Номер 37621.10.2020 г.Град В.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500599 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 260033/15.07.2020 г. по гр. д. № 366/2020 г. на Великотърновския
районен съд (ВТРС) е прието за установено по отношение на „ЕЕ.“ АД, гр. В., ЕИК: ....., бул.
„В.В.“ № ...., че Й. Д. И. , ЕГН: **********, Г. И. М. , ЕГН: **********, и М. И. М. , ЕГН:
**********, всичките от гр. В.Т., ул. „...“ № ...., не дължат на дружеството сумата в размер
на 2686.85 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 ПИКЕЕ по
партида с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г.
за ел. енергия, доставена до гр. В.Т., ул. „...“ № ...., за която сума е била издадена фактура №
**********/23.01.2020 г. Със същото решение ВТРС е осъдил дружеството да заплати
съдебно-деловодните разноски на ответниците.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Е....“ АД, гр. В.,
в която се навеждат доводи за нейната неправилност, поради нарушение на материалното
право. Моли се Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да
отмени обжалвания акт, и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендират се и разноски.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от Й. Д. И. , Г. И. М. , М. И.
М. , гр. В.Т., в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Молят ВТОС да
остави същата без уважение, а решението на ВТРС – да потвърди. Претендират се и
разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По фактите:
Й. Д. И. , Г. И. М. , М. И. М. и „Е....“ АД се съгласили дружеството да доставя ел.
енергия срещу възнаграждение до имот в гр. В.Т., ул. „...“ № ..... За тази цел била открита
партида с кл. № ********** и с аб. № **********. Тези обстоятелства следват от протокол
№ М-5136023 за монтаж и демонтаж на електромер от 13.05.2017 г. (л. 59 и сл. от п. д.). На
03.12.2019 г. служителите на „ЕЕ.“ АД, гр. В. извършили проверка на средството за
търговско измерване (СТИ) до същия обект, за което бил съставен констативен протокол
(КП) № 1502695 от същ. дата (л. 24 и сл. от п. д.). Впрочем, тези обстоятелства се доказват и
от разпита на св. Стоян Петров Стоянов в о. с. з. на 01.07.2020 г. пред ВТРС. От КП се
установява, че длъжностни лица на „ЕЕ.“ АД са извършили техническа проверка на
процесното СТИ, като установили, че при демонтирането му то е имало следните
1 kWh 2 kWh 3 kWh 4 kWh 5 kWh
показатели: Т – 1339 , Т – 6963 , Т – 8033 , Т – 0 , Т – 6032 , и
kWh
обща стойност (total) – 22 686 . За потребителите КП е бил подписан от Й. Д. И. .
След като бил демонтиран, процесният електромер бил изпратен в „Българския
институт за метрология (БИМ)“, гр. Русе, където му била направена метрологична
експертиза (МЕ). От КП за МЕ на средство за измерване № 15/13.01.2020 г. на БИМ (л. 26 от
п. д.) се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
процесното СТИ, както и наличието на всички необходими обозначения на таблетката на
СТИ, вкл. и наличие на пломба против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
СТИ. Посочено е още, че не била установена видима външна намеса или видима повреда в
схемата на СТИ. При софтуерен прочит на СТИ са били установени регистрирани цифрови
3 kWh 5 kWh
показатели в Т – 8033.432 и Т – 6032.058 , които са невизуализирани на дисплея
на СТИ. Намерено е, най-сетне, че процесното СТИ отговаря на метрологичните изисквания
за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите изисквания.
Със становище за начисление на ел. енергия от 21.01.2020 г. на „ЕЕ.“ АД (л. 28 от п.
kWh
д.) е дало съгласие да се начисли общо количество ел. енергия в размер на 14 065 за
периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. След което дружеството е издало фактура №
********** от 23.01.2020 г. (л. 29 и сл. от п. д.) за обща сумата от 2686.85 лв. Фактурата
била предявена от търговското дружество на Иван М. Иванов за плащане с писмо,
съдържащо уведомление за извършената проверка 03.12.2019 г. (л. 32 от п. д.). Писмото
било получено на 27.02.2020 г. от Ив. М. Иванов, видно от известие за доставяне, което се
намира на л. 33 от п. д.
От заключението на назначената по делото СТИ на инж. Николай Димитров Николов
(л. 52 и сл. от п. д.) следва, че при прочит на паметта на процесното СТИ е била
1 kWh 2 kWh 3
констатирана следната информация: Т – 1339.591 , Т – 6964.856 , Т – 8033.432
kWh 4 kWh 5 kWh 6 kWh kWh
, Т – 0, Т – 6032.058, Т – 0 , total – 22 369.937 . Вещото лице (ВЛ) е
посочило, че е невъзможно да се установи на какво и от кога се дължи наличието на
показания в невизуализирания регистър на СТИ.
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с отрицателен установителен иск (ОУИ) по чл.
124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ищците Й. Д. И. , Г. И. М. , М.
И. М. , гр. В.Т., не дължат на ответното дружество „ЕЕ.“ АД, гр. В., сумата от 2686.85 лв.,
представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 ПИКЕЕ по партида с кл.
2
№ ********** и аб. № ********** за периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. за ел. енергия,
доставена до гр. В.Т., ул. „...“ № ..... Дружество навежда доводи за съществуването на
вземането.
Въззивният съд счита, че е положително установен интересът на Й. Д. И., Г. Ив. М. и
М. Ив. М. от образуването на производството като процесуална предпоставка на ОУИ по чл.
124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Това е така с оглед на обстоятелството, че „Е....“
АД е претендирало от ищците изпълнение по извънсъдебен ред на твърдяното от него
вземане в размер на 2686.85лв. За тази цел ответното дружество е издало фактура, която е
била връчена на ищците за плащане. Така претендираното вземане от търговското
дружество е от естество да застраши правната сфера на И., М. и М., поради което за тях се е
породил интерес от предявяването на ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
за да искат установяването със сила на пресъдено нещо неоснователността на
претендираното спрямо тях от „Е....“ АД облигационно право.
Доказателствената тежест при ОУИ се носи от ответника. Ето защо, за да бъде
отхвърлен ОУИ за несъществуването на вземането (чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД), ответното дружество „ЕЕ.“ АД трябва да докаже: първо, че между него като продавач
(доставчик) и ищците като купувачи (абонати, потребители) е бил сключен договор за
продажба на ел. енергия (чл. 183 и сл. ЗЗД); второ, че ответникът е доставил процесната ел.
енергия (чл. 187, ал. 1 ЗЗД); трето, че ищците са я получили (чл. 200, ал. 1, пр. 2 ЗЗД). При
кумулативното наличие на всички тези обстоятелства за доставчика на ел. енергия възниква
вземане за заплащане на цената срещу абонатите (чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), която се
определя по чл. 55 ПИКЕЕ. Ищците И., М. и М., от своя страна, носят тежестта на доказване
на обстоятелства, на които почиват възраженията им за отхвърляне на иска: че са платили,
че вземането се е погасило по давност и т. н.
В настоящия случай е несъмнено установено, че между страните, от една страна, Й.
Д. И., Г. Ив. М. и М. Ив. М., и „ЕЕ.“ АД, от друга страна, е бил сключен договор за доставка
на ел. енергия за битови нужди до адрес в гр. В.Т., ул. „...“ № ...., с кл. № ********** и аб. №
********** (чл. 200, ал. 1 ЗЗД). За това сочи протокол № М-5136023 за монтаж и демонтаж
на електромер от 13.05.2017 г. По делото са доказани доставянето и получаването на ел.
енергия от потребителите, която е била отчетена в невизуализирани регистри по смисъл на
3 kWh 5 kWh
чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно в Т – 8033.432 и Т – 6032.058 , които са в общ
kWh
размер на 14 065.491 . Това пък се установява както от КП 1502695/03.12.2019 г., така и
от МЕ на средство за измерване № 15/13.01.2020 г., а също и от процесната СТЕ.
Следователно, в полза на търговското дружество е възникнало вземане за цената на
доставената, но невизуализирана в регистрите на процесното СТИ ел. енергия. Размерът на
вземането – съгласно чл. 55 ПИКЕЕ – се изчислява въз основа МЕ и обсъждания
констативен протокол и в случая възлиза на 2686.85 лв., видно от фактура №
**********/23.01.2020 г., която не е била оспорвана от абонатите на дружеството.
С оглед на всичко, изложено дотук, трябва да се приеме, че предявеният иск на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД Й. Д. И., Г. Ив. М. и М. Ив. М. не
дължат на „ЕЕ.“ АД, сумата от 2686.85 лв., представляваща начислена корекционна сума на
основание чл. 55 ПИКЕЕ по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от
14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. за ел. енергия, доставена до гр. В.Т., ул. „...“ № ...., за която
сума е била издадена фактура № **********/23.01.2020 г., е неоснователен. Предвид на
3
несъвпадащите крайни изводи на ВТОС с тези на ВТРС, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1
ГПК атакуваното съдебно решение се явява неправилно и следва да бъде изцяло отменено, а
настоящата въззивна жалба – уважена.
Само в допълнение следва да се посочи, че незаконосъобразно районният съд е
приел, че процесното СТИ е негодно. Напротив, от доказателствените средства по делото не
34
може да се направи такъв извод. Отчетената невизуализирана енергия в Т и Т е еднакво
установена в констативния протокол, в МЕ, в СТЕ и във фактурата. Разминаванията в
останалите регистри и общата тарифа (total) – които не са предмет на делото – са
правноирелевантни в настоящия случай.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в двете
инстанции има ответното дружество: в първоинстанционното производство – 200 лв.
депозит за ВЛ, 20 лв. депозит за свидетел, 418.08 лв. за адвокатски хонорар; във
второинстанционното производство – 53.74 лв. за държавна такса за въззивната жалба и
418.08 лв. за адвокатски хонорар; или всичко в общ размер на 1109.90 лв. Възраженията на
ищците за прекомерност на адвокатските възнаграждения пред районния и окръжния
съдилища в размер от по 900 лв. са основателни. Затова на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
следва да бъде присъден по-малък размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Тарифата №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (чл. 36 ЗА): от по 418.08 лв. за
всяка инстанция. Съображенията на съда за това са, че делото не представлява нито
фактическа, нито правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 и чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 5
ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260033/15.07.2020 г. по гр. д. № 366/2020 г. на
Великотърновския районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. И. , ЕГН: **********, Г. И. М. , ЕГН: **********, и
М. И. М. , ЕГН: **********, всичките от гр. В.Т., ул. „...“ № ...., отрицателен установителен
иск срещу „ЕЕ.“ АД, гр. В., ЕИК: ....., бул. „В.В.“ № ...., че ищците не дължат на
дружеството сумата в размер на 2686 (две хиляди шестстотин осемдесет и шест) лева и 85
ст., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 ПИКЕЕ по партида с
кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 14.05.2017 г. до 03.12.2019 г. за ел.
енергия, доставена до гр. В.Т., ул. „...“ № ...., за която сума е била издадена фактура №
**********/23.01.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА . Д. И., Г. И. М. , М. И. М. , гр. В.Т., да заплатят на „ЕЕ.“ АД, гр. В.
съдебно-деловодни разноски в двете инстанции в размер на 1190 (хиляда сто и деветдесет)
лева и 90 ст.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5