РЕШЕНИЕ
Номер 260088 27.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На седемнадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Сийка Радева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 3297 по описа за 2020 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438-000172 от 10.04.2020г.
на ВПД Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Г.З.Т.,***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.З.Т., ЕГН **********,***, сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Ш.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-000172
от 10.04.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с
което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Г.З.Т.,***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Г.З.Т. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява и както лично, така и чрез
процесуален представител пледира за отмяна на постановлението, акцентирайки на
аргумент за несъставомерност на деянието.
Въззиваемата страна – Трето РУ на МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител, а в писмена молба-становище иска
потвърждаване на наказателното постановление, както и се претендират разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г.З.Т.,
за това, че на 02.02.2020г. около 01.20 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.Пешерско шосе и ул.Царевец, като водач на лек автомобил – Пежо 607 с рег.№ **,
държава България, при обстоятелства: управлява лек автомобил „Пежо 607“ с рег.№
**, собственост на З.Г.Т., ЕГН **********,*** в посока юг-север и преминава на
неразрешаващ сигнал на светофарната уредба /червен/, работеща в нормален режим,
с което е извършил:
1. Не
съобразява поведението си със светлинните сигнали.
С това
виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН от 02.02.2020г., съставен от Г.З.Т.
***, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен
начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически
положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът
намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на
актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като
всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи
се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по
цитираната правна квалификация, тъй като според чл.6, т.1 от ЗДвП „Участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Безспорно се установява, че жалбоподателят,
управлявайки МПС, е преминал през кръстовището при забранителен сигнал на
светофарната уредба, тоест не е съобразил поведението си със светлинните
сигнали. Възражението на жалбоподателя, че е навлязъл в кръстовището при
разрешителен /зелен/ сигнал на светофара, като е изчаквал преминаването на друг
насрещнодвижещ се автомобил да премина, се оборва от доказателствата по делото
и в частност от безпристрастните свидетелски показания на актосъставителя,
който като пряк очевидец на противоправното поведение на водача Т.,
свидетелства, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището по време на
действието на забранителния сигнал, както и че по същото време не е имало
никакви други автомобили, които да се движат, а също и че е наблюдавал пътната
обстановка и действията на жалбоподателя от непосредствена близост до
кръстовището.
Правилно и законосъобразно е било
квалифицирано деянието и също правилно и законосъобразно е било санкционирано
по реда на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, според който и с оглед конкретиката на казуса, се
наказва с глоба 100лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването. В случая санкцията е във фиксиран от законодателя
размер и нито съдът, нито наказващият орган, могат да я намаляват. Наред с това
липсват основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока е искането
на жалбоподателя в жалбата му, тъй като разглеждания случай не се отличава от
останалите случаи на изследваното нарушение.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са съставени, респ. издадени в предвидените в закона срокове и от компетентни лица.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно
е искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,
както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено
в изготвяне на писмено становище по делото.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 20-0438-000172 от
10.04.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Г.З.Т.,***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно
и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Ш.