Р Е Ш Е Н И Е № 138
гр. Стара
Загора, 27.04.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, в публичното заседание на
двадесет и седми март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Кр.
Костова-Грозева
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Костова-Грозева адм. дело № 464 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалби от В.П.М. и Х.Р.М. ***, чрез адв. А.,*** против Заповед №10-00-1320
от 22.06.2022г. на Кмет на Община Стара Загора
Жалбоподателите
считат жалената от тях заповед за незаконосъобразна, като издадена в нарушение
на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалният закон и при
несъответствие със закона.
На първо
място се сочи, че извършилите проверката служители на Община Стара Загора не
представили доказателства относно материалната си компетентност и относно
възложените им правомощия по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, нито към съставения
констативен протокол имало доказателства за техническата правоспособност на
извършилите проверката, в който смисъл било изискването на чл.229, ал.1 от ЗУТ.
На
следващо място се оспорва изводът на органа, че за посочените в заповедта
обекти „подпорна стена 1“, „подпорна стена 2“ и „басейн“ не били изложени
мотиви, че същите представлявали строеж по см. „ §5, т.38 от ДР на ЗУТ, което
се определя за съществено процесуално нарушение. Допълва се още, че заповедта
била издадена без да били установени факти и обстоятелства от значение за случая,
както и възраженията на засегнатите страни, което било самостоятелно основание
за отмяна на заповедта. Нито в констативния акт /КА/, нито в заповедта била
определена с необходимата точност височината на процесните подпорни стени,
чието премахване било разпоредено. Това било важна
предпоставка в процеса на извършване на преценката относно действителното
съществуване на твърдяното административно нарушение, а от там и за преценката
за законосъобразността на заповедта, с оглед обстоятелството дали не попадат в
обхвата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ. Следвало извън преценката дали обектът бил
изграден въз основа на издадени строителни книжа органът да установял и всички относими към индивидуализацията на строежа факти, а
височината на подпорните стени бил именно такъм факт. Било видно и приложеното геодезическо заснемане към КА не можело да се установи къде
били разположени двете подпорни стени и от кое място било извършено заснемането
– от нивото на терена на улицата или от нивото на собствения на жалбоподателите
терен, или сборът от надземната част и засипаните й основи. Нямало измервания и
относно обекта „басейн“. Това създало основателни съмнения у жалбоподателите за
достоверността на замерванията, посочени в акта, а й те били извършени в
отсъствието на засегнатите лица.
На
следващо място се сочи, че въпросните две подпорни стени били част от всички
подпорни стени, ограждащи ПИ с иден. 68850.258.19, които били изградени с оглед
особеността на терена на собствения им имот и с оглед релефа на околните ПИ. Те
били изпълнени съгласно изискванията на ЗУТ. Видно от приложената към КА
окомерна скица и геодезическо заснемане в посочения
ПИ мила денивелация в две посоки: от запад към изток и от север към юг, което
процедирало естествено свличане на маси от ПИ и неговите съседни. Подпорната
стена била най-разпространеното геодезическо
съоръжение за укрепване на наклонен
терен и за преодоляване на денивелация на терени 1-2 м. до 4-5 м. Подпорната
стена като съоръжение се състояла от фундамент /подземна и надземна част/ и
тяло на стена /надземна и видима част/, като съгласно чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ
височината й се измервала от нивото на по-ниско разположения прилежащ в
основата терен до върха на подпорната стена, което изключвало нейната подземна
част. В конкретният случай процесните подпорни стени 1 и 2 били изпълнени изцяло в ПИ с иден.
68850.258.19 на отстояние от границата между този ПИ и ПИ с идент.
68850.258.9520 /улица/ и били с височина до1,20 м. над нивото на прилежащия
терен в основата им терена и според чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ за такива обекти
не се изисквало издаване на разрешение за строеж. Що се отнасяло да обекта
„басейн“ същият нямал харектиристиките на такъв, а
представлявал водосборно съоръжение.
Допълнително
се мотивира, че в нарушение на §16 от ПЗ на ЗУТ органът не мотивирал доводи и
относно това, дали процесните обекти представлявали „търпим строеж“, а никъде
не се установявала тяхната година на изграждане, поради което липсвала една от
предпоставките за извършване на преценката за търпимостта им. На последно място
се мотивира и че заповедта била несъответна с целта на закона и в противоречие
с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В случая на премахване на въпросните
обекти жалбоподателите щели да претърпят вреди много по-големи и несравними с
преследваната от органа легитимна цел.
Жалбоподателите,
редовно призовани в с.з, се явявал лично и с
пълномощника си, като поддържат жалбата. В хода по същество на спора
пълномощникът пледира за основателност на жалбите и за незаконосъобразност на
заповедта.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от процесуален представител, ст. юрк. Ж., който оспорва жалбите. В хода по същество на спора
пледира за тяхната неоснователност, като сочи, че изграждането на обекти
„подпорна стена 1 и 2“ не били част от одобрения инвестиционен проект, тъй като
нямало нужда от такива. Що се отнасяло да очертанията на обекта „басейн“, то ВЛ
не заявило по категоричен начин, че нямал такива. Това, че бил запълнен с
пръст, не означавало, че изгубил функцията си на басейн или че бил премахнат.
Одобреният проект бил основание дали изпълнението било съгласно него или извън
него, както и това не се санирало чрез заповедите на формата, осъществяваща
строителния контрол.
Съдът,
като съобрази наличния по делото доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна следното:
До Кмета
на Община Стара Загора бил препратен по компетентност от ДНСК постъпил сигнал
за незаконен строеж /л.42, л.46/.
От
служители при Община Стара Загора към Дир. „Общински проекти и контрол по строителството“
на 15.04.2022г. бил съставен КА №7 относно строеж „подпорни стени и басейн“,
находящи се в ПИ с идент. 68850.258.19, по КК, м.
„Съборения мост“, землище на град Стара Загора, частна собственост на В.М. и Х.М..
Съгласно КА, за посочените обекти не били представени одобрен инвестиционен
проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и ниво. Неразделна част от
съставения КА била и окомерна скица на разположението на строежа в имота
/л.28/, както и Приложения №1 /л. 30/, №2 /л.31/, №3 /л.32/ и №4 /л.33/.
Констативният акт бил изпратен на жалбоподателите със съпроводително писмо
/л.25/ и получен на 28.04.2022г. Против него жалбоподателите подали възражение
/л.12/ на 05.05.2022г., в което изтъкнали, че описаните в акта обекти попадали
в обхвата на чл.151 от ЗУТ и не се изисквало ободряване на инвестиционни
проекти и издаване на разрешение за строеж.
С
обжалваната заповед било наредено премахване на строеж от шеста категория,
представляващ „подпорни стени и басейн“, находящи се в ПИ с идент.
68850.258.19 по КК, в м. „Събореният мост“, землище град Стара Загора. Жалбата
против заповедта била подадена чрез органа и входирана
на 12.07.2023г., като от ответника се прилага пощенско известие за доставяне на
процесната заповед, удостоверяващо, че същата официално е била получена от В.М.
на 14.07.2022г.
По
делото се прилагат още: заповед № 10-00-463/23.03.2016г. /л.17/;
Протокол №10 на ЕСУТ при Община Стара Загора /л.18/; геодезическо
заснемане относно обект „установяване законност на подпорни стени и басейн в ПИ
258.19 по КК на град Стара Загора, изпълнено от инж. Ганев /л.47/, ведно с
обяснителна записка /л.48, л. 51-57/; длъжностни характеристики /л.88-93/;
По искане
на оспорващата страна по делото бяха назначени основна и допълнителна
експертизи, изпълнени от инж. К., специалист строителен инженер и инж. П.,
специалист геодезист.
Съгласно
експертизата на инж. К. на база на приложените по делото геодезически
замервания и предоставено такова от жалбоподателите установила денивелация
около 4 м. между северната и южната граница на имота, което представлявало
среден наклон около 10,80%, посока север- юг. В отговор на въпрос 3, ВЛ сочи,
че прилежащ терен за обект „подпорна стена 1“, съгласно КА било нивото на
терена в южната част на ПИ 68850.258.19, разположен на юг на обекта, а прилежащ
терен за обект „подпорна стена 2“ бил теренът от запад на подпорната стена. В
отговор на въпрос 5, експертът сочи, че двата обекта подпорни стени 1 и 2 били
изградени в южната част на ПИ 68850.258.19,
поради налична денивелация на терена на
ПИ, която била около 4 м. и били с предназначение препятстване срутването на
земни маси върху съществуваща улица, ПИ 68850.258.9502 и подпорните стени не
били елемент на транспортни обекти. В отговор на въпрос 7, ВЛ сочи, че в южната
част на имота не се установило наличието на изкоп, наподобяващ басейн.
В с.з., инж. К. в отговори на поставени й от пълномощниците
на страните въпроси дава следните отговори: подпорна стена 2 била изградена в
южната част на дворното място с лице към улицата имот 258.9502 и била изградена
така, че да препятствала срутването на земни маси. Денивелацията на терена
между най-горната и най-долната точка на имота на база геодезическо
заснемане била 4м. и за да можело да се ползва нормално този имот се използвала
системата от подпорни стени за извършване на т.нар. терасиране. Постройките
били изградени в западната част на имота, като при проектирането им имало
проектирани подпорни стени, които били изпълнени и осигурявали тяхната здравина
и устойчивост. Подпорна стена 1, както била описана в КА била продължение на
съществуващата подпорна стена, част от конструкцията на сградата, но не била
част от подпорната стена, изпълнена на място на постройката и евентуалното
премахване на този обект, нямало да има негативно влияние върху конструкцията
на постройката. При разяснения на направени от експерта снимки за обекта,
същият сочи, че подпорната стена, считано от колоната на юг /сн.6/, не била
включена в проекта, въз основа на който било издадено строително разрешение на
сградата и тази част не била част от подпорната стена на сградата. ВЛ сочи и,
че не била обследвала подробно одобрения проект за сградата, но от приложена
ситуация на подпорните стени установила, че имало предвидена подпорна стена 4 в
северната част на ПИ, подпорна стена 3 в източната част, които били изпълнени
на място. Имало проект, за който било издадено строително разрешение и друг
проект за подпорните стени.
В
отговорите на въпросите по допълнителната експертиза, инж. К. сочи, че след извършена справка в Община Стара Загора
на одобрените проекти за жилищна сграда в процесния ПИ, одобрени с РС
№19-59/31.01.2019г. установила, че в част „конструкции“, чертеж 25/29 бил
представен проект за три подпорни стени, като описаните в процесната заповед
подпорни стени не били предвидени в ободрения проект с издадено РС /л.30/. В
част „вертикална планировка“ към одобрения проект, в югоизточната част на ПИ
била предвидена шкарпа с наклон от терена към улицата
/л.31/. В с.з., инж. К. на въпрос на пълномощника на
ответника, сочи, че теренът
бил по-висок от улицата. По проект била
предвидена такава /шкарпа/ с наклон от парцела
/терена на процесният имот/ към улицата, защото нивото на парцела /терена/ било
по-високо спрямо нивото на улицата. Шкарпата била
насип, който се изпълнявал със съответен наклон, за да се преодолеела разликата
в нивата, т.е., денивелацията между терена и улицата. Изграждането на шкарпа било предвидено по проект, за да нямало свличане на
земна маса и за да се избегнело такова. Експертът установил, че на терена
нямало изпълнена шкарпа, макар по проект да имало
предвидено изграждане на такава с наклон от терена /парцела/ към улицата и за
преодоляване на съществуващата денивелация между терена и улицата, като в
момента там била изпълнена подпорна стена и нямало шкарпа.
В заключението на инж. П. експертът
в отговор сочи, че след направено геодезическо
заснемане установила, че подпорна стена 1 и 2 били изградени в ПИ 68850.258.19,
като височината на подпорна стена 1, спрямо прилежащия терен от южната страна
на стената бил 1.15 – 1.20 м., като в представено приложение към експертизата
била нанесена котата на подпорната стена и прилежащия терен от направеното геодезическо заснемане. Височината на подпорна стена 2
спрямо прилежащия терен от западната страна на стената бил 2.10м. и 2.80 м. В
средата на подпорната стена имало отстъп и височината ставала от 2.10м. на
2.80м.
В с.з. на
поставените й от страните въпроси експертът допълнително сочи, че подпорна
стена 1 не била изпълнена на уличната граница /нямало още регулация/, а навътре
в процесния имот, собственост на жалбоподателите, средно между 30-40 см. Т.е.,
навътре от крайната ивица на тази подпорна стена. В отговор на въпроса: „При
измерване височината на подпорна стена 1, отразявали ли сте насипа, който бил
извън подпорната стена към улицата, ВЛ отговаря, че го била отразила в
заключението, но можел да не се взема предвид, защото той /насипът/ си бил на
улицата. Допълнително ВЛ сочи, че този насип първоначално си го имало и бил
отразен в една от скиците от първия план, който бил /помощният план на ползвателите/.
Имало шкарпа, но не била отразена височината й. При
представяне на окомерна скица на л. 28 по делото /към констативния акт/ ВЛ
сочи, че тук била посочена една шкарпа, като допълва,
че следвало да се има предвид, че това бил бъдещ павиран терен, т.е. върху
изпълнената на място подпорна стена, сравнена с котите по проект /вертикалната
планировка към жилищната сграда/, следвало да бъде направен насип още 1 един
метър нагоре над сегашната изградена подпорна стена 1. Шкарпата,
установена от ВЛ, си била съществувала така и преди изграждането на подпорната
стена и заемала част от улицата. С каква височина била преди, не можела да
кажа. Геодезическата снимка не се различавала от
нейното заснемане.
В
отговор на въпроса „Какво е предназначението на установения от Вас насип“, ВЛ
отново сочи, че такъв насип съществувал преди. Имотът бил на по-висока кота от
пътя, но точно на каква можело да се вижда от едно от представените геодезически заснемания. При изграждането на подпорната
стена, този насип явно бил разрушен донякъде и после бил възстановяван. На въпроса
на Съда : „Това, което сте видели на място и е отразено на снимката като насип,
идентично ли е с шкарпа?, ВЛ отговаря, че „Насип“ било
различно от шкарпа.
Ако имало един изкоп и се засипел, това било насип. А шкарпата
било оформяне на терена на наклона за преодоляване на разликата /денивелацията/
в котите, за да се уравни денивелацията и по инструкция този насип обикновено бил
1:1, за да бъдела стабилна шкарпата. Т.е, колкото била височината, толкова следвало да било
изложението, за да била стабилна шкарпата. При
изготвяне на заключението, ВЛ сочи, че видяла стар план с отразена в него шкарпа. При изработване на проекта, за да се планирал този
проект за застрояване на парцела, първо се заснемал съществуващия и това го имало
по делото и там се виждала разликата на терена с пътя. Доколкото си спомняла в
заснемането било дадено с хоризонтали, не точно с шкарпа,
бил даден с хоризонтални линии и коти на терена, а не като шкарпа.
В един от плановете преди планирането /кадастралния план/ видяла, но там нямало
запис в плана колко била висока шкарпата в стария
план. Сега действащ бил планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, но за да бъдел
изработен той, преди това имало план на ползвателите. На въпроса „Колко е височината
на подпорната стена, без да изчислявате този насип, ВЛ отговаря, че не можела да
отговори, защото насипът заемал частично от височината на подпорната стена. По
проект не било предвидено изграждане на шкарпа пред
подпорната стена.
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По
допустимостта на жалбите: същите за процесуално допустими, като направени в
срока по чл.215, ал. 4 от ЗУТ, против годен за съдебен контрол акт, по см. на
чл.215, ал.1 от ЗУТ, от активно легитимирани страни – собствениците на ПИ, в
който са изградени процесните обекти, пред местно компетентния административен
съд. Не се установяват други обстоятелства, които да сочат на недопустимост на
жалбите.
По
същество на спора, Съдът приема следното:
По
валидността на заповедта: Съдът приема процесния акт за издаден от
материално компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, доколкото
изхожда от Кмет на Община Стара Загора, именно който орган разполага с
правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста
категория. Няма спор, че обследваните обекти са от категория, попадаща в тези
рамки, ето защо няма основания да се прогласява нищожността на заповедта поради
липса на компетентност на издателя, нито поради липса/отпаднало правно
основание за издаването й.
Съдът
не констатира да има допуснати и съществени процесуални нарушения на
проведеното особено административно производство, нито на общите процесуални
правила и възраженията в тази насока се приемат за неоснователни.
Процесната
заповед е надлежно фактически мотивирана с конкретни факти, установени в хода
на проведеното особено административно производство, като на тях е дадена и съотв. правна квалификация /чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ/,
като вече въпрос на материална законосъобразност дали правилно е приложен законът
спрямо тези факти. Заповедта е обективирана в писмен вид и съдържа
задължителните за един административен акт реквизити. В този смисъл, заповедта
е издадена в съответствие с императива за съдържание и форма на властническото
волеизявление, за точна и ясна идентификация на наредения за премахване
незаконен строеж /три самостоятелни обекта/, което е и гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети лица,
както и за възможното реално изпълнение на акта при влизането му в сила.
Няма
спор, че установяването на фактите, релевантни за приемане на извод, че е
налице изграден незаконен строеж, са надлежно обективинирани
в писмен Констативен акт № 7/21.04.2022г., който е съставен от служители при
Община Стара Загора, осъществяващи контрол върху строителството, обстоятелство,
което е надлежно удостоверено и чрез представените не оспорени писмени
доказателства /л. 88-93/, чрез които се удостоверява, не само заеманата от тези
служители длъжност, задълженията за нея, както и изискванията за заемането й
/необходимостта от специално образование/. При това положение се явява
неоснователно възражението в жалбата, че не била удостоверена техническата
правоспособност на лицата, които извършили проверката на обекта, а в заключение
се следва и изводът, че последните разполагат с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да констатират незаконни строежи.
Няма спор, а и това се удостоверява от данните по делото, че е спазено императивното изискване на чл.225а, ал.2, изр. първо от ЗУТ за съставяне на констативен акт /такъв е приложен по делото/, както и че след неговото съставяне на засегнатите лица /настоящите жалбоподатели/ е дадена възможност за реализиране на установеното в тяхна полза право на защита, чрез представяне на възражение по констатациите на акта, които те са реализирали в срок, като заповедта се позовава именно на констатациите от КА и най-важното е издадена след изтичане на срока за представяне на писмени възражения, което сочи на извод за липса на допуснати нарушения на това особено изискване, вкл. и за преценка на дадените възражения, като не приемането им не съставлява съществено нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в заповедта не било посочено, защо трите обекта се възприемали за „строежи“ по св. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Такова не е необходимо, тъй като с факта на издаване на акт по ч.225а от ЗУТ, органът приема, че обектите, които е установил, че са изградени съставляват строежи, които поради липсата на строителни книжа за тях и разрешение за строеж се определят за незаконни, като вече въпрос на материална законосъобразност е дали ще се потвърди в хода на съдебния процес обстоятелството, че обектите са „строеж“ и дали те са незаконно изградени.
Също не основателно е възражението от жалбата, че органът издал заповедта без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като така допуснал нарушение на чл.35 от АПК, което винаги има характер на съществено процесуално нарушение. Няма данни от преписката, органът да не е обследвал и изследвал както характера на трите обекти, които са визирани в неговия акт, така и техният статут – законни или незаконни. Това, че органът е възприел за неоснователни наведените във възражението оплаквания, относно констатациите по акт в насока, че обектите попадат под действието на чл.151 от ЗУТ и съотв. за тях не се изисква инвестиционен проект и разрешение за строеж, не съставлява допуснато съществено нарушение в претендирания смисъл. Отново въпрос на материална законосъобразност на заповедта е дали се потвърждават изводите на органа, че се касае за три обект, имащи характеристиките на строежи по св. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и че за същите ЗУТ изисква издаване на строителни книжа и/или разрешение за строеж.
Съдът не приема за основателно и възражението на жалбоподателите, че
никъде в заповедта не били дадени точни индивидуализиращи признаци за обектите,
определени като незаконни строежи, което не способствало извършването на
преценката, дали двете подпорни стени не попадали под разпоредбата на чл.151,
ал.1, т.4 от ЗУТ, в който случай не се изисквало издаване на разрешение за
строеж. Няма спор, че при описание на параметрите на двете подпорни стени в
заповедта органът сочи, че те са с височина приблизително 2 метра и имат
съответните дължини, като за подпорна стена 1 е посочено, че е дълга 16,25 м. и
разположена на южната граница на ПИ 68850.258.19 към ПИ 68850.258.9502
/общинска публична собственост, земеделска територия, а за подпорна стена 2 е
посочено, че е дълга 5 м. и разположена в южната част на ПИ 68850.258.19. Относно
третия обект, определен от органа като „басейн“, за него е посочено, че е с
площ от 37.66 кв. м., разположен в южната част на ПИ, с обем до 100 куб. м. В
този смисъл са налице достатъчно ясни и конкретно индивидуализиращи данни за
параметрите и разположението на обектите, като, чрез тях се претендира, че
същите съставляват строеж по см. на ЗУТ и че за тяхното изграждане се изискват
строителни книжа и/или разрешение за строеж. Налице е обективна възможност Съдът
да извърши адекватна преценка въз основа на наличния доказателствен материал,
дали същите се потвърждават чрез него или не, като съотв.
на тези фактически установявания ще се изгради и крайният правен извод относно
законността на трите обектите.
Относно съответствието на заповедта
с приложения материален закон, Съдът намира следното:
Преди излагане на доводи относно
съответствие на акта с приложения материален закон, Съдът намира, че следва да
посочи, че намира за безспорни следните обстоятелства:
Първо, че за въпросните три обекта
няма представени абсолютно никакви строителни книжа, нито се удостоверява такива
да са издадени в един предходен момент на тяхното изграждане, вкл. няма
издадено разрешение за строеж за тях. Също за безспорно обстоятелство Съдът
приема и, че трита обекта са изградени в ПИ 68850.258.19, който по КК се намира в м. „Събореният
мост“, землище на град Стара Загора, т.е. намиращ се извън регулацията на
града. Също следва да се възприеме за безспорен и фактът, че трита обекта не
следва да се приемат за „търпим строеж“ по см. на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от
ПЗР на ЗИДЗУТ, в сила от 26.11.2012г., защото несъмнено са изградени много след
визираните там периоди и в този смисъл тези норми не намират приложение, както
правилно приема и органът. В заповедта се твърди един отрицателен факт, като
изцяло в тежест на оспорващите е, ако претендират приложимост на тези норми да
удостоверят, че обектите са изграждани до 31.03.2001г. /най-късно/, каквото
доказване нито е налице, нито се твърди, като не е спорно, че ПИ е закупен много
след този период, съотв. обектите са изграждани след
този момент /вж. от л.30/. Безспорен Съдът приема и фактът, че жалбоподателите
имат одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж относно
обектите, които се визуализират в доказателството на л. 30, като от същото е
видно, че с този одобрен проект не се предвижда изграждане на две подпорни
стени в най-долната южна част на имота, съотв. на
южната му граница, нито на „басейн“ или както жалбоподателите го определят „водосборно
съоръжение“. Това се потвърждава и чрез заключението на инж. К.. Безспорен е и
фактът на денивелация на терена.
Съдът приема за спорни пред него обстоятелствата,
дали обектите имат характеристиките на „строежи“ по см. на §5, т.38 от ДР на
ЗУТ
и дали за същите се изисква издаване на строителни книжа и разрешение за
строеж.
Обектите, така както се визират в
заповедта са три – две подпорни стени, изградени на южната граница и в южната
част на ПИ 68850.258.19
и „басейн“. Съдът намира, че целокупният доказателствен материал потвърждава
извода на органа, че трите обекта имат характеристиките на строеж, в смисъл
даден в нормата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и по аргумент на чл.147, ал.1,
т.5 от ЗУТ и чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ, които изрично определят тези обекти като
„строежи“. Т.е., като такива, същите следва да се изградят след издаване на съотв. строителни книжа /одобрен инвестиционен проект,
конструктивно становище/ и разрешение за строеж, като това задължение няма да е
налице за инвеститора, т.е. настоящите жалбоподатели, ако тези обекти попадат в
хипотезите на чл.147, ал.1, т.4-5, съотв. чл.151,
ал.1, т.4 от ЗУТ.
Съгласно
чл.147, ал.1, т.4-5 от ЗУТ, в редакция на нормата към датата на одобряване на
инвестиционния проект /31.01.2019г./, не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж за - басейни с обем до 100 куб. м в
оградени поземлени имоти и подпорни стени
с височина от 1,20 м. до 2 м. над нивото на прилежащия в основата им терен,
когато не са елемент на транспортни обекти. Тези норми са със същото съдържание
и към датата на проверката. Според чл.147, ал.2 от ЗУТ /ред. също към
31.01.2019г./ за строежите по ал.
1, т. 1, 4, 5 и 7 задължително се представя становище
на инженер-конструктор
с указания за изпълнението им, т.е. както за подпорна стена, така и за
изграждане на басейн, ЗУТ изисква от инвеститора да има становище на
инженер-конструктор за въпросните строеж, в което да се съдържат указания за
изграждането му. Такива по никакъв начин не се удостоверява да има касателно
двете подпорни стени и т.нар. в заповедта обект „басейн“, нито тези обекти са
предвидени в издаденото разрешение за строеж на основната жилищна сграда в ПИ
68850.258.19 /в този смисъл виж допълнителната експертиза на инж. К./.
Съгласно чл.151, ал.1 от ЗУТ,
законът позволява изграждане на посочените в тази норма видове строежи без за
тях да има издадено разрешение за строеж, ако са налице изрично визирани
предпоставки. Видно от нормата, същата не предвижда такова изключение за строеж
„басейн“, което по аргумент на противното води до извод, че за същият освен
становище на инженер-конструктор, се следва издаване на разрешение за строеж,
каквото не се удостоверява да има. Съдът не споделя за основателен и почиващ на
данните по преписката, че така определеният от ответника в заповедта обект като
„басейн“, не е басейн, а водосборно съоръжение или изкоп. Напротив, видно от
приложената на л.132 снимка на обекта, същият по никакъв начин няма качеството
на изкоп, излят е изцяло от бетон и е напълно вкопан в терена. В ЗУТ не се дава
отделно определение за „изкоп“, но Съдът приема, че то следва да се извлече от
нормата на чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ, а видно от нея, така установеното и
определено от ответника като „басейн“ безспорно няма характеристиките на
„изкоп“, предвид начина и вложените за изграждането му материали, а на следващо
място обектът е с параметри /не опровергани по делото/, които надхвърлят онези,
посочени във визираната по-горе норма и нито има как да се приеме извод, че
това е „изкоп“, нито са налице предпоставки за да се обоснове изключението по
чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ. Т.е., този обект /басейн/ съгласно горепосочените
норми, следва задължително да се придружава, на първо място от становище на
инженер конструктор с указание за изпълнението му, както и за него да има издадено
разрешение за строеж /по арг. на противното от
чл.151, ал.1 от ЗУТ/. Обектът, определен в заповедта като „басейн“, съгласно
чл.47, ал.2 от ЗУТ е допълващо строителство, което е предвидено да се изгражда
в урегулирани поземлени имоти, а процесният такъв не е урегулиран. Т.е., не е
допустимо единствено по преценка на инвеститора, същият да изгражда „басейн“ в
ПИ, който не е урегулиран, а дори е и със статут на земеделска земя и това да
не е подкрепено със съотв. строителни книжа и разрешение
за строеж. В този смисъл налице е правилно приложение на закона от органа,
приемайки, че обектът „басейн“ е незаконен строеж, като изграден без
необходимите строителни книжа и разрешение за строеж.
Що се отнася до двете подпорни стени, то е безспорно, че същите имат
характеристиката на „строеж“, като в този смисъл вече се обоснова извод по
–горе, съотв. на това и ако, те са с параметрите,
посочени в, то за тяхното изграждане макар и да не си изисква непременно
одобрение на инвестиционен проект, то по силата на чл.147, ал.2 от ЗУТ
задължително е наличието становище на инженер – конструктор, каквото безспорно
няма представено по делото. Т.е., дори и подпорната стена да е в рамките на
1,20-2,00м., това не изключва задължението на инвеститора да се снабди с
въпросните строителни книжа, а когато подпорната стена, е над 1,20м. над нивото
на прилежащия й терен, по арг. от чл.151, ал.1, т.4
от ЗУТ, за нея задължително следва да се издаде и разрешение за строеж.
По-горе се посочи, че безспорно
въпросните две подпорни стени не са част от одобрения инвестиционен проект за
основната жилищна сграда /вж. л.30, заключението на инж. К. и дадените от нея
разяснения в с.з./ и съотв.
не са част от издаденото разрешение за строеж по така одобрения инвестиционен
проект.
При отчитане на събрания
доказателствен материал, Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателите, че двете
подпорни стени попадат в обхвата на изключенията по чл.147, ал.1, т.5, съотв. на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ, в който случай не се
изиска одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.
Видно е от доказателството на л. 30 от делото, че в обхвата на одобрения
инвестиционен проект за основната жилищна сграда попадат три подпорни стени,
предвидени за изграждане от западна и северна част на ПИ /посочени в проекта
като подпорна стена 1, 3 и 4/ и това е с цел преодоляване на денивелацията на
терена на имота и опасността от свличане на земни маси. Няма обаче предвидено в
този проект изграждане на такива
подпорни стени в долната южна част на имота. Това от една страна сочи, че за
преодоляване денивелацията на терена не е било нужно да се изграждат и подпорни
стени в долния южен край на терена, поради което и такива не са предвидени в
този инвестиционен проект. Дори обаче да е била налице такава нужда, то за
изграждането на такива подпорни стени с разположението, което имат процесните
две, би следвало също да са част от одобрения инвестиционен проект, което
обстоятелство не е така. Т.е., налице е силна индиция,
че ако нуждата от изграждане на такова съоръжение за преодоляване на наличната
в терена денивелация е била налице и в южната част на терена, то принципно за изграждането
му е следвало да има предвидено такова в инвестиционния проект, както се
удостоверява да е било предвидено с одобрения проект относно северната и
западната чест на терена. Такова предвиждане обаче не е установено с одобрения
инвестиционен проект, нито с издаденото въз основа на него разрешение за
строеж. Това опровергава твърдението на жалбоподателите, че изграждането на
такива подпорни стени в южната част на терена било належащо за преодоляване на
проблема с денивелацията на терена.
Същественото обаче, според съда е,
че оспорващият не удостовери претендираният от него факт, че височината на
двете подпорни стени е в параметрите по чл.147, ал.1, т.5, съотв.
по чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ, за да се ползва от изключенията, установени в тези
норми, а с оглед горните доводи, това не изключва задължението му да приложи
становище от инженер конструктор, каквото не
представя.
За приложение на тези изключения
следваше да се установи по делото, че въпросните ПИ имат височина, първо между
1,20м. -2,00м., за приложимостта на чл.147, ал.1, т.5 от ЗУТ, съотв. до 1,20 м. над нивото на прилежащия в основата им
терен, за приложимостта на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ. Не е спорно, че в
конкретният случай такъв /прилежащ терен/ се явява имот 68850.258.9502 /улица,
публична общинска собственост/. Ответникът визира в своята заповед, че
височината и на двете подпорни е приблизително около 2м., което значително
надвишава законово установения максимум от 1,20 м. по чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ.
В заповедта се препраща към четирите приложения към КА, като от данните,
обективирани в Приложение 4 /л.41/ еднопосочно
са потвърждава твърдението, че от извършеното геодезическо
заснемане е установено, че двете подпорни стени имат височина над 1,20 метра
над прилежащия им терен, като съотв. подпорна стена 1
в единия си край е с височина 1,98м., а в другия край – 2.05м., а подпорна
стена 2 е с параметри 1,33 м. – 2,55 м. Фактът, че подпорна стена 2 е над 1,20
м. височина над прилежащия терен се доказва и чрез назначената експертиза,
изготвена от ВЛ П. /вж. т.2 последен абзац/. Съдът обаче не кредитира становището
на ВЛ П., че височината на Подпорна стена 1
спрямо прилежащия й терен /този от южна страна, улицата/ е в рамките на
1.15-1.20м. Тези данни не кореспондират на данните от снимките на л.130-131 и
снимките към заключението на инж. К.. Видно от снимките на л.130-131, двете
подпорни стени са на една и съща височина, без разлика във височините им.
Остава неясно, как /на какво се дължат/ тогава тези драстични разлики във
височините на подпорна стена 1 и подпорна стена 2, които визира ВЛ П., при
условие, че няма денивелация между терена от западна и от южна страна на имота,
т.е. между двата прилежащи терена, които да обуславят извод за такива разлики
във височините на двете подпорни стени. В този смисъл Съдът приема за
удостоверен /чрез Приложение №4 към КА, л.41/ и не опроверган пред него фактът,
твърдян в процесната заповед, че установените височини на двете подпорни стени
са много над 1,20 м., за да намира приложение изключението по чл.151, ал.1, т.4
от ЗУТ, а от там се следва и изводът, че за изграждането на тези два обекта е
следвало не само да има одобрен инвестиционен проект и/или конструктивно
становище от инженер конструктор, но се е следвало за изграждането им и въз
основа на предходните строителни книжа да има издадено разрешение за строежа на
двете подпорни стени. Данни за такива не са налице, което потвърждава правният
извод на органа, че трите обекта са незаконни строежи, тъй като са изградени
без строителни книжа и без разрешение за строеж, поради което е налице правилно
приложение на визираната в заповедта норма на чл.225, ал.2, т.2, вр. с чл.225а, ал.1-2 от ЗУТ. Такива строежи подлежат на
премахване именно по реда, приложен от ответника, поради което подадените жалби
се явяват неоснователни, а процесната заповед е валиден и законосъобразен
административен акт.
Несподелимо е възражение в жалбата за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК обосновао с довода, че премахването на подпорните стени би предизвикало свлачищни процеси, които ще нанесат вреди на имота, а от там и на основната жилищна сграда. Поставеният проблем по същество е свързан вече с изпълнението на заповедта, но не и с предпоставките за издаването й, които се явяват предмет на съдебната проверка.
При
този изход на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане в
полза на доверителя му направените по делото разноски, съгласно представени
списък на същите, включително заплатен депозит за ВЛ в размер на 200 лв. и
възнаграждение за юрисконсулт, което Съдът, с оглед правната и фактическа
сложност на спора и проявената процесуална активност на пълномощника ст. юрк. Ж. намира, че следва да се определи в размер на 150
лева, съгласно чл.24 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на В.П.М. и Х.Р.М. ***, против Заповед №10-00-1320 от 22.06.2022г.
на Кмет на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА В.П.М. ***,
ЕГН ********** и Х.Р.М. ***, ЕГН ********** да заплатят солидарно в полза на
Община Стара Загора разноски по делото в размер на 350 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС на
Р. България.
Административен
съдия: