Решение по дело №151/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба с вх. № 984/06.03.2025 г., подадена от Н. С. М., [ЕГН]; с адрес гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе, [улица] с процесуален представител адв. К. Ю. С., АК Русе, със служебен адрес гр. Кубрат, обл. Разград, пл. „Възраждане“ № 3, ет. 1, ст. 11 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000109/14.02.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“. Според жалбоподателя посочената ЗППАМ е „незаконосъобразна на основание чл. 146 т. 1 - 5 от АПК, издадено от некомпетентен орган, немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила , както и в несъответствие с целите на закона“. Иска се от съда да прогласи нищожността на оспорената заповед или да постанови „…Решение, с което да решите спора по същество или да отмените изцяло ЗАПОВЕД ЗА ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА № 25-1085-000109, ПО чл. 171, т. 4 от дата 14.02.2025 на С. П. Й., НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ ОДМВР — РУСЕ, връчена на дата 20.02.2025 година, като незаконосъобразно и неправилно, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила довели до съществено накърняване правото на защита, постановено при нарушение на материалният закон и при несъобразяване с целта на закона.“. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С., като се поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът – началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата е имплементирана молба до съда жалбата да бъде оставена без последствие. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ангажира писмено становище с вх. № 1511/ 31.03.2025 г. по съществото на спора. Претендират се разноски по представен списък.

С Определение № 905/21.03.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.

Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 20.02.2025 г., видно от отбелязването в нея. Жалбата срещу същата е подадена на 06.03.2025 г. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал. 1, включително ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, който е 14-дневен от деня на връчването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Спрямо жалбоподателя Н. С. М. е приложена ПАМ изземване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), тъй като на същия са отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да установи факта на отнемане на контролните точки, административният орган се е позовал на няколко наказателни постановления, издадени за нарушения на норми от ЗДвП, извършени от М., както следва:

№ по ред	наказателно постановление		РУ МВР	дата на влизане в сила на наказателното постановление	брой отнети точки	посочен остатък контролни точки в НП	връчено на
	№	дата
1	20-0938-001602	15.03.2020	Плевен	05.05.2020	6	39	24.04.2020
2	21-0869-002485	18.08.2021	Шумен	25.09.2021	6	33	17.09.2021
3	21-1075-001371	22.12.2021	Разград	26.01.2022	6	27	26.01.2022
4	23-0321-001130	06.11.2023	Попово	10.01.2024	10	21	26.12.2023
5	23-0362-000769	24.11.2023	Тутракан	20.12.2023	10	21	03.12.2023
6	24-0362-000800	21.11.2024	Тутракан	18.12.2024	10	1	03.12.2024
				всичко:	48	иззет СУМПС	20.02.2025

Посочените наказателни постановления са представени в административната преписка, заедно с доказателства за датата, на която са влезли в сила.

Административният орган е представил и Справка-картон на водача А., в която се съдържа информация относно предприети действия, свързани с контролни точки; относно съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по ЗДвП, фишове, заповеди за прилагане на ПАМ и издадени наказателни постановления.

Административният орган е достигнал до извода, че са отнети всички контролни точки на М. и той не е върнал доброволно СУМПС в съответната структура на МВР, поради което е издал ЗППАМ № 23-1085-000342/15.06.2023 г.

Недоволен от така постановената заповед, М. обжалва същата в настоящото производство като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила. Твърди се още, че заповедта е необоснована и не съответства на материалния закон.

По причина, че в нарушение на изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК, жалбата е подадена директно пред съда и в изпълнение указания на съда, дадени с разпореждане [номер]/21.03.2025 г., административният орган е представил преписката с писмо с вх. № 2784/29.06.2023 г., в която е посочил, че желае жалбата да бъде оставена без последствие. Изразено е следното възражение: “Правим възражение за прекомерност на разноските, в случай, че в с.з. страната бъде представлявана от упълномощен защитник, който представи списък на разноски в по-висок размер от определения такъв съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при уважаване на жалбата, молим на жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимално определения размер.“

В съдебно заседание процесуалният представител на М. поддържа тезата за материална незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като твърди, че отнемането на СУМПС е следвало да ес реализира по реда на чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Счита, че така приложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят е имал една контролна точка и по тази причина следва да му се върне СУМПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от твърденията в жалбата.

Процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 2 от Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД МВР Русе, във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че тук е момента да се посочи, че процесната заповед е издадена от С. П. Й. в качеството й на началник на група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, а не от посоченото в жалбата и в „Изпълнение на указания“ с вх. № 1244/19.03.2025 г. лице, наречено С. П. Й.. В съдебното заседание адв. С. направи изявление, че е допусната техническа грешка при изписване имената на автора на оспорената ЗППАМ.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от поведението на жалбоподателя, че при установяване отнемането на всички контролни точки, същият е длъжен да издаде ЗППАМ ако водачът доброволно не е върнал сам СУМПС.

В жалбата е релевирано възражение, че процесната ЗППАМ е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не е посочено в какво точно се изразява това нарушение. Съдът не установява нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на процесната ЗППАМ.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената й част е направено подробно описание на всички наказателни постановления, с които са отнети контролни точки на жалбоподателя.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според чл. 157, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

В периода, в който наказателните постановения са издадени и са влезли в сила 2020 г. – 2024 г. приложима е Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

В конкретния случай обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по шест конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 2020 г. до 2024 г., като са посочени и съответните отнети контролни точки на водача, за които съдът вече изложи необходимите данни в табличен вид.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя във връзка с неправилното приложение на материалния закон.

Основната теза, която се поддържа от процесуалния представител на М. е, че в последно издаденото наказателно постановление е посочено, че на водача остава 1 контролна точка. Сочи се още, че от съдържанието на заповедта не става ясно по какъв механизъм е определено, че на М. са отнети всички контролни точки. На практика жалбоподателят спори относно цитираната една контролна точка, която е посочено, че му остава. Видно от представената в настоящото решение таблица, общият брой контролни точки, отнети на А. е 48, при максимално определения в чл. 2 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. 39 броя точки.

Съдът счита, че некоректното посочване в НП № 24-00362-000800/ 21.11.2024 г. на оставащия брой точки се дължи на няколко фактора. По причина, че наказателните постановления не могат да се връчат веднага при издаването им, както и че след връчването на същите следва да се изчака срока за обжалване, постановленията влизат в сила на различна дата, след изтичането на продължително време. На практика се получава застъпване на информацията, защото при издаване на дадено постановление липсва информация дали предходно такова е влязло в сила, за да се отчете точно броя на оставащите контролни точки. Необходимо е технологично време информацията във връзка с наказателните постановления да бъде въведена в информационните системи на МВР. Постановленията са издавани от различни районни управления на МВР на територията на страната, което също добавя технологично време при обработка на информацията. Именно поради тази причина се получава неточност в информацията.

Поддържаната защитна теза от процесуалният представител на жалбоподателя е свързана с възприетата от него идея, че отнемането на контролни точки е вид санкция, вид административно наказание и по тази причина отнемането на СУМПС на водача в този случай следва да се реализира по реда на ЗАНН, с издаване на наказателно постановление за целта. Съдът счита, че в случая не се прави разлика между производство по налагане на ПАМ и производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност на водача.

Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Броят контролни точки служи единствено за отчет на извършваните нарушения (чл. 157, ал. 1 от ЗДвП). Поради това изтекла давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложени наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на СУМПС.

С оглед изложеното, процесната заповед е законосъобразна, а оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По делото искане присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 240 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. М., [ЕГН]; с адрес гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе, [улица] с процесуален представител адв. К. Ю. С., АК Русе, със служебен адрес гр. Кубрат, обл. Разград, пл. „Възраждане“ № 3, ет. 1, ст. 11 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000109/ 14.02.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН 7005245020да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева.

Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 172, ал. 5, изречение последно от ЗДвП.

ДА СЕ СЪОБЩИ решението на страните по следния начин:

1. На жалбоподателя М. чрез процесуалния му представител адв. С. на електронен адрес kasim_23@[интернет адрес]

2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.