№ 12129
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110118123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Т.,
срещу „С.А.Г. Груп“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 179,43 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.11.2020 г. до 30.4.2022 г.,
ведно със законна лихва от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането; 14,32 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 06.02.2023 г.;
14,85 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2020 г. до м.09.2021 г., ведно със законна лихва от 14.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 2,90 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2023 г. по ч.гр.д. №
7842/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К.-1“, бл. ***, вх. „Б“, М. № 39,
поради което се е обогатил, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И. – Т., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но
поради бездействието му не бил сключен предвиденият в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следвало да отговаря по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези
твърдения на ищеца, главните искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобИ.не на имуществени блага
или спестяване изразходването на такИ., реализиращо се посредством увеличаване на актИ.
или намаляване на пасИ. или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/
обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на
сигурното му увеличаване чрез придобИ.не на нова облага; 3/ липса на правно основание за
обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и
следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете
явления да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС №
1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е
необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между страните.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като
между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за
2
процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: ТЕ
за отопление, отдадена от сградната инсталация, е определена като разлика между общото
количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в
отделните имоти и ТЕ за БГВ, като същата се разпределя пропорционално на отопляемите
обеми по проект; за процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от сградна
инсталация е на база отопляема кубатура в размер на 282 куб.м. съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за периода 2020/2021 г. не е
осигурен достъп до имота, за което е представен констативен протокол от 29.05.2021 г., като
въпреки неосигурения достъп за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на имот;
на 03.06.2022 г. в отчетен формуляр с подпис на потребител няма отбелязан топломер, като
за двата отчетни периода 2020/2021 г. и 2021/2022 г. няма изчислена ТЕ за отопление на
имот; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; за период
2020/2021 г. не е осигурен достъп до имота, за което е представен протокол от 29.05.2021 г.,
като на 03.06.2022 г. в отчетния формуляр с подпис на потребител е отбелязано, че връзката
към водомера е пломбирана; въпреки неосигурения достъп за 2020/2021 г. за целия процесен
период няма изчислена ТЕ за БГВ; изчисленията, извършени от ФДР за ТЕ за отопление от
сградна инсталация са в съответствие с действащата наредба.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при
договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобИ.не на собствеността или
вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (в този смисъл са
Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от
22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г. и др.). За да е основателна претенцията
основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно
доказване, че насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е.
трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение.
В частност от представените по делото писмени доказателства се установява, че на
17.02.2020 г. между „С.А.Г. Груп“ ЕООД, представлявано от М.М., в качеството му на
наемодател, и Б.Д. С., в качеството му на наемател, е бил сключен договор за наем на
процесния М. № 39 за срок от 5 години, считано от 17.02.2020 г.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на
процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия
период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този
начин си е спестил разходи. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено
към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
топлинна енергия през исковия период, поради което и не е налице хипотеза на спестяване
на разходи за нейното овъзмездяване. В подкрепа на извода за липса на доказателства за
реално потребено количество топлинна енергия, е и отразеното от вещото лице в приетата
3
СТЕ. При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което
предявените главни искове са неоснователни.
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът, който чрез процесуалния му представител, претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу
„С.А.Г. ГРУП“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.“
№ 84, представлявано от М. И.нов М.ов, положителни установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че „С.А.Г. ГРУП“
ЕООД дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 179,43 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.11.2020 г. до 30.4.2022 г.,
ведно със законна лихва от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането; 14,32 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 06.02.2023 г.;
14,85 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2020 г. до м.09.2021 г., ведно със законна лихва от 14.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 2,90 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2023 г. по ч.гр.д. №
7842/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, да заплати на „С.А.Г. ГРУП“ ЕООД , ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.“ № 84, представлявано от М. И.нов М.ов,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4