№ 474
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500613 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен
е образувано на основание въззивна жалба от М. П. Б. и С. П. Б. срещу
Решение № 976/ 29. 06. 2022 г. по гр. д. № 20214430105588 по описа на РС-
Плевен.
Въззивните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемата страна „***“ АД с ЕИК*** е изразила становище,
че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение на районния съд
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като е отправено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да
обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено
на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по отношение
на М. П. Б. и по отношение на С. П. Б., че всеки един от тях дължи поотделно
на „***“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 172, 16 лв., представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01. 11. 2017 г. до 31.
03. 2021 г., ведно със законната лихва от 20. 05. 2021 г. и сумата от 22, 75 лв.
лихва за забава върху главница от 172, 16 лв. за периода от 04. 06. 2018 г. –
11. 05. 2021 г., за която сума е издаден заповед за изпълнение № 1867/ 20. 05.
2021 г. по ч. гр. д. № 20214430103161/ 2021 г. по описа на Плевенския
районен съд. С решението са присъдени в полза на „***“ ЕАД направените
разноски в заповедното производство в размер на 19, 68 лв. платими от М. Б.
и в същия размер платими от С. Б., както и сумата от 304 лв. платими от М. Б.
деловодни разноски в първоинстанционното производство и в същия размер
разноски в същото производство платими от С. Б..
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните
по делото доказателства е приел за установено, че въззивниците са
съсобственици на процесния имот при равни права и са клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ- качеството на клиент се придобива по
силата на закона, с придобиването на правото на собственост или ограничено
вещно право върх у индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е
сключен договор за топлоснабдяване. Съдът е посочил, че съгласно чл. 153,
ал.6 ЗЕ етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите
имоти, остават потребители/ клиенти на топлинната енергия от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съдът е
посочил, че отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си
до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този
смисъл е и ТР №2/ 2016 на ОСГТК на ВКС затова, че за отношенията,
2
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сградата –
етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат
на разпоредбата на чл. 62 вр. §1ДРЗЗП. Районният съд подробно е обсъдил
възраженията на ответниците, като е посочил, че *** АД е надлежно избран
да извършва дяловото разпределение на доставената до абонатната станция
топлоенергия, тъй като в противен случай е приложима нормата на чл. 61,
ал.3 от Наредба 16 – 344 за топлоснабдяването и топлинната енергия би се
определяла по максималната мощност на монтираните в имота отоплителни
тела, което би довело до по- високи дължими суми за консумирана
топлоенергия. П о отношение възраженията на ответниците, че не
разпределението на топлоенергията не е извършено съобразно нормативните
изисквания, районният съд е посочил, че спазването на нормативните
изискване е отразено в заключението на допусната съдебно- техническа
експертиза. Въз основа на тези правни изводи първоинстанционният съд е
приел, че исковете за сумите за консумираната топлоенергия са доказани и
основателни и следва да бъдат уважени до размера на 172, 16 лв. за всеки от
ответниците за един и същ период и за процесния недвижим имот.
По отношение исковите претенции за лихви за забава районният
съд е приел в мотивите си, че заплащането на топлоенергията от сградната
инсталация е следвало да се извърши до 30 дни от изтичане на месеца, за
който се отнася. Съдът е установил , че е изтекъл уговорения между страните
срок за плащане, поради което ответниците са изпаднали в забава и съответно
дължат мораторна лихва, която е в размер на 22, 75 лв. за всеки от
ответниците поотделно.
Въззивният съд изцяло възприема изложените от
първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение, като счита, че
същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото е безспорно установено, че въззивниците са
съсобственици на процесния имот, същите по силата на ЗЕ са потребители /
клиенти на въззиваемата страна за потребление на топлоенергия и съответно
дължат заплащане на топлоенергията за сградната инсталация в
топлоснабдената сграда , в която се намира процесният недвижим имот. По
делото са допуснати съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертиза,
от заключенията на които е видно, че за процесния имот и период не е
3
заплащано потребление на топлоенергия за сградната инсталация, че
разпределението е извършвано правилно и съобразно нормативните
изисквания от топлинния счетоводител. Въз основа на тези данни въззивният
съд приема, че въззивниците са се ползвали от топлоенергията от сградната
инсталация в имота, но не са заплащали за претендирания период, поради
което присъдените от районния съд са дължими както по отношение на
главниците, така и по отношение на лихвите за забава с оглед просрочването
на задълженията за съответните периоди.С оглед изложеното съдът счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за
въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ,пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 976/ 29. 06. 2022 г. по гр. д. № 20214430105588 по описа на РС-
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК М. П.
Б. с ЕГ Н********** и С. П. Б. с ЕГН********** СОЛИДАРНО да
заплатят на „***“ АД с ЕИК*** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4