№ 194
гр. Б.С., 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20231410100473 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Т. Г. Т. с ЕГН ********** от с.Б., обл.Ст. З., чрез
пълномощника му адв.Ж. З. с адрес за съобщения и призовки гр.Ст. З., ул.“Хаджи Димитър
Асенов“ № 89, ет.4, офис № 2 против К. К. Б. с ЕГН ********** от с.Б., обл.В., с правно
основание чл.55,ал.1, предл.първо от ЗЗД, с която е поискал да се осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди) лв., като получена без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2023г. до окончателното
заплащане, както и направените от ищеца по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.55,ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата К. К. Б. депозирала
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като оспорила иска, като
неоснователен по изложените в него съображения.
Поискала допускане на свидетели за установяване фактите изложени в писменият
отговор.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и
поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното
от фактическа страна:
В исковата молба се навеждат доводи от ищеца, че на 30.12.2021г. с банково бордеро
№ 30243512 на Банка „ДСК“ ЕАД превел от своята банкова сметка по банковата сметка на
К. К. Б. сумата от 5000,00 лв. без правно основание.
1
С писмо с обратна разписка изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД ищеца поканил
ответницата Б. да му върне сумата от 5000,00 лв. в едноседмичен срок от получаване на
писмото. Видно от известието за доставяне, отвеницата Б. получила поканата на 11.01.2023г.
Ищеца посочва, че до датата на подаване на исковата молба/в РС-С.З./ ответницата не е
върнала на ищеца исковата сума, нито доброволно е предприела действия за връщане на
сумата по друг начин.
Отделно от главницата, ищеца претендира и законна лихва, считано от 19.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба за ищеца възникнал
правния интерес да предяви исковите си претенции към ответницата К. К. Б. за връщането
на горепосочената сума.
Ищецът е представил с и.м. заверен препис от банково бордеро № 30243512 на Банка
„ДСК“ ЕАД за превод на сумата 5000,00 лв. от своята банкова сметка по банковата сметка на
К. К. Б., покана за доброволно плащане от 04.01.2023г., известие за доставяне. В хода на
процеса ищеца е представил 2 бр. платежи нареждания от 10.01.2022г. и от 04.03.2022г. за
парични преводи, препис от дневника на сметка 401/2 от синтетични и аналитични сметки, 2
бр. фактури и дневник за покупките за периода 01.03.2022г. до 31.03.2022г. и от
01.01.2022г. до 31.01.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК ответника К. К. Б. е направила възражение за подсъдност на
основание чл.105 от ГПк и поискала на основание чл.119,ал.1 от ГПК делото да бъде
изпратено на РС-Б.С. по постоянният й адрес.
По основателността на иска е оспорила същият като неоснователен и недоказан по
изложените в него съображения. Посочва, че основание за превода на сумата от 5000,00 лв. е
сключен устен договор между ищеца в качеството му на купувач и нейният син Р.Б. като
ЗП/земеделски производител/ за закупуване на живи животни /крави и телета/. Сумата от
5000,00 лв. била авансово плащане по сделката. По този договор е преведена процесната
сума от 5000,00 лв. като покупна цена/авансово/ и той е основанието за плащане.
Желае да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан и да й се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Първоначално исковата молба е подадена в РС-Ст. З. по която е образувано гр.д.№
484/2023г. При направено възражение за подсъдност от ответницата в срока за отговор по
чл.131 от ГПК, производството по делото е прекратено с Определение № 72/17.03.2023г. и
изпратено по подсъдност на РС-Б.С., в който съд е образувано под нов № 473/2023г.
Ответницата, чрез процесуалният си представител в с.з. представила ПДИ адресирано
от ЧСИ Ц.Д., с район на действие ОС-В. до Р.Г.Б., от което е видно, че е наложен запор
върху банковите му сметки в Бака „ЦКБ“ и Банка „ДСК“.
В съдебно заседание в обясненията си дадени по реда на чл.176 от ГПК ищеца Т. Г. Т.
заявил, че той няма сключен писмен, нито устен договор с ответницата К., нито лично, нито
2
чрез нейн посредник.
Банковата сметка на ответницата К. К. Б. му била изпратена на вайбър от третото лице
Н.С., който посредничил по много сделки между представляваното от ищеца търговското
дружество „ВМВ 444“ ЕООД с цяла България.
Ищеца превел сумата от 5000,00 лв. на К., защото С. му обяснил, че й трябват спешно,
а тя щяла да ги върне. Той превел исковата сума като физическо лице по сметката на К., но
тези пари не са били за С.. Ищеца нямал уговорка със С. да му върне парите в определен
срок и не е договарял със С. да посредничи между него и К. за връщане на парите. Той не е
отговорен за тези мои действия.
Впоследствие си поискал писмено парите от К. да му ги върне, като от тогава до
завеждане на делото, респ. до приключване на делото, процесната сума не му е върната от
ответницата.
Ищеца посочва, че със ЗП Р.Б.(който е син на ответницата) има търговски отношения,
но всички сделки и плащания между тях са уредени финансово, за което представил
съответните фактури.
В подкрепа защитната теза на ответницата е разпитан свидетеля Р.Б. (син на
ответницата), който заявил, че ще свидетелства, въпреки разясненото му право на отказ от
съда.
Свидетелят Б. посочил, че той е земеделски производител, има животни (крави и
говеда) и зем.земя.
Лично не познава ищеца Т. Т.(посочва го в съдебната зала), но имал търговски
взаимоотношения с неговата фирма, чрез посредника Н.С..
Посочил, че банковите му сметки били запорирани от ЧСИ Дахлева от гр.В., поради
неплатени кредити към Банка „ДСК“ ЕАД. За Нова година нямал пари за празниците и
позвънил на лицето Николай И. С. от гр.Г., с когото имал търговски взаимоотношения от 13
години и му сътрудничил с други търговски дружества. Б. поискал да му изпрати сумата от
5000,00 лева за празниците, с уговорката, че като продаде животни през следващата година,
до месец-два, щял да му ги върне. Поради това, че банковата му сметка била блокирана,
парите са изпратени по банковата сметка на майка му К. Б.. Тя ги получила чрез банков
превод на 31.12.2021г. в ЦКБ, клон с.Б., като свидетелят позвънил на С., че парите са
получени.
На 08.01.2022г. Н.С. отишъл при св.Б. да натоварят животни и се разбрали да свалят от
цената и от килограмите им, тъй като не мое да ми приведе парите по банков път.
Св.Б. посочил, че сумата от 5000,00 лв. е върната на Н.С. с две фактури от 08.01.2022г.
и от 04.03.2022г., но не знае той дали ги е предал на ищеца Т., тъй като вече е покойник
На зададен въпрос от процесуалният представител на ищеца, св.Б. отговорил, че в нито
една от горепосочените фактурите не е посочено, че е приспадната сумата от 5000,00 лв. от
цената, като авансово плащане, тъй като не сметнал, че ще има нужда да се описва.
3
Сумите по тези две фактури са му изплатени изцяло от фирма „ВМВ 444“ ЕООД по
банков път, остатъка след свалената цена за килограмите на животните, по неговата лична
банкова сметка.
С оглед гореизлоЖ. фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ПО ИСКА с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо от ЗЗД.
Иска е предявен от надлежна страна и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1/имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца 2/връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването 3/липса на правно основание за имущественото
разместване, и, че в тази хипотеза действията са фактически, като даването не е равнозначно
на престиране, тъй като лицето, което е дало имуществената ценност, не е по начало
обвързано спрямо получателя, тъй като предаването на вещи или суми се презумира, че е
станало с основание.
В случая се касае за иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.
55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, т. е. за осъждане на ответницата К. К. Б. да заплати на ищеца Т. Г. Т.
сумата от 5000.00 лв. лв., като получена без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2023г. до окончателното заплащане, както и направените от
ищеца по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца следва да
установи при условията на пълно главно доказване факта на получаване на благото от
ответника, като последният е необходимо да установи, че е съществувало основание за
получаване на сумата, респ.за нейното задържане. В разглеждания случай несъмнено е
установено получаване на исковата сума от 5000,00 лв. от ответницата К. Б.. Не се
установява обаче от доказателствата по делото, че е съществувало валидно правно
основание, на което да е получена тази сума.
От приложените писмени доказателства(разпечатка от вайбър, банково бордеро №
30243512 на Банка „ДСК“ ЕАД) безспорно е установено, че ищеца превел от своята банкова
сметка по банковата сметка на К. К. Б. сумата от 5000,00 лв., като в него като основание е
отразено“превод“.
Това се потвърждава и от показанията на св.Росен Билочвски, който пред съда посочил,
че майка му получилата превода на сумата от 5000,00 лв. на 31.12.2021г. в ЦКБ, клон с.Б..
По делото не се установи никаква договореност(устна или писмена) между ищеца и
ответницата. Парите са преведени от ищеца по сметката на ответницата по молба на трето
лице Н.С., който бил посредник при търговските взаимоотношения между него и ЗП Р.Б..
Не се доказа в процеса, че парите са върнати на ищеца от синът на ответницата по
4
цитираните две фактури № 240/08.01.202г. и № 242/04.03.2022г./л.30-31 от делото/ тъй като
в тях не е отразено, че исковата сума от 5000,00 лв. е приспадната от цената, като авансово
плащане,видно от приложените по делото 2 бр. платежи нареждания от 10.01.2022г. и от
04.03.2022г. за парични превод, препис от дневника на сметка 401/2 от синтетични и
аналитични сметки, дневник за покупките за периода 01.03.2022г. до 31.03.2022г. и от
01.01.2022г. до 31.01.2022г., както и от показанията на св.Р.Б.. Цитираните писмени
доказателства касаят търговските взаимоотношения между представляваното от ищеца
търговско дружество „ВМВ-444“ЕООД с.Б., обл.С.З. и ЗП „Р.Г.Б.“ и са ирелевантни за
настоящият правен спор.
По делото се установи, че ищеца е извършил превода на сумата от 5000,00 лв. на
ответницата, като не се доказа наличието на основание за плащането и задържането на тази
сума.
Получената сума от 5000,00 лв. от ответницата К. Б. не е върната на ищеца, въпреки
получената от нея покана на 11.01.2022г. по какъвто и да било начин, включително и до
приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция.
Следователно с получаването на сумата ответницата се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца и дължи нейното връщане на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че за процесната сумата от 5000,00 лв.
не е съществувало основание за получаване й ответницата К.Б., респ.за нейното задържане,
при което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен, с всички законни последици.
II. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер,
то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо
страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в
закона. При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.
(ТР № 5/2017 г., на ОСГТК на ВКС).
Основателността на главната претенция за сумата 5000,00 лв. обуславя основателност
и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доколкото няма определен от закона срок, в
който ответницата следва да върне на ищеца получената сума, вземането на ищеца за тази
сума става изискуемо при покана (чл.84, ал.2 ЗЗД). Поканата за връщане на исковата сума е
получена от К. Б. на 11.01.2023г., но тъй като в нея се съдържа едноседмичен срок за
доброволно изпълнение, то от 19.01.2023 г.(датата, следваща датата на която изтича срока за
доброволно изпълнение) е настъпила изискуемостта и съответно забавата за връщане на
сумата 5000,00лв.,поради което и този иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан, и
следва да се уважи.
IІI.РАЗНОСКИ
5
С исковата молба и в с.з. ищеца, чрез процесуалният си представител е поискал
присъждане на разноските по делото, които са в общ размер на 1850,00 лв. от които: 200,00
лв. заплатена държавна такса, 800,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, при
подписване на договора за правна защита и съдействие, 600,00 лв. допълнително адвокатско
възнаграждение по чл. 2, ал.8 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за процесуално
представителство извън населеното място по приложените 3 бр. договори за правна защита
и съдействие и 250,00 лв. за процесуално представителство и явяване в трето открито с.з. на
основание чл. 9, ал.9 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, съгласно приложеният списък по
чл.80 от ГПК.
Ответника е поискал присъждане на разноски в размер на 8000,00 лв. заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК.
С оглед уважаване на исковете, ответницата К. Б. следва да бъде осъдена на основание
чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на ищеца Т. Т. сумата от 1850,00 лв. разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция, съгласно приложеният от него списък по чл.80 от ГПК.
При този изход на делото на ответницата К.Б. не следва да й се присъждат поисканите
съдебно-деловодни разноски, съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Б. с ЕГН ********** от с.Б., обл.В., ул.“Оборище“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Г. Т. с ЕГН ********** от с.Б., обл.Ст. З., чрез пълномощника му адв.Ж. З.
с адрес за съобщения и призовки гр.Ст. З., ул.“Хаджи Димитър Асенов“ № 89, ет.4, офис №
2, на основание чл.55,ал.1, предл.първо от ЗЗД, сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди) лв.
получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.01.2023г. до окончателното заплащане, както и направените от ищеца по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 1850,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6