№ 60
гр. Пазарджик, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200816 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба на „Сезариа“ ООД , ЕИК207253606
против НП 13-2400135/10.05.24г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Пазарджик, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл.
416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.
В жалбата се навеждат доводи за материално правна
незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си
представител, подържа жалбата и искането. Ангажира доказателства.
Въззиваемата ОИТ Пазарджик, чрез процесуалния с представител,
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът установи:
На 28.12.24г. инспекторът в ДИТ Пазарджик и Ф. А. извършил проверка в
стопанския двора и сградите на бившето ТКЗС- гр.Ветрен поради получен
сигнал за пострадали хора, нощували в административната сграда. На място
инспекторът бил уведомен от пазача, че в някои сгради се отглеждат птици, но
1
поради наложени мерки за санитарен контрол, достъпът за външни лица бил
забранен. Не била осъществена среща с управител или представител на
дружеството, стопанисващо обекта и производството.
Последвала нова проверка - на 11.01.24г., в която освен св. А., се
включила и неговият колега св. Т. Д. - също инспектор в ДИТ Пазарджик, како
и представители на други контролни органи - ОД МВР Пазарджик и БАБХ ( в
КП на л.14).
При влизането на двата инспектори в двора на бившето ТКЗС там бил Л.
А., който товарел материали от свалената стара дървена дограма на малък бус.
В двора бил и охранител на обекта, който и този път отказал поради
въведените санитарни мерки достъп на инспекторите до помещенията за
отглеждане на патици. Затова те настояли да бъдат повикани работещите
вътре.
Така на двора излезли няколко лица, сред които В. Т. и св.В. К. - и
двамата във видимо работи дрехи и с гумени ботуши. Обяснили, че отглеждат
патици и попълнили предоставените им в декларации на основание чл. 402 от
КТ.
Св. К. собственоръчно отразила в своята (л.20), че че работи „при Л." от
„1 месец", като „гушар", с работно време „на 12 часа", почивни дни „"като
издадем", трудово възнаграждение „ по 7лв. на килограм дроб" и че не е
получила копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в
ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Въз основа на представени на 12.01.2024г. и на 15.01.24г. документи от
двамата управители Л. Р. и Д.М. (КП -л.18 и л.19), направени в ел. база данни
справки за трудовите договори и предвид констатациите на място и данните от
декларацията св. Д. приела, че между св. К. и дружеството-жалбоподателя
съществуват трудовоправни отношения. Трудов договор обаче не бил сключен
и копие от него, както и заверено уведомление до ТП на НОИ за сключването
му не били предоставени на лицето.
При това на дружеството бил съставен АУАН за извършено нарушение по
чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Актът е съставен след надлежна покана ( л. 10) на осн. чл. 40, ал.2 от
ЗАНН - отсъствие на нарушителя, надлежно връчен чрез пощенска пратка (
известие за доставяне на л. 12-13) в препис ( на единия управител със
задължение за предаване на другия).
Въз основа на него е издадено обжалваното НП.
Двата административни акта са издадени от материално и териториално
компетентни органи ( виж заповед на л. 24 и нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ ).
2
В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и
яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята
съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията
за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били
нормативно- установените процедури по съставянето, предявяването и
връчването им.
В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви
нарушения на процедурата по образуване на административно-
наказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и
връчването на препис. Актът е съставен, след надлежна покана ( връчена на
единия управител със задължение за предоставяне на другия л. 11), на осн. чл.
40, ал.2 от ЗАНН - отсъствие на нарушителя, надлежно връчен чрез пощенска
пратка ( известие за доставяне на л. 12-13 - лично на управителя Л. Р.) в
препис.
По същество фактите не са спорни, следват от всички събрани
доказателствени източници и водят до извода за трудово-правна връзка между
дружеството-жалбоподател и св. К. към датата на нарушението 11.01.24г.
Установено е, че двора и сградите, обект на проверката от ДИТ са се
ползвали от дружеството -жалбоподател във връзка с осъществяваната от него
там дейност по отглеждане на патици. За осъществяването й, както става ясно
от убедителните, детайлни и съдържателни показания на св. К. са били наети
лица, сред които и той. Трудът по отглеждане на патиците е престиран в полза
на дружеството- жалбоподател и този извод е несъмнен, предвид показанията
на свидетеля, потвърждаващи и допълващи отразените от него в декларацията
на л. 20 обстоятелства.
Изяснява се от тях, че работното време и заплащането са съобразени със
спецификата на работата ( „с работно време „на 12 часа", почивни дни „като
издадем", трудово възнаграждение „7 лв. на киограм" - л. 20). Спецификата
на полагания труд обяснява и липсата на непрекъснат контрол при
осъществяване на дейността ( л. 96 - „имахме отговорник, За дейността
никой не може да ми каже кога, как и какво, по свое усмотрение )“.
Независимо от това, доказани са достатъчно елементи на трудово
правоотношение - трудът е полаган от работника с работно облекло и в обект,
стопанисван от дружеството при определено време за това в денонощието и е
бил заплащан при условията на чл. 269 и чл. 270 КТ .
Заплащането, както сочи св. К. (л. 96, е било осигурявано, както от
единият от управителят ( Р.), така и от св. В. С.. Последният изясни ясно и
убедително с показанията си (л. 117-118) , че не е имал отношение към
осъществяваната дейност на дружеството-жалбоподател в двора на бившето
3
ТКЗС Ветрен („Аз нямам нищо общо с това дружество СЕЗАРИА. Аз се
занимавам със съвсем друга дейност. Аз съм земеделски производител и имам
оранжерии и извършвах това на приятелски начала“). Помагал е, като
доставял там строителни материали и предавал парични суми на лице,
назовано само по лично име ( И.) , но това свидетелят извършвал по молба на
управителя на дружеството - Д. М., с когото до преди няколко месеца бил в
приятелски отношения. Впоследствие паричните суми ( вкл. за доставените
материали) му били върнати от М.. („Митко го нямаше на обекта. Само по
телефона ми казваше да закарам определени строителни материали и
защото ми е приятел аз ги купувах с мои средства и ги карах там –
гр.Ветрен в някаква база бивше ТКЗС ли, нещо такова. Там си ги разтоварвах
и си тръгвах. Никой не ги е приемал от мен специално материалите. Парите
за материалите Митко ми ги върна..... Митко ми казваше „Отиди и остави
еди колко си пари на един И.”, който живееше до обекта. Аз не знаех за какво
са тези пари и не ме и интересуваше. Тъй като тогава бяхме приятели с
Митко отивах и оставях каквато сума ми казваше на И. без да знаех за какво
става въпрос“).
Предвид горното обсъждане, следва изводът, че между
дружеството-жалбоподател и св. К. във връзка с полагания от последния
възмезден труд в полза на това дружество са възникнали трудово-правни
отношения.
За уреждането им е следвало страните да сключат трудов договор.
Трудовият договор се сключва между работника и служителя за възмездно
предоставяне на работна сила на работника/служителя( чл. 61, ал.1 вр. чл. 1,
ал.2 от КТ). С трудовия договор, съгласно чл. 66, ал.1 от КТ, се уреждат
мястото и характера на работа и трудовото възнаграждение, което се дължи.
Работодателят упражнява контрол и предоставя материали, ако е необходимо
за работата.
В настоящия случай обаче трудът е полаган на обект на дружеството-
жалбоподател, което, чрез съответните си служители, е създавало
необходимата организация за полагането му: време, място, средства, лица,
материали, заплащане ( лицето , посочено с малко име И., св. В. С. ) . Трудът е
престиран в полза на дружеството и е бил възмезден. Предмет на
възникналите на място отношения е била самата престация на труда.
Фактът, че не е бил сключен трудов договор, не е спорен и се установява
от приложените справки и данните от актосъставителя.
Що се отнася до представения гр. договор ( л. 22) със страни
дружеството-жалбоподател и св. К., последната изясни добросъвестно с
показанията си (л. 96), че била принудена да го подпише „със задна дата“ -
4
11.12.24г. , за да може да получи възнаграждението си“ , когато си тръгнала от
обекта ( на 15.01.25г. ) . Това само доказва опитът на дружеството да
предотврати реализирането на полагащата се му се административно-
наказателна отговорност за констатираното нарушение.
Предвид горния анализ, налице са обективните елементи от състава на
възприетото нарушение - работодателят не е уредил отношенията си със св. К.
по предоставяне на работната й сила като трудови и не е сключил към датата
на престиране на труда трудов договор с работника в указаната от закона
форма - писмена.
Нарушението правилно е било квалифицирано по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1,
ал.2 от КТ, предвид предписанието по двете норми.
Правилно за извършеното нарушение е била ангажирана
административно-наказателната отговорност, в случая под формата на
имуществена санкция, на основание чл.414, ал. 3 КТ като е наложена ( 1800
лева) отстояща незначително от минимално предвидената по размер ( 1500
лева). Това решение на наказващия орган е напълно оправдано, предвид
безспорните факти, че на място са заварени повече от две лица да полагат труд
в нарушение на процесната норма, като са констатирани и нарушения,
свързани със здравословни и безопасни условия на труд ( виж КП на л. 14-15,
т. 2, 3)
Дори и разгледано в контекста на останалите аналогични казуса ( НП-
ия са съставени и за несключени трудови договори с другите заварени на
място лица) , налагането на процесната глоба не е неоправдано и не е в
противоречие с „принципа за пропроционалност“. Наистина, той е
задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред
принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на
Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат
подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9
февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна
практика е установено, че : „при липса на хармонизация на законодателството
на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията,
предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки
са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те,
въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при
спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно
и при спазване на принципа на пропорционалността.” Тоест правна уредба по
правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но
с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество е
пердвидено държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да
гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за
5
тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на
такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават
на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение от
7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото
съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и
цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй
като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на
подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не
трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като
се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение
на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се
застъпва становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че
принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели,
преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става
дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид
преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за
нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени
отношения. В случая това са обществените отношения, свързани с
гарантиране на правата на двете страни по трудов договор и особено на
работника, който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка. Тъкмо
поради спецификата на регулираните обществени отношения законодателят и
е въвел още с чл.1 ( ал.2) на КТ изискването отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и то чрез
договор с писмена форма за неговата валидност.
В представения по-горе смисъл налагането на процесната санкция
6
съвсем не е непропорционално на преследваната цел, която е освен
репресивен, има и превантивен характер за спазване в бъдеще на установения
правов ред.
Маловажност на случая е изключена с нормативното решение ,
обективиирано с ал.2 на чл. 415в от КТ.
Горното обосновава потвърждаване на НП, което прави неоснователна
претенцията за разноски в полза на дружеството –жалбоподател, но
основателна – тази на процесуалния представител на ДИТ. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер 120 лева
,предвид броя на проведените заседания и обема на събрания относим за
изясняване на релевантните факти доказателствен материал.
На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП 13-2400135/10.05.24г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – Пазарджик, с което на „Сезариа“ ООД, ЕИК207253606
е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА „Сезариа“ ООД , ЕИК207253606 да заплати на ДИТ
Пазарджик сума в размер на 120 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7