№ 718
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. А.
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. А.
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. А. Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602886 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалби на защитника на осъдения М. С. А. и на самия
осъден срещу определение от 18.07.2022 г. по ЧНД № 1751/2022 г. на СРС,
НО, 95-ти състав, с което е оставено без уважение искането на М. А. за
извършване на групиране на наказанията му, наложени с отделни осъждания.
В жалбите се излагат съображения, че са били налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на осъждания,
постановени спрямо М. А..
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и направеното искане за
отмяна на обжалваното определение и включване в подлежащите на
групиране наказания и наказанието, наложено на осъдения по НОХД №
7558/2020 г. на СРС, НО, 14-ти състав.
Представителят на СГП оспорва жалбата и пледира да бъде потвърдено
определението на районния съд, доколкото при постановяването му не са
1
допуснати твърдяните от защитата на осъдения нарушения на материалния
закон.
Осъденият М. А. моли да бъде уважена подадената от неговия защитник
жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на атакуваното определение в
съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото по молба на
осъдения М. А. за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 т. 3 от НПК за
наличието на основанията за приложение на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по
отношение на осъжданията на М. А. по НОХД № 11511/2021 г. и по НОХД
13515/2021 г. и двете по описа на СРС.
Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства,
СРС е приел, че спрямо осъдения М. А. въпросът за групирането на
наказанията, наложени му по НОХД № 11511/2021 г. на СРС, НО, 7-ми състав
и по НОХД № 13515/2021 г. на СРС, НО, 95-ти състав е решен с слязло в сила
на 17.03.2022 г. определение по второто дело, с което е определено едно общо
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което, по реда
на чл. 24 от НК е увеличено с два месеца. Обосновано първоинстанционният
съд е приел, че не са налице настъпили нови основания за преразглеждане на
въпроса какво общо наказание следва да бъде наложено на същия осъден,
поради което и е оставил без уважение молбата, по която е било образувано
делото.
Въззивният съдебен състав не намира основания за ревизиране на
обжалваното определение. Соченото от защитата осъждане на М. А. по НОХД
№ № 7558/2020 г. на СРС, НО, 14-ти състав наистина принципно подлежи на
групиране с осъждането по НОХД № 13515/2021 г. на СРС, НО, 95 – ти
състав, но извършването на едно такова групиране би било по-
неблагоприятно за осъдения, доколкото освен общо най-тежко наказание по
тази група в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
2
осъденият би следва да изтърпи отделно и наказанието една година и четири
месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 11511/2021 г. на СРС,
НО, 7-ми състав, тъй като същото не подлежи на групиране с наказанието по
НОХД № № 7558/2020 г. на СРС, НО, 14-ти състав. По този начин,
съвкупното наказание, което осъденият би търпял би било в размер на две
години и десет месеца лишаване от свобода, без да се вземе предвид
евентуалното приложение на чл. 24 от НК. При групирането, постановено по
НОХД № 13515/2021 г. на СРС, НО, 95-ти състав, съвкупното наказание,
заедно с наложеното му по НОХД № 7558/2020 г. на СРС, НО, 14-ти състав,
което ще търпи осъденият, без приложението на чл. 24 от НК, се явява две
години и девет месеца лишаване от свобода, което се явява по-благоприятно.
Осъждането на М. А. по НОХД № 7558/2020 г. на СРС, НО, 14-ти състав не се
явява и ново обстоятелство, което да налага прегрупиране на общото
наказание, наложено на същия осъден с определението, влязло в сила на
17.03.2022 г. по НОХД № 13515/2021 г. на СРС, НО, 95-ти състав, доколкото
към момента на постановяване на същото определение осъждането по НОХД
№ 7558/2020 г. е било не само влязло в сила, но и наложеното по него
наказание е било изтърпяно, видно от доказателствата по делото.
При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение
настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за
неговата отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 18.07.2022 г. по ЧНД №
1751/2022 г. на СРС, НО, 95-ти.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
3
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4