Р
Е Ш Е Н И Е
№………………………
гр.
София, 31.08.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети октомври
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при
секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Господин
Тонев гр. д. № 14286 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.Б.“ ЕАД /с променено наименование след обявяване на
делото за решаване - „Й.Б.“ ЕАД/ срещу
решение № 170775/06.08.2020 г. по гр.д. № 52052/2018 г. на СРС, 48 с-в, което
се обжалва изцяло. С решението са уважени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 18000 лв.
– обезщетение за ползване на покривното пространство на ЕС, находяща се в
гр.Драгоман, ул. „********, за периода 07.08.2013 г. – 06.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска /07.08.2018 г./ до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 1706,66 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 07.08.2015 г. – 07.08.2018 г. С решението е уважен и иск с
правно основание чл. 109 ЗС, по който ответното дружество е осъдено да
преустанови неоснователните си действия по държане на частта от покривното
пространство на етажната собственост в гр. Драгоман, ул. „********, като
премахне изградената без съгласие на етажните собственици конструкция. С
обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 5098,27 лв. разноски в първоинстанционното
производство.
Въззивното
дружество – ответник обжалва решението изцяло с оплаквания за нищожност, неправилност
и необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че
не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД
за присъждане на обезщетение, тъй като ползва процесното покривно пространство
по силата на договор за наем с етажните собственици на вх. Б на същата сграда. Сочи,
че съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС когато сградата е с повече от един вход,
управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Това управление
обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на
съответния вход. Излага съображения по приложението на ЗУЕС. Моли съда да
отмени атакуваното решение и да отхвърли исковете.
Въззиваемите
– ищци - етажни собственици в ЕС, гр. Драгоман, ул. „********, са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба, с която я оспорват и молят съда да потвърди
решението.
Третите
лица-помагачи на страната на ответника – В. В. и А.М. не депозират отговор на
въззивната жалба и не се явяват в открито съдебно заседание.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК,
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
По
същество решението е правилно като краен резултат.
Предявени
са осъдителни искове за парични притезания, с правно основание чл. 59 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на недвижим имот - покривното пространство на ЕС, находяща се в
гр. Драгоман, ул. „********.
В
исковата молба ищците твърдят, че покривното пространство на бл. 1 представлява
обща част на ЕС, като в жилищната сграда са обособени две етажни собствености –
на вх*******
По
делото няма спор и са представени доказателства, че ищците са етажни собственици
във вх. А, а въззивното дружество е ползвало процесното покривно пространство
през исковия период по силата на договор за наем, сключен на 04.04.2002 г. и
впоследствие изменян с анекси, с етажните собственици на вх. Б. Предмет на
договора за наем е общо 48 кв. м. покривно пространство – 25 кв. м. за
монтиране на контейнер с оборудване, на две места по 9 кв. м. за инсталиране на
антени и общо 5 кв. м. за поставяне на кабелни скари от сградата с адрес гр. Драгоман,
ул.
„********, вх. Б. Договорът за наем е сключен въз основа на решение на ОС на ЕС
на вх. Б от 31.03.2002 г., взето с пълно мнозинство.
Фактическият
състав на притезанието за обезщетение по чл. 59 ЗЗД
в разглеждания случай, включва следните елементи: ищците да са собственици на
процесния имот за претендирания период; ответникът да е ползвал без правно
основание за същия период собствения на ищеца имот, в резултат на което да е
настъпило обогатяване за ответника с размера на спестения пазарен наем, респ.
обедняване за ищеца, произтичащо от същия факт.
В
исковата молба се претендира обезщетение за лишаване от ползване на недвижима
вещ, представляваща по твърдения на ищците обща част по предназначение на ЕС –
покривно пространство.
В
първоинстанционното производство е приета СТЕ, заключението по която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвено. От заключението на вещото лице Г.и
от сведенията, дадени от нея при изслушването в открито съдебно заседание, се
установява, че носещите конструкции на двата входа в процесната сграда са
самостоятелни, но сградата е една, като между двата входа е налична фуга.
Вещото лице установява, че съоръженията на ответника са разположени
изключително и само върху покривната плоскост над секция /вход/ „Б“ в
процесната сграда, докато върху покривната плоскост над секция /вход/ „А“ няма
съоръжения на същата базова станция. В заключението е посочено, че етажната
собственост на живущите във вход „А“ притежава 50,60% ид.ч. от общите части на
сградата, а етажната собственост на живущите във вход „Б“ – 49,40% ид.ч.
От
допълнителната СТЕ, заключението по която настоящият състав също кредитира като
компетентно, се установява, че на покрива на процесната сграда съществува фуга
с широчина около 10 см. Функцията на фугата е деформационна,
температурно-съсхвателна и противоземетръсна. Между двете секции вход „А“ и
вход „Б“ няма разделителна стена или пояс, а единствено допълнителните
съоръжения на ответника, които са разположени изцяло в частта от покрив над
вход „Б“ възпрепятстват спокойното и нормалното преминаване през целия покрив.
От
СРС е допусната и съдебно-оценителна експертиза, заключението по която е прието
и се кредитира и от настоящата инстанция. Вещото лице И. посочва, че общата
стойност на пазарния наем за периода 07.08.2013 г. – 06.08.2018 г., дължим на
ищцовата страна е 18264,38 лв.
В
производството пред СРС е приобщено делото по гр. д. №22366/2013 г. по описа на
СРС, 32 състав и съдържащите се по него строителни книжа за изграждането на
обекта, държан от ответника върху сградата, в която се намира ЕС.
От
представен препис от нотариална покана за заплащане на цена за ползването на
ид.ч. от процесния покрив, притежавани от ищцовата страна, се установява, че
ответникът е бил поставен в забава с изтичането
на 14-дневен срок от получаването й, осъществено на 14.09.2012 г.
От
правна страна съдът намира следното:
Ищците
се позовават на възмездно ползване на недвижима вещ – обща част на ЕС, от
страна на ответника, по силата на договор за наем, сключен без тяхно участие от
половината от етажните собственици. Ето защо следва да се приеме, че процесния
договор за наем е непротивипоставим на ищците и не представлява годно основание
за ползване на вещта от страна на ответното дружество спрямо тях.
Всички
действия по предоставянето под наем на процесното покривно пространство и
изграждане на процесното телекомуникационно съоръжение са предприети при
действието на ПУРНЕС /отм/, а процесния период на претендираното обезщетение
касае действащия ЗУЕС. В разпоредбата на чл. 18 ЗЕУС е предвидена възможност за
провеждане на съвместно ОС на отделни етажни собствености, касаещи управлението
на общи части на същите.
От заключенията по СТЕ и допълнителната СТЕ се
установява, че покривът на общата сградата, в която се намират двата входа,
представлява обща част по предназначението си, от която етажната собственост на
живущите във вход „А“ притежава 50,60% ид.ч., а етажната собственост на
живущите във вход „Б“ – 49,40% ид. ч.
Ответната
страна не твърди и не доказва да е проведено съвместно общо събрание на
отделните етажни собствености за вземане на решение във връзка с управлението
на общите части на същите.
Именно
поради това за ищците остава да реализират отговорността на ответника по чл. 59 ЗЗД.
Не се спори, а и от заключенията по СТЕ се установява, че ответното дружество
използва обща част от сградата, в която се намира ищцовата етажна собственост.
За използването на тази вещ няма валидно облигационно отношение, по което
страна да е ответникът. При използването на покрива ищецът не е получил наемна
цена. Налице е връзка между обедняването на ищцовата страна и обогатяването на
ответната. При така изложеното, възражението на ответното дружество за липса на
елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване се явява
неоснователно.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обедняването на ищците със спестения среден пазарен наем за
ползването на процесния покрив е за сметка обогатяване на ответното дружество и
исковете са доказани по основание. По отношение на размера, съгласно
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-оценителна
експертиза общата стойност на пазарния наем за периода 07.08.2013 г. –
06.08.2018 г., дължим на ищцовата страна е 18264,38 лв. В същото време, размерът
на претендтендираното от ищцовата страна обезщетение за периода 07.08.2013 г. –
06.08.2018 г. възлиза на сумата 18000 лв. Присъдените от СРС суми са равни на
претендираните и по-малки по размер от установените от вещото лице, поради
което исковете в се явяват доказани по размер.
За
неправилността на решението в частта, с която е уважен искът с правно основание
чл. 109 ЗС, не са изложени конкретни възражения за неправилност във въззивната
жалба. В тази част решението е валидно и допустимо, не е допуснато нарушение на
императивна правна норма, за чието прилагане съдът да следи служебно.
В
практиката на ВКС / Решение № 92/01.12.2017 г. ВКС, второ ГО, по гр.дело №
4715/2016 г. / се приема, че в исковото производство по чл.109 ЗС собственикът
на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не
оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или
бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е.
препятства или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото
на собственост определена степен. За успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС
не е необходимо да е нарушен конкретна норма на закона, достатъчно е наличие на
неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си
на собственост.
В
настоящия случай се установява, че ответникът е изградил и държи без правно
основание обект в съпритежаван от ищцовата страна имот. При извършените промени
в конструкцията не са изпълнени изискванията на чл. 18, ал. 3 ЗУЕС. Държането
на веща на процесния покрив затруднява преминаването през него, както се
установява от заключението по СТЕ. При това положение следва да се приеме, че
действията на дружеството по държане на обект на процесния покрив е
неоснователно и пречещо на упражняването на правото на собственост.
За
неправилността на решението в частта, с която е уважен искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не са изложени конкретни възражения за неправилност във
въззивната жалба. В тази част решението е валидно и допустимо, не е допуснато
нарушение на императивна правна норма, за чието прилагане съдът да следи
служебно. В производството са установени размерът на дължимата главница, както
и поставянето на ответника в забава за заплащането й чрез отправянето на
нотариална покана с предоставяне на подходящ срок.
При
тези мотиви, с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
решението следва да потвърдено.
При
този изход на спора, на въззиваемите следва да бъдат присъдени претендираните и
доказани разноски в размер на 3400 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено
в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по
чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 170775/06.08.2020 г. по гр.д. № 52052/2018 г. на СРС, 48 с-в.
ОСЪЖДА
Й.Б.“ ЕАД / предишно наименование - „Т.Б.“
ЕАД/, ЕИК *******, да заплати на етажните собственици в ЕС, находяща се в гр. Драгоман.,
ул. „********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 3400 лв. – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на В.С.В. и А.Г.М. като трети лица – помагачи на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 1 месечен срок от съобщенията до страните при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.