№ 1459
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501837 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 265420/19.05.2022г. от Д. Т.
Н., чрез процесуалния му представител – адв. Я. Я. - ВАК против Решение №
260269/09.05.2022г. по гр.д. № 733/2021г. на РС- Варна, 53св. В ЧАСТТА, с която съдът е
ОТХВЪРИЛ предявения от въззивника против Д. К. П. с ЕГН ********** иск за горницата
над уважения размер - сумата от 5 191 лв. до сумата от 8191.00 лева/сумата от 3000 лева/,
представляваща разходи, необходими за поправката на недостатъците на работата,
извършена от ответника по Договор за изработка от 19.02.2019 г. с предмет „проектиране,
изработка и монтиране на фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на
жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.5549.2095 по КККР на
град Варна, Район Аспарухово, кв. Галата, селищно образование „Прибой“, като погасен
чрез съдебно прихващане с вземането на Д. К. П. с ЕГН ********** за сумата от 6 809 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г.,
сключен между страните, поради отхвърляне на възражението на Д. Т. Н. с ЕГН
********** за прихващане на сумата от 8 405 лева, представляваща разликата над
заплатеното от ищеца възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г. до
претендираното общо такова от ответника в размер на 37 905 лева, със сумата от 3 000 лева,
представляваща дължима от ответника неустойка за забава, на основание чл. 9 от Договор за
изработка от 19.02.2019г.
1
Считайки решението в обжалваната част за неправилно, моли за отмяната му за
уважаване на направеното възражение за прихващане на насрещната престация със сумата
от 3000 лева, като това би довело и до присъждане в полза на ищеца по първоначалния иск
на по-голяма от присъдената сума от 5 191.00 лева, а именно сумата от 8 151.00 лева.
Оспорва се извода на съда, че възражението за забавено изпълнение е следвало да бъде
направено при приемане на работата, както и, че приемането на работата с конклудентни
действия /да ползва имота/ освобождава неизправната страна от плащане на уговорената в
договора неустойка за забава. Твърди се, че забавеното изпълнение, макар и неточно такова
не е недостатък, който следва да бъде установен и за който следва да се прави възражение
при приемането на работата. Излага твърдения, че закона не приравнява неправилното
изпълнение, което следва да се установи при приемането на работата, със забавеното такова
, още повече че съда правилно е приел , че страните не са подписвали протокол за предаване
и приемане на работата, както това е предвидено в договора. Твърди се, че при приемане на
изпълнението с конклудентни действия, какъвто е извода на съда , няма как да бъде
направено възражение за забавено изпълнение или следва да се приеме, че същото е
направено също с конклудентни действия.
Претендира уважаване на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддръжа
въззивната жалба. Счита направеното възражение за прихващане със сумата от 3000 лева за
доказано и основателно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, претендира потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно и присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Т. Н. против Д. К. П., иск с правно
основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 12 000 лева/след допуснато изменение на размера на иска на основание чл.214 от ГПК / ,
представляваща разходи, необходими за поправката на недостатъците на работата,
извършена от ответника по Договор за изработка от 19.02.2019г. с предмет „проектиране,
изработка и монтиране на фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на
жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.5549.2095 по КККР на
град Варна, Район Аспарухово, кв. Галата, селищно образование „Прибой“.
В исковата молба ищецът твърди, че между него, в качеството му на възложител, и
ответника, в качеството му на изпълнител, е сключен Договор за изработка от 19.02.2019 г. с
предмет „проектиране, изработка и монтиране на фасада от композитен панел върху
алуминиева конструкция на жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.5549.2095 по КККР на град Варна, Район Аспарухово, кв. Галата, селищно
2
образование „Прибой““.Уговорения в чл. 1 от договора срок за изпълнение на възложената
работа – до 31.05.2019 г., не бил е спазен от ответника, като работата била изпълнена в края
на лятото на 2020 г., не била приета чрез подписване на предвидения в договора протокол,
но уговореното възнаграждение било заплатено от ищеца. Заявява, че след дъждове от края
на 2020 г. и началото на 2021 г. в сградата се появила влага, а по фасадата – множество
дефекти, които съгласно мнението на ангажиран от ищеца специалист, се дължали на
некачествена изработка и неправилен монтаж на фасадата, както и на липсата на
отводнителни отвори по монтираните панели. Ищецът твърди, че посочените недостатъци
не биха могли да бъдат установи при приемане на работата, към който момента същите не са
били видими.Твърди,че необходимите за поправката на недостатъците на работата разходи
са в размер общо на 8 690 лева, от които: 3 290 лева – за закупуване на 70 кв.м. панели от
еталбонд на стойност 47 лв./кв.м., 250 лева – за монтаж на скеле – 100 кв.м. при цена 2,5
лева/кв.м., 250 лева – за демонтаж на скеле - 100 кв.м. при цена 2,5 лева/кв.м., 2 450 лева – за
демонтаж на повредени панели от 70 кв.м. по цена 35 лева/кв.м., 2 450 лева – монтаж на
нови панели от 70 кв.м. по цена 35 лева/кв.м.
Излага , че незабавно след установяване на скритите недостатъци ищецът е уведомил
ответника по уговорения в договора начин – чрез имейл, както и е поканил последния да му
заплати разходите, необходими за поправката на недостатъците, в седемдневен срок от
получаване на поканата. Въпреки това се до настоящия момент същите не са заплатени от
ответника, както и констатираните недостатъци не са поправени. Претендира присъждане на
разноски за съдебното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва
сключването между страните на Договор за изработка от 19.02.2019 г., както и че ищецът е
заплатил на ответника авансово сумата от 17 000 лева.Излага, че работата следвало да
започне до 01.04.2019 г. при уговорена цена от 133 лева за кв.м., като окончателното
възнаграждение бъде определено след завършване на работата и измерване на площта на
фасадата, по която са монтирани панелите. Не оспорва, че има забавяне при изпълнението,
но излага , че незапочването на работата на време се дължи на бездействието на
възложителя да осигури скеле на обекта, което довело до монтаж и демонтаж на няколко
пъти, като и поради липсата на монтирана в сградата дограма. Заявява, че ответникът
уведомил ищеца за необходимостта след монтажа на панелите да бъде завършена и
облицовката – каменните шапки на бордовете на балконите, която е следвало да бъде
залепена за композитния панел с хидроизолационно лепило, като последното не било
предмет на възложената на ответника работа. Оспорва,че твърдените от ищеца
недостатъците се дължат на некачествени материали или некачествено изпълнение на
работата от ответника. Твърди, че след завършване на работата и измерване на панелите по
фасадата се е установило,че са монтирани 285 кв.м., като съгласно уговореното
възнаграждение на изпълнителя следвало да бъде заплатена сумата от 37 905 лева. След
приспадане на внесения аванс и на сума от 12 500 лева останало незаплатено от ищеца
възнаграждение по процесния договор от 8 405 лева, за която сума е предявен насрещният
3
иск против възложителя. Ответникът претендира и сторените в производството разноски.
Първоначалния ищец Д. Н. и ответник по насрещния иск е депозирал отговор по
същия, в който оспорва твърденията,че той е станал причина за забавяне на изпълнението.
Твърди, че е осигурил скеле за обекта без да е имал такова задължение по договора, поради
забавата при изпълнение на работата, която се дължала изцяло на бездействие на
изпълнителя. Заявява , че монтажът на каменните шапки на бордовете на балконите бил
извършен при спазване на всички изисквания за същия. Оспорва монтираната фасада да е с
площ от 285 кв.м., като твърди, че същата е 221,8 кв.м., както и че ищецът е заплатил
цялото дължимо по договора възнаграждение в размер на 29 500 лева.
В условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявения насрещен иск, Д.
Н. е направил възражения, както следва:
1. За прихващане на сумата от 8 405 лева, представляваща разликата над заплатеното
от ищеца възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г. до претендираното общо
такова от ответника в размер на 37 905 лева със сумата от 3 000 лева, представляваща
дължима от ответника неустойка за забава, на основание чл. 9 от договора. Във връзка с
посоченото възражение за прихващане са изложени твърдения, че изпълнителят не е
уведомявал възложителя за завършване на работата, че последната не е приета от ищеца,
като фасадата е монтирана едва в края на лятото на 2020 г., но дължимото за работата
възнаграждение е заплатено от възложителя.
2. за намаляване на пълния размер на претендираното от ответника общо
възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г. в размер на 37 905 лева със сумата
от 9 310 лева, представляваща стойността на некачествените работи в размер на 70 кв.м. х
133 лева.
3. възражение за съдебно прихващане на сумите, предмет на предявените
първоначален и насрещен иск до размера на по-малкото от двете вземания.
В съдебно заседания страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
4
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно между страните и установено с представените писмени
доказателства, че ищеца в качеството на възложител , а ответника в качеството на
изпълнител, са обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за
изработка от 19.02.2019г. с предмет „проектиране, изработка и монтиране на фасада от
композитен панел върху алуминиева конструкция на жилищна сграда, изградена в поземлен
имот с идентификатор 10135.5549.2095 по КККР на град Варна, Район Аспарухово, кв.
Галата, селищно образование „Прибой“ и срок на изпълнение до 31.05.2019г. В чл. 3 от
договора е предвидено , че изпълнителят ще изработи и монтира фасадата за своя сметка, за
свой риск, лично или чрез възлагане на работата на трети лица. Материалите за изграждане
на фасадата са за сметка на изпълнителя.Съгласно чл. 6 от същия, за изработване на
фасадата възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждение, определено въз
основа на площта в квадратни метри на монтираната фасада, като възнаграждението е в
размер на 133 (сто тридесет и три) лева за квадратен метър, като същото ще бъде
определено окончателно след завършване на монтажа на фасадата. Измерването на площта
на фасадата се извършва от възложителя и изпълнителя, като при спор между страните
измерването следва да бъде направено от вещо лице избрано от възложителя.
Предвидено е – чл. 7, че при сключване на договора, възложителят заплаща авансова
на изпълнителя сумата от 17 000 лв. (като договорът служи за разписка за заплащане на тази
сума), а остатъкът следва да бъде заплатен, след като се измери монтираната фаса и се
остойности същата, съгласно разпоредбата на чл. 6 от договора.В чл. 9 е уговорена
неустойка при забавяне на изпълнението - изпълнителят дължи неустойка в размер на 100
лева за всеки ден забава, но не повече от 3000 лева.
С Решение № 260269/09.05.2022г. по гр.д. № 733/2021г. на РС- Варна, 53св., съда е
уважил главния иск на ищеца в пълен размер, а именно за сумата от 12 000 лева, като е
приел, че са налице всички предпоставки, необходими за ангажиране на отговорността на
изпълнителя, предвидена в чл. 265, ал.1 пр.2 от ЗЗД.
Насрещния иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8 405 лв. /осем
хиляди четиристотин и пет лева/, представляваща незаплатено възнаграждение по Договор
за изработка от 19.02.2019 г., е приет за основателен до сумата от 6 809 лв. и неоснователен
за разлика до пълния претендиран размер от 8405 лв./ за сумата от 1 596 лв./ . Иска е
отхвърлен, като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на Д. Т. Н. в размер
на 12 000 лв., представляваща разходи, необходими за поправката на недостатъците на
работата, извършена от ответника по Договор за изработка от 19.02.2019 г., сключен между
страните, по своевремнно заявеното от ответника по насрещния иск – Д. Н. възражение за
прихващане.
5
След направено прихващане на вземенията по главния и насрещния иск / 12 000
лв. – 6 809 лв./ на ищеца Д. Н. е присъдена сумата от 5 191 лв. представляваща разходи,
необходими за поправката на недостатъците на работата, извършена от ответника по
Договор за изработка от 19.02.2019 г. с предмет „проектиране, изработка и монтиране на
фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на жилищна сграда, изградена в
поземлен имот с идентификатор 10135.5549.2095 по КККР на град Варна, Район
Аспарухово, кв. Галата, селищно образование „Прибой“.
Останалите възражения на Д. Н. - за намаляване на пълния размер на претендираното
от ответника общо възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г. в размер на 37
905 лева със сумата от 9 310 лева, представляваща стойността на некачествените работи в
размер на 70 кв.м. х 133 лева и за прихващане на сумата от 8 405 лева, представляваща
разликата над заплатеното от ищеца възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019
г. до претендираното общо такова от ответника в размер на 37 905 лева със сумата от 3 000
лева, представляваща дължима от ответника неустойка за забава, на основание чл. 9 от
договора,съда е приел за неоснователни.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено последното
възражение за прихващане на въззвиника със сумата от 3000 лева по чл.9 от процесния
договор за изработка.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Зачитайки силата на присъдено нещо, съда при настоящото произнасяне приема за
безспорно, че изпълнителя по договора от 19.02.2019г. е изпълнил некачествено
възложената работа, както и, че стойността на разходите, необходими за поправката на
недостатъците на работата са в размер на 12 000 лева. Същите са безспорно установени и от
заключението на вещото лице по допълнителната СТхЕ, което съда кредитира, като пълно
и компетентно.
Касателно процесните отношения регламентирани от уредбата на договора за
изработка, практиката на ВКС по приложението на чл. 264 -266 от ЗЗД, цитирана и
обобщена в Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016г. на І т.о., безпротиворечиво
приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат
права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД. Съгласно чл.264 от
ЗЗД е създадено законово право и задължение възложителят да приеме извършената
съгласно договора работа, което обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така
и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му - ал. 2. Следователно релевантно за приемането по
смисъла на чл.264 от ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо
реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или
онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
6
такова одобрение. Съгласно разпоредбата на чл.264 ал.2 от ЗЗД, при приемането на работата
поръчващият трябва да прегледа вещта и да направи всички възражения във връзка с
качеството на изработката, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно /т. нар. скрити
недостатъци/, или ако изпълнителят е знаел за тях, като в противен случай губи правата си
по чл.265 от ЗЗД.
В тази връзка и базирайки се на съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства,настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за
осъществено от възложителя приемане на извършената работа чрез конклудентни действия –
ползване на сградата, в която е монтиран композитен панел върху алуминиева конструкция
/предмета на процесния договор за изработка/.
Спорно по делото е преклудира ли се възможността на възложителя да претендира
договорена неустойка за забавено изпълнение, ако такова възражение не е било изрично
направено при приемането на работата.
Възраженията на въззвиника в тази насока съда счита за основателни, по следните
аргументи.
По общо правило неустойката е договорно съглашение или нормативно
предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват, което има обезпечителна, обезщетителна и наказателна, както
и ограничаваща отговорността функция. Посредством уговарянето й страните
по договора предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди,
които съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД не е нужно да се доказват. Съглашението
за неустойка има акцесорен характер, като акцесорността произтича от съществуването на
главно задължение. Неустойката, като вид, освен компенсаторна, при разваляне на
договор и зачетна, може да бъде и мораторна - това е неустойка за вредите от лошо
изпълнение или забава, както е претендираната в настоящия случай. От граматическото
тълкуване на правните норми следва,че основателността на претенцията за заплащането й,
не е обоснована от наличието на изрично възражение на възложителя при приемане на
възложената работа/ чл. 264 ал.2 от ЗЗД/още повече, когато не се касае за хипотезата на
чл.265 ал.2 от ЗЗД – разваляне на договора. Недопустимо е единствено кумулирането и
едновременното присъждане на неустойка и обезщетение за вреди за едно и също
неизпълнение.
В конкретната хипотеза, по делото не се спори, че страните не са подписали
уговорения в чл. 2 от процесния договор приемно предавателен протокол. Не спори и, че
изпълнението не е приключило в уговорения срок – до 01.06.2019г. , а едва в края на лятото
на 2020г.
В тази връзка спорно по делото е, налице ли е поведение на възложителя довело до
забавата или същата е изцяло по вина на изпълнителя.
Възражението на въззивиаемия Д. П. с правното основание чл.95 от ЗЗД за забава на
7
кредитора поради не даване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си – не осигуряване на скеле, с което да се извърши монтажа на
фасада от композитен панел върху алуминиева конструкция на жилищна сграда, съда счита
за неоснователно.
В съдебната практика няма спор, че доказателствената тежест на правещия
възражение за прихващане е да установи както идентитет на страните по правоотношенията,
в чието съдържание се включват насрещните вземания, каквото е и заявеното вземане за
неустойка, така и юридическите факти, при наличието на които съответната договорена
неустойка е дължима.
За доказване на твърденията си ищеца – ответник по насрещния иск – Д. Н. в хода на
първоинстанционното производство е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите – Г.К.Д. и К.М.Л. и двамата без дела и родство със страните, чиито показания
съда цени като обективни, базиращи се на лични впечатления. Съвкупно от показанията на
им се установява , че изпълнението на възложената по договора работа не е започнало
съгласно уговореното, а се е налагало да се провеждат разговори по телефона от св. Д.,
който е монтирал дограмата в обекта , т.к. за да свърши той своята работа е следвало да се
изпълни първо тази поета от ответника, а последния е бездействал.В тази връзка е имало
забава. На обекта не се е работило всеки ден, идвали са по двама, трима човека и са
работили по два –три часа на ден.
Показанията на водения от ответника свидетел – Б.К.М. , които съда кредитира
частично, не опровергават, а доказват наличието на забава при изпълнението на поръчката и
неспазване на крайния срок. Съда не кредитира показанията на свидетеля в частта, относно
наличието на уговорка между страните за изграждане/осигуряване на скеле от възложителя,
както и за забавяне на доставянето на такова , като причина за неточното изпълнение на
поетата работа във времеви аспект. От една страна такава клауза не се съдържа в
представения по делото и безспорен между страните договор за изработка. Нещо повече в
чл.3 от същия е договорено , че: „изпълнителят ще изработи и монтира фасадата за своя
сметка, за свой риск, лично или чрез възлагане на работата на трети лица. Материалите за
изграждане на фасадата са за сметка на изпълнителя“.От друга страна, макар и да се
обосновават на преки впечатления , показанията на свидетеля Махакян, разкриват
субективната му преценка за изложените обстоятелства, доколкото същия е в трудово-
правни отношения с ответника, а и е работил конкретно по процесния обект, поради което е
и пряко заинтересован от изхода на спора.
Други доказателства, че задължение на възложителя е било да достави скеле, по
делото не са представени. Както вече беше посочено , такова условие не се съдържа и в
процесния договор.
С изложените мотиви съда приема , че Д. Н., при условията на пълно и главно
доказване е установил наличието на клауза, от която произтича претенцията за неустойка,
както и неизпълнение на конкретното задължение по договора във времево отношение, при
което същата се дължи от Д. П..Доказал е забава в изпълнението, която не се дължи на
8
негово виновно поведение, а изцяло на такова на изпълнителя, същата е със срок повече от
една година, поради което са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
изпълнителя по чл.9 от процесния договор със сумата от 3000 лева. Респективно
възражението на Д. Н., в качеството му на ответник по насрещния иск на Д. П. за сумата от
8 405 лв. /осем хиляди четиристотин и пет лева/, представляваща незаплатено
възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019г. за прихващане със сумата от 3 000
лева, представляваща дължима от ответника неустойка за забава, на основание чл. 9 от
договора, е основателно и като такова следва да бъде уважено.
Доколкото Решение № 260269/09.05.2022г. по гр.д. № 733/2021г. на РС- Варна, 53св.
е влязло в сила по отношение на предявените главен и насрещен насрещен иск,
възражението за прихващане на сумата от 3000 лв. следва да се извърши със сумата от 6
809 лв. представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019
г.– размера на признатия за доказан и основателен насрещен иск.
Като последица от уваженото възражение за прихващане на Д. Н. по насрещния иск
и уваженото от първоинстанционния съд прихващане на вземанията по главния и
насрещния иск/ в която част решението не е обжалвано/, в полза на ищеца Д. Н. следва да
бъде присъдена сума в размер на 8 191.00 лева по иска с правно основание чл. 265 ал.1 от
ЗЗД.
По изложените съображения, въззивната жалба е основателна и решението в
обжалваната част следва да бъде отменено, по уважения главен иск с правно основание чл.
265, ал. 1 предл. второ от ЗЗД, за разликата от уважения размер за сумата от 5 191 лв. до
претендирания такъв от 8191.00 лв. представляваща разходи, необходими за поправката на
недостатъците на работата, извършена от ответника по Договор за изработка от 19.02.2019г.,
поради уважено възражение на Д. Т. Н. за прихващане на сумата от 6 809 лева/размера
на уважения насрещен иск/ със сумата от 3 000 лева, представляваща дължима от ответника
неустойка за забава, на основание чл. 9 от Договор за изработка от 19.02.2019г.,
представляваща разликата над заплатеното от ищеца възнаграждение по Договор за
изработка от 19.02.2019 г.
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 480.00 лева , представляващи заплатена държавна такса и
възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260269/09.05.2022г. по гр.д. № 733/2021г. на РС- Варна, 53св.
В ЧАСТТА, с която съдът е:
9
ОТХВЪРИЛ предявения от Д. Т. Н. с ЕГН ********** против Д. К. П. с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 265, ал. 1 предл. второ от ЗЗД за горницата над
уважения размер - сумата от 5 191.00 лв. до сумата от 8191.00 лева/т.е., е отхвърлил за
сумата от 3000 лева/, представляваща разходи, необходими за поправката на недостатъците
на работата, извършена от ответника по Договор за изработка от 19.02.2019 г. с предмет
„проектиране, изработка и монтиране на фасада от композитен панел върху алуминиева
конструкция на жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.5549.2095 по КККР на град Варна, Район Аспарухово, кв. Галата, селищно
образование „Прибой“;
ОТХВЪРЛИЛ възражение на Д. Т. Н. с ЕГН ********** за прихващане на сумата
от 8 405 лева, представляваща разликата над заплатеното от ищеца възнаграждение по
Договор за изработка от 19.02.2019 г. до претендираното общо такова от ответника в размер
на 37 905 лева, със сумата от 3 000 лева, представляваща дължима от ответника неустойка за
забава, на основание чл. 9 от Договор за изработка от 19.02.2019г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 265, ал. 1, предл. второ от ЗЗД Д. К. П. с ЕГН
**********, с адрес: град Варна, ул. „Железни врата“ № 11, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Н.
с ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „П. Парчевич“ № 20, сумата от 3000.00/три
хиляди/ лева представляваща разликата от уважения размер от 5 191.00 лева до
претендирания от 8 191 лева, представляваща разходи, необходими за поправката на
недостатъците на работата, извършена от ответника по Договор за изработка от 19.02.2019 г.
с предмет „проектиране, изработка и монтиране на фасада от композитен панел върху
алуминиева конструкция на жилищна сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.5549.2095 по КККР на град Варна, Район Аспарухово, кв. Галата, селищно
образование „Прибой“, при уважено възражение на Д. Т. Н. с ЕГН ********** за
прихващане по предявения от Д. К. П. с ЕГН **********, против Д. Т. Н. с ЕГН
********** насрещен иск на сумата от 6 809 лева/размера на уважения насрещен иск/ със
сумата от 3 000 лева, представляваща дължима от ответника неустойка за забава, на
основание чл. 9 от Договор за изработка от 19.02.2019г., представляваща разликата над
заплатеното от ищеца възнаграждение по Договор за изработка от 19.02.2019 г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. К. П. с ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Железни врата“ №
11, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Н. с ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „П.
Парчевич“ № 20, сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
сторените от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11