О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             № 51                       22.04.2021 година              Град  Търговище

                                                                                   

Административен съд - Търговище                                             касационен състав

На двадесет и втори април                                                             година 2021

В  открито заседание в следния състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                                      ИВАНКА ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ

Като разгледа докладваното от съдия И.Иванова

КНАХД № 52 описа за 2021 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Делото е образувано по жалбата на община Попово с искане за изменение на решение № 30/17.02.2021 г. по НАХД № 301/2020 г. по описа на РС- Попово в частта му за разноските. В с.з. по делото касаторът, редовно призован се представлява от адв. Д. ***, която поддържа жалбата и изразява становище за присъждането на разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е депозирала писмено становище по основателност на подадената жалба.

Прокурорът счита подадената жалба за неоснователна.

Съдът, намира искането за допустимо - постъпило е в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, от надлежна страна.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Искателят е бил жалбоподател в първоистанционното производство, което е приключило с решение, с което е изменено обжалваното  НП, като въззивният съд се е произнесъл с Решение № 30/17.02.2021 г. по описа на РС-Попово, с което изменено оспореното НП№ НЯСС-149/28.08.2020 г. на зам.- председателя на ДАМТН, като е намален размера на наложеното адм. наказание от 10 000 на 1 000 лв. и е отказано присъждането на разноски на жалбоподателя по подробно изложени от въззивния съд съображения. 

     Постановеният съдебния акт е обжалван само в частта за разноските пред настоящата съдебна инстанция в срока за обжалване на съдебния акт.

Изменението в ЗАНН в разпоредбата на чл.63, ал.3 на практика е предпоставка за противоречива съдебна практика както между районните съдилища, така и сред административните такива.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че в рамките на провелото се въззивно производство пред РС-Попово, АНО на практика е доказал осъщественото нарушение от извършителя както от обективна, то така и от субективна страна. Въззивната инстанция е приела, че целите на наказанието биха се постигнали и посредством глоба в размер на минималния, предвиден в закона и е намалила размера на адм. наказание. При това положение, след като е прието осъществяването на  фактическия състав на нарушението, то не следва да се присъждат разноски, доколкото е редуциран само размерът на санкцията. В конкретния случай е налице хипотеза, в която жалбата е била частично основателна, и не следва да се присъдят разноски съобразно произнасянето.  Нарушителят е бил подведен под административно-наказателна отговорност по отношение на  нарушението и АНО успешно е доказал в процеса осъществяването му.

На основание чл.27,ал.2 ЗАНН: При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая преценката за определянето на размера на наказанието от съда, е последица обаче от извършено и доказано нарушение, защото санкцията следва да е съответна.

В хипотезата  на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно която: „Ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Евентуална законодателна промяна само и единствено в частта на санкцията за дадено нарушение и намаляването й, не би могла да бъде основание за присъждане на разноски в полза на извършителя или редуцирането им, защото по същия начин не е отпаднала административно-наказателната отговорност, тъй като  фактическият състав на нарушението е осъществен.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на община Попово за изменение на решение № 30/17.02.2021 г. по НАХД № 301/2020 г. по описа на РС- Попово в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:…………...

 

 

 

                                                                                      

  …………….