МОТИВИ към присъда от 13.06.2011 г. по Н.О.Х.Д. № 1693 / 2011 г. по описа
на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на М.С.С., ЕГН – **********, за
това, че в периода 18.06.2010 г. – 31.12.2010 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление противозаконно отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1131,64 ( хиляда сто тридесет и едни лева и шестдесет и четири
стотинки ) лева от владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва : 1. На 18.06.2010 г. от едноетажна
пристройка към жилище, находящо се на ул. „Борислав” № 30, отнел чужди движими
вещи – 1бр. клещи, марка „Вайтмюлер”, за рязане на кабели на стойност 316,66
лева ; 2 бр. клещи, марка „Вайтмюлер” на обща стойност 253,32 лева ; комплект,
включващ 20 отверки с различни размери за работа под напрежение, марка
„Вайтмюлер”, на стойност 126,66 лева, всичко на обща стойност от 696,64 лева от
владението на У.Ю.В., ЕГН – **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои ; 2. В периода 28.12.2010 г. – 29.12.2010 г. от
дърводелска работилница, находяща се на ул. „Х.О.” № .., чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на катинар на входна
врата, отнел чужди движими вещи – ударна машина, марка „Спарки”, в комплект с
куфар и 10 броя бургии с различни размери на обща стойност от 50 лева от
владението на И.Х.Д., ЕГН – **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои ; 3. За времето от 20.00 часа на 30.12.2010 г. до
10.00 часа на 31.12.2010 г. от дърводелска работилница, находяща се на ул. „Х.
О.” № .., отнел чужди движими вещи – 1
бр. малък ъглошлайф, марка „Спарки”, на стойност 20 лева ; 1 бр. винтоверт,
марка „Макита”, на стойност 15 лева ; 1 бр. малък електрожен, марка „Кракра”,
на стойност 95 лева ; 1 бр. циркуляр, марка „Спарки”, на стойност 35 лева ; 1
бр. циркуляр, неизвестна марка, на стойност 20 лева ; 1 бр. пробивен трион,
марка „Райдер”, на стойност 25 лева ; 1 бр. пробивен трион, марка „Бош” на
стойност 160 лева ; 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокия” на стойност 15 лева,
всичко на обща стойност 385 лева от владението на И.Х.Д., ЕГН – **********, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага
на съда да постанови присъда, с която признае С. за виновен и му наложи наказание
3 години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде
редуцирано на 2 години „лишаване от свобода”. Предвид факта, че към момента на
извършване на деянието подсъдимият не е осъждан, изпълнението на така наложеното
наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години на чл. 66,
ал.1 от НК. С оглед превенцията – общата и специалната, прокурорът предлага съдът
да постанови на основание чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 4 години, какъвто е срокът на условното осъждане. Пледира гражданският
иск да бъде уважен.
В проведеното на
13.06.2011 г. съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от У.Ю.В.,
ЕГН – **********, против подсъдимия М.С.С., ЕГН – **********, за сумата от 696,
94 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
Със същото определение съдът конституира В. като граждански ищец и частен
обвинител по делото, който в пледоарията си моли съда да уважи предявения иск и
да наложи справедливо наказание на подсъдимия.
Подсъдимият и служебно
назначеният му защитник не оспорват фактическата обстановка по обвинението,
подсъдимият признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти. Защитата пледира за налагане на наказание „пробация”, защото счита, че
са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.2 от НК, алтернативно – за налагане
на наказание „лишаване от свобода”, но същото да не бъде привеждано в
изпълнение.
В последната си дума
подсъдимият С. изрази съжаление за стореното и моли съда да му наложи условно
наказание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият М.С.С. е роден на *** ***, живущ ***, с ромски произход, български
гражданин, без образование, безработен, осъждан, ЕГН – **********.
Гражданският ищец и
частен обвинител У.В. е гражданин на Федерална Република Германия, със статут
на постоянно пребиваващ в България чужденец. Той живее от седем години в
страната и притежава недвижим имот в гр. Бургас, находящ се на ул. „Б.” № ….
На 18.06.2010 г. в
ранните часове на деня подсъдимият минава покрай къщата на В. на посочения
по-горе адрес и решава да се сдобие от нея с вещи, които да продаде, за да
изкара пари. С. прескача оградата и прониква в помещение – пристройка към
къщата, като вдига райбера на вратата му. Там намира 1бр. клещи, марка
„Вайтмюлер”, за рязане на кабели на стойност 316,66 лева ; 2 бр. клещи, марка
„Вайтмюлер” на обща стойност 253,32 лева ; комплект, включващ 20 отверки с
различни размери за работа под напрежение, марка „Вайтмюлер”, на стойност
126,66 лева, всички вещи на обща стойност от 696,64 лева. Взема ги, отдалечава
се от недвижимия имот и впоследствие ги предава в пункт за изкупуване на черни
и цветни метали, находящ се в гр. Бургас, ул. „В.”, за което взема 2,50 лева. Същият ден гражданският ищец е уведомен по
телефона от сина си и съпругата си, че от пристройката на къщата е извършена
кражба на инструменти.
Свидетелят И.Х.Д.
стопанисва дърводелска работилница, находяща се в гр. Бургас, ул. „Х. О.” № ..
В периода
28.12.2010 г. – 29.12.2010 г., докато се разхожда в кв. „Победа”, подсъдимият С.
оглежда недвижимите имоти с намерение да проникне в някой от тях и да открадне
нещо, за да се сдобие с пари. Вижда в двора на къща работилницата, стопанисвана
от свидетеля Д.. Прескача оградата, отива до задната врата на работилницата и вижда,
че е заключена с катинар, дръпва едната халка, за която той е закачен, и тя
излиза. Влиза в работилницата и вижда, че има много инструменти. Взема ударна
машина „Спарки”, в комплект с куфар и 10 броя бургии с различни размери на обща
стойност 50 лева. Впоследствие отива при лице, познато му като „Малина” ( свидетелят С. М. ), на когото продава
инструментите.
На следващия ден подсъдимият
С. решава отново да отиде до дърводелската работилница на свидетеля Д., за да
отнеме вещи. В периода от 20.00 часа на 30.12.2010 г. до 10.00 часа на
31.12.2010 г. той влиза по идентичен начин и след като прониква в помещението
взема оттам следните вещи : 1 бр. малък ъглошлайф, марка „Спарки”, на стойност 20
лева ; 1 бр. винтоверт, марка „Макита”, на стойност 15 лева ; 1 бр. малък
електрожен, марка „Кракра”, на стойност 95 лева ; 1 бр. циркуляр, марка
„Спарки”, на стойност 35 лева ; 1 бр. циркуляр, неизвестна марка, на стойност
20 лева ; 1 бр. пробивен трион, марка „Райдер”, на стойност 25 лева ; 1 бр.
пробивен трион, марка „Бош” на стойност 160 лева ; 1 бр. мобилен телефон, марка
„Нокия” на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 385 лева. Подсъдимият
изнася вещите и ги занася в сервиз за автомобили, находящ се на ул. „Осогово”,
където продава част от вещите. Междувременно докато се оттегля от
местопрестъплението изпуска мобилния телефон, който се счупва. Електроженът
продава на свидетеля Р. Д..
На 31.12.2010 г.
сутринта свидетелят Д. случайно установява, че катинарът на задната врата на
работилницата е изкъртен, а вратата отворена. Веднага проверява и установява
липсата на посочените по-горе вещи.
В хода на
разследването са установени вещите – винтоверт марка „Макита”, ударна бормашина
„Спарки” и 5 броя бургии, които са върнати на пострадалия Д..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият направи самопризнание
по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства – показанията на свидетелите У.В., Г. К., К. С., И.Д., Р. Д., С. М., приобщени към доказателствения
материал чрез прочитане на протоколите, в които са обективирани, заключението
на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза, протокол за следствен
експеримент – л.37 – л.43 от ДП, протокол за доброволно предаване на вещи –
л.68 от ДП, справка за съдимост на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият М.С.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.4, вр.
ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК
продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Установи се, че в
периода 18.06.2010 г. – 31.12.2010 г. подсъдимият е осъществил три деяния, като
е отнел чужди движими вещи от различни лица, без тяхното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Мотивите да ги извърши са свързани с желанието му
да си набави финансови средства като продаде отнетото. Предметът и на трите
деяния е сходен – касае се за инструменти ( дърводелски и за ремонтиране ).
Обстановката, при която са извършени деянията, също е сходна – вещите са отнети
от не от жилищни, а от работни помещения, при това в част от денонощието,
когато се предполага, че в тях няма никой, който да попречи на дееца.
Достъпът до
предмета на кражбата е осигурен по сходен начин – в първия случай подсъдимият прониква
като отваря райбера на вратата на помещението на ул. „Борислав” № 30, във
втория – дръпва едната халка, за която е закачен катинара на вратата на
работилницата на свидетеля Д., която излиза, а в третия случай се възползва от вече
„отворената” от него врата.
Както се установи
по делото, подсъдимият е ( а такъв е бил и към периода на осъществяване на
деянията ) без образование и безработен. Тези две обстоятелства свеждат почти
до минимум възможностите му да си набави необходимите му за преживяване
финансови средства по законен начин. Това е така, защото С. трудно би могъл да
започне работа предвид липсата на образование, освен ако не се касае до
дейност, неизискваща никаква квалификация, но и в този случай се изисква
активност от страна на подсъдимия за търсене на работа, за което доказателства
по делото липсват.
Подсъдимият съзнава
всичко това, поради което предприема линия на поведение да отнема вещи, които
да продаде впоследствие, за да си набави средства. Същевременно той съзнава, че
вещите трябва да бъдат от такова естество, че да могат както да бъдат
продадени, за да служат по предназначението си, така и да бъдат предадени на
пункт за изкупуване на метали.
Ето защо макар да взема
самостоятелно решение за осъществяване на всяко едно от деянията, всяко едно решение
е подчинено и е в изпълнение на цитираната линия на поведение. В този смисъл
всяко последващо деяние е продължение на предходното.
Все поради горните
съображения следва да се приеме, че деянията са осъществени в непродължителен
период от време по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК –
аргумент и от Тълкувателно решение № 52 от
9.XI.1988 г. по н. д. № 34/88 г., ОСНК на ВС.
При продължаваното
престъпление между отделните деяния трябва да има не само обективна, но и
субективна връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо
отношение на дееца към деянието и неговите последици, проявено в
"еднородност на вината". Отделните
деяния са извършени от подсъдимият при форма на
вина “пряк” умисъл –
С. е предвиждал, че с действията си ще прекрати фактическата власт, упражнявана
от собствениците върху вещите, и ще установи своя такава върху същите, като е
съзнавал, че липсва съгласие за това от тяхна страна, а при второто деяние и че
достъпът до вещите се осъществява чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот, но въпреки това е предприел действията. Както се посочи
по-горе, за всяко едно от деянията подсъдимият везма
конкретно решение, но е преследвал една и съща цел – а именно да набави за себе си
имотна облага, като мотивът за извършване на деянията е бил нуждата му от финансови
средства.
Същевременно следва
да се посочи, че квалифициращото обстоятелство - повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот – разбиване на катинар на входна врата, не се
отразява значително на тежестта на цялата престъпна дейност. Това е така поради
следното :
Вратата на
работилницата на свидетеля Д. е само повредена, т.е. тя продължава да служи
като „преграда”. Разбит е само механизмът за затварянето й, който обаче лесно
може да бъде заменен с идентичен поради естеството си – само халките, за които се
захваща катинарът, са част от вратата. На следващо място, стойността на
отнетите вещи от това деяние не е голяма – 50 лева.
Ето защо цялата
престъпна дейност на подсъдимия съдът квалифицира като такава по основния на
състав на кражбата, а именно – чл.194, ал.1 от НК, на основание чл.26, ал.4,
вр. ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.4, вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до осем години. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче
задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение.
Настоящият случай е именно такъв, поради което при определяне на вида и размера
на наказанието съдът на първо място следва да съобрази налице ли са
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства – аргумент от чл.58а,
ал.4 от НК.
Безспорно е, че
подсъдимият е млад човек и не е осъждан към периода на осъществяване на
деянията. Вярно е също така обаче, че той предприема трайна линия на поведение
за облагодетелстване по неправомерен начин, която е преустановена към настоящия
момент, само защото деянията са разкрити, а не поради негов отказ. Следва да се
има предвид, че едно от деянията е осъществено чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот, т.е. подсъдимият иска да постигне целта си (
да отнеме вещи ) без значение на пречките за това. Общатата стойност на
отнетите вещи е сравнително голяма. В този смисъл обстоятелствата, че
подсъдимият прави самопризнания и съдейства на разследващите, не могат да се
квалифицират нито като „изключителни”, нито като „многобройни” смекчаващи
обстоятелства.
Ето защо съдът
намери, че наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде определено по реда
на чл.58а, ал.1 от НК. В този смисъл, освен самопризнанието на С., стойността
на отнетите вещи, и чистото му съдебно минало към периода на осъществяване на
продължаваното престъпление, от значение за индивидуализацията му имат : квалифициращото
обстоятелство – повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, упоритостта
на подсъдимия ( осъществени са три деяния, като третото е осъществено отново в
работилницата на свидетеля Д., без значение, че деецът може да бъде заловен ),
както и обстоятелството, че малка част от отнетите на свидетеля Д. вещи са
възстановени, макар и не с участието на подсъдимия.
Поради изложеното
наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като съдът намери за справедливо
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като след редукцията от
1/3, заложена в чл.58а, ал.1 от НК, наложи на С. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца. Съдът
намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага да изтърпи
така наложеното му наказание, поради което отложи неговото изпълнение с
изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.25 ОТ НК
С присъда №
847/02.05.2011 г. по НОХД № 579/2011 г. по описа на БРС, в сила от 18.05.2011
г., подсъдимият С. е признат за виновен за извършено в периода 05.07.2010 г. –
08.07.2010 г. продължавано престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Със същата
присъда съдът е постановил на основание чл.67, ал.3, вр. чл.42а, ал.2, т.4 от НК спрямо подсъдимия и пробационна мярка „включване в курсове за професионална
квалификация и програми за обществено въздействие” за срок от 6 месеца.
Видно е, че деянията по настоящото дело и по НОХД № 579/2011 г. по описа на
БРС, са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, поради
което са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за
налагане на общо най-тежко наказание измежду постановените за тях по цитираните
дела. Ето защо съдът наложи на С. едно общо най-тежко наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода” и намери, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага той да изтърпи това
наказание ефективно, поради което и на основание чл.25, ал.4 от НК отложи
неговото изпълнение с изпитателен срок от три години. Възможността да изтърпи и
отложеното наказание според настоящия съдебен състав ще въздейства
предупредително спрямо подсъдимия да се въздържа за в бъдеще от извършване на
престъпления и ще му даде възможност да си намери работа, макар и много ниско
квалифицирана.
Съдът намери, че на подсъдимия не следва да бъде налагана пробационна мярка
в изпитателния срок на основание чл.67, ал.3 от НК, защото пробационните мерки,
визирани в чл.42а, ал.2, т.1 – т.4 от НК, поради естеството си не биха имали
никакъв превъзпитателен ефект. Единствено пробационната мярка „включване в курсове за
професионална квалификация и програми за обществено въздействие” би имала ефект
върху правосъзнанието на подсъдимия, но последният е без никакво образование, т.е.
реално е неосъществима.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 696,64
лв., представляваща обезщетение за претърпените от У.Ю.В. имуществени вреди в
резултат на престъплението, предявен срещу подсъдимия С., съдът намира същият
за основателен и следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен. От
доказателствата по делото следва изводът, че 1бр. клещи, марка „Вайтмюлер”, за
рязане на кабели на стойност 316,66 лева, 2 бр. клещи, марка „Вайтмюлер” на
обща стойност 253,32 лева, комплект, включващ 20 отверки с различни размери за
работа под напрежение, марка „Вайтмюлер”, на стойност 126,66 лева, всичко на
обща стойност от 696,64 лева, са отнети от подсъдимия от владението на
гражданския ищец без негово съгласие и не са му възстановени, поради което за
последния възниква правото да иска тяхната парична равностойност, тъй като в
резултат на деянието е лишен от правото да ги ползва и да извлича облаги от
тях.
Предвид това
предявеният граждански иск спрямо подсъдимия се явява доказан както по
основание, така и по размер, поради което съдът осъди С. да заплати на
пострадалия сумата от 696,64 лева. Компенсаторни лихви не са присъдени, доколкото не са заявени от гражданския ищец. То е диспозитивно право
и не може да бъде присъждано служебно от съда.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият С. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на БРС
сумата от 100 лева разноски по делото, сумата от 50 лева, дължима държавна такса
за уважения гражданския иск, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист на основание чл.190, ал.2 от НПК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
Стоян Мутафчиев )
Вярно с оригинала: К.М.