Определение по дело №2903/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Р. Х. Д., [ЕГН] против Заповед № РД-09-701/17.12.2024 г. на Кмета на Район „Западен“ при Община [област], с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ във връзка с § 17, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) са задължени съсобствениците Р. Д., Е. Ц., Б. Х. и В. Х. да премахнат за своя сметка обект – сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се на [улица]42, с площ 23 кв.м., поставен по реда на отм. чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, получил временен устройствен статут по § 17, ал. 1 от ЗУТ, разположен в ПИ с [идентификатор], представляващ публична общинска собственост, вид на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица, площ 8 679 кв.м., стар номер 507.9537. Определен е 3-дневен срок от връчване на акта за доброволното му изпълнение. В т. V от заповедта е допуснато на основание чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на заповедта.

Ведно с оспорване законосъобразността на акта, се оспорва и разпореждането за предварително изпълнение, като се иска от съда да се спре същото.

Ответникът – Кмет на Район „Западен“ при Община [област] в придружаващото административната преписка писмо изразява становище за неоснователност на искането.

При съвкупната преценка на доказателствата, обосноваващи оспореното искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед, съдът от правна страна намира следното:

Искането за спиране е направено от материално легитимирано лице – адресат на акта, в рамките на висящо производство, по което се оспорва заповедта, по отношение на която се иска настоящото спиране на изпълнението.

Както вече се посочи и по-горе, с процесната заповед е разпоредено премахването на обект по реда на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. А съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, каквато безспорно е и процесната такава. Ето защо и в случая не е необходимо изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение, каквото в случая е сторил ответният административен орган, още по-малко пък на посоченото правно основание – чл. 60, ал. 1 от АПК. Впрочем, последният изобщо не дължи мотиви в случай, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.

Действително, в чл. 217, ал. 2 от ЗУТ е предвидена възможността съдът да спре това предварително изпълнение при наличието на съответните предпоставки. Предпоставките за това са факти и обстоятелства от категорията на тези, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК - такива, които биха могли да причинят на оспорващия значителна или трудно поправима вреда при осъществяване на предварително изпълнение на акта. Последните не могат да бъдат изведени от изложеното в жалбата, доколкото се сочи единствено невъзможност за намиране на друго място за осъществяване на дейността и затруднения, свързани с коледно – новогодишните празници и зимния сезон, а така също и че ще бъдат лишени жителите от квартала от висококвалифицирана и на достъпна цена фризьорска услуга, без да се представят доказателства, подкрепящи тези твърдения. Обратното – от страна на ответника се твърди и се представят данни, че е налице инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на ПУП на терена, на който се намира разпореденият за премахване обект, в т.ч. осигурено финансиране и краен срок на сключения за това договор - 28.02.2025 г., т.е. налице е значим обществен интерес, противопоставим на личните интереси на жалбоподателката.

При тези обстоятелства, за да са налице основания за спиране на предварителното изпълнение, е необходимо жалбоподателката да установи засягане на свой интерес, който по значимост да е най-малкото равен на защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. При доказателствена тежест за Дионисиева, от нейна страна не е доказана възможността за причиняване от допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на значителни или трудно поправими вреди.

Ето защо и с оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за спиране изпълнението на обжалвания административен акт.

Въз основа на горепосочените доводи, съдът счита искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед за неоснователно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Х. Д., [ЕГН], за спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД-09-701/17.12.2024 г. на Кмета на Район „Западен“ при Община [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС.