Р
Е Ш Е Н И Е № 1018
гр. Пловдив, 16.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №1805
по описа за 2019г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.463 във връзка с чл.278
от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на А. С. А.,
ЕГН **********, и Х. Ш. А.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им
адв. Н. А., против
протокол за разпределение
на събрана сума от публична продан на
недвижим имот от 12.06.2019г. по
изпълнително дело №20178240401389 по
описа на ЧСИ К. П.,
рег. №824. С
жалбата се оспорва разпределянето с
обжалвания акт на
съдебния изпълнител на заплатеното от съделителя И. М. Е.
адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., както и на заплатеното от съделителя
Н. М. Н.
адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., като се прави
възражение за прекомерност на
същите. Възразява се
и срещу посочения
в разпределението краен размер на
сумите от продажбата на имота,
които съделителите И. М. Е. и Н.
М. Н. имат право
да получат, като
се излагат доводи, че по
друго изпълнително дело,
по което взискатели са
жалбоподателите, е било поискано
налагане на запор върху
посочените вземания. По отношение
на съделителя С. М. Е., който
е обявен за купувач на продадения
имот, е поискано
задължението му към жалбоподателите по
другото изпълнително дело
„да бъде взето предвид като допълнително негово задължение“.
Ответните
страни по
жалбата- С. М. Е., И.
М. Е. и Н. М. Н. не
вземат становище по нея.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като е
подадена от легитимирано
лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл.462, ал.2 и
чл.463 от ГПК
акт на съдебния
изпълнител и в
срока по чл.462, ал.2
от ГПК.
Процесното
изпълнително дело е с
предмет извършване на публична продан на
недвижим имот- предмет на съдебна
делба, като страни по него и
съделители са жалбоподателите А. С. А. и Х. Ш. А. и
ответниците по жалбата С. М. Е., И.
М. Е. и Н. М. Н.. Обжалваното разпределение
е издадено по реда
на чл.495 от
ГПК след проведена
по изпълнителното дело публична
продан на имота,
за купувач на който
е бил обявен съделителят
С. М. Е.. Със същото направените от съделителите И. М. Е. и Н.
М. Н. разноски за
адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело в размер
на по 600
лв. за всеки един от тях
са били
разпределени между всички съделители съобразно квотите им.
Основателни са
изложените в жалбата доводи за
прекомерност на заплатените
от съделителите И. М. Е.
и Н. М.
Н. адвокатски възнаграждения. Съобразно разпоредбите
на чл.10, т.1 и т.4 от
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително дело, процесуално представителство, защита
и съдействие на страна
по изпълнително дело с предмет
извършване на публична
продан на недвижим имот, допуснат
до съдебна делба,
възлиза на 400
лв., формирано както
следва- 200 лв.
по чл.10, т.1 и
200 лв.- по
чл10, т.4 от наредбата.
В случая съделителите И. М. Е. и Н.
М. Н. са заплатили
адвокатски възнаграждения в
размер на по
600 лв. за всеки
от тях, които
се явяват прекомерни
спрямо действителната фактическа
и правна сложност на
делото и извършените
от процесуалния им представител
действия по същото.
Предвид горното в частта
му, с която
посочените възнаграждения са били
приети и разпределени
между всички съделители
обжалваното разпределение
следва да бъде отменено, като
делото се върне
на съдебния изпълнител
за изготвяне на ново
такова, в което да се
приемат и разпределят
между съделителите разноски
за адвокатски възнаграждения на
съделителите И. М. Е.
и Н. М.
Н. в размер на по
400 лв. за всеки
от тях.
В
останалата й част,
с която се оспорват полагащите се
за получаване от
съделителите И. М. Е.
и Н. М.
Н. суми, както
и сумата, полагаща
се за получаване от
обявеният за купувач
съделител С. М. Е., която
е приспадната от
продажната цена на имота, която
следва да внесе,
поради запор по друго
изпълнително дело, жалбата
е неоснователна. Обстоятелството, че по
друго изпълнително дело, по което
жалбоподателите са взискатели,
а ответниците по
жалбата- длъжници, е бил
поискан или наложен запор
върху вземанията на последните за припадащите им
се суми от продажната
цена на имота,
няма отношение към
законосъобразността на процесното разпределение. Със същото
нито се налага,
нито се изпълнява
вече наложен запор, а
само се определя
размерът на вземанията, върху
които евентуално такъв
би могъл да бъде
наложен. Действията по
налагането на същия следва
да бъдат извършени
от съдебния изпълнител по
другото изпълнително дело,
който съгласно разпоредбата
на чл.507, ал.2 от
ГПК със запорното
съобщение следва да забрани
на съдебния изпълнител
по настоящото дело да предава
дължимите суми на
длъжниците.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение на събрана
сума от публична продан на
недвижим имот от 12.06.2019г. по
изпълнително дело
№20178240401389 по описа
на ЧСИ К. П., рег.
№824, в частта му,
с която заплатените от съделителите И. М. Е.
и Н. М.
Н. адвокатски възнаграждения в размер на по 600
лв. за всеки от тях са били
приети и разпределени
между всички съделители,
като НАМАЛЯВА размера на подлежащите на
разпределение разноски за адвокатски
възнаграждения на съделителите И. М. Е.
и Н. М.
Н. от 600 лв. на
400 лв.
ВРЪЩА
делото на съдебния изпълнител
за изготвяне на
ново разпределение съгласно
указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Пловдив
в 1- седмичен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.