№ 129
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. П.
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253100600278 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалба на частеН нъжител М.
К., чрез повереник адв. Хр.Я. срещу присъда на ВРС по НОХД № 3734/24г, с
която подс. И. М. М. е бил оправдан по обвинение в престъпление от частен
характер за това, че на 25.05.2024г в гр. Варна, като родител на детето М. М.а,
на 9 години, не изпълни съдебно решение в частта относно определения
режим на лични контакти на детето с баба му – частната тъжителка, и е
оправдан по обвинение за престъпление по чл.182 ал.2 от НК. Отхвърлен е
предявения иск за неимуществени вреди.
Във въззивното производство жалбата се поддържа от повереника на
частната тъжителка, защитата на подсъдимия оспорва жалбата с аргументи за
правилност на присъдата на ВРС, в правото си на лична защита подсъдимият
застъпва същото виждане, като счита, че коректно е изпълнявал съдебното
решение по гражданското дело за режим на лични отношения, в последната
дума моли съда да се потвърди присъдата.
Възивният съд, след преценка на доводите на страните, оплакванията
във възивната жалба, събраните доказателства от първия съд и тяхната оценка
счете жалбата за допустима, по същество за неоснователна по следните
съображения.
Районният съд е установил следните факти. Подсъдимият И. М. М. и Х.
К. /дъщеря на частния тъжител М. К./ живеели на семейни начала, а през
съвместното им съжителство се родило детето М. И.ва М.а, родена на
20.11.2015г. С Решение № 1658/30.05.2022г. по гр. дело № 13738/2021 г. на
Районен съд – Варна, влязло в сила на 09.09.2022г., съдът, на основание чл. 127
СК, предоставил упражняването на родителските права на детето М. И.ва М.а
на майката Х. К., а режима на лични отношения между бащата И. М. М. и
детето М. бил определен по следния начин:
1
- бащата да осъществява ежедневно телефонен разговор с детето за
времето от 19:30 часа до 20:00 часа, когато детето не е при него, съответно
майката по същото време, когато М. не е при нея;
- бащата да е с детето от съботата на всяка втора седмица на съответния
месец в 11:00 часа до 11:00 часа в неделя на всяка трета седмица на съответния
месец с преспиване при бащата като бащата ще взима и връща детето от и в
дома на майката;
- Коледно – новогодишните празници – за дните на 24.12; 25.12; 26.12;
27.12; 28.12 от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 28.12 на всяка нечетна година
като бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката и на 29.12, 30.12,
31.12, 01.01 от 10 часа на 29.12. до 11 часа на 01.01 на всяка четна година като
бащата да взима и връща детето от и в дома на майката;
-За Великденските празници детето следва е с бащата за дните на
Великден и на Светли понеделник от 11 часа на Великден до 17 часа на
следващия ден като взима и връща детето от и в дома на майката;
- За лятната ваканция за месеците юли и август за съответната година,
бащата следва да е с детето от 01.07 до 16.07 и от 01.08. до 16.08 като бащата
взима детето от дома на майката в 10 часа на първия ден и го връща в дома на
майката в 10 часа на последния ден като по време на лятната ваканция за
месеците юли и август, следва да се прилага само този режим, а не и
установеният месечен режим;
- Всяка първа половина на установените от МОН ваканции за
съответната година /есенна, междусрочна и пролетна/ за периода от 10 часа на
първия ден до 10 часа на последния ден бащата следва да е с детето като го
взима детето от дома на майката в първия определен ден на съответния час и
го връща в дома на майката на последния ден в съответния определен час.
С Решение № 3248/28.10.2022 г. по гр. дело № 13738/2021г. на ВРС било
допуснато тълкуване по реда на чл.251 ГПК на Решение № 1658/30.05.2022 г.
по делото относно определения режим на лични контакти между детето М. и
бащата И. М. М., по следния начин:
- първата седмица от месеца започва да тече и да се брои от първия
понеделник на месеца и изтича в първата неделя на месеца, а втората седмица
е следващата.
Решението по ГД № 13738/2021г. по реда на чл.251 ГПК било
потвърдено с Решение № 384/27.03.2023г. по ВГД № 13/2023г. на ВОС и
влязло в сила на 12.05.2023г. С Решение № 4208/23.12.2023г. по гр. дело №
15507/2022г. по описа на ВРС, на основание чл.128 СК, бил определен режим
на лични отношения между Ж. А.а М.а и М. И. М., баба и дядо от една страна
и детето М. по следния начин : В първата една година след влизане в сила на
решението- в неделя на всяка втора седмица от месеца от 11:00 ч.-17:00 ч. в
гр.Варна. След изтичане на една година от влизане в сила на решението -в
неделя на всяка втора седмица от месеците януари, март, май, септември,
ноември от 11:00 ч. - до 17:00 ч. в гр. Варна; Събота и неделя от всяка втора
седмица от месеците февруари, април, юни, октомври и декември за времето
от 13:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване, като Ж. и М. М.и имат
задължение да вземат и връщат детето от адреса на родителя при когото то се
намира; Пет дни през лятото в периода, в който детето е с баща си, съобразно
режима постановен с влязло в сила решение 1658/30.05.2022г. по гр.д.
13738/2021 г. по описа на ВРС- пет дни измежду периодите 01.07.-16.07. или
2
01.08.- 16.08., от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на петия ден.
Със същото решение, на основание чл.128 СК, е определен режим на
лични отношения между бабата по майчина линия и частна тъжителка по
настоящето дело - М. К. и детето М.: Четвъртата календарна седмица от
месеца /с изключение на месеци юли, август и декември/ от 10:00 ч. в събота
до 17:00 ч. в неделя; Пет дни през лятото, в периода в който детето не е с
бащата съобразно режима постановен с влязло в сила решение
1658/30.05.2022 г. по гр.д. 13738/2021 г. по описа на ВРС – т.е. пет дни след
периодите 17.07.-31.07. или 17.08.-31.08., от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч.
на петия ден.
Решение № 4208/23.12.2023г. по ГД № 15507/2022г. на ВРС влязло в
сила на 10.02.2024г.
На 25.05.2024г. /събота/ частният тъжител К. решила да отиде до дома
на подс. М., в гр. Варна, ул. ..........., с намерение да вземе своята внучка М.,
тъй като считала, че съгласно определения с решението по гр. дело №
15507/2022г. на ВРС режим има право на лични отношения с детето от 10:00
ч. в събота до 17:00 ч. в неделя. Към този момент М. се намирало при
подсъдимия,като съгласно определения режим на лични отношения с решение
по гр. дело № 13738 на ВРС детето било при баща си И. М. от 11:00ч. от
втората събота от месец май 2024г. т.е от 11:00ч. на 18.05.2024г. до 11:00 часа в
неделя на трета седмица от месец май т.е. до 11:00ч. на 26.05.2024г.
Към 09:50 ч. на 25.05.24г. частният тъжител К. отишла до дома на
подсъдимия, заедно със своя приятелка - св. В. К.. К. позвънила на домофона
на подс. М., но той не отговорил на позвъняванията, последвало телефонно
обаждане от К. към М., но той отново не вдигнал телефона. Двете жени
решили да изчакат, а бабата се притеснила дали детето не е само в жилището.
В 10:17 ч. частната тъжителка подала сигнал на номер 112, приет от оператор,
идентифицирано като обаждане от телефонен номер **********. К. съобщила
адреса и заявила, че има решение на съда да вземе внучката си в този ден.
Сигналът на К. бил регистриран с електронен картон с номер ********* и в
10:25 ч. ,предаден на дежурен ОДЧ при ОД МВР-Варна с електронен картон с
номер *********. Адресът бил посетен от трима служители на Първо РУ при
ОД на МВР-Варна – полицаите Б., С. и П.. На място те се запознали със
съдебното решение, с което бил определен режим на лични отношения на
бабата М. К. с детето М.. Полицаите се опитали да се обадят безуспешно па
подсъдими, а после посъветвали М. К. да подаде жалба в полицията. На
същата дата К. отишла в Първо РУ-Варна и подала жалба срещу подсъдимия.
Междувременно в 11:18 ч. на 25.05.2024 г. в РЦ 112-Варна било прието
обаждане от подс. М., от телефонен номер **********. Подсъдимият казал на
оператора, че е в дома си и иска да бъде изпратен патрул, тъй като бабата на
детето е идвала на адреса и е притеснявала съседите му. По повод на жалбата
от К. била извършена проверка, образувана прокурорска преписка №
11017/2024 г. на ВРП, с постановление от 15.08.2024 г. прокурор при ВРП с
правно основание чл. 213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК отказал образуване на
наказателно производство, при наличие на данни за престъпление по чл.182,
ал.2 от НК, преследвано по частен ред.
Описаната фактическа обстановка е установени пълноценно от
районния съд чрез гласните, писмени и веществени доказателства по делото,
които са: обясненията на подсъдимия И. М., показанията на свидетеля В. П.
3
К., Решение № 1658/30.05.2022г. по ГД № 13738/2021г. на ВРС, Решение №
3248/28.10.2022г. по ГД № 13738/2021г. на РС – Варна, Решение №
384/27.03.2023г. по ВГД № 13/2023г. на ОС Варна, Решение №
4208/23.12.2023г. по ГД № 15507/2022г. на РС – Варна, копия от материалите
по пр.пр. № 11017/2024г. по описа на РП – Варна /послужили като ориентир за
съдебното следствие/, материали от тел.112 -писмо от Районен център 112 –
Варна рег. № 105820-809 от 08.11.2024г., 1 брой СД диск, справка за съдимост
на подс. М. и други.
Фактите са неоспорени от страните, а се отнасят до тяхната правно
оценка. Съобразно установеното от районния съд, се налага следния извод. За
да се осъществи фактическия състав на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК,
е необходимо да се докаже неизпълнение на съдебно решение относно режима
на лични отношения, в случая на бабата М. с детето. От съдебните решения по
посочените граждански дела на ВРС се установява, че съдът е определил
режим на лични отношения на подсъдимия – бащата от съботата на всяка
втора седмица на съответния месец в 11.00 часа до 11.00 часа в неделя на всяка
трета седмица на съответния месец с преспиване. Този режим е съобразен
съответно и с определените режими на двамата съответно баба и дядо. Така на
Ж. и М. М.и/родители на подсъдимия/ е определен в първата една година
след влизане в сила на решението, в неделя на всяка втора седмица от месеца
от 11.00 ч.-17.00 ч. в гр. Варна. Тези дни от месеца съвпадат с времето, през
което детето е при бащата. Режимът, определен за бабата М. е когато детето е
при майка си. По този начин бабата по майчина линия може да вижда детето
когато то е при своята майка, и бабата и дядото по бащина – когато е при баща
си. Този режим е съобразен и с интересите на детето, в какъвто смисъл е и
решението на ВРС по ГД № 15507/2022г.
Възоснова на този анализ на съдържанието и смисъла на актовете на
съда по гражданските дела за режима на лични отношения с детето, съдът е
направил и правилен извод за липса на обективна съставомерност на деянието
по частната тъжба, квалифицирано от съда по чл. 182 ал.2 от НК.
Неизпълнението на съдебно решение № 4208/23.12.2023г. по гр. дело №
15507/2022 г. на ВРС, влязло в сила от 10.02.2024г. в частта му относно
определения с решението режим на лични контакти на детето М. И.ва М.а с
неговата баба М. Г. К. обективно изисква непредаване на детето или
фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява личните
си контакти, така, както са определени от съда, или при формата осуетяване -
на изпълнението да се създават всякакви спънки. Съдът, като е определил
режим на лични отношения между И. М. М. и детето М., а с последващо
решение е определил режим на лични отношения между бабата М. Г. К. и
детето е съобразил всички обстоятелства, като е постановил ясни и
разбираеми решения, което е следвало да се изпълняват от сраните по
посочения начин. Затова: бащата М. е с детето от съботата на всяка втора
седмица на съответния месец в 11.00 часа до 11.00 часа в неделя на всяка трета
седмица на съответния месец с преспиване. Поисканото от страните тълкуване
по ГД № 13738/2021г. на ВРС и постановеното последващо решение за
определения режим на лични контакти между детето и бащата дават още
веднъж яснота как се броят седмиците и съответните съботи в тях- първата
седмица от месеца започва да тече и се брои от първия понеделник на месеца
и изтича в първата неделя на месеца, а втората седмица е следващата. Поради
4
това първата седмица на м.май 2024г. е от понеделник 06.05. /първият
понеделник на месеца/ до неделя 12.05.2024г. /вкл./, втората седмица е била от
понеделник 13.05. до неделя 19.05.2024г. /вкл./, т.е. режима на лични
отношения на бащата с детето М. за месец май 2024 г. е от 18.05.2024 г.
/съботата на втората седмица на месеца/ до 26.05.2024 г. /неделята на третата
седмица от месеца/. Инкриминираната дата 25.05.2024 г. не попада в
определения режим на лични контакт между детето М. и бабата М., чийто
режимът е определен с Решение № 4208/23.12.2023г. по ГД № 15507/2022г.на
ВРС - в четвъртата календарна седмица от месеца /с изключение на месеци
юли, август и декември/ от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя. През 2024г
четвъртата седмица на месец май е била от понеделник 27.05. /четвъртият
понеделник на месеца/ до неделя 02.06.2024г. /вкл./, а частната тъжителка е
можела да претендира за спазване на режима с детето от 10:00 ч. на
01.06.2024 г. до 17:00 ч. в на 02.06.2024г.
Претенцията на частната тъжителка се базира на различно тълкуване на
съдебното решение, което е в разрез също така и с последващото тълкуване,
дадено от съда по гражданското дело относно начина, по който се броят
седмиците на всеки един месец. В подкрепа на това тълкуване на съдебния акт
е и решението на съда относно режима на лични отношения на бабата и
дядото по бащина линия, който логично съвпада с този на бащата. Районният
съд, при мотивиране на обективната страна на деянието подробно е засегнал
водещата за гражданския съд тема за най-добрия интерес на детето, което
всъщност е извън предмета на настоящето дело, доколкото се навлиза в оценка
по същество на решението на гражданския съд. Прав е обаче съдът в
останалите си констатации, че действията на възрастните е възможно да дадат
отражение на правилното развитие на детето и да му навредят, нежели да са
от полза някому. По настоящето обвинение и за негово установяване е важно
действителното съдържание на взетото от гражданския съд решение и
неговите последици, които са задължителни за страните. Оплакванията за
различния прочит на съдебното решение е режима на лични отношения във
въззивната жалба са неоснователни.
С оглед всичко изложено, настоящият състав на въззивния съд счита, че
изводът за липса на обективна съставомерност на деянието се основава на
правилен анализ на неоспорената от страните фактическа обстановка, като е
дадена правилна правна интерпретация на всички елементи от състава на това
престъпление. Като е достигнал до липсата на състав на престъпление, с
оправдаването на подсъдимия и отхвърлянето на предявения граждански иск,
съдът е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди като правилен и
законосъобразен и без да са налице основания за неговото отменяване или
изменяване, както и в частта на отхвърлената изцяло претенция по предявения
и разгледан граждански иск, както и разноските.
На основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по присъда на ВРС, 27 състав по НОХД
5
№ 3734/24г, с която подс. И. М. М. е бил оправдан по обвинение в
престъпление от частен характер по чл. 182 ал.2 от НК.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6