Р Е Ш Е Н И Е
11.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 27 2021 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на двадесети януари 2021 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря: Антоанета Масларска
и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Демирeвски
КАНД № 252 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
„В.3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си В.М.Нобжалва решението на КРС от 10.09.2020 г. по НАХД № 742/2020 г., с което е потвърдено НП № 510182-F542051/11.05.2020 г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП -гр. София, с което на основание чл 178 от ЗДДС е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „В.3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си В.М.Н., за нарушение по чл. 97а ал. 4 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че е нарушено правото на защита на нарушителя като не са му предявени всички факти от значение за съставомерността на твърдяното за извършено нарушение.
Ответната страна не се представлява. С вх. № 311/18.01.2021 г. по делото е постъпило становище от Г.М.– процесуален представител на ТД на НАП – София, с което моли да се даде ход на делото, няма да сочи доказателства и изразява становище за неоснователност на жалбата, а решението на КРС за постановено при правилно установена фактическа обстановка и правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона.
Окръжна прокуратура гр. Кюстендил
дава заключение за неоснователност на касационната жалбата и моли решението на
КРС да се потвърди поради доказаност на административното нарушение и липса на
процесуални нарушения и касационни такива.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 1 от АПК ще потвърди решението на КнРС. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява, че на 18.03.2020 г., при извършена проверка по повод регистрация по чл. 97а ал.1 от ЗДДС „В.3“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 3 ал.1 ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС, което е получила облагаеми услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82 ал. 2 от ЗДДС, не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставка става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/. Съставен е Протокол за извършена проверка № 100422001192385/18.03.2020 г. В хода на проверката, от представените счетоводни документи на дружеството е констатирано, че „В.3“ ЕООД, ЕИК ********* за периода от 08.01.2019 г. /дата на вписване на дружеството в АВ-ТР/ до 31.12.2019 г. е получател по облагаема доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, рекламни услуги от доставчика Facebook Ireland limited, регистрирано в Ирландия с данъчен № IE9692928F – данъчно лице, което не е установено на територията на страната. За доставката е издадена фактура с период от 01.01.2019 г. до 13.08.2019 г. на стойност 515.41 долара /909.14 левова равностойност/. Първата дата на фактуриране в периода е 21.01.2019 г., а първото плащане към доставчика е извършено на 15.02.2019 г. видно от банковите извлечения. Данъчното събитие е възникнало на 21.01.2019 г. и на основание чл. 25 ал. 6 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на датата на възникване на данъчното събитие. „В.3“ ЕООД, ЕИК ********* е задължено лице съгласно чл. 3 ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 82 ал. 2 т. 3 във вр. с чл 25 ал. 6 от ЗДДС, като получател по доставката на услуга е следвало да начисли данъка за процесната доставка на датата на възникване на данъчното събитие – 21.01.2019 г. Съгласно чл. 97а ал. 4 във вр. с чл. 97а ал. 1 от ЗДДС за „В.3“ ЕООД е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, т.е. до 14.01.2019 г. Констатирано е закъснение от пет месеца. С неспазването на законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, „В.3“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 97а ал. 4 във вр. с чл. 97а ал. 1 от ЗДДС . Нарушението е извършено за първи път.
Съставен е АУАН № F542051/18.03.2020 г., връчен същия ден на управителя на дружеството, като не е направено възражение по него. Въз основа на АУАН е издадено НП № 510182-F542051/11.05.2020 г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП -гр. София, с което на основание чл. 178 от ЗДДС е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „В.3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си В.М.Н., за нарушение по чл. 97а ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
При изложените обстоятелства, КнРС потвърдил НП по съображения за правилно прилагане на материалния закон и доказаност на извършеното нарушение.
Предмет на касационния контрол е решението на КнРС, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от дружеството, чрез процесуалния си представител, което определя нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като в нея се съдържат конкретни касационни основания и съображения в тяхна подкрепа.
Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Кюстендил, което определя териториалната компетентност на Кюстендилския районен съд.
Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касационният съд споделя извода на първоинстанционният съд, че нарушението описано в АУАН и НП е доказано изцяло.
Посоченото описание на нарушението от фактическа страна и неговата правна квалификация са пълни и достатъчни за наличие на ясно обвинение. Касае се за специална хипотеза на задължение за регистрация по ЗДДС при доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. В случая по делото, от описанието на деянието е видно, че санкционираното дружество е наказано като получател на доставка на услуга, за която е налице изключението за изискуемост на данъка, не от доставчика, а от получателя на услугата по правилото на чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС - доставчик на услугата е лице, което не е установено на територията на страната, а получателят е задължено лице по реда на чл.3 ал.1 от ЗДДС. Тъй като санкционираното дружество е получател на облагаема услуга с място на изпълнение територията на страната и данъкът е станал изискуем, то за него възниква задължение за регистрация в срока по чл.97а ал.4 от ЗДДС. Налице е пълно описание на съставомерните за отговорността обстоятелства от обективната страна на противоправното деяние.
Установено е, че услугите са предоставяни от чуждото дружество с място на изпълнение в нашата страна - получателят е българското дружество. Мястото и датата на изпълнение на услугата са посочени в АУАН и НП и се подкрепят от приложения като писмено доказателство по делото на районния съд Протокол № 100422001192385/18.03.2020 г. Протоколът е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила.
Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на приложимото правило по чл.97а ал.4 във вр. с ал.1 от ЗДДС обосновава извода на съда за ясно обвинение. Липсва поведение на АНО, водещо до нарушаване правото на защита на дееца. По посочените правни съображения нарушението е доказано от обективна страна.
Предвид посочените фактически и правни съображения и при условията на чл. 221 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260019 от 10.09.2020 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД № 742/2020 год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: