Решение по дело №1853/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260144
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20204430201853
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ........

 

гр.Плевен, 17.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ - ми наказателен състав

на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 1853/2020 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

            С наказателно постановление № *** от ***. на *** – *** на Д.Б.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл.355, ал.1 от КСО е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 3, ал.3, т.2 от Наредба ***.

            Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,  който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.***, която моли съда да остави жалбата без уважение и  потвърди издаденото НП.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Наказателното постановление е издадено за това, че на *** г. след извършена проверка в информационната система на ***, офис Плевен е установено, че като самоосигуряващо се лице не е подал декларация образец 6 /месец 13/ от Наредба ***. за дължимите осигурителни вноски за ***. в установения от закона срок до 30 април на следващата година и съгласно чл.22,ал.7 от ДОПК – до ***г. Към момента на съставяне на настоящия АУАН няма подадена декларация. На лицето е връчена покана с изх.№***/*** г. на *** г. Настоящият АУАН е съставен на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.3, ал.3, т.2 от НАРЕДБА ***., във връзка с чл.5,ал.4,т.2 и чл.5,ал.6 от КСО. Нарушението е за първи път. Срещу съставения АУАН не е постъпило възражение. За дз се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставителя Г.Т.Д. и свидетелите Т.Д.Й. и Т.Б.Б., от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя. Образуваното административнонаказателно производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Допуснатото от жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е предвидено налагане на наказание за този, който е задължен и не публикува годишен финансов отчет, каквото виновно поведение в случая е налице.

 

Затова съдът приема, че безспорно Д.Б.А. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административните нарушения по смисъла на чл. 3, ал.3, т.2 от Наредба ***., поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.  НП следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

           Потвърждава наказателно постановление № *** от ***. на *** – ***, с което на Д.Б.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл.355, ал.1 от КСО е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 3, ал.3, т.2 от Наредба ***.

            Решението подлежи на обжалване пред Регионален  административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: