О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….2018г., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на осми януари 2018 година
в състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като
разгледа ч. адм. дело №3084 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК.
Образувано
е след разделяне с Определение №3042/07.11.2017г. от
производството по адм. дело №2653/2017г. на оспорването с жалбата на „МЕБЕЛ СТИЛ Д.К.“ЕООД-гр.Варна срещу Решение №287/23.08.2017г. на Директора
на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП в частта
по т.ІІ, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№11049-6/20.06.2017г.
по регистъра на ТД на НАП-Варна, заведена с вх.№Ю-287/23.06.2017г. в регистъра
на отдел „Обжалване“ при дирекция ОДОП-Варна на дружеството срещу Ревизионният акт
№Р-0300031607921-091-001/29.05.2017г. в частта на установените на дружеството
задължения за ДДС за внасяне по ЗДДС за данъчни периоди: м.01, 02,03,04,05,06,08,09,10,11
и м.12.2014г. и д.п.03.2015г. като недопустима и е прекратено производството по
жалбата в тази част.
В жалбата и в уточняващата молба от 25.09.2017г.
представляващият дружеството управител Д. Й. К. заявява, че РА с който на
дружеството са установени задължения както за корпоративен данък по ЗКПО, така
и за ДДС по ЗДДС са обжалвали в цялост.
Ответникът
- Директорът на
дирекция ОДОП - гр. Варна е представил преписката по издаване на Ревизионният
акт №Р-0300031607921-091-001/29.05.2017г., жалбата на дружеството срещу него и постановеното по нея Решение
№287/23.08.2017г. С молба от 26.09.2017г. е представено копие на известието за
доставяне на Решението на жалбоподателя.
Във връзка с преценката на допустимостта на
оспорването на Решение №287/23.08.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна
при ЦУ на НАП в частта по т.ІІ, от доказателствата се установи следното: Решение
№287/23.08.2017г. връчено на управителя Д. К. на 31.08.2017г. В Решението във връзка с частта по т.ІІ, с
която е оставена без разглеждане
жалба вх.№11049-6/20.06.2017г. на дружеството срещу РА в частта на установените задължения за ДДС за внасяне по ЗДДС за
данъчни периоди: м.01,02,03,04,05,06, 08,09,10,11 и м.12.2014г. и д.п.03.2015г.
и частично е прекратено
производството по оспорването на РА, са дадени указания, че подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от получаването му чрез директора на ОДОП пред
Административен съд – Варна. Жалбата срещу Решението до съда е депозирана на
07.09.2017г. чрез Дирекция“ОДОП“ – срока посочен в чл.147,
ал.3 от ДОПК. Решението в прекратителната част се явява административен
акт, който прегражда по-нататъшния ход на производството по обжалвана от
дружеството на РА в частта на установените задължения по ЗДДС. Той е
неблагоприятен акт за „МЕБЕЛ СТИЛ Д.К.“ЕООД-гр.Варна,
което поражда за него правен интерес и активна легитимация за оспорването му
пред съда. Поради това жалбата срещу Решението в частта по т.ІІ е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Решение
№287/23.08.2017г. Директорът
на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП в частта по т.ІІ оставил без разглеждане жалба вх.№ 7468/29.06.2015 г. по регистъра на
ТД на НАП-гр. Варна, заведена с вх.№11049-6/20.06.2017г. по регистъра на ТД на НАП-Варна, на дружеството
срещу РА №Р-0300031607921-091-001/29.05.2017г. в
частта на установените задължения за ДДС за внасяне по ЗДДС за данъчни периоди:
м.01,02,03,04,05,06,08,09,10,11 и м.12.2014г. и д.п.03.2015г. и е прекратено
производството в тази част, тъй като жалбата е преценена като недопустима. Във
връзка с този извод в Решението е посочено, че с РА не са определени
допълнителни задължения по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди. В хода на
ревизията не били установени различия между декларирания ДДС за внасяне от
дружеството и размера на данъка, установен от ревизиращите органи, което било
посочено в ревизионният доклад. След
анализ на плащанията на данъка, посочен в справката декларация за съответния
данъчен период било установено, че за д.п.01.2014г. и м.03.2014г. декларираният
данък не бил внесен в срок, поради което с РА били начислени съответните лихви
за забава. За останалите данъчни периоди м.02,04,05,06,08,09,10,11 и
м.12.2014г. и д.п.03.2015г. било установено, че декларираният ДДС в СД не е
внесен, поради което в таблица №1 към РА бил посочен размера на невнесения
данък и следващите се лихви. Поради това, че да данъчните периоди в обхвата на
ревизията не били установени с РА данъчни задължения различни от декларираните
от ревизираното лице, жалбата му срещу тази част от РА е намерена за подадена
при липса на правен интерес от обжалване. Поради това и на основание чл.88 ал.1
т.3 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП”-Варна счел жалбата
за недопустима срещу РА в частта относно данък ДДС по ЗДДС за данъчни периоди: м.01,02,03,04,05,06,08,09,10,11 и
м.12.2014г. и д.п.03.2015г.
Неправилно Директорът на Дирекция „ОДОП”-Варна е приел, че
при обжалването на РА по административен ред има правомощие да оставя жалбата
без разглеждане и да прекрати производството по нея поради липса на правен интерес
от обжалване - на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК приложим по препращане от §2 от ДР на ДОПК. В чл.147, ал.1 и ал.2 от ДОПК изчерпателно са изброени хипотезите, в които
административният орган при обжалване на РА по административен ред може да
остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по нея. Това са
случаите на просрочена жалба, неподписана жалба, подадена жалба от пълномощник
без представителна власт и когато не е посочен актът или действието, което се
обжалва. По аргумент от тази правна уредба, след като в чл.147, ал.1 и ал.2
от ДОПК не е предвидена възможност при обжалването
по административен ред решаващият орган да остави жалба без разглеждане поради
липса на интерес от обжалване, той
неправилно и незаконосъобразно е постановил това и прекратил в тази част
производството по обжалването от дружеството на РА в частта относно
установените задължения по ЗДДС. Тъй като в чл.147, ал.1 и ал.2 от ДОПК изчерпателно са изброени случаите, в които
административният орган може да остави жалбата без разглеждане, не е налице
хипотезата на §2 от ДОПК - неуреден случай. В този смисъл се е
произнесъл и Върховният административен съд в Опр.№13577/12.11.2010г. по адм.
д.№12700/2010г., Іо.
По делото няма спор между страните, че с РА
№Р-0300031607921-091-001/29.05.2017г. са установени задължения за ДДС за
внасяне по ЗДДС за данъчни периоди: м.01, 02,03,04,05,06,08,09,10,11 и
м.12.2014г. и д.п.03.2015г. на „МЕБЕЛ
СТИЛ Д.К.“ЕООД-гр.Варна. Независимо дали са допълнителни задължения за ДДС или констатациите
на ревизиращите са за дължим ДДС в размера и за периодите, каквито самото
дружество е определило и посочило в своите справки-декларации, то е
ревизираното лице, което има правен интерес и активна легитимация да оспори РА
в частта на установяванията за дължим от него ДДС по ЗДДС – главници и лихви. Поради
това жалбата му срещу РА и в частта относно установяванията за ДДС е подадена
при наличие на правен интерес и е следвало да бъде разгледана от решаващият
орган, който съгласно чл.155 ал.2 от ДОПК е следвало
да се произнесе с акт, с който да потвърди, да измени или да отмени изцяло или
частично РА в частта и на установените задължения за ДДС по ЗДДС.
С
оглед гореизложеното Решение №287/23.08.2017г. на Директора на
Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП в частта по т.ІІ следва да бъде
отменено и преписката
да се върне на Директора на дирекция ОДОП – гр.
Варна за произнасяне по жалба вх.№11049-6/20.06.2017г. по регистъра на ТД на НАП-Варна, заведена
с вх.№Ю-287/23.06.2017г. в регистъра на отдел „Обжалване“ при дирекция
ОДОП-Варна на „МЕБЕЛ СТИЛ Д.К.“ЕООД-гр.Варна срещу РА №Р-0300031607921-091-001/29.05.2017г. в частта на
установените на дружеството задължения за ДДС за внасяне по ЗДДС за данъчни
периоди: м.01,02,03,04,05,06,08,09,10,11,12.2014г. и д.п.03.2015г.
При този изход на делото и поради обстоятелството, че за образуването
му не е събрана дължимата държавна такса в размер на 50лв., ответната страна Дирекция“ОДОП“-Варна
следва да бъде осъдена да заплати тази сума на Административен съд- Варна по
слетката зца държавни такси.
Водим от това и
на основание чл.147 ал.3 от ДОПК , Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение №287/23.08.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ
на НАП в частта по т.ІІ, с която е оставена без разглеждане жалба
вх.№11049-6/20.06.2017г. по регистъра на ТД на НАП-Варна, заведена с
вх.№Ю-287/23.06.2017г. в регистъра на отдел „Обжалване“ при дирекция ОДОП-Варна
на „МЕБЕЛ СТИЛ Д.К.“ЕООД-гр.Варна срещу РА
№Р-0300031607921-091-001/29.05.2017г. в частта на установените на дружеството
задължения за ДДС за внасяне по ЗДДС за данъчни периоди: м.01,
02,03,04,05,06,08,09,10,11 и м.12.2014г. и д.п.03.2015г. като недопустима и е
прекратено производството по жалбата в тази част.
ВРЪЩА
преписката на Директора на дирекция ОДОП – гр. Варна за произнасяне по жалба вх.№11049-6/20.06.2017г. по регистъра на
ТД на НАП-Варна, заведена с вх.№Ю-287/23.06.2017г. в регистъра на отдел
„Обжалване“ при дирекция ОДОП-Варна на „МЕБЕЛ СТИЛ Д.К.“ЕООД-гр.Варна срещу Ревизионният акт №Р-0300031607921-091-001/29.05.2017г. в
частта на установените на дружеството задължения за ДДС за внасяне по ЗДДС за
данъчни периоди: м.01, 02,03,04,05,06,08,09,10,11 и м.12.2014г. и д.п.03.2015г.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-
Варна при ЦУ на НАП да заплати по сметката за държавни такси на Административен съд- Варна сумата от 50/петдесет/лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: