Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 21 януари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 16.01.2020
г. в състав:
Районен съдия:
Иван Иванов
при участието на
секретаря М. Б.
като разгледа
докладваното от съдия И. гражданско дело №
4401 по описа за 2019 г. на
Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация”
ООД с ЕИК *********, ***************** срещу П.Д.М. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се поддържа, че ищецът и ответникът са в облигационни
правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял
на ответника питейна вода за битови нужди за имот с адрес *****************Тъй
като ответникът не изплатил процесните задължения за доставена питейна вода, на 14.06.2019 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело
№ 2336/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение от 18.06.2019 г., която била връчена лично на длъжника. В
срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
300,12 лв.-главница за неплатена вода за периода от 13.04.2018 г. до 20.02.2019
г., начислена за имот в *************** ,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 14.06.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед № 1464 от 18.06.2019 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 2336/2019 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски.
Ответникът П.Д.М. не е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 2336/2019 г. на Врачанския районен съд длъжникът П.Д.М. е подал писмено възражение по чл.
414 от ГПК, в което не е навел конкретни правопогасителни и правоизключващи
доводи.
Ответникът, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките
на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за
основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като на ответника е указано с връчването на исковата молба, а също и с
връчването на определението за насрочване от 16.12.2019 г. по делото, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на него и негов
представител, може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на Върховния касационен съд, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски, съразмерно с частта от заявлението по чл. 410 от ГПК, за която е
предявен иск по чл. 422 от ГПК и същият е уважен, както следва: по заповедното
производство сумата 72,87 лева-разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски: сумата 121,44
лева-разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерността на присъждане на разноските произтича от това, че липсват
наведени от ищеца твърдения да са налице
независещи от волята на ищеца обстоятелства, поради които не е предявен
иск за мораторна лихва.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на П.Д.М. с
ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ООД с ЕИК *********, ***************** сумата 300,12 лева-главница за
неплатена вода за периода от 13.04.2018 г. до 20.02.2019 г., начислена за имот
в ************ ведно със законната лихва върху сумата от 14.06.2019 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед № 1464 от 18.06.2019 г. за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2336/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с
ЕИК *********, ***************** сумата 72,87 лева-разноски
за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство-ч. гр. дело № 2336/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 121,44
лева-разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4401/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Районен съдия: