Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Перник

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор К. Т. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия К. Ч. КАНД № 34 по описа на съда за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 434 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3097432, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с който на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. По същество се излагат доводи, че в решението не са обсъдени изложените в жалбата съображения, че жалбоподателят се е явил навреме за насроченото съдебно заседание на 01.03.2023 г. в 14:00 часа, в зала 4, но по това време съдебния състав е отсъствал, без да се върне в рамките на половин час, поради което са депозирани писмени бележки, които също не са взети под внимание при постановяване на съдебния акт. От касационния съд се иска да отмени решението на Районен съд – Перник.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В., пълномощник на директора на ОДМВР – Перник. Процесуалният представител оспорва жалбата, излага съображения за липса на представени доказателства за извършени в хода на производството пред районния съд съществени процесуални нарушения, по същество пледира законосъобразност на издадения електронен фиш. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като законосъобразно.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за основателна. Доводите за това са следните:

С ЕФ, серия К, № 3097432, издаден от ОДМВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Н. В. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за това, че на 18.10.2019 г., в 13:35 часа, в община Перник, на път ПП I-6, км 84+000, на кръстовището с [улица], с посока на движение към [населено място], при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) В26 за извън населено място и отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „ПЕЖО 301“ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. В. Н., е управлявано със скорост от 83 км/ч, с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Обжалван пред Районен съд – Перник, ЕФ е потвърден с решението, предмет на настоящия съдебен контрол.

За да постанови този резултат районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства, приема за безспорно установено по делото отразеното е ЕФ от фактическа страна в частта му за управление на 18.10.2019 г., в 13:35 часа, на МПС – лек автомобил, собствен на жалбоподателя, на път ПП I-6, км 84+000, на кръстовището с [улица], с посока на движение към [населено място], със скорост от 83 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на водача), при въведено с ПЗ В26 ограничение на скоростта – 60 км/ч. По отношение обаче на мястото на извършване на процесното нарушение – такова в или извън населено място, изводите от фактическа страна в решението са противоречиви. Приема се, както че нарушението е извършено в [населено място], така и че е извършено извън населеното място.

Въз основа на така установените факти районният съд приема, че ЕФ е издаден в процесуално законосъобразно производство, при правилно приложение на материалния закон, с наложено за извършеното нарушение съответно по вид и във фиксиран размер административно наказание.

Решението е неправилно.

По доводите в касационната жалба:

Основателно е оплакването на касатора за липса на обсъждане в решението на доводите на наказаното лице пред районния съд за „изтекъл давностен срок“, каквито съображения са изложени в жалбата. В решението на районния съд липсва конкретно обсъждане на тези доводи на наказаното лице, което е в нарушение на изискването на разпоредбата на чл. 339, ал. 1 във вр. с ал. 2 на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Същото обаче, предвид формулирания в решението извод, че ЕФ фиш е законосъобразен, като се вземат предвид приобщените по делото доказателства (справка на л. 7 от АНД), не се явява съществено в степен самостоятелно да обоснове отмяна на решението на районния съд и да обуслови връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция. Видно е от приобщените по делото доказателства, относимо към датата на извършване на процесното нарушение на 18.10.2019 г., доводите, свързани с изтекла погасителна давност за без основание. Нито към датата на връчване на ЕФ на 16.10.2022 г. е изтекла обикновената погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК) във вр. с чл. 11 от ЗАНН (в специалното производство по издаване на ЕФ по реда на ЗДвП сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими), нито към този момент, както и към момента на произнасяне на районния съд, а и към настоящия момент, е изтекла и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 82, ал. 4 във вр. с чл. 80 ал. 1, т. 3 от НК, за нарушението, извършено на 18.10.2019 г.

Неотносими към касационната проверка за законосъобразност на решението на районния съд, ограничена в пределите на основания по чл. 348 от НПК, във вр.с чл. 63в от ЗАНН, са и доводите в жалбата, свързани с процесуално поведение на първоинстанционния съдебен състав, що се отнася до съобразяване на посочения начален час на съдебното заседание пред районния съд, в което делото е обявено за решаване. Представляващи такива, вън от обхвата на касационния контрол, същите не следва да се подлагат на обсъждане.

Останалите доводи в касационната жалбата, бланкетни по своя характер, като несъдържащи конкретни съображения, които касационният състав да обсъди, не могат да бъдат предмет на проверка на основание чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

По приложението на материалния закон:

С процесния ЕФ административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, спрямо водачите на пътни превозни средства ППС е установена забрана да превишават установените нормативно (ал. 1) или с пътен знак (ал. 2) стойности на скоростта на движение в населено и извън населено място (ал. 1, във вр. с ал. 2).

Съгласно §, 6, т. 49 от ПЗР на ЗДвП, населено място е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Пътните знаци за начало и край на населено място са регламентирани в чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП.

Съответно в разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в случай на установено превишаване на така установените в чл. 21, ал. 1, респ. ал. 2 на ЗДвП ограничения, диференцирано по размери, както според стойността на съответното превишаване в определени диапазони, така и според мястото на извършване на нарушението – в рамките на населено (ал. 1) или извън населено място (ал. 2).

Приложената в процесния случай санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП се отнася до превишаване на скоростта извън населено място в диапазон на превишаването от 21 до 30 км/ч. С такова съдържание, включително касателно мястото на извършване на процесното нарушение е и предявеното с ЕФ административнонаказателно обвинение.

На първо място, противоречиво в решението се прави извод, както че нарушението е извършено в [населено място], така и че е извършено извън населеното място, а ограничението на скоростта е както за населено място, така и за извън населено място. Така изложените мотиви не позволяват еднозначен извод, какво е приел районният съд – дали регистрираното с автоматичната система за скорост (АТСС) превишаване на максимално разрешената скорост се отнася за участък от пътя, който е извън населено място – в община Перник, сигнализирано с пътен знак, т.е. правилно е [жк], по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, или регистрираното превишение на максимално допустимата скорост, сигнализирано с пътен знак се отнася до населеното място [населено място], т.е., че се касае за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поради което изведената в ЕФ правна квалификация е неправилна.

Във връзка с горното и от събраните в хода на съдебното следствие пред районния съд доказателства не се установява категорично, че мястото на извършване на процесното нарушение, посочено като община Перник, е извън населено място, т.е. че км 84+000 на път I-6, се намира извън границите на населено място [населено място], какъвто обективен елемент съдържа и административнонаказателното обвинение, предявено с потвърдения ЕФ. Установено по делото е само, въз основа на информация от Областно пътно управление – Перник, че в процесния участък, описан в ЕФ, ограничението на скоростта в посока на движение към [населено място] към дата 18.10.2019 г. е въведено с ПЗ В26 – 60 км/ч., монтиран на 140 м преди км 84+000 (на км 83+600), като дори в разпореждането на районния съд до ОПУ – Перник (л. 27 от АНД), е изискана информация за участък от пътя – [населено място].

При това положение описаното в обстоятелствената част на ЕФ, че нарушението е извършено извън населено място, което се явява елемент и на административнонаказателното обвинение и към което е приложен съответният административнонаказателен състав, е недоказано. Първоинстанционното решение е постановено в резултат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с доказателствената дейност на съда – в разрез с правилото на чл. 303 във вр. с чл. 317 от НПК и основните принципи по чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на първоинстанционното решение.

Въпреки горното не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Видно от приложения по делото снимков материал – разпечатка от използваната за установяване на процесното нарушение автоматизирана техническа система (АТС), снабдена с GPS модул (технически характеристики на АТС, л. 20 от АНД), в същата са генерирани GPS координати (част от запазените в АТС данни за едно събитие (за едно МПС, л. 19 гръб от АНД), сочещи разположението на автомобила на касатора към момента на регистриране на скоростта на движение на това ППС – 42.603116 и 23.089438 (л. 9 от АНД). При извършена обикновена/служебна справка в Google maps, и през Google street view, се установява, че така регистрираното разположение на автомобила попада към момента на заснемане на изображенията в Google street view след табелата за начало на населено място – [населено място] и преди табелата за край на населеното място [населено място], в посока към [населено място]. Т.е. генерираните посредством GPS модула на АТС координати не сочат на място извън населеното място [населено място].

Освен горното, [улица], попада изцяло в рамките на населеното място [населено място], факт който е ноторно известен на настоящия съдебен състав. Във връзка с това на съда е служебно известено, че единственият участък на път I-6, при който се образува кръстовище с [улица], посочено като място на извършване на процесното нарушение, също е в рамките на населеното място [населено място], а пътят в частта му, преминаваща през територията на [населено място] е именуван от местната администрация [улица].

Във връзка с изложеното приложима към процесното нарушение е санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДвП. Електронният фиш е незаконосъобразен и като такъв също подлежи на отмяна без да е налице възможност за преквалифициране на деянието от районния съд (арг. от чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН).

Относно разноските:

С оглед изхода на делото касационният жалбоподател има право на разноски, такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 434 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и В. Н.:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3097432, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП, с който на Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.