№ 192
гр. Варна, 12.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20233100502420 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно уведомен,
не изпраща представител.
Депозирано е становище вх. № 3154/06.02.2024 г. за даване ход на
делото в отсъствие на представляващия страната.
Въззиваемият Х. Т. В., редовно уведомен, чрез назначения особен
представител адв. Ж. Н., не се явява лично, представлява се от назначения
особен представител адв. Ж. Н..
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 4796/21.12.2023 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, чрез адвокат Т. С. АК Варна срещу Решение №
3303/16.10.2023г., постановено по гр.д. № 11635/2022 г. по описа на ВРС, с
което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД ЕИК
********* срещу Х. Т. В. ЕГН ********** с адрес **** иск за признаване за
1
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува регресно вземане против ответника за сумата от 124.52 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност" № **** по щета № **** за нанесени имуществени
вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ****, вследствие на
виновно причинено от ответника пътно-транспортно произшествие на
30.05.2018 г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при управление на лек
автомобил „****, рег. № ****, като ответникът е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022 г. по ч.гр.д. № 614/2022 г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и е
постановено при съществено нарушение на материалния закон и утвърдената
съдебна практика. Оспорва се извода на съда, че не е налице правна норма,
която да задължава виновния водач да остане на местопроизшествието, като
се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и ал.2
на същата разпоредба. Сочи се, че в процесния случай, водачът на МПС
марка „Форд", модел ****, с per. № **** реализира ПТП, като напуска
мястото на ПТП без да констатира нанесените от него щети, като по този
начин нарушава предвидените в ЗДвП задължения. На следващо място се
твърди, че виновният водач не е спазил разпоредбата на чл.201 от Правилника
за прилагане на ЗДвП /глава Двадесет и осма / да остане на
местопроизшествието до идването на компетентните органи, тъй като законът
вменява задължение на водача и при минимални имуществени вреди да не
напуска местопроизшествието и да предприеме съответните действия.
Напускането на мястото на ПТП, дори когато се касае и за такова, при което
са настъпили само имуществени вреди, поражда регресна отговорност, ако
бъде установено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието. Т.е.
двустранен протокол без посещение на ПТП-то от органите на МВР може да
се състави когато между страните е налице съгласие относно вината като във
всички останали случаи посещението на място от органите на МВР е
задължително. Счита се че ответникът като виновен за настъпване на пътния
инцидент е трябвало да уведоми органите на МВР за настъпилия инцидент, а
не да го напуска самоволно. Позовава се на практика на ПОС. Твърди се, че
доколкото ответникът - водач на увреждащото МПС, не е имал контакт със
собственика на увредения автомобил, на практика не е могъл да получи
неговото съгласие за съставяне на двустранен констативен протокол , което
приравнява случая на хипотезата на разногласие между участниците в ПТП
относно обстоятелствата свързани с него, при което е задължително
2
посещението на контролните органи.
Позовава се на приетия като доказателство протокол за ПТП, за който
сочи, че е официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и
страните с материална и формална доказателствена сила относно фактите,
отразени в него и възприети от съставителя му /който не е оспорен по
надлежния ред от ответника/, именно виновния водач, като лице управляващо
процесния автомобил, реализира ПТП с паркираното МПС марка
„Фолксваген", след което напуска мястото на ПТП.
Оспорва се извода на съда, че виновният водач не е правно задължен да
остане на мястото на ПТП-то. Позовава се на чл. 125 ЗДвП, с който са
предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на
ПТП от службите за контрол на МВР. Съгласно, чл. 125, т. 7 ЗДвП
посещението от контролните органи е задължително, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него. В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" ЗДвП от своя страна е предвидено,
че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания. В този
смисъл и доколкото ответникът - водач на увреждащото МПС, не е имал
контакт с водача/собственика на увредения автомобил, доколкото е напуснал
местопроизшествието, на практика не е могъл да получи неговото съгласие за
съставяне на двустранен констативен протокол. Извежда се извода, ча
случаят следва да бъде приравнен на хипотезата на разногласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, при което е
задължително посещението на контролните органи.
Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново при
уважаване на исковата претенция.
В подадения отговор на въззивната жалба се твърди, че констативният
протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1
ГПК има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от
или в присъствието на съответното длъжностно лице. За самия механизъм на
ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на
съставителя на акта, съотв. на водача не е наложено наказание за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в", от ЗДвП - липса на съгласие относно
обстоятелствата, свързани с настъпване на произшествието. Подобно
нарушение не е и извършвано. Увреденият автомобил е бил паркиран, като
водачът/собственикът на същия не е бил в или около автомобила, поради
което и разпоредба на ЗДвП е неприложима. Сочи се, че по делото не се
3
установява безспорно и категорично, че въззиваемия, в качеството си на
водач на л.а. **** с per. № ****, е бил длъжен да изчака пристигането на
компетентните орган. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 125 от
ЗДвП, предвиждащи случаите, когато органите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП. Твърди се, че, за да е налице неизпълнение на
задължението на водача да изчака пристигането на компетентните контролни
органи, той следва да е възприел фактите, водещи до това му задължение, а
съотнесено към конкретния случай, водачът следва да е възприел, че между
управлявания от него л.а. **** с peг. № **** и л.а. е имало съприкосновение,
а всъщност той бил разбрал за реализираното ПТП доста по-късно и в тази
връзка е подписал без възражения съставения протокол за ПТП №***** г.,
както и съставения му на същата дата АУАН. Настоява се за потвърждаване
на постановения съдебен акт.
СЪДЪТ докладва молбата вх. № 1068/15.01.2024 г. от въззивника ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, чрез адв. Г. Х., с която представя вносна бележка
за внесен депозит за особен представител в размер на 300 лв.
СЪДЪТ докладва молбата вх. № 3154/06.02.2024 г. от въззивника ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, чрез адв. Г. Х., в частта, в която същият заявява, че
поддържа изцяло изложеното в депозираната въззивна жалба, оспорва
отговора на въззивната жалба и няма да ангажира други доказателства.
Изразява становище по същество. Представя списък на разноските, ведно с
договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане и удостоверение
за регистрация по ЗДДС.
АДВ. Н.: Поддържам отговора. Получих препис от становище вх. №
3154/06.02.2024 г. от въззивника.
Единствено правя възражение за прекомерност по отношение на
посочения хонорар на колегата в размер на 480 лв., за което са представени
доказателства и списък за разноски.
Нямам доказателствени искания.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, като взе предвид, че въззиваемият Х. Т. В. се
представлява от особен представител – адв. Ж. Д. Н., намира, че следва да
бъде изплатено възнаграждение на същия, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 300.00 лева на назначения особен
представител адв. Ж. Д. Н., представляваща дължимо възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемия Х. Т. В. във въззивното
производство, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
(Издаден РКО по вносна бележка от 12.01.2024 г. за 300 лв.)
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
4
изяснено от фактическа страна и на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите в сила
обжалваното пред вас решение. Считам, че не са налице основания за
неговата отмяна. В този смисъл Ви представям подробна писмена защита.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:41
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5