М О
Т И В И
към Присъда № 9 от 16.01.2014 год. по НОХД № 1007/2013 год. по описа на
СлРС
РП
– Котел е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.В.Ц. за престъпление по
чл. 129, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание преди започване на съдебното следствие пострадалият А.Р.К. ***
е предявил против подсъдимия Д.В.Ц. граждански иск в размер на 20000,00 (двадесет
хиляди) лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането 22.04.2012 год. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
деянието, както и претенцията за заплащане на деловодните разноски срещу
подсъдимия. Конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото,
пострадалият се представлява процесуален представител, които поддържа предявения
граждански иск. Пледира подс. Ц. да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, отложено за
изпитателен срок от три години, както и да бъде уважен изцяло предявения
граждански иск.
В
с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК - „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Пледира предявеният
граждански иск да бъде уважен като основателен и доказан, като по отношение на
неговият размер предоставя на съда.
В
с.з. подс. Д.В.Ц. редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за
виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение.
Упълномощеният
от подсъдимия защитник пледира за оправдателна присъда, като твърди че
обвинението не е доказано по изискуемия от закона безспорен начин, като излага
подробни съображения. Пледира предявения граждански иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият
Д.В.Ц. е български гражданин, със средно образование, не работи, неженен,
осъждан.
Свид.
А.С. имал къща за гости „О.” в с. М., в която на първия етаж имало механа, а на
втория били стаите за гости. За 21.04.2012 год. къщата за гости „О.” била наета
от приятели на свид. А.С. – свидетелите К.К., С.В., Т.Р. и подс. Ц..
На
21.04.2012 год. в с. М., община Котел се събрали й членовете на местната ловна
дружинка поради закриване на ловния сезон в ресторант, собственост на Д.Д.,
сред които били свид. А.К., свид. Б.В., свид. С.Б., свид. Г.Г., свид. Г.Г.,
свид. И.Д. и др. Около 23,00 часа от ресторанта си тръгнали свид. Г.Г., свид. И.Д.
и свид. А.С., като последният, предложил на своята групичка да отидат в
неговата къща за гости „О.”. Свид. Г.Г., свид. А.С. и свид. И.Д. отишли първо в
къщата за гости „О.”, където била вече компанията на свид. К.К., след което
отишли в другата къща на свид. А.С., в другия край на селото, за да се настанят.
Около
полунощ пострадалия А.Р.К. заедно със свид. Б.В., свид. С.Б. и свид. Г.Г.
отишли в къща за гости „О.”. В механата била компанията, в която били подс. Д.В.Ц.,
свид. Т.Р., свид. К.К. и свид. С.В.. Двете компании седнали на една обща маса и
се черпели. Масата била дълга, като съответно в двата й края били седнали свид.
А.К., а срещу него в противоположния край на масата бил свид. Г.Г.. От
вътрешната страна на масата до стената до свид. А.К. бил седнал свид. К.К.,
срещу когото от другата страна на масата бил свид. Б.В.. До свид. К.К. бил подс.
Ц., а до подс. Ц. била свид. Т.Р.. Отивайки в механата свид. Г.Г. бил доста
пиян и седнал до свид. Т.Р., като започнал да се държи агресивно, започнал да
отправя заплашителни реплики към свид. К.К., бутал чашите, като съборил една. Тогава
свид. К.К. казал на свид. Г.Г. да напусне механата, тъй като никой не го е
канил. Свид. К.К. и подс. Ц. станали и отишли до свид. Г.Г. за да го изкарат от
заведението, при което станал скандал прерастнал в сбиване, в което подс. Ц. и
свид. К.К. започнали да нанасят удари на свид. Г.Г., който паднал на земята. Като
видели това свид. Б.В. и свид. А.К. станали за да ги разтърват. Свид. А.К.
отишъл при свид. К.К. и му казал „К., спри!”, избутал свид. К.К.. Пред свид. К.К.
застанал свид. Б.В. за да го въздържа да не станал по – големи инциденти. В
това време подс. Ц. продължавал да удря свид. Г.Г.. Тогава свид. А.К. застанал
от лявата страна на подс. Ц. и с дясната
си ръка се опитал да го спре и му казал „Спри!”. В този момент подс. Ц. се
обърнал и с дясната си ръка нанесъл силен удар в областта на долната челюст
отляво на свид. А.К.. В следствие на удара постр. К. изпитал силна болка, паднал
на земята и за момент изгубил съзнание. Свид. Б.В. видял, че свид. А.К. е на
земята и му подал ръка да го изправи, като го попитал какво е станало. Като
ставал от земята свид. А.К. попитал подс. Ц. „Ти защо ме удари?”, на което
подс. Ц. отговорил – „А ти защо ми хващаш за ръката!”. Започнала разправия.
В
този момент свид. Г.Г., свид. И.Д. и свид. А.С. се връщали към къщата за гости
„О.”, като по пътя се разминал със свид. Г.Г., които ни бил в добра кондиция.
Когато влезли в механата на къща за гости „О.” разбрали, че е станал някакъв
побой между двете компании. Свид. Г.Г. видял свид. А.К. и го попитал какво и
станало. Свид. А.К. отговорил, че подс. Ц. го ударил с юмрук. Свид. И.Д., който
бил лекар по дентална медицина видял, че на свид. А.К. е избит едни зъб, било
много подуто и посъветвал свид. А.К. да потърси специализирана помощ. Свид. Г.Г.
попитал подс. Ц. защо посяга да се бие. Тогава подс. Ц. взел да псува „мръсни
ченгета, ще ви заколя всичките” и извадил един нож. Свид. А.С. хванал подс. Ц.,
а свид. А.К., свид. Г.Г. и свид. И.Д. излезли от механата и си тръгнали. Свид. А.К.
през цялото време изпитвал силна болка в областта на челюстта. Свид. А.К. бил приет
на 22.04.2012 год. за лечение в Специализирана болница за активно лечение по
лицево - челюстна хирургия в гр. София, където на 25.04.2012 год. му била
извършена оперативна интервенция.
Видно
от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, на пострадалия А.К. е причинена средна
телесна повреда – счупване на долната челюст на две места (лявото хоризонтално
рамо в областта на 34 и 35 зъб и ставния израстък в дясно), което е наложило
оперативно лечение с отстраняване на посочените два зъба и използване на
метална остеосинтезна техника. По този начин увреждането е осъществило смисъла
на медико-биологичния характеризиращ признак „Счупване на челюст и избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето”. Според заключението на
вещото лице описаните увреждания се дължат на силен удар с твърд тъп предмет и
добре отговарят да са получени по време на описания в материалите по ДП битов
инцидент чрез нанесен удар със свита в юмрук ръка. Според вещото лице самия
характер на увреждането свидетелства за това, че на пострадалия К. е бил
нанесен удар с твърд предмет отстрани от ляво на долната челюст в областта на
34, 35 зъб, като е бил нанесен един единствен удар (л. 88 – 101 от ДП).
Видно
от заключението по изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза на свид.
Г.Г. е причинена лека телесна повреда, разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК – контузия в основата на носа с изразено
кръвотечение и оформянето на болезнен травматичен оток, както и на
кръвонасядания на клепачите на двете очи, което е причинило „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”. Според заключението на вещото
лице описаните увреждания се дължат на удар с или върху твърд тъп предмет и
добре отговарят да са получени по време на описания в материалите по ДП
инцидент. Според вещото лице в момента на нанасяне на удар с ръка или крак
същите придобиват характеристиките на твърд тъп предмет, както и че описаните
увреждания се дължат на един единствен удар в основата на носа. Според
заключението на вещото лице същите увреждания е възможно да се получат и при
падане от собствен ръст (л. 104 – 108 от ДП).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. В
показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния
случай.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели А.К., Б.В., Г.Г., И.Д., Г.Г., С.Б., К. Б., К.Б.
и Ж.П.. От показанията на свид. К. се установява настъпилият инцидент между
него и подс. Ц. в къща за гости „О.” с. М., общ. Котел, както и последващото
поведение на подс. Ц., както и механизмът по който му е нанесено телесното
увреждане. От показанията на свид. К. се установява още, че при опита му да
разтърве подс. Ц. и свид. К., които удряли свид. Г., подс. Ц. се обърнал и му
нанесъл удар в долната част на челюстта от лявата страна, при което свид. К.
паднал на земята и изгубил за момент съзнание; както и че свид. В. му помогнал
да стане от земята и когато свид. К. попитал подс. Ц. „Ти защо ме удари”,
последният отговорил „Ти защо ме хващаш за ръката”. От показанията на свид. Б.В.
се установява, че същият е възприел непосредствено възникналия конфликт между
свид. К. и подс. Ц., които удряли свид. Г.. От показанията на свид. В. се
установява още, че той и свид. К. се намесили да ги разтърват, при което свид. В.
застанал пред свид. К. за да го спре, свид. В., който бил с гръб към свид. К.,
при обръщането си видял, че свид. К. е на земята, посегнал и му подал ръка да
стане и когато го попитал какво се е случило, свид. К. му казал, че подс. Ц. го
е ударил. От показанията на свид. В. се установява още, че е чул как подс. Ц.
казва на свид. К.: „А ти защо ми държиш ръцете”. От показанията на свид. Г.Г.
се установява, че вечерта е отишъл в къщата за гости „О.”, бил доста пийнал и
бил удрян по лицето, но не знае нито от кого, нито от колко човека, след което
си тръгнал от къщата за гости, а на другия ден имал синини по носа и по очите
си. От показанията на свид. И.Д. се установява, че когато късно вечерта е
отишъл заедно със свид. Г.Г. в къщата за гости „О.”, свид. К. му е казал, че е
бил ударен и тъй като свид. Д. е лекар по дентална медицина, го погледнал и
видял, че му е избит един зъб, било много подуто и заявил на свид. К., че
най-вероятно има счупване, защото имало луксация на челюстта и е необходимо да
потърси специализирана помощ; както и че свид. Г.Г. е попитал подс. Ц. защо е
посегнал да бие свид. К., при което подс. Ц. започнал да псува „Мръсни ченгета,
ще ви изколя всичките”, извадил и един нож. От показанията на свид. Г.Г. се
установява, че същият не е непосредствен очевидец на инцидента, но когато се
върнал в къщата за гости заедно със свид. И.Д., разбрал че е станал някакъв
побой, като свид. К. му разказал, че подс. Ц. го ударил с юмрук, тъй като се
помъчил да спре побоя над свид. Г.; както и че е попитал подс. Ц. защо го е
направил това нещо, като последният, който бил афектиран, взел един нож и казал
„Мръсни ченгета, сега ще ви убия”. От показанията на свид. Г.Г. се установява
още, че свид. А.С. хванал подс. Ц. и не се стигнало до други инциденти. От показанията
на свид. С.Б. се установява, че същият не е видял инцидента, тъй като в този
момент бил излязъл от механата, но като се върнал чул разправия, при която
подс. Ц. викал на свид. К. „Ти ли ме хвана за гърба”, както и че след това разбрал,
че свид. К. бил ударен нея вечер. От показанията на свид. К. Б. – баща на свид.
С.Б., се установява, че е разбрал за настъпилия инцидент, при който е пострадал
свид. К., от своя син и от свид. Г.Г.. От показанията на свид. К.Б. – син на
свид. С.Б., се установява, че същият не е присъствал на въпросния инцидент. От
показанията на свид. Ж.П. – зет на свид. К., се установява състоянието на свид.
К. след инцидента, а именно че същият на 22.04.2012 год. е бил приет в
Университетска болница в София където му била извършена операция и са били
необходими два три месеца за да се възстанови напълно; както и че е разбрал за
инцидента и начина, по който е получил увреждането свид. К. от последния и от
свид. Г.. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви, подкрепят
се от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, освен това
свидетелите Б.В., И.Д., Г.Г., Г.Г. и С.Б. не се намират в близки или родствени
отношения нито с подсъдимия, нито с пострадалия, същите са незаинтересовани от
изхода на процеса, поради което съдът кредитира техните показания изцяло.
Съдът
кредитира показанията на свид. К.К. в частта относно настъпилия инцидент между
него и свид. Г.Г., при което се опитал заедно с подс. Ц. да изведат свид. Г. от
заведението понеже бил пиян, както и че е видял свид. Б.В. да подава ръка на
свид. К. да се изправи от земята, тъй
като същите се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В останалата им част съдът не кредитира показанията на свид. К.,
тъй като същите противоречат на събраните по делото доказателства. Свид. К.
твърди, че не е удрял никой въпросната вечер, както и че подс. Ц. не е вадил
нож, което противоречи както на показанията на свидетелите И.Д. и Г.Г.,
така и на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза за получените
увреждания от свид. Г.Г..
Съдът
кредитира показанията на свид. Т.Р. в частта, в която твърди, че свид. Г.Г. е
бил доста пиян, отправял обидни думи към свид. К.К., последния се опитал заедно
с подс. Ц. да го изведе от механата, както и че свид. К. станал и се опитал да
ги раздели, тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства. В останалата им част съдът не кредитира
показанията на свид. Р., тъй като същите противоречат на събраните по делото
доказателства. Свид. Р. твърди, че не е видяла да си нанасят удари мъжете и че
е видяла как свид. К. полита и се удря в масата, което противоречи както на
кредитираните от съда показания на разпитаните по делото свидетели, така и на
заключението на вещото лице, според което констатираното от него травматично
увреждане на свид. К., това в челюстта, не е възможно да се получи при падане
от собствен ръст и удар в масата.
Съдът
кредитира показанията на свид. С.В. в частта, в която твърди, че е видял как
свид. К. заедно с подс. Ц. се опитват да изведат от механата свид. Г.Г.,
станали и други хора, станала голяма патаклама и по едно време един от тях,
който не познавал, бил паднал на земята, тъй като същите се подкрепят от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата им
част съдът не кредитира показанията на свид. В., тъй като същите противоречат
на събраните по делото доказателства. Свид. В. твърди, че не е видял някой да е
нанасял удари на друг човек, не е видял и подс. Ц. да е удрял някого, което
противоречи както на кредитираните от съда показания на разпитаните по делото
свидетели, така и на заключенията на вещото лице по изготвените две съдебно-медицински
експертизи, които са приети по делото и не са оспорени от страните.
Съдът
кредитира показанията на свид. А.С. прочетени по реда на чл. 281, ал. 3 вр. ал.
1, т. 5 от НПК, от които се установява, че същият не е присъствал по време на
инцидента, а след това е разбрал за възникналия скандал заради свид. Г.Г..
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия в частта относно възникналия скандал заради
свид. Г.Г., опита му със свид. К.К. да го изведат от механата и възникналото
сборичкване, тъй като същите кореспондират с всички останали доказателства по
делото, като не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди,
че не е нанасял удари на свид. Г.Г. и на свид. А.К., тъй като не се подкрепя от
целия събран материал по делото. Съдът намира, че това твърдение на подс. Ц. е
негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по
делото.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по изготвените съдебно - медицински
експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма
основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на
експерта.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 283
от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните
правни
изводи :
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.В.Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, тъй като на 21/22.04.2012 год. в с. М., общ. Котел, причинил средна телесна
повреда – счупване на челюст и избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето, изразяваща се в счупване на лявото рамо на долната
челюст с изразена дислокация на костните фрагменти и ставния израстък на същата
челюст на А.Р.К..
Деянието
си подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от съставите на
престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Като
смекчаващи отговорността на обстоятелства, съдът прие добрите характеристични
данни.
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие предишните му
осъждания.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. Ц.,
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, целите
на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Съдът
намери, че са налице условията за прилагане на чл. 66 от НК, както и че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на
подсъдимия и съответстващи на целите и задачите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
По
правилата на процеса подсъдимият Д.В.Ц. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 255,00 лева в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, както и д.т. върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 120,00 лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК :
Съдът
намира предявения от А.Р.К. ***, граждански иск срещу подс. Д.В.Ц., за причинените
му неимуществени вреди, за доказан по основание поради доказаност на деликтното
правоотношение, макар и предявен в завишен размер.
По
безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че гр. ищец К. е
претърпял неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Гр.
ищец К. е предявил гр. иск срещу подсъдимия в размер на 20 000,00 лева.
Безспорно в хода на съдебното следствие се установи, че гр. ищец К. е претърпял
неимуществени вреди от престъплението, тъй като му е причинена в резултат на
престъплението средна телесна повреда, изразяваща се във счупване на долната
челюст на две места (лявото хоризонтално рамо в областта на 34 и 35 зъб и
ставния израстък в дясно), което е наложило оперативно лечение с отстраняване на
посочените два зъба и използване на метална остеосинтезна техника, която е
довело до „Счупване на челюст и избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето”. Съдът прие, че справедлив еквивалент на причинените на
пострадалият неимуществени вреди е сума в размер от 3000,00 лева, която следва
да бъде платена от подс. Ц.. До този размер искът за неимуществени вреди следва
да бъде уважен, а до претендирания размер от 20 000,00 лева – да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Върху
така присъдения размер обезщетение подс. Д.В.Ц.
следва да заплати на гражданския ищец и законната лихва от датата на
увреждането – 22.04.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 500,00 лева, представляваща направени по делото разноски – платено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :