РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. , 28.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20241220100180 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и е
образувано по искова молба на “.....” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление в град Благоевград, ул. “А8” №*** представлявано от
управителя М. П., насочена срещу ответника В. Г. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес в град Г. Д., ул. “Д.” № **, бл. **, ет. *, ап. *, с която са
предявени следните установителни искови претенции: по отношение на
длъжника В. К. да бъде признато, че дължи в полза на ищцовото дружество
сума в размер на**** лева, дължима цена на предоставени, но незаплатени
ВиК услуги за периода от 30.06.2020 г. до 19.09.2023 г., предоставени по
силата на съществуваща между страните облигационна връзка, породила се
поради присъединяване на потребителя към водопроводната и
канализационна мрежа на “ВиК” ЕООД - град Благоевград, както и * лева
мораторна лихва, начислена върху претендираната главница, за периода от
04.09.2020 г. до 27.10.2023 г. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че ищецът, в качеството си на ВиК оператор, е изпълнил
задължението си по доставка на ВиК услуга в недвижимия имот, собственост
на потребителя, който обаче от своя страна не изпълнил задължението си да
1
изплати цената на така получената услуга. В тази връзка от страна на
ищцовото дружество били издадени на основание чл. 33 от ОУ ежемесечни
фактури, задълженията по които ответникът следвал да заплаща в 30-дневен
срок след датата на тяхното издаване, като в процесния период длъжникът не
погасил която и да е от претендираните месечни вноски. С исковата молба се
претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, реализирани от
ищеца както в исковото, така и в заповедното производство.В срока,
предвиден в чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на В. К., с който
се оспорва допустимостта, а и основателността на предявената претенция.
Възразява се, че между страните не е сключен договор за водоснабдяване, тъй
като по делото не бил представен предварителен писмен договор, изискван по
силата на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, доколкото ответникът имал качеството на нов
потребител по смисъла на параграф 1, т. 2, б. “в” от посочената наредба; за
процесния период ползвател на жилището била Е. Х., поради което се оспорва
материалната легитимация на исковете; възразява се, че не е бил спазен от
страна на ищеца редът за отчитане на ВиК услугите, посочен в чл. 23, ал. 4 от
ОУ, доколкото по делото липсвали доказателства служители на ищеца да са
посещавали имота, където да са извършвали реален отчет на потребените
количества вода в присъствието на представител на ищеца. Навежда се
възражение за погасителна давност по отношение на процесните суми по
фактури, издадени на 03.08.2020 г., 01.09.2020 г., 01.10.2020 г. и 01.11.2020 г. В
проведеното открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните
състезания, страните не се явяват и не се представляват, като се представят
писмени становища относно правния спор, предмет на делото.
Районен съд - Гоце Делчев, след като прецени доказателствената сила на
представените писмени документи, проведеното експертно заключение,
както и възраженията и доводите на страните, установява от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, че ответникът е собственик на апартамент № **,
намиращ се на ет. * в бл. № ** на ул. “***” в град Г, Д. (в тази връзка и
нотариален акт за покупко-продажба от 01.06.2006 г., подписан от ответника в
качеството му на купувач по договора). Видно от релевираните в отговора
възражения и твърдения, че от страна на ответника не се оспорва, че
2
процесният имот е водоснабден, но се оспорва страните да са оформили
отношенията си по повод ползването на тази ВиК услуга с нарочна договорна
форма, поради и което се аргументира, че за потребителя не съществувало
договорно задължение да заплаща цената на получаваната услуга. По делото с
исковата молба са представени справка от съдържанието на електронни
карнети, както и справки за потреблението на абонат под № **с имена на
потребителя В. Г. К., ЕГН: ********** и адрес ул. “Д.”, гр. Г.Д., за периода
03.08.2020 г. - 02.10.2023 г., като констатациите за отразеното в тях количество
на предоставена вода в кубици не са оспорени от ответника, като от
проведената съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана като обоснована от
страна на съдебния състав, а и неоспорена от страните по делото, се
установява, че за процесния период са изразходвани *** кубика вода, като за
това потребление е начислено парично задължение в размер на **** лева.
С оглед на гореизложеното съдът достига до следните заключения от
правна страна:
На първо място следва да се посочи, че предявените две установителни
претенции с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 198о
от Закона за водите (ЗВ) са допустими, доколкото срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 521/17.11.2023
г., издадена по ч.гр.д № **/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев, е постъпил в
предвидения едномесечен срок възражение от страна на длъжника, което
обуславя правния интерес от провеждането на настоящото производство.
Освен това заявителят е спазил и указаният в чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК
срок за представяне на искова молба с предмет вземанията, обективирани в
издадената заповед за изпълнение (известие за доставяне, стр. 65 от делото),
поради което оплакването на ответника по този въпрос е неоснователно.
Не е спорно обстоятелство по делото, че ищецът има качеството на ВиК
оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 5 ЗВ вр. чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
предоставящ водоснабдителна услуга, като както се посочи и по-горе,
процесният недвижим имот, собственост на ответника в интересуващия този
процес времеви период, е бил действително свързан с водоснабдителната
система, поддържана от оператора (по смисъла на т. 32 от параграф 1 от ДР на
ЗВ). По отношение на възражението, заявено с отговора към исковата молба,
3
че между страните по делото не е възникнало облигационно правоотношение
с предмет предоставяне на процесните услуги по водоснабдяване на имота на
ответника, следва да се посочи, че относимият подзаконов нормативен акт,
регулиращ обществените отношения по предоставяне на посочената ВиК
услуга е Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена на основание чл. 135, т. 15 ЗВ, като в чл. 3, ал. 1 от нея са
изброени лицата потребители на ВиК услуги, сред които са собствениците на
водоснабдяваните имоти, лицата, на които е учредено вещно право на строеж,
респ. вещно право на ползване, като в случая ответникът попада под
хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2 - собственик на жилищен имот в сграда, което е
етажна собственост. Съгласно чл. 8, ал. 1 от посочената наредба получаването
на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган, като по аргумент от противното
на чл. 8, ал. 5 следва извода, че за потребители, ползващи водоснабдителната
услуга преди датата на влизане в сила на последната разпоредба, не се изисква
подписване на предварителен писмен договор за приемане на ОУ с оператора
доставчик на услугата. В случая ответникът няма качеството на нов
потребител - § 1, б. в от ДР на Наредба № 4, поради което неоснователно се
твърди, че ищецът следва да представи нарочно писмено споразумение, за да
бъде прието, че е налице договорна връзка. Ето защо е напълно достатъчно да
бъде установено, че процесният имот е водоснабден по реда на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., за да се приеме, че за потребителя, в качеството му
на собственик, е възникнало договорно задължение да заплаща цената на
реално потребеното количество вода и такса за канализационна услуга.
Правоотношението, възникнало между страните по делото се регулира
единствено от разпоредбите на изготвените от ищеца и приетите от
потребителя общи условия. Действащите както към 2006 г., така и към
периода, посочен в ИМ, условия са задължителни за ответника, доколкото на
основание чл. 8, ал. 3 от цитираната наредба и чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от ЗРВКУ те
са обнародвани в централен ежедневник - ноторно известно обстоятелство за
съда и страните, като от момента на тяхното публикуване е изтекъл 30 -
дневния срок, в който ответникът е могъл да упражни правото си да направи
4
пред оператора ищец заявление, в което да предложи различни от
публикуваните услови, но в този смисъл доказателства по делото не са
представени. На следващо място, дори да се приеме обратното - а именно, че
съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4 (ред. към ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.)
следва потребителят да приеме общите условия със сключването на
предварителен писмен договор, то съдът счита, че между страните е бил
сключен договор за услуга, тъй като до месец април 2012 г. ответникът е
заплащал ценовата равностойност на предоставяните му ВиК услуги (справка
на стр. 38 - 39 от делото по задълженията за партидата, издадена на името на
ответника), което идва да покаже, че тази страна се е считала за обвързана в
качеството си на потребител по договор за водоснабдителна услуга с ищеца,
като действащото законодателство не поставя форма за валидност на този
договор (писмена или друга квалифицирана такава), като този извод не се
променя от необходимостта от подписване на предварително писмено
споразумение по приемане на общите условия, след като такава форма не е
предвидена от законодателя по отношение на самия договор за услуга, а
наличието на споразумение се отнася до приемането на стандартизираните
условията на ВиК оператора по предоставянето на тази услуга. Все в тази
връзка, без значение е дали потребителят е приел писмено или не общите
условия, действащи към датата на сключване на процесния договор,
доколкото относимият период е 2020 - 2023 г., като както се посочи и по-горе,
то по отношение на актуалните ОУ не са налице данни потребителят да се е
възползвал от хипотезата на чл. 11, ал. 8 от ЗРВКУ.
Правно ирелевантно е също така, с оглед поставеното възражение относно
пасивната материалноправна легитимация на ответната страна, твърдението,
че самият имот бил предоставен за ползване на трето за спора лице. Това е
така, защото по делото не се установя промяна титуляря на коментираната
партида по реда на чл. 59, ал. 2 от ОУ преди 2024 г. (когато имотът е придобит
по силата на постановление за възлагане след проведена процедура по
публична продан), а както е известно облигационното правоотношение е
относително такова, между конкретни страни, като кредиторът не може да
слуша възражение на длъжника, че обектът на договора се ползва от трета
страна, доколкото именно той се е задължил да предоставя договорната
престация, като доставчикът на услугата не е обвързан от евентуалните
договореност между третата за договора страна и длъжника. Ако
5
действително имотът е бил ползван от наемател, но наемодателят заплаща
цената на използваната комунална услуга, то последният може да поиска
заплащане на обезщетение на извъндоговорно основание, респ. евентуално на
договорно такова. Освен това - чл. 3 от Наредба № 4 ясно посочва, че страна
по договора с доставчика може да бъде лице, в чиято полза е учредено
ограничено вещно право на ползване. Вярно е, че според § 1, т. 2 от ДР на
ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, без да
е уточнено ясно, че се касае за вещно право на ползване, така както е сторен в
подзаконовия нормативен акт, но съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с
утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички
нормативни актове, като такова утвърдено значение за смисъла на думата
ползвател на недвижим имот се съдържа в чл. 56 и сл. от ЗС (сравни например
обстоятелството, че в ЗУЕС законодателят обозначава наемателите на
самостоятелни обекти в ЕС като обитатели).
На следващо място, от страна на ответника не се оспорва водоснабдяването на
имота, но се твърди, че ищецът не е спазил нормативния ред за изчисляване
реалното количество на доставената питейна вода. Така в чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4 е посочено, че ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата отчетените данни на общия и
индивидуалните водомери в сграда ЕС се установяват чрез отбелязване в
карнет, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Възразява се, че електронното отчитане на данни започнало след 19.08.2021 г.,
но преди това липсвали доказателства за спазване процедурата по отчитане,
регламентирана в чл. 32 от наредбата, като в срок от страна на ответника е
оспорен и представеният от ищеца хартиен карнет за отчитане на данните в
периода април 2019 г. - юли 2021 г. Действително представеният карнет
съдържа отбелязване показанията на водомера в процесния обект, без обаче
документът да носи нито един подпис от страна на клиента или на него
представител. В този смисъл възражението, че доставчикът оператор не е
съобразил изискването на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 (чл. 23, ал. 4 от ОУ) за
6
отчитане на данните в периода до юли 2021 г. е основателно, като не се твърди
и не са представени доказателства потребителят да е отказал достъп до своя
имот и съответно да е извършено служебно начисляване на количество
питейна вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 и чл. 24, ал. 4 от
представените ОУ. Ето защо исковата претенция относима за периода
30.06.2020 г. - 19.07.2021 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй
като по делото остава недоказано по какъв начин са нанесени в месечните
отчети, изготвени на книжен носител, показанията на измервателното
устройство, след като не се установява представител на дружеството ищец да
е допуснат до водомера на ответника, което обстоятелство да е и отразено с
подпис на последния. В този смисъл е безпредметно обсъждане на
възражението за погасителна давност, предявено по отношение на част от
вземанията, попадащи в този период. Същото обаче не може да бъде казано по
отношение на остатъка от вземането, начислено след 19.08.2021 г., доколкото
видно от представената справка на стр. 38 от делото, че след този момент
отчитането се е случвало по електронен път, чрез съставянето на нарочни
електронни карнети, в който случай изискването за поставяне на подпис от
страна на длъжника под констатираните данни от измерването не е налице,
като при дистанционно отчитане е достатъчно едно физическо посещение на
служител на ищеца оператора веднъж годишно (чл. 23, ал. 9 ОУ). След като
такива електронни карнети, отразяващи различна месечна стойност на
потребената вода, са съставени и представени по делото, то това в достатъчна
степен доказва, че представител на ищеца е посетил поне веднъж в годишния
отчетен период процесния недвижим имот, особено след като законодателят
не поставя други формални изисквания, доказващи реализиране процедурата
по отчитане в тази хипотези. Ето защо исковата претенция е основателна за
времевия период от 31.07.2021 г. (отразената проверка в хартиения карнет от
м. юли 2021 г. отразява данните за потребление през м. юни 2021 г.) до
31.08.2023 г. за сумата от **** лева (с оглед данните, които са отразени в
табличен вид към отговора по въпроса № 2 на ССЕ и приспадане на сумите за
периода юни 2020 г. - юни 2021 г.).
По отношение на акцесорния иск същият също следва да бъде уважен
частично, като в тази връзка съдът съобразява, че съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ
потребителят е длъжен да заплати дължимата сума в 30-дневен срок след
датата на издаване на фактурата, след който момент изпада в забава и дължи
7
лихва за забава, поради което в този случай е приложима нормата на чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Искът с това правно основание, при съобразяване данните, изложени в
съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде уважен за сумата от ****
лева, а за горницата отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора разноски се дължат в полза и на двете страни, но
съобразно уважената част на исковите претенции и отхвърлителната такава.
От страна на ищеца се претендират 505 лева разноски за заповедното
производство и 815.68 лева за исковото, като са представени и писмени
доказателства, удостоверяващи тяхното реално изплащане, а от страна на
ответника 530 лева (500 лева заплатено възнаграждение и 30 лева депозит за
исковото производство). И от двете страни е релевирано възражение за
прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК, като съдът констатира, че
претендираният размер на разноски за заповедното производство от страна на
ищеца действително не отговаря на извършените фактически действия по това
дело, изразени единствено в попълване на бланкетно заявление и неговото
подаване в съда, придружено с представяне на писмени доказателства, затова
същите следва да бъдат редуцирани до 200 лева. По отношение на останалите
разноски, сторени в исковото производство, в това число и от двете страни,
съдът не счита техният размер да е прекомерен, с оглед броя на съдебните
заседания и извършените във връзка с многобройните доказателствени
искания процесуални действия от страна на пълномощниците. С оглед размера
на уважената част на главницата и на иска за лихва за забава в полза на ищеца
се дължат 361.71 лева разноски за двете производства по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а по отношение на този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД 258.44
лева, съответно общо 620.15 лева. В полза на ответника се дължат по
отношение на главния иск 133.37 лева и 80.78 лева за акцесорния, общо 214.15
лева за исковото производство.
Така мотивиран, Районен съд - Гоце Делчев
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Г. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес в град Г, Д., ул. “Д.” № *, ет. *, ап. ***, че на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о и сл. от ЗВ ДЪЛЖИ в полза на ищеца
“В,” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в град Б,, ул.
8
“А, Ч,’ № *, представлявано от управителя М, П,, сума в размер на ***** лева
(******), дължима цена на предоставени, но незаплатени ВиК услуги по
договор с партида № **** за периода от 30.06.2020 г. до 19.09.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, а именно
16.11.2023 г., до окончателното погасяване на товза вземане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 521 от 17.11.2023 г.
по гр. д. № **** от 2023 г. на РС - Гоце Делчев, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълно претендирания размер от ***** лева като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Г. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес в град Г, Д., ул. “Д.” № *, ет. **, ап. **** че на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о и сл. от ЗВ ДЪЛЖИ в полза на ищеца
“В,” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в град Б., ул.
“А,.’ № *, представлявано от управителя М. П., сума в размер на ***** лева
(.), обезщетение за забава, начислено върху размера на горепризнатата като
дължима главница за периода от 04.09.2020 г. до 27.10.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 521 от 17.11.2023 г.
по гр. д. № ** от 2023 г. на РС - Гоце Делчев, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълно претендирания размер от ****** лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес в град Г. Д., ул. “Д.” № *, ет.* ап. **, да ЗАПЛАТИ на “В,”
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в град Б,, ул. “А, № *,
представлявано от управителя М, П., съдебно-деловодни разноски в общ
размер на **** лева (******), извършени в настоящото производство и
заповедното такова под № ****/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “В....” ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление в град Б., ул. “А.’ №**, представлявано от
управителя М. П., да ЗАПЛАТИ на В. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес в град Г. Д. ул. “Д.” №№ *, ет. *, ап. *, съдебно-деловодни разноски в
общ размер на *** лева (****), извършени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
- Благоевград, считано от връчването на съобщението за неговото изготвяне
на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9