Присъда по дело №3466/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 23.10.2024г. по НОХД № 3466/2023г. по
описа на Районен Съд- В. 13 състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против В. Ж. К., за
престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това,
че в периода 09.08.2022г.-16.08.2022г. в с. З., обл. В. в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н. М.
М., че ще извърши строително-ремонтни дейности, изразяващи се в изграждане на
груб строеж на едноетажна къща в недвижим имот, находящ се в местност „Под село"
в с. З., обл. В. и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 27000 лева /двадесет
и седем хиляди лева.
В наказателното производство, в хипотезата на чл.76 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане предявения от Н. М. граждански иск против
подс. К. за сумата от 25000лв., представляващи претърпени в резултат на
деянието имуществени вреди и съобразно направените искания същата бе
конституирана като граждански ищец в процеса лично. Н. М. бе
конституирана и в качеството си на частен обвинител.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава
27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подс.К. самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит
на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подсъдимият обвинение, като счита че то е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
предварителното производство безпротиворечиви и категорични
доказателства, чрез които е потвърдена фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Прокурорът пледира на подс.К. да бъде наложено
минимално наказание „Лишаване от свобода” с подходящ изпитателен срок.
Частният обвинител и граждански ищец М. чрез процесуалният си
представител моли да бъде наложена ефективна присъда.
Подс.К. участва в производството лично и с процесуален
представител. В хода на досъдебното производство той се признава частично
за виновен за деянието, в което е обвинен. В хода на съдебното следствие, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, той признава изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума подс. К.
изразява съжаление за извършеното.
Процесуалният представител на подсъдимият, пледира да му бъде
1

наложено минимално наказание с подходящ изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Гражданския ищец и частен обвинител Н. М. живеела в с. З., обл. В. ул.
„Касиопея" № 36. В това населено място синът на св. М. притежавал
недвижим имот, находящ се в местност „Под село". Той работел във В. и рядко
се прибирал. Имал желание да построи къща в парцела си, но работните му
ангажименти препятствали възможността сам да организира и наблюдава
строителството. Това мотивирало майка му - св. М. да се ангажира лично с
намирането на строител и започването на строително-ремонтните дейности в
имота на сина си изцяло за собствена сметка.
На неустановена дата през лятото на 2022 г. св. М. попаднала на обява на
подс. В. Ж. К. в интернет сайта „ОЛХ.БГ", в която той се представял като
строител. Св. М. се обадила на посочения в обявата телефон и се свързала с
подс. К. и му обяснила, че в имота, находящ се в с. З., обл. В. местност „Под
село", имала желание да се изгради едноетажна къща. След като се запознал с
исканията за строителство в имота направени от М. подс.К. изявил готовност
да се заеме с построяването на къщата, въпреки че нямал нито капацитета,
нито професионалния опит в сферата на строителството. След проведения
телефонен разговор св. М., която останала с впечатлението, че подсъдимото
лице се занимава професионално със строителство, му заявила, че ще си
помисли няколко дена и ще се свърже с него допълнително, ако реши да
ползва услугите му.
Подс.К. не се занимавал със строителство и нямал знанията за да
извърши изграждане на груб строеж на жилищна сграда. Същият нямал,
както бригада така и нужният инструментариум и ръководни кадри за да се
заеме с изграждането на обект. Въпреки това на 09.08.2022 г., без
предварителна уговорка, подс. К. посетил дома на св. М.. Тогава двамата
отишли до парцела на сина й и след оглед на мястото подсъдимият заявил на
св. М., че изграждането на груб строеж на едноетажна къща ще струва сумата
от 48 000 лева, включваща, труд и материали. Св. М. се съгласила на тази
оферта, но поискала да се сключи писмен договор между тях. Още същият ден
подс.К. и М. подписали договор за изработка за срок от 90 дни. Веднага след
подписване на договора св. М. му предала на ръка сумата от 10 500 евро,
равняваща се на 20 475 лева, която представлявала „авансово плащане", като
за получаването й подс. К. се подписал както на гърба на договора, така и на
издадена квитанция. В действителност подс. К. нямал никакво намерение да
изпълни работата, за която се договорил със св. М., а единствено искал да я
въведе в заблуждение - че ще построи къщата - в резултат на което по
неправомерен начин да получи имотна облага - сума пари.
В изпълнение на това свое намерение в следващите няколко дни подс. К.
уверявал по телефона св. М., че е закупил нужните материали и скоро щял да
започне строежа.
Пет дни след подписване на договора 14.08.2022 г. подс. К. отишъл за
втори път до дома на св. М., като й поискал сумата от 5000 лева, под претекст,
2

че не му достигнали парите за закупуването на материалите. Св. М. не се
усъмнила в твърденията и му предала сумата от 5000 лева на ръка, като
отново за получаването й той се подписал, както на гърба на договора, така и
на издадена квитанция.
На 16.08.2022 г. подс. К. отишъл за трети път до дома на св. М. и отново
под претекст, че не му достигали парите за закупуването на материали, взел
сумата от 1525 лева, като се подписал на гърба на договора и на издадена
квитанция.
Въпреки трикратно даваните суми за материали в имота на М. не били
доставени каквито и да е строителни материали нужни за изграждане на къща.
Всички разговори, които подс. К. водел със св. М., имали за цел да я
убедят, че с предаването на сумата в общ размер на 27 000 лева ще започне да
изгражда груб строеж на едноетажна къща в недвижимия имот, което
обещание нямал никакво намерение да спази.
Затова и през следващите дни подсъдимото лице не предприело нито
едно действие по закупуване на материали и реално стартиране на строежа.
След последно предадената сума св. М. започнала активно да търси по
телефона подс. К. и да го пита кога ще достави материалите и ще започне със
строително-ремонтните дейности, но той винаги изтъквал различни
оправдания, за да не го направи. По време на една от комуникациите им подс.
К., искайки да затвърди заблуждението у св. М., че ще започне реална работа
по изграждане на къщата, й изпратил снимка по приложението „Вайбър" на
Проформа фактура № *********/15.08.2022 г. на стойност 13705,16 лева с
ДДС и с доставчик „Д.Е.Х." ООД, с която се стремял да й покаже, че е поръчал
материали за изграждането на строежа. Св. М. направила запитване до
фирмата и след проверка от страна на нейн представител - св. И. М. И., се
установило, че всъщност това не била официална фактура, а един вид оферта с
посочени цени от фирмата им, както и че по тази фактура не са постъпвали
никакви плащания.
Въпреки това св. М. продължила многократно да търси подс. К. по
телефона, но той все по-рядко й отговарял на обажданията. В малкото случаи,
в които тя успявала да осъществи контакт с него, той всеки път я уверявал, че
всичко е наред и че ще си изпълни задълженията по договора, но така и не
отишъл до имота, за да започне работа по изграждането на груб строеж на
едноетажна къща, нито пък доставил материали за това.
Св.М. разбрала, че е измамена от подс.К. и подала сигнал до органите на
полицията, като междувременно ангажирала свой познат - св. Д. П. Х., с
извършването на строително-ремонтните дейности в имота.
С протоколи за доброволно предаване /л.96-97/ в хода на досъдебното
производство са приобщени в оригинал Договор за изработка от 09.08.2022 г.
сключен между обв. К. и св. М., както и 3 бр. квитанции.
В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-графична
експертиза /л.93-95/, от заключението на която се установява, че подписите в
оригинала на Договор за изработка от 09.08.2022 г., сключен между подс. К. и
св. М., както и в 3 бр. квитанции, са положени от едно и също лице, а именно
подс. К..
3

Подс. В. Ж. К. е роден на 19.06.1967 г. в гр.К., с посочен адрес за
призоваване гр.С., облБ., ул."П." №14, вх.2, ет.1, ап.16, българин, български
гражданин, висше образование, разведен, безработен, неосъждан,
ЕГН:**********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото -
признанията на подс. К., които са доказателствено обосновани от писмените
доказателства по досъдебно производство № 29 /2023г. по описа на 4 РПУ при
ОД МВР – В. - докладни записки, заверени копия от заявления, декларации,
договори, протокол за доброволно предаване, протоколи за разпит на
свидетели, справки, заключения на съдебно-графологична експертизи,
справка за съдимост и др., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, които
са последователни, безпротиворечиви , взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи:
Подс. В. К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
в периода 09.08.2022г.-16.08.2022г. в с. З., обл. В. в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Н. М. М., че ще извърши строително-ремонтни дейности,
изразяващи се в изграждане на груб строеж на едноетажна къща в недвижим
имот, находящ се в местност „Под село" в с. З., обл. В. и с това й причинил
имотна вреда в общ размер на 27000 лева /двадесет и седем хиляди лева.
Обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане
въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Нарушени са
обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на
собственост върху движими вещи.
От обективна страна измамата, като престъпление санкционирано с
цитираният текст на НК, се характеризира с няколко особености. На първо
място тя има два предмета на посегателство - заблудените физически лица и
ощетеното имущество. В случая подс.К. безспорно е знаел, че не е предприел
стъпки за изграждане на обекта. Той не е имал нито намерение нито
гарантирана възможност да извърши строителството на еднофамилна сграда,
а единствено е искал да придобие парични средства, които да използва за свои
нужди. С не извършването на действията по закупуване на материали за
строителството той ясно е съзнавал, че не може да изпълни обещаното и
затова е оправдал забавянето си, като дори е представил про-форма фактура за
да докаже закупуване на нужните за строителството материали. В случая
подсъдимият е въздействал върху св.М. пряко и непосредствено без да е
извършил нужните действия по закупуване на нужните материали за
започване на строителния процес, формирал е у нея неправилни представи
относно възможността му да изгради обект и започналото закупуване на
строителни материали, като с това и причинил и съответната имотна вреда.
4

Обект на престъплението е гарантираното от закона право за
разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Нарушени
са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото
на собственост върху движими вещи - в конкретния случай с деянието е
засегнато правото на пострадалите свободно да се разпореждат със свои
парични средства чрез въвеждането им в заблуждение относно
предназначението на тези парични средства. У св.М. са били сформирани
неправилни представи относно условията за разпореждането с парите.
Изпълнителното деяние в конкретния казус се изразява във
възбуждането на заблуждение у М. и поддържането му. Възбуждането на
заблуждение е такова въздействие върху съзнанието на измамения, което е
формирало у него невярна представа за действителността. Подсъдимият с
поведението си е оставил впечатление у М., че действително започва действия
по изграждане на имота и закупуване на материалите, като тази представа не е
отговаряла на действителността. В следствие на това подсъдимият трикратно
е успял да придобие паричните суми, като с действията му по въвеждане и
поддържане на заблуждение на св. М. е било извършено фактическо
разпореждане с общата сума от 27000лв., с което пък е била нанесена
съответната вреда .
Налице е причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен
резултат - имотна вреда, осъщественото разпореждане с пари и сформираните
неправилни представи относно това разпореждане.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна при осъществяване на престъплението подс. К. е
действал с пряк умисъл и с користна цел. Умишленото престъпление винаги е
съзнателен волеви акт, при който обществено опасните последици
представляват пряка цел на дееца. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване- да набави за
себе си имотна облага. Подсъдимият е съзнавал, че създава и поддържа
невярна представа у пострадалия, който именно заради нея извършва
увреждащото го имуществено разпореждане в негова полза. Следователно в
съзнанието на подсъдимия всички елементи на престъпния състав от
обективна страна са били пълно и точно отразени.
Квалификацията на деянието по чл. 26, ал. 1 от НК се определя от факта,
че подс.К. е извършил деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като при това
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото
При горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против
подсъдимият е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със
събраните в производството доказателства, съдът призна подс. В. К. за
5

виновен в извършването на престъплението чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства съдът приема
критичното му отношение към деянието и изразеното от него съжаление.
Като отегчаващо вината обстоятелство съда прецени предходната му
съдимост, невлияеща на квалификацията според прокурора, но наложена за
идентични деяния.
С оглед на това съдът прецени, че в случая не са налице множество или
изключителни смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, поради
които и най-лекото наказание предвидено в закона, да се окаже несъразмерно
тежко. Поради това, като взе предвид високата степен на обществена опасност
на престъплението и тази на личността на подсъдимият, всички
обстоятелства, свързани с извършване на престъплението, както и размерът на
причинената вреда, която е невъзстановена, съдът приложи задължителната в
случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” ал.1 от НК и му
определи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години и шест месеца, над минималния предвиден в
закона размер. След това , при приложението на чл.58”а” ал.1 от НК съдът
намали с една трета това наказание и наложи на подс.К. наказание от 1 години
и осем месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс.К. следва да
изтърпи наказанието условно при разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК в размер
на четири години изпитателен срок.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание е
адекватно на извършеното престъпление и с тях ще бъдат реализирани в
пълна степен целите както на генералната, така и преди всичко на специалната
превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане
на установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на
присъдата и съобрази законния принцип, че гражданската отговорност следва
деликтната , както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът прецени: предявеният от гр. ищец М. граждански иск
против подс.К. за обещетяване на претърпени имуществени вреди е
основателен и доказан. Поради това уважи иска на М. предявен за сумата от
25000,00лв.
Съдът прие, че именно това е стойността на претърпените от
пострадалия в резултат на престъплението на подсъдимият имуществени
вреди и го осъди да му заплати тази сума, ведно с законната лихва от деня на
6

увреждането.
Съдът осъди подс.К. да заплати и дължимата държавна такса върху
размера на уважените граждански искове.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. К. да заплати
направените по делото разноски в размер на 272.01 лв. в полза на бюджета на
ОД-МВР-В..
Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови
присъдатата си.

Районен съдия:

7

Номер на акта:	237
Дата:	23 октомври 2024 г. (в сила от 8 ноември 2024 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110203466
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 август 2023 г.

Присъда по дело №3466/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите