№ 3790
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506246 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Р. П., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Ц.
П. срещу решение № 1 179/22.01.2024 г. на СРС, 45 състав, постановено по
гр.д. 66 467/2022 г., с което е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от
2 593, 65 лв. – изплатеното по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение за вреди по лек
автомобил „Волво С80“ с ДКН ****, собственост на Г.А., в резултат на ПТП,
настъпило на 15.06.2017 г. в района на гр. София като е напуснала мястото на
ПТП вследствие на което виновно се е отклонила от проверка за алкохол,
както и заплатените ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
05.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 454, 75
лв. – съдебни разноски.
В жалбата са наведени твърдения за неправилност на съдебното
решение. Заявени са твърдения, че ПТП-то не попада в никоя от хипотезите на
чл. 125 от ЗДвП, поради което не може да доведе до регресна отговорност на
виновния водач, тъй като посещението на контролните органи в тези случай не
1
е било задължително по закон. Заявени са твърдения, че регресна отговорност
в тези случаи възниква само в хипотезата на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ. Заявени са
твърдения, че по делото няма данни за отклоняване от проверката за алкохол.
Заявени са и възражения, че ищцовата претенция е погасена по давност,
доколкото регресната отговорност възниква от момента на изплащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия, което е извършено на
05.07.2017 г., а исковата молба била депозирана на 05.12.2022 г. Иска се
отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца
в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 500 ал.1 т.1 пр.3 от КЗ.
Нормата на чл. 500 ал.1 т.1 пр. 3 от КЗ предоставя право на
застрахователя да предяви регресен иск срещу деликвента, застрахован по
договора за застраховка "Гражданска отговорност", когато последният при
настъпването на ПТП виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Предпоставките за възникване на регресно право у застрахователя
срещу причинителя на ПТП в настоящата хипотеза включват установяване
кумулативното наличие на следните правопораждащи факти: сключен
валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между страните по
делото, поведение, което се е изявило в отклоняване от извършване на
проверка от контролните органи за употреба на алкохол от страна на
застрахования – деликвент, заплащане на обезщетение за претърпените вреди
на третото увредено лице, както и размер на дължимото обезщетение.
В настоящото производство, страните не са формирали спор относно
2
обстоятелството, че са били в договорни отношения с оглед сключен договор
за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“, както и относно
обстоятелството, че процесното по делото ПТП е осъществено в срока на
действие на този договор.
По делото е представен протокол за ПТП № 1675636 на ОПП – СДВР.
Същият представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Следва да се има предвид, че
ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или
преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава /решение
24/ 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Първо ТО на ВКС, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на Второ ТО на ВКС, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на Първо ТО на ВКС, решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на Второ ТО на ВКС и др./. Процесният
протокол е съставен от служител на ОПП – СДВР, при посещение на място и
съдържа преки възприятия на длъжностното лице /в т. ч. възпроизведени в
схема/ относно състоянието на пътя, разположението на процесните
автомобили и видимите щети по процесния автомобил „Волво“, като освен
това в него е сторено отбелязването, че ответникът е напуснал ПТП като
неговия автомобил е изоставен пред бл. 306 в ж.к. „Люлин“. Не могат да бъдат
споделени заявените възражения във въззивната жалба, че в протокола за ПТП
било отбелязано, че местопроизшествието не било посещавано на място от
контролните органи. Видно от мястото на съставяне на протокола, същият
обективира местопроизшествието. Освен това, в графата „Посетено на място“
е зачертан отговор „Не“, с което е изпълнено изискването, посочено в
протокола /При отговор с Да/Не – ненужното се зачертава с „Х“ – долен десен
ъгъл на протокола/. Същият съответства на образеца по приложение 2 към чл.
4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при ПТП. Ответницата не е оспорила и механизма на ПТП, а същият се
потвърждава и от изслушаната по делото САТЕ, изготвена от ВЛ – Х.И..
Отчитайки доказателствена сила на протокола за ПТП и заключението на
вещото лице, настоящият съдебен състав приема, че произшествието е
3
настъпило по начина, отразен в протокола за ПТП, в резултат на което са
настъпили и описаните в него вреди.
Размерът на причинените имуществени вреди на лек автомобил
„Волво“ е установено отново от заключението на САТЕ.
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството дали
напускането на мястото на ПТП от страна на причинителя е довело до
отклоняване от проверка за алкохол. Напускането от местопроизшествието е
категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с
последиците на влязла в сила присъда за това деяние, но то може да бъде
установено в рамките на производство по чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ. Нормите на
чл. 123 ал.1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП и чл. 201 ППЗДвП установяват правилото, че
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. В този смисъл,
отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие,
нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно /ако не е
осъществено обратно доказване/, като то може да бъде признато и за
престъпление с влязла в сила присъда, респ. споразумение. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДвП, съгласно която се
ангажира административно-наказателната отговорност на лице, което наруши
задълженията си като участник в ПТП. Видно от цитираната по-горе Наредба
№ Iз-41/12.01.2009 г., в която са регламентирани видовете документи, които се
съставят при ПТП, всички те включват данни за употреба на алкохол на
водача. Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол за пътното движение, издадена с
оглед чл. 30 ал.1 от ЗМВР предвижда, че когато са причинени само
материални щети, нарядът е длъжен да изясни обстоятелствата и причините за
неговото настъпване, като задължително изпробва участниците в ПТП за
употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични вещества или техни
аналози. Резултатът от тази проверка предвид нормативно установеното
съдържание на протокола за ПТП, се отразява в него. В този смисъл
императивният регламент на тези правоотношения води до извода, че са
налице предпоставките по чл. 500 ал.1 т.1 пр. 3 от КЗ в случаите, когато
4
ответникът не е доказал, че напускането на мястото на ПТП се дължи на
обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от
неотложен характер - например при спасяване на пострадали /в този смисъл
решение № 152/ 15.11.2014 г. по т.дело № 2080/2013 г. на Първо ТО на ВКС,
решение № 195/ 09.11.2017 г. по т.дело № 2628/2016 г. на Второ ТО на ВКС,
решение № 81/30.07.2020 г. по т.дело № 889/2019 г. на Второ ТО на ВКС/.
В разглеждания случай фактът, че ответницата е напуснала
местопроизшествието е установен от протокола за ПТП. Установен е и с оглед
представеното удостоверение на МВР № 433200-75247/24.08.2018 г., от което
се установява, че на същата е издадено наказателно постановление № 17-
4332-014122/17.07.2017 г. именно за нарушение на разпоредбата на чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП и същото е влязло в законна сила.
При тези доказателства, ангажирани от страните, настоящият съдебен
състав намира за установени фактите, релевантни за основателността на
предявената регресна претенция Претендираната сума, установена като
размер от САТЕ, е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Заявеното възражение за изтекла погасителна давност не може да бъде
споделено от състава на съда. Моментът на възникване и изискуемостта на
регресното право е плащането на обезщетението от страна на застрахователя /
в този смисъл са и решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. 624/2010 г. на Първо
ТО на ВКС, решение № 75/13.06.2011 г. по т. д. 643/2010 г. на Първо ТО на
ВКС, решение 192/14.08.2012 г. по т. д. 768/2010 г. на Второ ТО на ВКС/.
Налице е и задължителна съдебна практика в този смисъл, съгласно
указанията, дадени с т.14 от ППВС 7/04.10.1978 г., която установява началото
на давностния срок за регресни претенции – плащане на застрахователното
обезщетение, защото основанието на регресния иск не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица
по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, както
правилно е посочено и в самата въззивна жалба. Плащането на
застрахователното обезщетение от страна на ищеца в производството, видно
от приложеното платежно нареждане е осъществено на 03.06.2019 г. и е
извършено с оглед нормата на чл. 411 от КЗ. Приложимият давностен срок –
общата петгодишна давност, установена в чл. 110 от ЗЗД не е изтекла към
5
05.12.2022 г., когато е депозирана исковата молба в съда. Да се приеме тезата,
поддържана във въззивната жалба, че давността е започнала да тече на
05.07.2017 г., датата на изплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото при ПТП лице от страна на неговия застраховател, покриващ
риска „Каско“, трети неучастващи в спора лица, би означавало произнасяне
contra legem.
Възраженията във въззивната жалба, обосновани с приложение на
правилото на чл. 86 от ЗЗД са неотносими с оглед липсата на заявена
претенция по делото на соченото основание.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с
тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора не се следват разноски на въззиваемата страна
с оглед липсата на заявено искане в тази насока.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 179/22.01.2024 г. на СРС, 45 състав,
постановено по гр.д. 66 467/2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6