№ 237
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № от 18.06.2021 г.. лостановено по гр.д. № 12559/2020 г. по описа на СГС,
ГО, 1 състав, са уважени субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД, като М. М. Х., ЕГН ********** и И. М. Х., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на
ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, всеки един сумата от по 36 771лв., представляващи
платено на отпаднало основание застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
законна лихва, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на
исковата молба - 30.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки един по 1620.84лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответниците по делото.
Жалбоподателите-ответници М. М. Х. и И. М. Х., оспорват решението в неговата
осъдителна част и молят съда да го отмени в тази му част и да отхвърли претенцията в тази
част. Посочват, че неправилно съдът е приел, че плащането, макар и извършено доброволно
от страна на ищеца по делото, не е пречка същият впоследствие да поиска връщане на
доброволно заплатените от него суми. В случая по отношение на тях не е проведено
принудително изпълнение, по което ЗК „Уника“ АД да иска да поправи последиците от
незаконосъобразното такова. Твърдят, че по делото е безспорно установено, че нито М. Х.,
нито И. Х. са предприели каквито и да било действия спрямо застрахователната компания.
1
Напротив, последната изцяло по свои почин доброволно е наредила плащане на процесните
суми по техни банкови сметки. Не може в един последващ момент лице, което е извършило
доброволен превод, да иска връщане на преведената сума. Обстоятелството, че по-късно във
времето с постановеното решение от ВКС е погасено правото на принудително изпълнение
не означава, че е погасено и материалното им право да получат адекватна обезвреда за
смъртта на техния баща, загинал по нелеп начин при ПТП, чиято смърт е причинена от
застрахован при ищеца водач. Оспорват като неправилно и незаконосъобразно съдебното
решение и в частта досежно необсъденото, но своевременно направено възражение, че
ищецът с част от извършения превод, е погасил не законната лихва върху присъдените от
съда обезщетения от по 20 000 лв, а законната лихва върху извършените от него доброволни
преводи по сключените споразумения, както самият той е уточнил. Така, в мотивите на
първоинстанционното решение, е оставено без обсъждане извънсъдебното признание,
направено от Уника, съдържащо се в приложената към отговора на ИМ жалба по изп. дело
№ 2225/17г. по описа на ЧСИ Р. М., образувано за събиране на законната лихва върху
сумите от по 60 000 лв, за които са били подписани извънсъдебни споразумения, в която
представителят на ЗК „Уника“ АД е пояснил, че „дължимите на М. Х. и И. Х. суми в размер
на по 16 462,46 лв, за събиране на които е образувано делото, са заплатени от ЗК „Уника"
АД доброволно след постановяване на въззивното решение на 09.07.2015г....подробно са
изяснени обстоятелствата, поради които ЗК „Уника“ АД е заплатила общата сума в размер
на 36 921 лв, включваща процесните вземания в размер на 16 462,46 лв, присъдени
разноски, както и суми в размер на по 20 000 лв. т.е. с плащането са погасени задължения за
присъдените главници от по 20 000 лв, без лихвата към тях, а е погасена лихвата върху
преводите по сключените споразумения с ищците в размер на по 16 462,46 лв. За
присъдената законна лихва върху сумите по извънсъдебните споразумения обаче решението
е влязло в сила и сумите са били получени абсолютно правомерно от тяхна страна, като
основанието за получаването им не е отпаднало. Изтъкват факта, че ако ищецът е направил
погрешно доброволното плащане на процесните суми, то тяхното връщане подлежи поради
грешка в предмета на договора на основание чл.28 ЗЗД, което е основание за унищожението
му, но не и по реда на чл.55 ЗЗД или чл.59 ЗЗД. На последно място посочват, че съдът
неправилно не е уважил направеното възражение за погасяване по давност на претенцията,
доколкото в случая се касае за вземане за лихва, което се погасява с кратката 3-годишна
погасителна давност. Плащането на сумите, в частност на процесните лихви, е извършено
на 09.07.2015г., а ИМ е заведена в края на м. юни 2020 г., следователно са погасени по
давност. Претендират разноски за осъществената безплатна правна защита за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна ЗК „Уника“ АД оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че за да се претендира
плащане по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, а именно връщане на даденото при отпаднало
основание, не е необходимо да е налице единствено принудително изпълнение, към каквото
заключение навежда въззивника. Предпоставките, за да бъде изпълнен фактическия състав
на посочената разпоредба, са да е налице правоотношение между страните, да е налице
2
разместване на блага - даване, съответно получаване на имуществено благо и липсващо
основание, в случая - отпаднало такова. Необходимо условие, за да е налице тази хипотеза
на специалните състави на неоснователното обогатяване е към момента на престацията да е
съществувало валидно правно основание, което впоследствие да е отпаднало с обратна сила,
като от момента на отпадане на основанието страната, която се е обогатила, дължи връщане
на даденото, защото за нея не съществува основание не само да получи благото, но и да го
задържи. В закона не се поставят допълнителни изисквания, които да обусловят
реализирането на иска по чл.55, ал.1, пр. 3, каквито се опитват да въведат въззивниците. В
действителност застрахователното дружество е изплатило доброволно след постановяване
на въззивното съдебно решение по в.гр.д. № 57/2014г. по описа на САС сумите от по 36 771
лв. на всеки от въззивниците, като причината с това действие е била да се избегне
образуването на изп.производство. В случая е било налице правно основание за заплащане
на процесните суми, доколкото съгласно разпоредбата на чл.404, т. 1 ГПК осъдителното
въззивно решение на съда представлява изпълнително основание. И макар с доброволното
изпълнение по въззивното решение да е преградена възможността на застрахователя да
търси издаване на обратен изпълнителен лист и такъв да е отказан от ВКС, правото му да
поиска връщане на даденото в общия исков процес съществува и е основателно.
Съгласно практиката на ВКС, и по-точно Решение № 69 от 27.04.2011г. по т.д.№
644/2010г., т.к., II т. о. на ВКС: „В тежест на ищеца по кондикционния иск, черпещ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 предл.3 ЗЗД е да докаже плащане, което
той в конкретния случай е сторил, а в тежест на ответника е да докаже, че плащането е
получено на годно правно основание.“ В случая, застрахователят безспорно доказва,
представяйки платежните нареждания пред СГС, че е изплатил процесните суми. Както е
видно от документите за извършени плащания, основанието за превод на сумите е „г.д. 4162
СГС ГО-6, г.д.57 САС 4с-в“, т.е. посочените са номерата на първоинстанционното и
въззивното дело, във връзка с които е осъществено плащането. Твърдението на
въззивниците, че основанието за плащане е щета „07410670126“, което е посочено като
пояснение на основанието в платежното нареждане, е не просто невярно, а и цели да въведе
съда в заблуда с цел постановяване на изгодно за тях решение. Намира за неоснователно
възражението за давност, тъй като вземането за лихва, включено в процесните суми, е част
от претенцията по кондикционния иск, като заедно с главницата формира в цялост цената на
иска т.е. претендираните суми, с които са се обогатили въззивниците, са в размер на 20 000
лв. главница и 16 771 лв. лихва. Несъстоятелно е да се дели лихвата от главницата в
конкретния случай, доколкото въззивниците са получили в цялост плащанията. Погрешно
изчисляват датата, от която следва да тече погасителната давност. При фактическия състав
на неоснователно обогатяване при отпаднало основание, погасителната давност тече от
момента на отпадане на основанието. В случая това е датата, на която е постановено
решението на ВКС, а именно - 14.11.2017 г., тъй като с акта на ВКС се отменя въззивното
решение, въз основа на което е извършено плащането от страна на застраховагеля, а не
както е посочено във въззивната жалба - 09.07.2015г. - датата на извършения банков превод.
3
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЗК „Уника“ АД твърди, че е заплатил доброволно в полза на М. М. Х. и И.
М. Х. обезщетения от по 30 000лв. за неимуществени вреди поради причинената смърт на
баща им, настъпила в ПТП по силата на сключено между тях споразумение. Въпреки
споразумението ответниците предявили искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащането на
обезщетения още по 60 000лв. за неимуществени вреди и обезщетения за имуществени
вреди за пропуснати ползи. По образуваното гр.д.№ 4162/2012г. на СГС с решение от
19.03.2013г. съдът уважил частично исковете, като присъдил допълнително обезщетение от
по 40 000лв. на всеки, както и обезщетения за пропуснати ползи. Постановеното решение е
отменено частично от САС по образуваното в.гр.д.№ 57/2014г. с решение от 29.06.2015г. в
частта досежно обезщетенията за неимуществени вреди с присъждане на сумата от по 20
000лв., ведно със законната лихва. Тъй като постановеното въззивно решение подлежи на
предварително изпълнение и за да се избягне образуването на изпълнително дело на
09.07.2015г. Уника е заплатила на ответниците присъдените с решението на САС суми.
Междувременно е депозирала касационна жалба, по която с решение от 14.11.2017г. по т.д.
№ 1084/2016г. на ВКС е отменено въззивното решение в частта, в която ищецът е осъден да
заплати обезщетения за неимуществени вреди от по 20 000лв., ведно със законната лихва за
забава в размер на 16 771 лв. върху тях. Затова претендира връщане на вече платеното,
поради отпадане основанието за плащане по реда на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а в условията на
евентуалност по чл.59 ал.1 ЗЗД в размер на по 36 771лв. от всеки един, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Ответниците оспорват исковете за неоснователни, като поддържат, че ищецът заплатил
доброволно посочените суми при наличие на основание за плащането им, посочено и в
платежните документи-щета № 07410670126. По тази причина сумите не подлежат на
връщане. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
От фактическа страна се установява, че на 18.12.2009г. е сключена спогодба между
ищеца ЗК „Уника“ АД, от една страна, и ответниците М. М. Х. и И. М. Х., от друга страна,
по силата на която застрахователното дружество е заплатило доброволно на всеки един по
60 000лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от смъртта на техния баща М. М. Х. настъпила на 19.01.2008г. в ПТП, причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. Фолксваген Голф с ДК
№ *******.
Недоволни от този размер жалбоподателите предявили против застрахователя искове с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане допълнително още по 60 000лв. за
4
неимуществени вреди.
С Решение от 19.03.2013г. СГС, ГО, 6 състав по гр.д. №4162/2012г. осъжда ЗК
„УНИКА“ АД да заплати на М. М. Х. и на И. М. Х. сума от по 40 000 лв., допълнително
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на
баща им при ПТП, настъпило на 19.01.2008г. както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума от
по 16 462,46 лв. лихва за забава върху изплатено вече обезщетение за неимуществени вреди
в размер на сумата по 60 000 лв. за периода от 19.01.2008г. до 08.01.2010г.
С Решение от 29.06.2015г. на САС, ГО, 4 състав по гр.д. № 57/2014г. е отменя
решението на първоинстанционния съд в частта, в която съдът е присъдил обезщетение на
М. М. Х. и на И. М. Х. за неимуществени вреди за разликата над сумата от по 20 000 лв., до
присъдения размер от по 40 000 лв. Решението за заплащане на сумата от по 16 462,46 лв.
лихва за забава не е отменено.
С Решение № 144/14.11.2017г. на ВКС, ТК, I отделение по т.д.№ 1084/2016г, отменя
Решението на САС, в частта, с която е потвърдено решението на СГС за осъждане на ЗК
„УНИКА“АД да заплати обезщетения за неимуществени вреди на М. М. Х. и на И. М. Х. от
по 20 000 лв. и отхвърля исковете като неоснователни.
След постановяване на въззивното решение и без да е било образувано изпълнително
дело с платежно нареждане от 09.07.2015г. ищецът превежда доброволно по банковата
сметка, посочена в спогодбите, на всеки от ответниците сумата от по 36 921лв. с посочено
основание "гр.д.№ 4162 на СГС, 6 състав, гр.д.№ 57 на САС и щета 07410670126". Тази сума
представлява присъденото с решение на САС обезщетение за неимуществени вреди от по 20
000лв. за всеки и законна лихва от по 16 921лв. за периода 19.01.2008г. до деня на
зплащането-09.07.2015г.
По касационна жалба на ЗК „Уника“ АД с решение № 144/14.11.2017г. постановено
по т.д.№ 1084/2016г. по описа на ВКС, I т.о., решението на САС в частта, с която е
потвърдено решението на СГС за присъждането на обезщетения за неимуществени вреди от
по 20 000лв. е отменено, вместо което тези искове са били отхвърлени изцяло като
неоснователни. С оглед този изход ищецът подал молба до ВКС за издаване на обратен
изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК, позовавайки се на извършеното плащане по
невлязлото в сила решение на въззивния съд, която молба е оставена без уважение с
определение от 22.11.2018г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 1084/2016г., с аргумента, че обратен
изпълнителен лист може да бъде издаден само при извършено плащане като последица от
проведено принудително изпълнение, т.е. след образувано изпълнително дело, каквото в
случая изобщо не е имало.
От заключението на депозираната пред въззивна инстанция ССЕ, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на 18.12.2009г.
между ЗК „УНИКА“АД, от една страна като застраховател и М. М. Х. и И. М. Х., като
Бенефициенти, са сключени два отделни Договора за спогодба. С него страните се
споразумяват: застрахователят да изплати на М. М. Х. и на И. М. Х. по два превода по
5
посочените от тях банкови сметки обезщетение в размер на по 60 000 лв. на всеки един от
тях, за обезщетяване на всички имуществени, неимуществени вреди и пропуснати ползи,
получени вследствие на смъртта на техния баща при ПТП настъпило на 19.01.2008г. На
08.01.2010г. с преводно нареждане ЗК „УНИКА“АД превежда по банковата сметка на М. М.
Х., сума в размер на 60 000 лв. с основание - щета 07410670126., а по банковата сметка на И.
М. Х., сума в размер на 60 000 лв. с основание - щета 07410670126. Вещото лице прави
извод, че с извършените преводи е платено главниците от по 20 000 лв., както и лихвата
върху преводите по сключените споразумения при главница от по 60 000 лв. в размер на по
16 462,46 лв. начислени за периода от датата на ПТП - 19.01.2008г. до датата на преводите -
08.01.2010г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Доколкото ищецът е претендирал връщане на исковата сума, на осн. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД -
поради отпадане с обратна сила на основанието за получаването й от ответника,
съществувало към момента на нейното доброволно плащане - невлязло в сила съдебно
решение на въззивна инстанция, въз основа на издаден изпълнителен лист, по който не е
образувано изп. дело, което е отменено от ВКС, а исковете са отхвърлени като
неоснователни, то крайният правен извод на СГС за основателност на предявения
реституционен иск се явява правилен с изключение на лихвите.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод, тъй като в производството по
чл.55 ал.1 ЗЗД не може да бъде пререшаван спор, разрешен с влязъл в сила съдебен акт
и поради това елементите на третия фактически състав при осъщественото от ищеца
цялостно плащане и то доброволно на присъдените с въззивното решение суми,
отменено от касационата инстанция, се явява такова на отпаднало основание,
доколкото решението не е нищожно и следователно формира СПН. /така решение №
11 ОТ 26.05.2010 Г. ПО Т. Д. № 333/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК/
След като съдебното решение е отменено от ВКС, то с обратно действие се отменят и
правата и задълженията, възникнали въз основа на него, а даденото подлежи на реституция.
По изложените съображения настоящият състав приема, че в полза на М. и И. Х. следва да
се присъдени вече платеното на отпаднало основание, което подлежи на връщане по иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. С представените в първоинстанционното
производство платежни нареждания Уника АД е доказала факта на плащане, като този факт
не е бил спорен в хода на производството. Следователно, претендираната сума за
главниците от по 20 000 лв. подлежи на връщане. В тази част решението е правилно и като
такова същото следва да бъде потвърдено.
Правно ирелевантен е факта, че в случая няма образувано изп.производство, а сумите са
платени доброволно от застрахователя - и в двете хипотези те са недължимо платени и
6
подлежат на връщане. Правото на принудително изпълнение на взискателя предпоставя
съществуването на изпълняемото право. По тази причина изпълняемото право на взискателя
спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение, но не
и самото притезание. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно
основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Когато несъществуването на
изпълняемото право е установено при висящо изпълнително производство, последното се
прекратява, а правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с
обратна сила. Несъществуването на изпълняемото право може да бъде установено и след
приключване на изпълнителния процес.
В никакъв случай привидният кредитор не може да запази правата, затова той винаги дължи
да върне всичко получено, тъй като то е получено без основание. Липсата на правно
основание води до неправомерност на създаденото икономическо състояние и задължение
за възстановяване на предишното положение. По смисъла на тълкувателното решение под
привиден кредитор следва да се разбира лице, което няма изпълняемо право, без да е
необходимо установяването на някаква негова недобросъвестност или злоупотреба с право -
противно на становището на жалбоподателите, заявено пред настоящия съдебен състав във
връзка с постановките на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
Аналогично привидните кредитори, дори ако не са имали качеството на взискатели, дължат
връщане на платеното без основание или при отпаднало такова, доколкото в случая е
неприложима разпоредбата на чл.245 ал.3 ГПК. Съгласно нормата на чл.245 ал.3 изр.2 ГПК
съдът, който е постановил влязло в сила решение за отхвърляне на иска, след като искът е
бил уважен и е било допуснато предварително изпълнение, издава изпълнителен лист на
длъжника срещу взискателя за връщане на сумите въз основа на допуснатото предварително
изпълнение на отмененото решение. С изменението с ДВ бр. 86/2017 г. изпълнителен лист
се издава и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В
случая осъдителното въззивно решение е подлежало на принудително изпълнение съгласно
чл.404 т.1 ГПК и изпълнителният лист, издаден от САС, е получен от представител на
ищците, сега жалбоподатели на 15.07.2015г. Липсват данни да е образувано изпълнително
производство. Стриктното тълкуване на законовата разпоредба налага извод, че
изпълнителен лист в полза длъжника срещу взискателя се издава само за сумите, които са
платени в образувано изпълнително производство и са получени от взискателя. Правото на
издаване на изпълнителен лист срещу взискателя предоставя защита на длъжника по
изпълнението, която се реализира чрез връщане на сумите, които са му били отнети с
помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на
осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Този извод произтича законодателната уредба,
според която длъжникът, срещу когото е било насочено принудителното изпълнение,
разполага с право да иска издаването на изпълнителен лист срещу взискателя, т.е. спрямо
страната в изпълнителното, а не в исковото производство. Плащането на кредитор по
7
невлязло в сила съдебно решение не попада в хипотезата по чл.245 ал.3 ГПК./така
определение № 253 от 22.11.2018 Г. ПО Т. Д. № 1084/2016 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/
При тези данни съставът на САС приема, че застрахователят е заплатил на ищците, сега
жалбоподатели, сумите от по 20 000 лв., присъдени с невлязлото в сила въззивно решение,
които респективно подлежат на връщане.
Що се отнася до лихвите от по 16 771 лв. както бе установено от вещото лице, те са
дължимо платени, като законни лихви върху главниците от по 60 000 лв. /платени
извънсъдебно и доброволно по двете спогодби/ за периода от датата на смъртта /ПТП/ до
08.01.2020г. /когато е първото плащане/. Затова тези суми не подлежат на реституция по
чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като не е отпаднало основанието - в тази част решението на СГС и
САС не е отменено от ВКС т.е. същото е влязло в сила.
Неоснователно е релевираното възражение за изтекла погасителна давност на лихвите, тъй
като вземането за лихва, включено в процесните суми, е част от претенцията по
кондикционния иск, като заедно с главницата формира в цялост цената на иска т.е.
претендираните суми, с които са се обогатили въззивниците, са в размер на по 20 000 лв.
главница. Несъстоятелно е да се дели лихвата от главницата в конкретния случай, доколкото
въззивниците са получили в цялост плащанията. При фактическия състав на неоснователно
обогатяване при отпаднало основание, погасителната давност тече от момента на отпадане
на основанието. В случая това е датата, на която е постановено решението на ВКС, а именно
- 14.11.2017 г., тъй като с акта на ВКС се отменя въззивното решение, въз основа на което е
извършено плащането от страна на застрахователя, а не както е посочено във въззивната
жалба - 09.07.2015г. - датата на извършения банков превод. Още повече, че съгласно чл.110
ЗЗД „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок“, какъвто друг срок не е предвиден за погасяване вземането от
неоснователно обогатяване. ИМ е депозирана на 30.06.2020г. в рамките на погасителния
срок.
С оглед гореизложеното и при чаастично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции, решението следва да бъде отменено само в частта за лихвите от по 16 771лв. т.е.
за разликата над 20 000 лв. до 36 771 лв. и потвърдено за главниците по 20 000 лв., които
подлежат на връщане.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 73 542 лв. Уважена част от жалбата за 33 542 лв. общо.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателите направените
по делото разноски, в размер на 200 лв. платена д.т. От тях дължими са само 91.21 лв. с
оглед уважената част от жалбата. В полза на адв. П. С. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъществената защита пред въззивната инстанция на основание чл.38,
ал.2, вр.чл.36 ЗА, поради обстоятелството, че същият оказва безплатна правна помощ на
материално затрудненото лице И. и М. Х., но върху интерес не от 36 771 лева, а само 16 771
лв., изчислен по действащата редакция на чл.7, ал.2 НМРАВ, в размер, както следва: 1300
8
лв. плюс 9% за разликата над 10 000 лв., което прави 1909.39 лв. за всеки от двамата, без
ДДС /доколкото няма доказателства за регистрация по ЗДДС/
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите дължат в полза на въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски, в размер общо на 300 лв. платен хонорар
за вещо лице, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. От тях дължими с оглед
отхвърлената част от жалбата са само 163.20 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските по делото в размер на 3241.68лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение . С оглед уважената част от исковете /общо 40 000 лв./, от тях дължими са
само 1763.17 лв. за първа инстанция.
В полза на адв. П. С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената
защита пред първа инстанция на основание чл.38, ал.2, вр.чл.36 ЗА, поради обстоятелството,
че същият оказва безплатна правна помощ на материално затрудненото лице И. и М. Х., но
върху интерес не от 36 771 лева, а само 16 771 лв., изчислен по действащата редакция на
чл.7, ал.2 НМРАВ, в размер, както следва: 1300 лв. плюс 9% за разликата над 10 000 лв.,
което прави 1909.39 лв. за всеки от двамата, без ДДС /доколкото няма доказателства за
регистрация по ЗДДС/.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № от 18.06.2021г. постановено по гр.д. № 12559/2020 г. по описа на СГС,
ГО, 1 състав в частта досежно лихвите от по 16 771лв. за всеки ответник или за разликата
над 20 000 лв. до 36 771 лв. за всеки от тях и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ субективно съединените искове, предявени от ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Тодор Александров № 18, срещу М. М.
Х., ЕГН ********** и И. М. Х., ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, общ. ***, обл. ***
и съдебен адрес гр. София, пл. Позитано № 9, вх. А, ет. 3, оф. 9, чрез адв.С. за заплащане на
разликата над по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до по 36 771 лв./тридесет и шест хиляди
седемстотин седемдесет и един лева/ или за сумата от по 16 771 лв./шестнадесет хиляди
седемстотин седемдесет и един лева/ за всеки от тях, представляваща платено на отпаднало
основание застрахователно обезщетение за законна лихва върху главница от по 60 000 лв. за
периода от 19.01.2008г. до 08.01.2020г., като неоснователни в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА М. М. Х., ЕГН ********** и И. М. Х., ЕГН **********, двамата с адрес с. ***,
общ. ***, обл. *** и съдебен адрес гр. София, пл. Позитано № 9, вх. А, ет. 3, оф. 9, ДА
9
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Тодор Александров № 18, сумата от 1763.17 лв. /хиляда
седемстотин шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, направени по делото пред
първа инстанция разноски, както и сумата от 163.20 лв./сто шестдесет и три лева/ направени
разноски пред въззивна инстанция, както и 300 лв./триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Тодор Александров № 18,ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. М. Х., ЕГН ********** и И.
М. Х., ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, общ. ***, обл. *** и съдебен адрес гр. София,
пл. Позитано № 9, вх. А, ет. 3, оф. 9, сумата от 91.21 лв./деветдесет и един лева и двадесет и
една стотинки/ направени разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Тодор Александров № 18, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. П. П. С. от САК гр.София,
ул”Позитано” № 9, вх.А, ет.3, офис 9 тел. 02/4007359, сумата от по 1909.39 лв./хиляда
деветстотин и девет лева и тридесет и девет стотинки/ адв.възнаграждение за безплатно
представителство на всеки от двамата ответници за първа инстанция, без вкл.ДДС, както и
сумата от по 1909.39 лв./хиляда деветстотин и девет лева и тридесет и девет стотинки/
адв.възнаграждение за безплатно представителство на всеки от двамата ответници за
въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10