№ 12499
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110130143 по
описа за 2022 година
...“ АД е предявило срещу „....“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата 3212,68 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, включваща 25 лева ликвидационни разноски, за вреди на МПС „Шкода
Октавия“, с рег. № ..., застраховано при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 03.03.2020 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Ген.
Гурко“, по вина на водач на МПС марка „Ауди А3“, с рег. № ..., със сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ ... Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 8385,64 лева на
27.05.2020 г. Сочи, че ответникът „....“ ЕАД е застраховал гражданската отговорност на
увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Излага,
че е предявил преписката на ответника, който обаче извършил частично плащане в размер
на 5187,96 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва механизма на процесното
ПТП, причинната му връзка с настъпилите по увредения автомобил вреди, както и
наличието на вина у водача на застрахования при него автомобил.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
1
За уважаване на предявения иск следва да бъдат установени следните обстоятелства:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
Не е спорно и се признава от ищеца, че от изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 8385,64 лева ответникът е заплатил 5187,96 лева, поради което и се претендира
остатъкът от 3212,68 лева.
От представената застрахователна полица № 19-0300/412/50001281 се установява, че
между ...“ АД и „Еуратек финанс“ АД е сключен договор за застраховка „Каско“ със срок на
застраховката 16.05.2019 г. – 15.05.2020 г. за лек автомобил МПС „Шкода Октавия“, с рег.
№ ....
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице е
посочило, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“,
с рег. № ..., изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 7203,16 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на
автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 8385,64 лева. Същата
сума е била заплатена на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. „....“
ЕАД е одобрило и платило 5187,96 лева, която сума ответникът е счел за съответна на
претърпените имуществени вреди.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че повредите по автомобила, изразяващи се увреждане на задна
облицовка на броня, задна алуминиева джанта, заден десен калник, са настъпили в резултат
от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността
на ответника. Механизмът на ПТП, е установен и е следният: МПС „Шкода Октавия“ се
движи в гр. София по ул. „Ген. Гурко“ и на кръстовището с ул. „Г. С. Раковски“ е ударено
2
от друго МПС, преминаващо на червен сигнал на светофара. Съдът намира, че с изплащане
на част от претендирания размер на застрахователното обезщетение, ответникът реално не
оспорва механизма на ПТП, обстоятелствата по неговото настъпване и причинените
увреждания, а единствено размерът на вредите и съответно обезщетението, което се дължи
за тяхното поправяне.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза е посочило, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № ...,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 7203,16 лв., поради което съдът
намира, че това е сумата, необходима за ремонта на процесния автомобил.
3
При това положение и с оглед изложените по-горе мотиви, след като по делото е
безспорно, че са причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на
застрахователното събитие и е извършен ремонт за тяхното поправяне в специализиран
сервиз, съдът намира, че платената от застрахователя по имуществената застраховка сума до
размера от е 7203,16 лева, е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция
срещу него. Следва да се съобрази погасената от ответното дружество сума в размер на
5187,96 лева, поради което дължимата сума, която още следва да бъде заплатена, е в размер
на 2016 лева (с включени ликвидационни разноски), поради което и предявеният иск по чл.
411 КЗ се явява основателен до този размер.
При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно уважената част
от иска в размер на 580,06 лева от следните направени разноски: 128,51 лева - държавна
такса, 250 лева – депозит за експертиза и 545,87 лева – адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 203,37 лева от
претендирани разноски в размер на 546 лева – адвокатско възнаграждение. Определени по
компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 376,69 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на ...“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 411 КЗ
сумата от 2016 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, включваща ликвидационни разноски, за вреди на МПС „Шкода
Октавия“, с рег. № ..., застраховано при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 03.03.2020 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Ген.
Гурко“, по вина на водач на МПС марка „Ауди А3“, с рег. № ..., със сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 2016 лева до пълния
претендиран размер от 3212,68 лева.
ОСЪЖДА „....“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на ...“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 376,69 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4