№ 238
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20233110204149 по описа за 2023 година
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от „Сиеста Фарм“ ООД с Булстат *********, против НП
№719828-F717589/21.08.2023г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при
Териториална дирекция на НАП – гр.Варна, с което на „Сиеста Фарм“ ООД с
Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр.Белослав
обл.Варна, ж.к.“Младост“ бл.13 вх.А ет.3 ап.8, представлявано от А.З.К. и
Д.Р.Д. е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 500.00/петстотин/ лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си процесното дружество прави искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като твърди, че не е нанесена вреда
на фиска и процесната декларация е с нулева стойност, тъй като фирмата не е
извършвала дейност през периода.
В съдебно заседание въззивното дружество е редовно призовано,
представлява се от процесуален представител – Н. Б., упълномощена за това и
от двамата представляващи дружеството. Поддържа жалбата и пледира за
отмяна на НП, като твърди, че възражения срещу АУАН са били подадени и
липсва обсъждане на същите в НП. Заявява, че е направено искане за
отваряне на периода за подаване на дължимата декларация, а също така
1
заявява, че определената санкция е била заплатена с цел запазване доброто
име на дружеството. Твърди, че АНО не е обсъдил маловажността на
нарушението.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Съдът въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
„Сиеста Фарм“ ООД, представлявано от А.К. и Д.Д., било
регистрирано по ЗДДС на 07.06.2023г. Съобразно законовите разпоредби за
всеки данъчен период регистрираното лице следвало да подава справка-
декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнася. Поради това от страна на дружеството, следвало да се
подаде такава справка – декларация за периода 07. 06.2023г. – 30.06.2023г., до
14.07.2019г. Това задължение обаче не било изпълнено в този срок.
На 21.07.2023г. св.Е.М. - орган по приходите в ТД на НАП - Варна,
констатирала закъснението и до дружеството била изпратена покана за
явяване в ТД на НАП - Варна за съставяне на акт. Поканата била получена от
З.К. с отбелязването – „баща“.
На 26.07.2023г., св.М. съставила против „Сиеста Фарм“ ООД, акт за
установяване на административно нарушение, квалифицирано като такова по
чл.125 ал.5 от ЗДДС. АУАН е бил връчен на А.З.К. по надлежния ред.
В законния срок били депозирани възражения срещу акта, в които по
същество се иска квалифициране на нарушението като маловажен случай, тъй
като декларацията, която следва да бъде е подадена ще бъде нулева. Твърди,
че на проверяващите е бил известен факта, че дружеството не извършва
дейност и няма ЕКАФП и извършени сделки.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административно-наказващият орган
изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, а именно, че
2
„Сиеста Фарм“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило
задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
07.06.2023г. - 30.06.2023г., в ТД на НАП - Варна, до 14.07.2023г.
включително. Нарушението отново било квалифицирано като такова по
чл.125 ал.5 от ЗДДС, като административно-наказващият орган на основание
чл.179 от ЗДДС, наложил на „Сиеста Фарм“ ООД, наказание “Имуществена
санкция” в размер на 500.00лв. Депозираните възражения не били разгледани
и липсва произнасяне по тях, като в НП е описано дори, че такива не са били
подадени.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Е.М. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло. От тях се
установиха обстоятелствата, при които е било констатирано нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление №719828-F717589/21.08.2023г. е
издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция „Обслужване”
при ТД на НАП - гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020г. То е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението
и срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Депозираните срещу акта възражения не са били
разгледани. АНО не е посочил, какви и кои факти и обстоятелства е приел за
отегчаващи и съответно смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
3
които е индивидуализирал нарушението.
От доказателствата по делото безспорно се установява и не се спори
от страните, че „Сиеста Фарм“ ООД е регистрирано по ЗДДС лице. Като
такова, съобразно разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, е следвало да
бъде подадена справка – декларация за данъчния периода 07.06.2023г.-
30.06.2023г., до 14.07.2023г., което не е било сторено. Правилно е прието, че
нарушението е извършено на първия ден след изтичане на срока за подаване
на дължимата декларация – 15.07.2023г. Обстоятелството по какви причини
това задължение не е било изпълнено са ирелевантни за делото, въпреки, че
не са представени каквито и да било доказателства, за това, че е имало такива
причини. Поради това съдът намира, че правилно административно-
наказващия орган е приел, че от страна на „Сиеста Фарм“ ООД, е допуснато
нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС. В случая следва да се има предвид
обстоятелството, че с атакуваното наказателно постановление е била
ангажирана отговорността на юридическото лице. Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява, обективната отговорност
на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т.
н.
Правилно е била определена и санкционната норма – чл.179 от ЗДДС.
Съгласно тази законова разпоредба е предвидена санкция за регистрирано
юридическо лице, което като е длъжно, не е подало справка-декларацията по
чл. 125 ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок, каквото нарушение
безспорно е извършено. Тези факти не се спорят от страните.
Независимо от горното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, тъй като АНО неправилно е
преценил степента на обществена опасност на деянието и извършителя, а
също и не е изпълнил задължението си да се произнесе по направените
възражения, като е посочил, че такива не са подадени.
За съдът е ясно, че възражения срещу АУАН са били подадени, същите
са надлежно входирани и копие от тях има приложени към делото. Безспорно
липсва произнасяне по възраженията, което е в нарушение на задължението
по чл. 52 ал.4 от ЗАНН. По този начин за въззивника остава неясна волята и
4
становището на АНО по направените възражения. В конкретния случай не
само няма произнасяне /дори и бланкетно, както често съдът наблюдава/, но е
отразено, че възражения не са били подадени. Само по себе си това
нарушение е съществено, доколкото е свързано с правото на защита на
въззивното дружество и същото е неотразимо във фазата на съдебното
производство и представлява самостоятелно отменително основание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице множество
смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства. На първо място не
е отчетен факта, че отчетния период е за първия месец от регистрацията на
дружеството по ЗДДС и не обхваща цял месец, на следващо място не е
отчетено, че декларацията, която не е подадена следва да е била нулева, тъй
като дружеството не е започнало да извършва дейност и по никакъв начин не
е бил ощетен фиска. Предвид така изложеното и съдът прецени, че
наложената санкция по размер не е съобразена с обществената опасност на
деянието и финансовите възможности на процесното дружество, което е без
дейност, от нарушението не са настъпили каквито и да било вредни
последици за когото и да било и наказанието се явява явно несправедливо.
Конкретното нарушение, съдът намира, че следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, като не се налага наказание на дружеството. Мотиви за това, поради
какви причини АНО е приел, че нарушението не представлява маловажен
случай не са изложени, като е отбелязано единствено, че са взети предвид
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, без да е конкретизирано, какви
обстоятелства е имал предвид АНО, поради което и съдът е изправен пред
невъзможност да обсъжда същите.
Предвид описаното процесуално нарушение, съдът намира, че
процесното НП е и незаконосъобразно постановено.
Поради изложеното до тук съдът намира, че възраженията на
въззивника са основателни и атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото съдът намира, че направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ТД на НАП Варна е
неоснователно.
По горните съображения, съдът постанови
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №719828-F717589/21.08.2023г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП –
гр.Варна, с което на „Сиеста Фарм“ ООД с Булстат ********* със седалище и
адрес на управление гр.Белослав обл.Варна, ж.к.“Младост“ бл.13 вх.А ет.3
ап.8, представлявано от А.З.К. и Д.Р.Д. е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00/петстотин/ лв. на
осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението
са изготвени пред ВАС по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6