Решение по дело №449/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 190/19.04.2024 г. по АНД №514/2024 г. Плевенски районен съд е отменил наказателно постановление /НП/ № 606/30.01.2024 г. издадено от директора на Регионална Дирекция по горите - Ловеч, с което на основание чл. 268 ал.1 т.1 пр. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 209 от Закона за горите, във вр. с чл. 56 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на И. П. К. [ЕГН], гр. Ловеч, жк Червен бряг, [адрес], лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ – София с удостоверение № 11644/15.07.2015 г., е наложена глоба в размер на 1100 лв. за това, че на 10.09.2023 г. в землището на с. Катерица, общ. Пордим, обл. Плевен, отдел 369, подотдел „и“, имот горска територия с кад. № 36614.51.8, собственост на физически лица, като лице, притежаващо удостоверение за упражняване на лесовъдска практика №11644 от 15.07.2015 г. на ИАГ – София, е преотстъпила контролна горска марка Б2256, регистрирана с удостоверение №7322/21.07.2015 г., издадено от ИАГ – София на И. П. К., на лицето П. Ю. З. с [ЕГН], с. Пресяка общ. Ловеч, който извършва маркиране на 5 куб. пр. м. дърва за огрев, натоварени на тракторно ремарке, без използването на КГМ №[рег. номер] се извършва в присъствието и под контрола на нейния притежател И. П. К..

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Директор на РДГ - Ловеч.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът неправилно е приел че нарушението не е доказано, тъй като не е доказано, че преотстъпването е станало по волята на К. и никой не е видял самия акт на преотстъпване. Според касатора не е необходимо да е налице изрично волеизявление за преотстъпване на държането на КГМ, а е достатъчно лицето да остави КГМ в свое отсъствие и без контрол, създавайки възможност за всякакво ползване на КГМ от други лица, за да е налице преотстъпване.

Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на ПлРС и да се потвърди наказателното постановление.

В открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Й.. Поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, допустима е и следва да бъде разгледана.

Ответникът И. П. К., се представлява от адв. П.. Оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е основателна.

Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива.

Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Чл. 209 от ЗГ забранява преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки. Законът не изисква КГМ да е ползвана от лицето, на което е била преотстъпена, за маркиране на дървесина, за да се счита КГМ за преотстъпена. Няма изискване преотстъпването да е направено с изрично волеизявление.

От разпоредбата на чл. 56 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е видно, че предоставянето на марката на друго лице не се счита за преотстъпване само, когато марката се използва в присъствието и под контрола на нейния притежател. Т.е. всяко оставяне на контролната горска марка от лицето, на името на което е регистрирана, без надзор, като по този начин се създава възможност да бъде ползвана от друго лице в отсъствие и без контрол на лицензирания лесовъд, е преотстъпване на КГМ.

На И. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №000785 серия Б00А от 16.11.2023 г., и с №606 от 20.11.2023 г. по регистъра, за това, че на 10.09.2023 г. в землището на с. Катерица, като лице регистрирано в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение №11644/15.07.2015 г., преотстъпила притежаваната от нея контролна горска марка /КГМ/ №[рег. номер] П. Ю. З., лице, което не е регистрирано в ИАГ, който извършил маркиране на 5 пр. куб. м. дърва за огрев, натоварени на ремарке, без присъствието и контрола на притежателя И. К.. Нарушението е установено същия ден, за което е съставен констативен протокол, приложен към АУАН и с изрично препращане към него.

На 10.09.2023 г. проверка в посочения по-горе горски имот е извършена от служители на РДГ-Ловеч. С. И. Р. и А. В. установили, че на тази дата, около 11,50 ч. в горския имот лицето П. З. ползва КГМ №[рег. номер] маркиране на натоварена на ремарке дървесина, без присъствие на маркиращия лесовъд И. К.. Нито едно от присъстващите три лица в момента на проверката, не било регистрирано в системата на ИАГ София.

П. З. е дал писмени обяснения в деня на проверката (лист 20 от първоинстанционното дело), че КГМ е била оставена на земята до една раница. Обстоятелството, че КГМ е оставена без контрол и в отсъствие на притежателката се потвърждава и от дадените от него показания пред съда, когато Зилямов твърди, че е взел КГМ от трактора, където била оставена (лист 64 от първоинстанционното дело). Въпреки противоречието в сведенията дадени в хода на административно-наказателното производство и показанията пред съда за мястото, откъдето е взета КГМ, доказан е фактът, че КГМ е оставена без надзор, без контрол и в отсъствие на притежателката, по начин, по който очевидно е създадена възможност всяко лице да вземе КГМ и да я ползва. За установеното при проверката е съставен констативен протокол.

За нарушението на 16.11.2023 г., въз основа на установеното при проверката, в присъствието на И. П. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение от К. В. Г. против И. П. К. за нарушение по чл. 268, ал.1, т.1, пр. първо от ЗГ, във вр. с чл. 209 от същия закон, във вр. с чл. 56 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В АУАН е записано, че до и след приключване на проверката И. К. не се е явила на мястото на проверката, а в системата на ИАГ – София не е постъпвало уведомление за изгубена или открадната КГМ (лист 13 и 14 от първоинстанционното дело).

АУАН е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя, като е връчен същия ден срещу подпис на нарушителя.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което на притежателя на КГМ №В2256 И. П. К. за извършено нарушение на чл.209 от ЗГ е наложено административно наказание на основание чл. 268, ал.1, т.1, пр.1 от Закона за горите - глоба в размер на 1100 лева. НП е връчено на нарушителя (лист 8 от първоинстанционното дело).

РС-Плевен е приел, че К. не е извършила описаното в НП нарушение, тъй като в хода на съдебното производство не е установено, че КГМ е предоставена с изрично волеизявление от К. на П. З., поради което съдът счита, че не е налице преотстъпване.

Касационният състав не споделя този извод.

За да не е налице преотстъпване по смисъла на ЗГ и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е необходимо КГМ да се ползва от друго лице под контрола и в присъствието на лицензирания лесовъд, притежател на КГМ. Т.е. всички други варианти на държане и ползване от друго лице на КГМ, без присъствие и контрол от лесовъда, при липса на уведомяване за кражба и загубване по чл. 60 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е преотстъпване. Независимо как е станало – чрез изрично волеизявление и действие по предоставяне на конкретно лице, или чрез оставяне на КГМ без надзор и контрол, създавайки възможност същата да бъде държана и ползвана от всяко друго лице в отсъствие на притежателя на КГМ.

Действително не е доказано, че К. е предприела активни действия по физическо предоставяне на КГМ конкретно на Зилямов, но същата е извършила нарушението чрез други действия и бездействия – оставяне на личната КГМ на сечището, без надзор и докато отсъства, по такъв начин, че достъпът до нея да не е възпрепятстван по никакъв начин (например заключена в превозно средство, ключът на което да съхранява единствено лесовъдът), създавайки съзнателно по този начин предпоставки всяко от трите лица на сечището в онзи момент да поеме свободно държането на вещта и да я ползва в отсъствие на лесовъда. На което сечище лесовъдът носи отговорност за спазване на законовите изисквания в срока на позволителното.

По делото пред първата инстанция са събрани безспорни гласни доказателства, че дървесината, натоварена на описаното в АУАН и в констативния протокол ППС, е маркирана от Зилямов в отсъствие на К.. Безспорно е по делото, че КГМ №Б2256 е открита в държане от Зилямов по време на проверката, в отсъствие на К..

Изискването на закона е КГМ да не се преотстъпва на други лица. Всяко предоставяне на други лица на КГМ от лицензирания частен лесовъд, извън хипотезите на чл. 210, ал. 2 от ЗГ или чл. 60 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, следва да се счита за преотстъпване. Това дали е налице изрично волеизявление на К. точно Зилямов да ползва КГМ, не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 268, ал.1, т.1 във вр. с чл. 209 от ЗГ, достатъчно за извършване на нарушението е предоставянето на КГМ в държане на друго лице.

Всички установени по делото факти и обстоятелства сочат на единствения извод, че с действията и бездействията си К., като не е положила и грижа на добър стопанин, е преотстъпила КГМ на друго лице, което не е лицензиран лесовъд, и това лице, по време на проверката от служители на РДГ – Ловеч, е маркирало дървесина, натоварена на ППС, в землището на с. Катерица.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства и данните, публикувани в официалната електронна страница на ИАГ се установяват авторството и вината на И. К. за извършеното нарушение. Съдът не намира, че е налице порок, водещ до незаконосъобразност на издаденото НП.

Като е стигнал до неправилен извод, че издаденото НП е незаконосъобразно, РС Плевен е постановил решение, което противоречи на закона.

Касационният състав счита, че при постановяване на обжалваното решение е нарушен материалният закон. Предвид изложеното съдът намира, че постановеният от Плевенски районен съд съдебен акт следва да бъде отменен, като се постанови ново решение, с което бъде потвърдено процесното НП.

При този изход от делото се явява основателна претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но за сумата от 80 лв., което е достатъчно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 190/19.04.2024 г. постановено по АНД №514/2024 г. по описа на Плевенски районен съд

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 606/30.01.2024 г. издадено от директора на Р. Д. по горите - Ловеч, с което на основание чл. 268, ал.1, т.1, пр. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 209 от Закона за горите, във вр. с чл. 56 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на И. П. К. [ЕГН], гр. Ловеч, жк Червен бряг, [адрес], лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ – София с удостоверение № 11644/15.07.2015 г., е наложена глоба в размер [рег. номер]. за това, че на 10.09.2023 г. в землището на с. Катерица, общ. Пордим, обл. Плевен, отдел 369, подотдел „и“, имот горска територия с кад. № 36614.51.8, собственост на физически лица, като лице, притежаващо удостоверение за упражняване на лесовъдска практика №11644 от 15.07.2015 г. на ИАГ – София, е преотстъпила контролна горска марка Б2256, регистрирана с удостоверение №7322/21.07.2015 г., издадено от ИАГ – София на И. П. К., на лицето П. Ю. З. с [ЕГН], с. Пресяка, общ. Ловеч, обл. Ловеч, който извършва маркиране на 5 куб. пр. м. дърва за огрев, натоварени на тракторно ремарке, без използването на КГМ №[рег. номер] се извършва в присъствието и под контрола на нейния притежател И. П. К..

ОСЪЖДА И. П. К. [ЕГН], гр. Ловеч, жк Червен бряг, [адрес] да заплати на в полза на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.