№ 1817
гр. П., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330205548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36/0000554 от 16.07.2021 г.
издадено от ***** отдел ,,Контрол‘‘ в РДАА, П. с което на Н. К. С. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
2000 лева за извършено от него нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 Закона за
автомобилните превози.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. Х. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че в АУАН и НП е била посочена единствено санкционната норма, но
не и нарушената материална такава. Също така липсвало и коректно описание
на нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпрати представител,
депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
П.ски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на
страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
21.06.2021 г. около 13:40 часа на път 375, на пътен банкет вдясно, с посока на
движение гр. П., на 100 метра от разклона за с. О., управлява специален
автомобил ,,Скания Р 420‘‘ с рег. № **** от категория N3, собственост на ЕТ
,,Мети-72 М.А.С.‘‘, с прикачено ремарке с рег. № **** от категория О4, като
извършва превоз на товари за собствена сметка /трици/, видно от превозен
билет № 2 115 611 162/21.06.2021 г. от с. Н.М. до с. Г.С., като извършва
следното нарушение, а именно товарен автомобил с рег. № **** който не е
вписан в списък към лиценз на Общността за извършване на международен
превоз на товари и удостоверение на пътно превозно средство за обществен
превоз на товари на територията на Република България. Извършена била
справка в отдел ,,Лицензи‘‘ на ИА ,,Автомобилна администрация‘‘ гр. С.,
видно от която се установява, че това МПС не е вписано в списък към лиценз
на общността и не притежава удостоверение към лиценз за извършване на
обществен превоз на товари на територията на Република България.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката Т.Г.,
която потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът кредитира така депозираните показания, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че и самият
жалбоподател не оспорва извършването на деянието, а излага твърдения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи.
Описаната фактическа обстановка Съдът намира за безспорно
установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно
и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя
Г. така и приложените по делото писмени доказателства, дотолкова
2
доколкото служат за установяване на обективната действителност.
Безспорно, е че към извършването на проверката моторното превозно
средство с което е бил извършван превозът не е било вписано в списъка
лиценз на Общността.
При извършената служебна проверка, обаче Съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
реквизитите по чл.42 от ЗАНН – досежно АУАН и чл.57 от ЗАНН -досежно
НП.
Изискването за притежаване на Удостоверение, което следва да се
впише в списъка на лиценз на Общността е предвидено в чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози, който гласи, че обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз
за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ"
или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни
постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва
дейността.
Тълкувайки тази разпоредба се достигна до извод, че необходимост от
вписване в списък лиценз на Общността е предвидено единствено за лица,
които извършват обществен превоз.
В настоящия случай, жалбоподателят С. не е извършвал обществен
превоз, а превоз за собствена сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т.
9 от Закона за автомобилните превози - лиценз и удостоверение за
регистрация не се изискват за: превози на пътници или товари за собствена
сметка, с изключение на случаите по чл. 12б, ал. 10.
Ето защо, се достигна до извод, че за превоз за собствена сметка не се
изисква МПС да е вписано в лиценза, освен ако не са налице предпоставките
3
на чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози, който е в насока, че
превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на
Република България не може да се извършва с моторни превозни средства
или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12
тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице,
регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на
земеделските производители.
В обобщение на гореизложеното се достигна до извод, че поначало не е
необходимо МПС да бъде вписано в лиценза на общността, освен ако не са
налице предпоставките на чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози.
Абсолютно никъде, обаче, нито в АУАН, нито е НП е споменато, че пътното
превозно средство е с допустима максимална маса над 12 тона.
На първо място не се съдържа коректно описание на нарушението, като
дори и Съдът не е в състояние да прецени дали има извършено нарушение
или не, доколкото ако максимално допустимата маса на процесното ППС е
под 12 тона, то тогава не е необходимо да е налице вписване на
Удостоверение в лиценза към Общността.
По разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателят С. има право на разноски за
адвокатско възнаграждение по делото. В случая са налице доказателства за
указано безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. Материалният интерес по делото е в размер от
2000 лева, тоест се достигна до извод, че въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на процесуалния представител адв. М.Т. Х. сумата в
размер от 370 лева.
Поради горните мотиви, П.ският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36/0000554 от 16.07.2021 г.
издадено от ***** отдел ,,Контрол‘‘ в РДАА, П. с което на Н. К. С. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
2000 лева за извършено от него нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 Закона за
автомобилните превози.
4
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация‘‘ да
заплати на адв. М.Т. Х. сумата в размер от 370 /триста и седемдесет/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5