или по средномесечен разход за предходен период на годината(
чл.26, ал.2 от ОУ 2014), а едва след пропускане на този срок, потребителят да
бъде третиран като клиент без индивидуален водомер и съответно доставените до
него количества да се определят по методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ 2014г.
/Решение по в.т.д.№2075 по описа на 2019г. на ВОС; Решение по
в.т.д.№1695/2018г. по описа на ВОС/.
Изводът за недоказаност на исковата претенция не се разколебава и от представеното удостоверение от „Енерго – Про Продажби“ АД, видно от което в процения имот за периода 16.03.2017г.-14.08.2019г. изобщо няма отчетено потребление на ел.енергия поради демонтаж на електромера. Предвид въведения исков период, то потреблението е считано от 02.09.2015г. до 16.03.2017г., респ. няма данни след последната дата в имота да е ползвана ел.енергия, респ. имотът на практика да е обитаван.
Искът подлежи на отхвърляне като неоснователен за вземанията в общ размер на 377,64лева за предоставените услуги по фактури, издадени в периода от 21.08.2015г.-24.10.2018г., вкл. и за начислените лихви върху тях в общ размер на 43лева.
Ответникът не е реализирал разноски
в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „В.И К.”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника Р.Е.П., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, сумите както следва: 377,64лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***** на адрес гр. Варна, **** за периода от 23.07.2015г. до 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 43лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 21.09.2015г. до 26.10.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8173/31.10.2018г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16420/2018г. по описа на ВРС, 16 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: