Решение по дело №70/2024 на Административен съд - Шумен

Образувано е въз основа на касационна жалба на П. Р. П., [населено място], депозирана против Решение № 74/23.12.2023г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 262/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №26-008/15.08.2023г. от началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – [населено място], към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на П. Р. П., за нарушение по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл. 65 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнето в полза на Държавата – „парагад“ с дължина около 100 метра, с монтирани на него 6 вирбела и 18 куки с размер 4/0.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че не е нарушил изискванията на закона, регламентиращи осъществяването на любителския риболов. Поради това оправя искане за отмяна на съдебния акт и на наложената му глоба. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, П. П. се явява лично.

Ответната страна, началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – [населено място], към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, депозира писмено становище чрез главен юрисконсулт С. Ж., в което излага аргументи за неоснователност на оспорването. Представя писмена молба за даване на ход на делото в негово отсъствие и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 10.07.2023г. свидетелите С. И., Б. Б. и П. К. - служители в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ [населено място], изпълнявали служебните си задължения, извършвайки проверка по вода на яз. Тича.

Около 14.00ч. в района на [населено място], на входа на т. нар „Жълта локва“ видели жалбоподателя П., който бил в направения от него бивак, където почти целогодишно пребивавал и когото познавали, предвид редовно извършваните на същия от тях проверки. Когато ги видял, П. извикал проверяващите, представил им билет за любителски риболов и ги упрекнал, че му се крадат уредите за риболов от язовира.

Свидетелят И. отвърнал, че действително често са изваждани от водоема уреди за риболов, но същите не били въдици. Оспорвайки казаното, П. споделил, че и в момента има приспособление, което е във водата и сам завел проверяващите към мястото където то било позиционирано. Започнал да го изважда с помощта на свидетелите. Последните установили, че същият представлява „парагад“, състоящ се от месина, около 100 метра, на която били вързани 6 вирбели с тежести и на всяка тежест поставени по три куки – общо 18 куки. По протежението на уреда имало и шамандури.

На място, свидетелят И. съставил срещу П. П. АУАН за нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРА за това, че извършвал любителски риболов на яз. Тича, на място с GPS координати 43°04'16" Е26°47'15", чрез употреба на въдица – парагад, с дължина около 100 метра, с монтирани на него общо 6 вирбела, с по 3 броя куки – общо 18 броя куки.

Въз основа на така съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно-наказателните процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗРА. Анализирайки приобщените доказателства, съдебният състав счел също, че на инкриминираната дата П. е допуснал вмененото му нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРА, извършвайки любителски риболов по забранен от закона начин, като за целта е използвал собственоръчно изработена от него въдица - тип „парагад“, състояща се от дълга около 100 метра месина с монтирани 6 вирбела с по 3 единични куки и шамандури, като уредът е бил под водата. Съдът е констатирал, че ползваното средство е различно от регламентираните в чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА, отхвърляйки като неоснователно твърдението на санкционираното лице касателно използването от негова страна на поставени под водата три въдици, обособени от разграничители – шамандури. По тези съображения съдебният състав потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Нарушението и обстоятелствата по неговото реализиране са установени по категоричен начин, като районният съд правилно е ценил показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели, приемайки, че лицето е осъществявало любителски риболов с уред, надлежно описан от контролните органи, който е различен от позволените с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРА, а именно, че лицето е използвало собственоръчно изработена от него въдица - тип „парагад“, състояща се от дълга около 100 метра месина с монтирани 6 вирбела с по 3 единични куки и шамандури, като уредът е бил под водата. Закономерно с оглед наличните доказателства районният съд е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че уредът не е парагад, а представлява три въдици, отграничаващи се със шамандури, със закачени единични куки, като е изложил изчерпателни и надлежно аргументирани съображения, с които касационната инстанция се солидаризира напълно.

Правилно районният съд е отграничил процесната деятелност от „маловажните случаи“ на административно нарушение по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРА, доколкото в случая не са налице основания за приложение на този институт. Спецификите на нарушението са били отчетени от наказващия орган, който в унисон с наличните доказателства е наложил на нарушителя глоба в минимален размер.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Велики Преслав за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд – гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/23.12.2023г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 262/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА П. Р. П., [ЕГН], с адрес гр. В. Преслав, [улица]да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.