РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Пловдив, 01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на деветнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1579 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба против решение на №
248/29.05.2019г. по гр. д. № 356/2019г. по описа на РС-Асеновград, с което е
уважена молба по ЗЗДН и е задължена И.Й.И. да се въздържа от извършване на
домашно насилие, спрямо детето Б.Й.И., забранено й е да се приближава на
по-малко от 30 метра до Б.Й.И., жилището
й, както и местата за социални контакти и отдих на същата, извън времето,
мястото и останалите условия, при които се осъществява определения режим на
лични отношения между двете, като е определен срок на мярката за защита една
година, считано от постановяване на решението, осъдена е да заплати и глоба в
размер на 200 лв. и ДТ. Във жалбата са изложени съображения за неправилност на
решението, оспорени са фактическите констатации за извършено домашно насилие.
Счита се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка,
защото съдът не е обсъдил всички доказателства, както и от събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателката
действително имала поведението, описано в съдебното решение. Счита, че не всеки
конфликт между майката и нейните родители и роднини представлява акт на домашно
насилие спрямо детето. Счита, че ограничаването на личните контакти между
майката и детето не са от интерес на детето. Неправилно съдът е кредитирал
показанията на свидетелката И., като не е отчел близката родствена връзка между
свидетелката и страната. Неправилно съдът е приложил максимално предвидения в
закона срок при липса на данни за каквито и да е други конфликти между
страните. Иска се да се отмени решението, да се отхвърли иска, да се обезсилят
издадените Заповед за незабавна защита от 14.2.2019 г. и Заповед за защита от
29.5.2019 г., евентуално моли да се измени обжалваното решение относно срока,
за който са наложени мерките до минимално предвидения от закона срок.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН срок от лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е
процесуално допустима.
От представеното решение на Семейния
съд на Дерби от 30.08.2017г. по дело номер DE17C00032, съдът е разпоредил детето Б.И. да
живее с Й.Й. и Й.И. (баба и дядо на детето по майчина линия) и е дал разрешение
детето да бъде преместено окончателно от Обединеното кралство. В решението е
било посочено, че от 31.01.2017г. детето Б.И. е била субект на полицейска
защита, поради липса на полагани грижи за Б. от страна на майка ѝ и
емоционална вреда, която е нанесена на детето. В окончателния план за грижи за
детето (л. 21 и сл. от първоинстанционното дело) е посочено, че Й.Й. и Й.И. ще
трябва да се уверят, че всяка среща, която се проведе между Б.И. и И.И. ще бъде
наблюдавана по всяко едно време и ако в даден момент се каже или се направи
нещо, което разстрои Б.И. или ѝ причини неудобство или тревога, И.И. ще
бъде спряна и ако е необходимо срещата ще бъде прекратена. В плана е
препоръчано детето да има директни срещи с майка си до веднъж месечно, ако това
е постижимо. Препоръчано е да се осъществява контакт между детето и майката по
телефона и Скайп, като тези контакти също следва да се наблюдават от бабата и
дядото.
Страните не спорят, че след
производството пред Семейния съд на Дерби, детето било отведено в България да
живее при баба си и дядо си в гр. Асеновград. Жалбоподателката също се върнала
в България, като се установила в град Асеновград и работела в самостоятелна стоматологична
практика. След връщането на майката в България тя завела дело за прекратяване
на настаняването на Б. при родителите ѝ, но искът не бил уважен на първа
и на въззивна инстанция.
От показанията на свид. М.И. – вуйна
на детето, се установява, че към началото на 2019г. Б. посещавала пиано, ходела
на йога, на танци в училището, на мажоретен курс. Тъй като залата за йога се
намирала в близост до фитнес залата, която свидетелката посещавала със съпруга
си (брат на жалбоподателката), било редовна практика да съчетават заниманията –
докато те са на фитнес, оставяли Б. заедно с дъщерята на свидетелката
(братовчедка на Б.) да посещават курса по йога. На 30.01.2019г. отивали отново
заедно към залите за фитнес и йога. Разделили се на центъра в 17:20, като
свидетелката и съпругът ѝ отишли към залата за фитнес, а децата, заедно с
две други момичета, се отправили към залата за йога. При влизането в залата за
фитнес, дъщеря на свидетелката ѝ се обадила по телефона, като я
уведомила, че жалбоподателката се е появила при тях и не позволявала на Б. да
иде на йога. Свидетелката и съпругът ѝ отишли на мястото, където били
децата и помолили И.И. да остави детето да отиде на йога. Вместо да пусне
детето, тя го дръпнала още по-силно, въпреки желанието на детето да тръгне.
Братът на жалбоподателката застанал между нея и детето и ѝ препречил
пътя, за да спре да дърпа детето. Свидетелката се отправила с децата към залата
за йога, като жалбоподателката и брат ѝ ги последвали. В този момент, в
17:29 часа, жалбоподателката се обадила на тел. 112. В проведения разговор И.И.
помолила да бъде повикана полиция на пешеходния мост в гр. Асеновград и
съобщила, че забелязала детето ѝ само на улицата и се появили двама
човека, като единият човек започнал да я бие, да я рита и да я удря, а другият
отвел детето ѝ. Жалбоподателката посочила, че е отишла да прибере детето.
Посочила, че познава двамата – те са
жената на брат ѝ и брат ѝ, но не знае какво искат от нея. Сочела,
че жената на брат ѝ и брат ѝ се биели на улицата и правели
скандали. От номер 112 и казали да изчака. Междувременно, свидетелката прибрала
децата в залата за йога и заключили вратата. Последвал нов разговор на И.И. с
тел. 112, в 17:49, като отново поискала изпращането на полиция на място, но
нямало свободен екип и ѝ препоръчали да отиде да районното управление,
което било наблизо. Жалбоподателката посочила, че ще напише писмена жалба. По-късно, в 17:53, последвал трети сигнал до
тел. 112, в който И.И. питала отново дали има свободен екип. След като си
тръгвали от залата за йога в 18:20, жалбоподателката отново ги догонила и
хванала дъщеря си за ръката, но този път я пуснала бързо, след като детето
извикало да я пусне и да не я дърпа.
Свид. И. станала свидетел и на
разговор по телефона, проведен на 09.02.2019г. между Б. и майката. В проведения
разговор майката казала на дъщеря си да не говори лоши неща за нея пред
социалните, защото ще остане без майка. Разговорът бил прекъснат от
свидетелката, защото детето било разстроено.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката И., макар и свидетелката да е в близка родствена връзка с бабата и
дядото на Б., тъй като са достоверни,
последователни, логични и убедителни. Съдът не дава вяра на версията на
жалбоподателката, че тя е жертва на насилието. На първо място следва да се
посочи, че конфликт между нея и брат ѝ на 30.01.2019г. действително е
имало. Брат ѝ обаче не е действал агресивно спрямо нея, а е опитвал да
ѝ попречи да продължи да дърпа детето. В проведения разговор в 17:29 ч.
на същата дата с телефон 112, жалбоподателката дава много оскъдна, неясна,
противоречива и нелогична информация на оператора. На първо място твърди, че
дошли някакви хора да вземат детето ѝ. В следващия момент, след въпрос на
оператора дали познава хората, посочва, че ги познава, тъй като това са брат
ѝ и съпругата му. При въпрос на оператора дали е искала да прибере
детето, тя е отговорила утвърдително, въпреки че е наясно с постановения режим
на лични отношения с детето ѝ. Също така сочела, че жената на брат
ѝ и брат ѝ се биели на улицата, което също объркало оператора за
създалата се ситуация. На следващо място версията на жалбоподателката, че брат
ѝ ѝ е нанесъл побой се опровергава донякъде и от
съдебномедицинското удостоверение № 150/2019г. след проведен преглед на
19.02.2019г., според чието заключение не са се установили видими травматични
увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците, без да е
изключена възможността да ѝ е бил нанесен побой на процесната дата.
Относно допълнителния преглед от 08.03.2019г. лекаря също посочва, че е
възможно да са предизвикани болка и дискомфорт от травматичния епизод на
30.01.2019г., но по никакъв начин не удостоверява извършването на побой, който
да е бил предизвикан от брата на жалбоподателката.
Въз основа на така установеното по
делото, съдът счита, че жалбоподателката е осъществила спрямо дъщеря си форма
на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Действията, извършени на
30.01.2019г. представляват както физическо, така и психическо и емоционално
насилие. Физическото насилие се е изразило в дърпането на детето, а
психическото и емоционалното – в нежеланието на майката да пусне детето, в
последвалото преследване по пешеходния мост и позвъняването на полицията, което
неминуемо се е отразило негативно върху психиката на дъщеря ѝ.
Действията, извършени на 09.02.2019г., представляват психическо и емоционално
насилие, тъй като са довели до разстройването на детето и неговото притеснение,
че ще остане без единствения познат за него родител, ако не казва нещата, които
майка му иска от него. Относно инцидента на 30.01.2019г. е важно да се
отбележи, че майката е наясно с уреденият в плана за грижи на детето режим на
срещи, според който всяка среща на майката с дъщеря ѝ трябва да бъде
наблюдавана непрекъснато с цел да не се причини неудобство или тревога у
детето. От тази гледна точка, срещата между двете на 30.01.2019г. е била в
неизпълнение на установения режим. От тази гледна точка, постановената от
първоинстанционния съд мярка „забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището ѝ, както и местата за отдих на същата“ е напълно адекватна
спрямо извършеното от жалбоподателката.
Следва да се отбележи, че не би било
в интерес на детето да не осъществява контакти с майката за продължителен
период от време, особено с оглед на обстоятелството, че тя е единствения
родител, който детето познава. Именно поради тази причина, първоинстанционният
съд правилно е определил условията, при които отпада забраната за доближаване
до пострадалата. Съдът е посочил, че майката следва да се вижда с детето във
времето, мястото и останалите условия, при които се осъществява определения
режим на лични отношения между двете. По този начин не се спират срещите между
майката и детето, но същевременно се постановява те да се извършват съгласно
посочения в плана за грижи ред – при присъствието на бабата и дядото на детето
с възможност да бъде прекратен контактът при установено разстройване на детето.
В този смисъл настоящият състав напълно се съгласява с посоченото от
първоинстанционния съд условие за отпадане на забраната по чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН.
Изводът на първоинстанционния съд за периода за
налагане на мерките е неправилен. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, мерките по чл.
5, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗДН се налагат за срок от три до 18 месеца.
Настоящият състав намира, че определения срок от една година, считано от
постановяването на първоинстанционното решение, в настоящия случай се явява
завишен. Първоинстанционният съд е изследвал продължителността на периода, в
който е било извършвано насилието от една страна, а от друга - поведението на извършителя след това, който
не признава и не осъзнава, че извършените от него действия се отразяват
негативно на Б., като е съобразил и възрастта, пола и социалното положение на
пострадалото лице, които констатации са правилни. Въпреки това, настоящият
състав намира, че извършените действия от страна на жалбоподателката не се
характеризират като особено опасни в сравнение с други срещани в практиката
прояви на домашно насилие. Макар извършено насилие да е налице, интензитетът му
не предполага постановяването на мерки за закрила за срок, по-голям от средния
предвиден в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Съдът също така съобрази
обстоятелството, че е налице издадена заповед за незабавна защита по чл. 19 от ЗЗДН от 14.02.2019г., три месеца и половина преди постановяването на решението
на първата инстанция. Искането на жалбоподателя за постановяване на мерките в
минимално предвидения срок обаче не може да бъде уважено, доколкото все пак са
извършени няколко деяния на различни дати и е повлияно негативно както
физически, така и психически и емоционално на детето. Съобразявайки тези
обстоятелства, настоящият състав счита, че подходящият в случая срок за
постановяване на мярката за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН по реда и
условията, посочени в решението на Асеновградския районен съд, е 6 месеца, считано
от постановяване на първоинстанционното решението.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 17, ал. 5
от ЗЗДН, следва първоинстанционното решение да бъде изменено, като бъде намален
срока на изпълнение на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН от една
година на 6 месеца.
На основание чл. 17, ал. 5, изр. 2 ЗЗДН следва да бъде
издадена нова заповед.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение №248/29.05.2019г., постановено
по гр. дело № 356/2019г. на Асеновградския районен съд, I гр. състав, в
частта му за срока, за който на И.Й.И., ЕГН ********** ***, е забранено да се
приближава на по-малко от 30 метра до Б.Й.И., ЕГН ********** ***, жилището й, както и местата за социални
контакти и отдих на същата, извън времето, мястото и останалите условия, при
които се осъществява определения режим на лични отношения между двете, като НАМАЛЯВА срока от една година на 6
месеца, считано от 29.05.2019г. – датата на постановяване на
първоинстанционното решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за
защита за срок от 6 месеца, в която се отразят последиците от неизпълнението
ѝ по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.
Препис от решението и от заповедта да се връчат на
страните, както и на РУ на МВР – гр. Асеновград на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.